Архангай

Архангай е създаден през 1931 година от частите на аймака Цецерлег Мандал Улин. По това време аймакът е разделен на 35 суми, с общо население от 65 333 души в 22 285 домакинства. Административният център Цецерлег е създаден около манастира Зая Хуре, който е построен през 1586 г.

Площта му е 55 300 квадратни километра, а населението – 95 994 души (по приблизителна оценка от декември 2018 г.).^[1]

Най-високата точка в аймака е връх Харлагтай с височина 3529 m., а най-ниската точка е при устието на реките Орхон и Тамир – 1290 m. Най-добре проучената планина в района е неактивният вулкан Хорго, който е част от Национален Парк Хорго-Терхин Цаган Нур.

Реките Чулут, Хануй и Тамир извират от тази част на планината Хангай, която е разположена в Архангай. Тези реки заедно с притоците им принадлежат към водосборния басейн на руско-монголската река Селенга. През източната част на аймака в сравнително къса отсечка минава река Орхон. В западната част на провинцията е разположено езерото Терхийн Цаган Нур (буквално: Бялото езеро), а на изток от него е разположена скалата Тайхар Чулу, която според легендата е била метната с всичка сила от великан и, падайки на земята, образувала Бялото езеро. Друго известно езеро е Йогий Нур, разположено в едноименния сум.

През зимата минималните температурите в Архангай стигат от -30 °C до -38 °C, а през лятото максималните варират в отрязъка 25 °C – 36 °C.

Административният център Цецерлег може да бъде достигнат чрез вътрешен полет Улан Батор – Цецерлег.

^* – сумът, в който е разположен град Цецерлег

• 
  Изглед към езерото Терхин Цаган Нур
• 
  Изглед от сум Тарят
• 
  Кратерът на вулкана Хорго
• 
  Манастир в Цецерлег