Бронепалубни крайцери тип „Дрезден“
Дрезден (на немски: Dresden) са серия бронепалубни крайцери[~ 2] на Императорските военноморски сили от началото на 20 век. Участват в морските сражения на Първата световна война, в хода на която потъват и двата кораба от серията. Те са развитие на крайцерите от типа „Кьонигсберг“. Всичко от проекта са построени 2 единици: „SMS Dresden“[~ 3] и „SMS Emden“. Техен усъвършенстван вариант са крайцерите от типа „Колберг“.
| Бронепалубни крайцери тип „Дрезден“ Dresden-Klasse | |
 | |
| Флаг |  Германия |
|---|---|
| Клас и тип | бронепалубни крайцери от типа „Дрезден“ |
| Следващ тип | Бронепалубни крайцери тип „Колберг“ |
| Предшестващ тип | Бронепалубни крайцери тип „Кьонигсберг“ |
| Производител | Blohm & Voss в Хамбург; Kaiserliche Werft в Данциг, Германска империя |
| Планирани | 2 |
| Построени | 2 |
| В строеж | 1906 г. – 1909 г. |
| В строй | 1908 г. – 1915 г. |
| Загуби | 2 |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 3664 t (нормална); 4268 t (пълна) |
| Дължина | 118,3 m |
| Дължина по водолинията | 117,9 m |
| Ширина | 13,4 m |
| Газене | 5,5 m |
| Броня | щитове оръдия: 50 mm; на палубата: 20 – 30 mm (по скосовете 50 mm); гласис: 80 mm; на бойната рубка: 100 mm |
| Задвижване | 2 парни турбини Parsons („Емден“: 2 парни машини с тройно разширение); 12 водотръбни котли „военноморски“ тип |
| Мощност | 15 000 к.с. (11,2 МВт); „Емден“: 13 500 к.с. (10,1 МВт) |
| Движител | 4 винта ∅ 1,95 m (2 гребни винта ∅ 4,3 m на „Емден“) |
| Скорост | 24 възела (44 km/h) |
| Далечина на плаване | 3600 морски мили на ход 14 възела; Запас гориво: 860 t въглища („Емден“: 3760 морски мили на ход 12 възела; Запас гориво: 790 t въглища) |
| Екипаж | 361 души (18 офицера, 343 матроса) |
| Кръстени в чест на | Немски градове |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 10×1 105-mm; 8×1 52-mm |
| Торпедно въоръжение | 2×1 450-mm ТА[~ 1] |
| Бронепалубни крайцери тип „Дрезден“ в Общомедия | |
Проектиране и особености на конструкцията
Крайцерите от типа „Дрезден“ са проектирани 1905 – 1906 г. и са една от модификациите на крайцерите тип „Бремен“ за отработване на оптималната силова установка. На „Дрезден“ са поставени 2 парни турбини на „Парсънс“, задвижващи 4 гребни вала. На „Емден“ са използвани 2 парни машини тройно разширение, задвижващи 2 гребни вала[1]. На крайцерите от типа „Дрезден“ има дванадесет тънкотръбни котли военноморски тип, димът на които се отвежда от три комина. За пореден път е прекомпонована котелната установка, която вече е разделена на четири котелни отделения. Компактното разполагане на котлите позволява те да бъдат преместени по-близо до мидъла, в резултат на което крайцерите получават красив и хармоничен силует[2].Далечината на плаване на „Дрезден“ е 3600 морски мили на 14 възела скорост, а „Емден“ има далечина на плаване 3760 морски мили на 12 възела[3].
При нормална водоизместимост метацентричната височина e 0,59 m[3].
Въоръжение
Главният калибър се състои от десет 105-mm скорострелни оръдия система SK L/40[~ 4] на единични лафети. Две оръдия са едно до друго на носа, шест по бордовете, по три на всеки борд и две в редица на кърмата. Общият им боекомплект са 1500 изстрела, по 150 на оръдие[3]. Оръдията са с прицелна далечина на стрелбата 12 200 m. Корабите носят и осем 52-mm L/55 оръдия с общ боезапас 4000 изстрела. Крайцерите имат и два 450 mm траверсни подводни торпедни апарата с общ боезапас от пет торпеда[3].
Брониране
Бронирана палуба е главната защита на крайцерите. Хоризонталният участък от палубата е с дебелина 20 – 30 mm, а скосовете към борда – 50 mm. Гласис – 80 mm. Палубата се спуска към носа и кърмата на крайцера. Бойната рубка е защитена в стените от Круповска броня дебела 100 mm и стоманена 20-mm на покрива. Щитовете на оръдията на главния калибър са дебели 50 mm[3].
Силова установка
На крайцерите от типа „Дрезден“ са поставени 12 тънкотръбни двуогнищни котела военноморски тип (всички котли са на въглищно отопление), изработващи пара с работно налягане 16 атм. и повърхност на нагряване от 3160 – 3438 м²[3].
На „Емден“ силовата установка се състои от две парни машини с тройно разширение и номинална мощност от 13 500 к.с. Това трябва да му осигури проектна максимална скорост от 23,5 възела (43,5 км/ч). „Дрезден“ е снабден с комплект парни турбини Парсънс, разчетени за 15000 к.с. и максимална скорост 24 възела (44,4 км/ч). На изпитанията корабите превишават проектната скорост. „Дрезден“ развива 25,2 възела при мощност 18880 к.с. при 594 об/мин. „Емден“ развива 24 възела при мощност 16350 к.с. Запасът гориво на „Дрездене“ съставлява до 860 тона въглища, далечината на плаване съставлява 3600 морски мил на ход 14 възела (26 км/ч) при 144 оборота в минута. Запасът гориво на „Емден“ съставлява до 790 тона въглища, далечината на плаване е 3760 морски мили на ход 12 възела (22 км/ч)[3]. На „Дрезден“ и „Емден“ има по три генератора, които произвеждат електроенергия с обща мощност 135 киловата при напрежение 110 волта[3].
История на службата
И двата кораба към началото на Първата световна война се намират в чужбина и от първите дни на конфликта започват действия по морските комуникации на противника.
„Дрезден“
Към началото на войната кораба се намира в Източна Индия. В Порт о Пренс при срещата с крайцера „Карлсруе“ се разменят командирите: бившият командир на „Дрезден“, капитан цур зее (капитан 1-ви ранг) Ерих Кьолер, преминава на „Карлсруе“, а на негово място пристига фрегатенкапитан (капитан 2-ри ранг) Фриц Людек.
След размяната на командира крайцерът получава заповед в случай на започване на военни действия да води крайцерска война. Крайцерът поема към присъединяване с Източно-Азиатската крайцерска ескадра на адмирал Максимилиан фон Шпее, като по пътя прихваща три кораба (8900 брт). След съединяването с ескадрата взема участие в сражението при Коронел, а след това и в сражението при Фолкландските острови. „Дрезден“ е единственият оцелял в това сражение германски кораб. На 14 март 1915 г. е засечен до остров Мас а Тиера от британските крайцери „Кент“ и „Глазгоу“. След взривяване на потопяващите заряди корабът потъва, загиват 7 души. По-голямата част от екипажа е интернирана[4].
„Емден“
Крайцерът става един от най-известните рейдери на Първата световна война, като благодарение на опита и хитростта на своя командир, фрегатенкапитан Карл фон Мюлер, потопява или пленява 16 транспортни съда (70 825 брт), обстрелва и унищожава нефтохранилището на град Мадрас, дълго време остава неуловим, изплъзвайки се от преследването на 23 кораба. На 28 октомври 1914 г. на рейда на Пенанг „Емден“ потопява руския крайцер „Жемчуг“ и френския миноносец „Муске“.
На 9 ноември 1914 г. по време на опит да завладее телеграфната станция на Кокосовите острови е настигнат от австралийския лек крайцер „Сидни“. След ожесточен бой германският кораб се изхвърля на рифовете. По време на боя загиват 133 души[4].
Списък на корабите от типа[1]
| Име | Корабостроителница-строител | Дата на залагане | Дата на спускане на вода | Дата на влизане в състава на флота | Дата на извеждане от състава на флота/гибел | Съдба |
|---|---|---|---|---|---|---|
| SMS Dresden | Blohm & Voss, Хамбург | 1907 г. | 5 октомври 1907 г. | 14 ноември 1908 г. | 14 март 1915 г. | Взривен от екипажа до острова Мас а Тиера в бой с британските крайцери „Кент“ и „Глазгоу“[5] |
| SMS Emden | Kaiserliche Werft, Данциг | 1906 г. | 26 май 1908 г. | 10 юли 1909 г. | 9 ноември 1914 г. | Загива при Кокосовите острови в бой с австралийския лек крайцер „Сидни“ |
Оценка на проекта
| ТТХ на крайцери | ||||||||||
| Характеристики | „Нюрнберг“[6] Германия | „Адмирал Шпаун“[7].svg){kind=small} Австро-Унгария | „Бодицея“[8] Великобритания | „Дрезден“[3] Германия | „Честър“ САЩ | |||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Година на залагане | 1906 | 1908 | 1907 | 1907 | 1905 | |||||
| Година на влизане в строй | 1908 | 1910 | 1909 | 1908 | 1908 | |||||
| Размери, m (Д×Ш×Г) | 116,8 ×13,3 ×5,24 | 130,6×12,8×5,3 | 123,4×12,5×4,3 | 118×13,4×5,3 | 129×14,3×5,1 | |||||
| Водоизместимост, t[~ 5] | 3469 | 3500 | 3353 | 3664 | 3810 | |||||
| Въоръжение | 10 – 105-mm, 10 – 52-mm, ТА 2×1 – 450-mm | 7 – 100-mm, 1 – 47-mm | 6 – 102-mm, 4 – 47-mm, ТА 2×1 – 450-mm | 10 – 105-mm, 8 – 52-mm, ТА 2×1 – 450-mm | 2 – 127-mm, 6 – 76,2-mm, ТА 2×1 – 533-mm | |||||
| Брониране, mm | Палуба – 20 – 30, скосове – 45 – 80, щитове ГК – 50, рубка – 100 | Палуба – 20, пояс – 60, рубка – 50 | Палуба – 25, рубка – 102 | Палуба – 20 – 30, скосове – 50, щитове ГК – 50, рубка – 100 | Палуба – 25, пояс – 51 | |||||
| Силова установка, к.с. | ПМ, 13 200 (12 000)[9] | ПТ, 25 130 | ПТ, 18 000 | ПТ, 15 000 | ПТ, 16 000 | |||||
| Далечина на плаване, морски мили | 4120 на 12 възела | 4200 на 10 възела | 3490 на 10 възела | 3500 на 14 възела | ||||||
| Проектна скорост, възела | 23 | 25 | 24 | 24 | ||||||
| Максимална скорост, възела | 23,4 | 27,07 | 25,2 | 26,52 | ||||||
Интересни факти
- На крайцера „Дрезден“, като лейтенант, служи Вилхелм Канарис, бъдещ адмирал и глава на военното разузнаване на Германия – Абвер[4].
Коментари
Източници
Литература
- Conway's All The World's Fighting Ships 1906 – 1921. Conway Maritime Press Ltd, 1985, 439 с. ISBN 0851772455.
- Трубицын С. Б. Лёгкие крейсера Германии (1914 – 1918 гг.). Издательство альманаха „Корабли и сражения“, 1997, 98 с.
- Ю. В. Апальков. ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. „Морская Коллекция“, №3, 1996. Моделист-Конструктор.
- Лисицын Ф.В. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015, 448 с. ISBN 978-5-699-84344-2.
- Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006. ((de))
- Erwin Strohbusch. Leichter Kreuzer aus den Jahren 1908 bis 1918: II. Die Flottenkreuzer. Marine Rundschau International. 1981. S. 93 – 98. (на немски)
Външни препратки
- DRESDEN light cruisers (1908 – 1909) ((en))
- Dresden Class Light Cruiser ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Бронепалубни крайцери тип „Дрезден“
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Дрезден““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |