Девон
| Девон преди 416–359.2 милиона години | |
| Средно атмосферно съдържание на O2 през периода | ca. 15 Vol %[1] (75 % от съвр. ниво) |
| Средно атмосферно съдържание на CO2 през периода | ca. 2200 ppm[2] (8 пъти прединдустриалното ниво) |
| Средната температура на повърхността през периода | ca. 20 °C[3] (6 °C над съвр. ниво) |
| Морско равнище (над съвременното) | Относително стабилно около 180 m, постепенно намаляващо до 120 m през периода[4] |
| Еон | Ера Продължителност | Период | Начало в млн. г. |
|---|---|---|---|
| Фанерозой | |||
| Неозой 65,5 млн. г. | Кватернер | 2,588 | |
| Неоген | 23,03 | ||
| Палеоген | 65,5 | ||
| Мезозой 185,5 млн. г. | Креда | 145,5 | |
| Юра | 199,6 | ||
| Триас | 251 | ||
| Палеозой 291 млн. г. | Перм | 299 | |
| Карбон | 359,2 | ||
| Девон | 416 | ||
| Силур | 443,7 | ||
| Ордовик | 488,3 | ||
| Камбрий | 542 | ||
| Протерозой | |||
| Неопротерозой 458 млн. г. | Едиакарий | 630 | |
| Криоген | 850 | ||
| Тоний | 1 000 | ||
| Мезопротерозой 600 млн. г. | Стений | 1 200 | |
| Ектасий | 1 400 | ||
| Калимий | 1 600 | ||
| Палеопротерозой 900 млн. г. | Статерий | 1 800 | |
| Орозирий | 2 050 | ||
| Рясий | 2 300 | ||
| Сидерий | 2 500 | ||
| Архай | Неоархай 300 млн. г. | 2 800 | |
| Мезоархай 400 млн. г. | 3 200 | ||
| Палеоархай 400 млн. г. | 3 600 | ||
| Еоархай | 4 000 | ||
| Хадей | 4 540 | ||
Девонът е четвъртият геоложки период от системата на палеозоя, продължаващ от края на периода силур, преди около 416 ± 2,8 милион години, до началото на периода карбон, 359,2 ± 2,5 млн. години, т.е. той продължава около 60 млн. години.[5] Той е кръстен на графство Девън в Англия, където скалите от този период са проучени за първи път.
Историческа справка
Девонският период за първи път е класифициран като геоложки период през 1839 г. от английските геолози Родерик Мърчисън (1792 – 1871) и Адам Седжуик (1785 – 1873) на територията на Великобритания. Първото разчленение на периода на серии и етажи и било проведено в Рейнските шистови планини и в Ардените от немските братя геолози – фридолин (1826 – 1898) и Гуидо (1821 – 1879) Зандберер през 1845 г., френският геолог Госле през 1875 – 1890 г. и др. Първоначалните граници и обеми на отделните етажи в последващите изследвания били подложени на някои изменения.[6]
Подразделения
| Период | Серия | Етаж | млн. год. |
|---|---|---|---|
| Карбон | Мисисипий | Турний | младши |
| Девон | Горен девон | Фамений | 372,2–358,9 |
| Франий | 382,7–372,2 | ||
| Среден девон | Живетий | 387,7–382,7 | |
| Айфелий | 393,3–387,7 | ||
| Долен девон | Емсий | 407,6–393,3 | |
| Прагий | 410,8–407,6 | ||
| Локовий | 419,2–410,8 | ||
| Силур | Придолий | не са определени фаунистични етапи | старши |
Девонският период де дели на 3 серии (долен, среден и горен) и 7 етажа (три в долната серия и по два в останалите две серии), от които трите долни етажа не могат твърдо да се определят. Границите девонския период и неговите долна и средна серии и досега се явяват предмет на дискусии.[6]
Долен девон
Долният девон се явява геокритична епоха – с господството на сушата и регресия на моретата, като последните са заемали едва 30% от площта на Земята. В геосинклиналите площта на морските наслаги не е превишавала 50%, а по платформите – 17%. Морета са почти изчезнали в Кордилерската геосинклинала и силно са се съкратили в Урало-Тяншанската и Тасманийската. В суша са се превърнали: Източноевропейската платформа, Централен Казахстан, Западните Саяни. Трансгресивен характер се е съхранил във Верхояно-Чукотската и Андийската геосинклинали. За долната серия на девона е характерно интензивното потъване на падините, запълващи се постепенно с продуктите от разрушаващата се суша и по-нататъшното им изплитняване. Като цяло климатът се е характеризирал с континентланост и аридност.[6]
Среден девон
Средният девон се характеризира с известно преобразуване на структурните планове: нарастване на морската трансгресия в редица геосинклинали и платформи, намаляване амплитудата на издиганията и свързаните с тях общо намаляване на разпространението на наземните седименти и увеличаване на солеността и на морските карбонатно-седиментни формации. С усилване на потъванията е свързана активизацията на вулканичната дейност. Площта на моретата се увеличава до 40%. Широко развитие са получили трансгресиите в геосинклиналите на Кордилерите, Австралия, Източна Азия. Разширила се Урало-Тяншанската геосинклинала. Моретата залели големи части от Източноевропейската и Сибирската платформи, и е започнал процеса на заливане на Североамериканската и Австралийската платформи. Заедно с тях на платформите в Южна Америка, в по-малък мащаб в Африка, площите на седиментните наслаги продължавали да се съкращават. Вулканичната дейност в каледонидите в края на серията значително отслабнала, а климатът станал много по-мек. Растителността бурно се развивала в моретата, а на сушата започва да се появява почвена покривка.[6]
Горен девон
В горния (късен) девон продължава преразпределението на сушата и моретата. Различните направления на колебателните движения на северния Лавразия и южния – Гондвана континенти се съхранили. В северните части на Северна Евразия и Северна Америка площите на седиментните наслаги и трансгресиите силно намаляват, а в края на периода в платформите те се сменят с регресии. Сибирската платформа се издига и се освобождава от покриващите я морета, а моретата в пределите на Руската плоча се превръщат в лагуни. На юг, в Австралия, площите на моретата не са се изменили, в Африка се увеличават, а Южна Америка почти напълно се освобождава от морска вода. Издигането на Индостанската платформа се задържа през целия девон. Общите площи на моретата по платформите и в геосинклиналите съвсем малко са се изменили. Съхранени са сходството и формационния състав на наслагите, сред които преобладават морските карбонатни формации. Увеличават се площите с натрупване на карбонатни и подводни вулканогенни спилит-кератофирови формации, свързани с повишения вулканизъм в херцинските геосинклинали, особено в тези разположени в близост до Тихия океан. Епохата на девона завършва на места с активни нагъвания и издигания, съпровождащи се с кисели и основни интрузии.[6]
Обща характеристика
Историята на развитието на континентите през девонския период е обусловена от техния структурен план, унаследен от предшестващите го периоди. В началото на палеозоя в Северното полукълбо са съществували Източноевропейската, Сибирската, Китайската и Североамериканската платформи, които са съставлявали единния континент Лавразия, а Индостанската, Африканската, Южноамериканската и Антарктическата платформи са влизали в състава на огромния континент Гондвана. В пределите на платформите, голяма част от които са представлявали суша, ясно са се различавали издигнати части (щитове, антеклизи) и понижения (синеклизи), заемани от плитки епиконтинентални морета. Между платформите са били разположени подвижни геосинклинални пояси, отделни части от които се намирали на различни стадии на развитие. В края на силура и началото на девона е приключил каледонския тектонски цикъл от геоложката история на Земята, завършил с нагъвания и планинообразувания в геосинклиналните пояси, при което са възникнали каледонските планински съоръжения. В течения на целия девонски период те интензивно са се разрушавали и в края на периода са придобили платформен характер. Такива геосинклинали са били: Грампианската, Алтайско-Саянската, Капската и др. Орогените (планините) на Централен Казахстан и Северен Тяншан, намиращи се в средните части на подвижните пояси съхранили своето обособено положение. Значително голяма площ в сравнение с геосинклиналите, са заемали продължаващите да потъват херцински и бъдещите алпийски части на геосинклиналните пояси, които били заети от морета. През девона те преживели началния стадий на следващия, херцински, тектонски цикъл. Морските басейни са се характеризирали със значителни дълбочини, а на сушата е преобладавал разчленения релеф. Най-контрастен планински релеф е съществувал в ранния девон, в областите със завършена каледонска нагънатост. За тях свиделстват свързаните с разломите интензивен наземен вулканизъм (порфиров или андезитово-липаритов) и мощните пластове от наземни, предимно червеноцветни наслаги – древен червен пясъчник (олдред на Британските острови) и др. В по-младите геосинклинали започнали издигания на геосинклиналните зони, свързани с образуването на вериги от планински острови. В тях се наслоявали наземни седименти (във външните понижения) и карбонатни морски наслаги, а във вътрешните дълбоководни падини започнали изливания на лави с кератофир-спилито-диабазови формации, дали началния стадий на развитието на геосинклиналните. На платформите, представляващи високи пенеплени, контрастността на релефа в началото на девонския период и бил значителен.[6]
Органичен свят
Флора и фауна на сушата
Големите изменение на палеогеографската обстановка, предизвикани от каледонските издигания и осушавания, предизвикват изменението и на органичния свят. Осушаването е способствало развитието на наземни животни и растения. В плитките и опреснени водни басейни на континентите се заселват риби. От рибите ръкоперки през късния девон произлизат първите амфибии – стегоцефалите. През силура за първи път на сушата се появяват растения, които през девона започват да я завладяват. Техните остатъци все по-често се появяват в езерните, делтовите, лагунните и крайбрежните морски наслаги. Появяват се първите пластове въглища. Още през ранния девон са съществували групи от висши сухоземни растения (псилофити, плауновидни), които още през силура имат значително разнообразие. Възникват първите папрати, а през средния девон се появяват първите праголосеменни (прахиленосперми) и, възможно, членестостеблени растения. В края на периода богатството на сухоземния растителен свят нараства още повече. Праголосеменните стават основна група растения и в края на периода дават началото на съвременните голосеменнни растения. Още по-разнообразни стават папратите и членестостеблените.[6]
Морска фауна
Големи изменение претърпява и морската фауна. През периода рязко се съкращава числото на цистоидеите, като през долния девон измират граптолитите, продължават да съществуват наутилоидеите и се появяват и бурно се развиват амоноидеите. Широко развитие имат костните риби и девонския период с право се нарича още „Ерата на Рибите“. През целия период постепенно се развиват фораминиферите с предимно варовикова раковина. Продължават своето развитие кониконхиите (тентакулоидеи), тентакулитите, новаките и стилиолините. Своя разцвет достигат брахиоподите, остракодите, табулатоморфните и четирилъчевите корали. Повяват се предците на всички четириноги, като техните силни гръдни и тазови перки, постепенно се превръщат в крака и те се адаптират към ходене по земята.[7] В океаните, примитивните акули стават все по-многобройни, отколкото в силура и късния ордовик. Появяват се първите мекотели амонити. В края на периода при девонското измиране морския живот е силно засегнат.[6]
Биогеографско райониране
Разпространението на основните групи морска фауна (предимно корали) позволява да се обособят през ранния девон следните зоогеографски провинции: Средиземноморска, включваща Западна и Централна Европа, Мала Азия, Иран, Хималаи; Магрибска (Северна Африка); Урало-Тяншанска, Джунгаро-Балхашка; Алтайско-Саянска; Индигиро-Колимска; Монголо-Охотска (Източно Забайкалие, басейна на река Амур); Индо-Китайска (Индокитай, Югозападен Китай); Източно-Австралийска; Калифорнийско-Канадска; Апалачка; Малвино-Кафърска (южните части на Южна Америка и Южна Африка). През средния девон се разширява връзката между тези провинции и различията им постепенно стават само регионални. През късния девон се появяват само Североамериканската и Австрало-Евразиатската зоогеографски провинции. На същия принцип през девона се обособяват и фитогеографски провинции.[6]
Полезни изкопаеми
С девонските наслаги са свързани огромните запаси от нефт и газ, съсредоточени в локалните издигания във вътрешните и краеви части на падините на Източноевропейската и Североамериканската платформи. Пластовите залежи от каменна сол и сулфати има в падините на Източноевропейската, Сибирската, Североамериканската и Австралийска платформи, в Централен Казахстан, в Тува. В басейна Уилстън (САЩ) и в Припятското пропадане с девонските наслаги са свързани богатите находища на калиеви соли. В Централен Казахстан има желязно-манганови и оловни руди, най-вероятно, със седиментен произход. Там и в Приднестровието присъстват медните пясъчници. Ширико разпространени са пластовете с железни оолитови руди (Източноевропейска платформа, Урало-Монголски, Средиземноморски, Западноатлантически и Кордилерски геосинклинални пояси). Бокситите, свързани с изветрителната кора на ефузивни и седиментни скали, присъстват в Северен Урал и в Салаирското възвишение.[6]
Ендогенното рудопроявление, свързано с интрузиите през девонския период, но имащо много по-млада възраст е развито в палеозойските геосинклинални орогенни области: в Алтай, Урал, Судетите, Централен Казахстан и др. То е представено от халцедонски полиметални, предимно медни, а също железнорудни находища с геотермален, контактово-метаморфен и вулканогенно-седиментен произход. В тези райони се срещат арсеново-медно-никелово-кобалтови, златно-баритови и живачни орудявания. Със солфатарната дейност през периода са свързани мангановите находища в Урал, находищата на андалузит, корунд, молибден, благородни метали. В Южна Гренландия се намира най-голямото в света находище на криолит, а в басейна на река Вилюй (Русия) – находище на диаманти.[6]