Триас

Триас (на старогръцки: τριάς, τριάδος; „Triade“) е геоложки период от земната история, който обхваща първата третина на мезозоя. Започва преди около 250 милиона години и завършва преди около 200 милиона години, продължителност – 50 милиона години. Характеризира се с изчезването на растителни и животински видове. Климатът е сух и горещ, формират се специфичните червени пясъчници. Много от моретата пресъхват, а тези които остават, повишават солеността си.

Триас преди 251–199.6 милиона години ПреК К О С Д К П Т Ю К Пг Н
Средно атмосферно съдържание на O₂ през периода	ca. 16 Vol %^[1] (80 % от съвр. ниво)
Средно атмосферно съдържание на CO₂ през периода	ca. 1750 ppm^[2] (6 пъти прединдустриалното ниво)
Средната температура на повърхността през периода	ca. 17 °C^[3] (3 °C над съвр. ниво)

Еон	Ера Продължителност	Период	Начало в млн. г.
Фанерозой
	Неозой 65,5 млн. г.	Кватернер	2,588
		Неоген	23,03
		Палеоген	65,5
	Мезозой 185,5 млн. г.	Креда	145,5
		Юра	199,6
		Триас	251
	Палеозой 291 млн. г.	Перм	299
		Карбон	359,2
		Девон	416
		Силур	443,7
		Ордовик	488,3
		Камбрий	542
Протерозой
	Неопротерозой 458 млн. г.	Едиакарий	630
		Криоген	850
		Тоний	1 000
	Мезопротерозой 600 млн. г.	Стений	1 200
		Ектасий	1 400
		Калимий	1 600
	Палеопротерозой 900 млн. г.	Статерий	1 800
		Орозирий	2 050
		Рясий	2 300
		Сидерий	2 500
Архай	Неоархай 300 млн. г.		2 800
	Мезоархай 400 млн. г.		3 200
	Палеоархай 400 млн. г.		3 600
	Еоархай		4 000
Хадей			4 540

Периодизация

Период	Система	Етаж	млн. год.
Юра	Долна юра	Хетангий	младши
Триас	Горен триас	Ретий	201.3–208.5
		Норий	208.5–~228
		Карний	~228–~235
	Среден триас	Ладиний	~235–~242
	Среден триас	Анисий	~242–247.2
	Долен триас	Оленьокий	247.2–251.2
	Долен триас	Индий	251.2–252.2
Перм	Лопингий	Чангсингий	старши

Литература

Norbert Hauschke, Volker Wilde: Trias. Eine ganze andere Welt. Mitteleuropa im frühen Erdmittelalter. Verlag Dr. Friedrich Pfeil, München 1999, ISBN 3-931516-55-5.
Spencer G. Lucas: The Triassic Timescale. Geological Society Special Publication 334. The Geological Society, Bath (UK) 2010, ISBN 978-1-86239-296-0.
James G. Ogg: Triassic. S. 681 – 730, In: Felix M. Gradstein, James G. Ogg, Mark Schmitz, Gabi Ogg: The Geologic Time Scale 2012. Elsevier B. V., 2012, ISBN 978-0-444-59425-9.
Michael J. Benton: Paläontologie der Wirbeltiere (von Hans-Ulrich Pfretzschner). Pfeil Verlag, München 2007, ISBN 978-3-89937-072-0, insbes. Kap. 6 (S. 150 – 172)
Jens Boenigk, Sabina Wodniok: Biodiversität und Erdgeschichte. Springer Verlag, Berlin – Heidelberg 2014 (Springer Spektrum), doi:10.1007/978-3-642-55389-9, ISBN 978-3-642-55388-2.
Cesare Emiliani. (1992). Planet Earth: Cosmology, Geology, & the Evolution of Life & the Environment. Cambridge University Press. (Paperback Edition ISBN 0-521-40949-7)

Това е първият период от мезозойската ера. Трае около 30 – 35 млн. г. и се дели на долен, среден и горен. През ТП се развиват папрати – близки на съвременните, сагови, хвойнови, гинкови растения. От животинските групи голямо разпространение и разцвет имат амонити, брахиоподи, иглокожи, шестлъчеви корали. Появяват се белемнити, от гръбначните – първите влечуги, ихтиозаври и плезиозаври, развиват се гущеротазови динозаври. В края на ТП се появяват първите бозайници. През долния триас климатът е навсякъде горещ до пустинен. ТП се характеризира с общо издигане и разширение на площта на сушата. Утайките, образувани, през триасовата система, са морски, лагунни и континентални, в отделни области се развива вулканична лава. През ТП са образувани много кафяви въглища, нефт, боксити, железни и медни руди. В България триаски утайки се развиват широко из Предбалкана, Стара планина, Средногорието, Краище и Странджа. В триаски варовици при Кремиковци са открити богати залежи на железни руди, а при Тюленово – нефт.