Джокякарта

Към 7 век местността на днешния града е част от будисткото кралство Шайлендра. Към края на 13 век индуистката империя Маджапахит покорява източната част на Ява и територията на днешна Джокякарта попада под нейна власт. През 1602 г. в региона се установяват холандците. По това време той се управлява от могъщия мюсюлмански султанат Матарам. Противопоставяйки се на холандската намеса в яванската политика, султан Хаменгкубуана премества двореца си от Котагеде в Йогя през 1755 г., кръщавайки града Джокякарта. През 1811 г. британците превземат града, а султан Хаменгкубуана II е детрониран и изпратен в изгнание. През 1816 г. холандците си възвръщат контрола над остров Ява, а към 1830 г. колониалното им господство вече е здраво стъпило. След период на японска окупация през Втората световна война се образува република Индонезия. Националната столица е преместена в Джокякарта, когато холандските сили окупират Джакарта през 1946 г. Когато Индонезия окончателно извоюва независимостта си през 1949 г., столицата е преместена обратно в Джакарта, а Джокякарта получава статут на специален регион.^[5]

Тежко земетресение удря града през 2006 г., убивайки над 5700 хиляди души и нанасяйки многобройни материални щети.

Площта на града е 32,5 km², а на целия метрополен район – 2159 km². Докато той се разпростира във всички посоки султанския дворец Кратон, ядрото на съвременния град се намира в северната част и се е образувало около постройки от холандската колониална епоха и търговския район. Улица „Малиоборо“ е основната търговска улица за туристите в града, докато улица „Соло“ е търговският район, който се посещава главно от местните. В югоизточната част на град се намират големият местен пазар Берингхаржо и реставрираната холандска крепост Вредебург.

Около султанския дворец Кратон се намира гъсто населен жилищен район, който заема земи, които в миналото са били притежание на султана. Доказателства за бившото им приложение са останалите стари стени из града и останките от водния замък Таман Сари, построен през 1758 г. като градина за отдих. Реконструкцията му започва през 2004 г., а в днешно време е популярна туристическа забележителност.

Близо до града се намира вулканът Мерапи, като северните покрайнини на града се изкачват по южните му склонове. Това е най-активният вулкан в Индонезия и изригва редовно от 1548 г. насам, като последното му изригване е от март 2020 г.

Климат

Климатът в града е тропичен мусонен. Валежите през най-сухия месец, август, са под 60 mm. Най-влажният месец е януари, когато валежите са средно 392 mm. Климатът се влияе от мусоните. Средната годишна температурата е между 26 и 27 °C. Най-топлият месец е април.

Климатични данни за Джокякарта
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	31	32	32	33	32	32	32	32	34	35	35	32	35
Средни максимални температури (°C)	29,8	30,2	30,4	31,3	31,1	31,0	30,3	30,7	31,1	31,4	30,7	30,1	30,7
Средни температури (°C)	26,3	26,5	26,6	27,1	26,9	26,2	25,4	25,6	26,4	27,0	26,8	26,4	26,4
Средни минимални температури (°C)	22,9	22,8	22,9	23,0	22,7	21,5	20,6	20,6	21,7	22,7	23,0	22,8	22,3
Абсолютни минимални температури (°C)	20	20	18	20	18	16	17	16	17	18	20	20	16
Средни месечни валежи (mm)	392	299	363	149	141	68	29	16	49	136	237	278	2157
Източник: [6][7]

Третичният сектор играе важна роля в икономиката на града. Той покрива продажбите на едро и дребно, ремонта на моторни превозни средства, транспорта, складирането, ресторантьорството, информацията и комуникациите, финансовите и застрахователните услуги, недвижимите имоти и т.н. Той съставлява 78,28% от регионалния БВП, който към 2017 г. възлиза на 31,31 трилиона рупии. Икономическият растеж на Джокякарта през 2017 г. е 5,24%.^[8][9]

Градът разполага с международно летище. От 1872 г. е свързан с железопътна линия до Джакарта.