Дикси Дийн

Дийн се запалва по футбола още от малък и признава, че никога не е посещавал часове в началното си училище и не е спирал да играе мачове (въпреки това се е научил да чете и да пише).^[4] На единадесет години постъпва в местно възпитателно училище-интернат, защото то разполага с футболното игрище и започва да играе в училищния отбор. Напуска на четиринадесетгодишна възраст и започва работа като чирак стругар в железницата, където работи и баща му. Той с радост поема нощните смени, за да може през деня да играе футбол,^[5] Дикси Дийн а нощем подритва притичващите из депото плъхове.^[4] Синовете на шефа на Дийн са собственици на отбора Ню Брайтън и му предлагат договор, но той отказва и продължава да рита за Пенсби Юнайтед.

Докато играе в Пенсби привлича вниманието на скаут на третодивизионния Транмиър Роувърс и подписва първия си професинален договор с този отбор. В един от мачовете за дублиращия отбор срещу Алтринчъм губи единия си тестис след брутално нарушение на противников играч, а в доклада на мача е записано, че когато негов съотборник започва да разтрива мястото, за да успокои болката, Дийн изкрещява „Не ги разтривай, преброй ги!“^[2] 17 години по-късно в един бар Дийн случайно среща човек, който го черпи бира и след известно време Дикси се сеща къде го е виждал – това според него е Дейви Паркс, извършителят на нарушението – и така го удря, че се налага да го откарат в болницата; впоследствие обаче се оказва, че през цялото време Дийн е грешал и не Паркс, а друг играч на Алтринчъм е причината за загубата на тестиса.^[6] През сезон 1923/1924 изиграва само три мача за Транмиър, но през следващия сезон записва 27 мача, в които вкарва 27 гола. С представянето си печели вниманието на няколко отбора, сред които Нюкасъл и Арсенал, но той избира офертата на Евъртън – отбор, в който се влюбва от пръв поглед, когато баща му го води на един мач през сезон 1914/1915.^[4] Един ден, след като се прибира вкъщи от кино, майка му казва, че треньорът на Евъртън Томас Макинтош очаква да се срещне с него в един хотел и от вълнение Дийн пробягва четирите километра до хотела, за да подпише договора си.^[4] Трансферната сума е 3000 лири, рекордна дотогава в историята на Транмиър.^[7] Дийн по начало не харесва ръководната фигура в Транмиър Бърт Кук и след трансфера неговата ненавист се потвърждава – въпреки че Кук устно обещава да даде на родителите на футболиста 10% от трансферната сума – 300 лири, в договора, който футболистът подписва без да прочете обстойно е записан само 1% и така Дийн получава чек само за 30, с обяснението, че лигата няма да разреши повече.^[4] Дийн подава жалба във Футболната Асоциация, но от там му съобщават, че нищо не могат да направят, тъй като вече е подписал договора.^[2]

Началото на Дийн в Евъртън обаче не е обещаващо и той отбелязва само два гола в оставащите седем мача до края на сезон 1924/1925. През следващия обаче той подобрява мерника си и записва 32 гола в 38 мача за първенство. През 1926 г. претърпява зловеща катастрофа с мотоциклет, след която остава с пукнат череп и счупена челюст, а лекарите дори не му дават големи шансове да продължи с футбола.^[2] Той обаче се възстановява сравнително бързо и отбелязва гол с глава още в първия си мач след завръщането в игра през октомври, а феновете се шегуват, че лекарите са му поставили метална пластина в главата.^[1] До края на сезона вкарва 21 гола в 27 мача за първенство и още три в четири мача за ФА Къп. Следващият сезон е най-силният в кариерата на Дийн. Само година по-рано Джордж Камсел от Мидълзбро отбелязва 59 гола (макар и в първенството на Втора английска дивизия) и едва ли някой е смятал, че Дийн ще успее да подобри този рекорд, още повече че след добрия старт с голове във всеки от първите девет мача (включително всичките при победата с 5:2 като гост на Манчестър Юнайтед) и общо 30 попадения до Коледа, идват четири мача, в които Евъртън не отбелязва гол.^[1] Евъртън също изостава в борбата за титлата – в края на март и десет кръга преди края на първенството след серия от осем мача без победа „карамелите“ изостават с четири точки от Хъдърсфийлд. Самият Дийн пропуска два мача през март заради контузия и отбелязва едва два гола през този месец, а в началото на април се нуждае от 15 гола в оставащите седем мача, за да подобри рекорда на Камсел.^[7] Два кръга преди края на сезона Евъртън вече води с точка пред Хъдърсфийлд, а Дийн има на сметката си 53 гола. В предпоследния кръг Евъртън побеждава Бърнли с 5:3 с четири гола на Дикси до почивката и предсрочно става шампион, защото Хъдърсфийлд губи от Астън Вила. В този мач обаче Дийн получава контузия в бедрото и е под въпрос за последния мач с Арсенал, в който трябва да отбележи три гола, за да подобри рекорда на Камсел.^[4] Треньорът на „карамелите“ решава да рискува и да го пусне в игра, като в дните преди мача е денонощно до него и сменя компресите му през два часа, за да ускори възстановяването.^[7] На 5 май 1928 г. срещу Арсенал Дийн вкарва два ранни гола, но 60000 зрители, изпълнили до краен предел Гудисън Парк, трябва да чакат до 82-рата минута, когато той отбелязва 60-ия си гол за сезона след центриране на Алек Труп.^[3] След гола двама привърженици слизат на терена и започват да прегръщат Дийн и за да се спаси от още повече, Дикси се прибира в съблекалните преди края на мача и моли съдията да каже, че е отишъл до тоалетната.^[8] Следващите два сезона са по-слаби както за Дийн, който отбелязва „само“ 26 и 23 гола за първенство (в съответно 29 и 25 мача), така и за Евъртън, който завършва съответно на 18-о и последното 22-ро място и по този начин изпада през 1930 г. „Карамелите“ обаче печелят първенството на втора дивизия още през следващия сезон (Дикси допринася с 39 гола в 37 мача) и се връщат в елита. Сезон 1931/1932 отново е блестящ за Евъртън и Дийн – шампионска титла и втори голмайсторски приз (45 гола в 38 мача). През 1933 г. Евъртън завършва едва 11-и (24 гола в 39 мача за Дийн), но печели ФА Къп, като Дикси отбелязва голове във всички мачове освен полуфинала.^[1] Финалът срещу Манчестър Сити (3:0) е първият мач в историята, в който и двата отбора излизат с номера на фланелките (1 – 11 за Евъртън и 12 – 22 за Сити) и така Дийн става първата „деветка“, вдигнала ФА Къп, първата легендарна „деветка“ в историята на футбола и първата от много велики „деветки“ в състава на Евъртън като Дейв Хиксън, Алекс Йънг, Джо Ройл, Боб Лачфорд, Анди Грей, Греъм Шарп и Дънкан Фъргюсън.^[2][9] С годините контузиите започват да натежават, но въпреки това Дийн, който междувременно вече е станал капитан на отбора, продължава да радва феновете си с немалко голове – от сезон 1933/1934 до 1936/1937 отбелязва съответно 9 в 12 мача, 26 в 38 мача, 17 в 29 мача и 24 в 36 мача. През 1937 г. губи титулярното си място и през сезон 1937/1938 изиграва само пет мача, преди да премине в Нотс Каунти.

В отбора от Нотингам обаче също не успява да се наложи като титуляр и до началото 1939 г. изиграва само девет мача, в които отбелязва три гола. През януари същата година отива в ирландския Слиго Роувърс. Там той е посрещнат като герой – хиляди чакат на местната гара, за да го зърнат.^[1] Той им се отблагодарява с десет гола в седем мача за първенството и гол на финала за ФАИ Къп, но и в двата турнира Слиго остава на второ място. Сребърният медал на Дикси от турнира за купата е откраднат от хотелската му стая, но 39 години по-късно, когато той се връща в Ирландия, за да гледа финал на Слиго Роувърс за купата, пред стаята му го чака пакет, в който е медалът.^[1] През 1940 г. Дийн записва два мача и един гол за аматьорския Хърст, преди избухването на Втората световна война да прекрати първенството и да сложи край на кариерата му.

Дийн дебютира за националния отбор срещу Уелс на 12 февруари 1927 г. Изиграва 16 мача, в които вкарва 18 гола, като 12 от тях са в първите му пет мача. Става голмайстор на Домашното първенство на Великобритания, на което Англия завършва на второ място.

Популярността на Дийн го превръща в рекламно лице на различни стоки, в това число и на марка цигари. През 1931 г. става масон. Известен е и извън пределите на Англия – по време на Втората световна война пленен италиански войник казва на пленилите го войници „Майната му на вашия Уинстън Чърчил и майната му на вашия Дикси Дийн!“^[10] Един от присъстващите войници по-късно става известен актьор, използвайки псевдонима Бил Дийн в чест на Дикси.^[10]

След като се отказва от футбола, Дийн първо е собственик на кръчма, а по-късно е портиер в букмейкърска къща. Здравето му се влошава и той започва да прекарва все повече време вкъщи. През 1972 г. остава един месец в болница след тежък грип, а четири години по-късно десният му крак е ампутиран заради тромб. През 1980 г. умира от инфаркт на стадиона на Евъртън докато гледа дербито с Ливърпул.^[2]

Евъртън

• Първа английска дивизия:
  • Шампион (2): 1928, 1932
• Втора английска дивизия:
  • Шампион (1): 1931
• ФА Къп:
  • Носител (1): 1933
• Чарити Шийлд:
  • Носител (1): 1928, 1932
  • Финалист (1): 1933

Слиго Роувърс

• Ирландска Лига:
  • Вицешампион (1): 1939
• ФАИ Къп:
  • Финалист (1): 1939

Англия

• Домашно първенство на Великобритания:
  • Вицешампион (1): 1927

Индивидуални отличия

• Голмайстор на Първа английска дивизия: 1928 (60), 1932 (45)
• Голмайстор на Втора английска дивизия: 1931 (39)
• Голмайстор на Домашното първенство на Великобритания: 1927 (4)
• Член на Английската футболна зала на славата: 2002