Национален отбор по футбол на Англия

Англия и Шотландия притежават най-старите национални отбори в света. Между 1870 и 1872 г. Чарлз Алкок организира 5 международни мач между Англия и Шотландия. Първият от тях е на 5 март 1870 г. под ръководството Футболната асоциация на Англия ^[2]. Ответният мач, организиран от шотландците се провежда на 30 ноември 1872 г. в Патрик, Шотландия. Той се счита за първия в историята официален международен футболен мач, тъй като всеки отбор се управлява независимо от другия, за разлика от първия мач през 1870 година, когато Футболната асоциация на Англия контролирала и двата отбора. ^[3]

През следващите 40 години се провеждат чести мачове между четирите страни от Британските острови – Англия, Шотландия, Уелс и Ирландия, като те са и единствените международни участия на националния отбор на Англия в този период. През 1883 година се създава и Британският вътрешен шампионат (British Home Championship), който се провежда до 1984 година.

До 1924 година, когато е построен стадион Уембли, Англия няма стадион, на който да играе домакинските си мачове. Тя изиграва първия си мач извън Британските острови през 1908 година, въпреки че е членка на ФИФА от 1906 г. Отношенията между Футболната асоциация и ФИФА се влошават през 1928 година, когато британските нации напускат организацията, ставайки отново нейни членове през 1946 година. По тази причина Англия не участва на Световните първенства по футбол до 1950 година.

През 1946 година Уолтър Уинтърботъм става първият в историята назначен за постоянно национален треньор, въпреки че и тогава играчите в националния отбор са били избирани от комитет. Това продължава до назначаването на Алф Рамзи за национален селекционер през 1962 година.

Апогей – златни световни и бронзови европейски медали

Под ръководството на Алф Рамзи английският национален отбор постига най-големите успехи в историята си. Като домакин Англия спечелва Световното първенство през 1966.
Отборът е победител в първа група след 0:0 с Уругвай,

2:0 с Франция и 2:0 с Мексико. На четвъртфинала срещу Аржентина немският арбитър Рудолф Крайтляйн отстранява капитана на аржентинския отбор Антонио Ратин за „груби изказвания“ ^[4], независимо от това, че реферът не знае испански. Ратин не разбира причината за своето отстраняване поради езиковата бариера и е извънредно възмутен от решението на съдията. Бидейки убеден в преднамерено отсъждане в полза на домакините, отказва да напусне полето. За да покаже своето презрение, той сяда на червената килимена пътека ^[4], предназначена изключително за кралицата Елизабет II. След като избърсва ръцете си в ъгловия флаг, представляващ британското знаме, той насилствено е изгонен от терена с усилията на двама полицаи. Инцидентът заедно с други събития и емоции в мача става причина за принципно футболно противостоене между Аржентина и Англия. Освен това в резултат на този инцидент във футбола са замислени и въведени жълти и червени картони. След като в мача Аржентина остава с човек по-малко, Джеф Хърст вкарва гол. Англия побеждава с 1:0 и се класира за полуфинал без допуснат гол в изиграните 5 срещи.

От тук нататък английският отбор навлиза във върхова форма и в последните два решаващи мача надделява над останалите най-силни противници. На полуфинала побеждава хита на шампионата Португалия, водена от Еузебио с 2:1 (голове на Боби Чарлтън), а на финала – Федерална Република Германия с 4:2 след продължения (в редовното време 2:2). Джеф Хърст има най-голяма заслуга с трите си гола. Капитанът на отбора Боби Мур приема купата от английската кралица и я вдига, аплодиран от препълнения стадион „Уембли“. Важна роля за успеха изиграват вратарят Гордън Бенкс, защитниците Боби Мур и Джеки Чарлтън, халфовете Боби Чарлтън и Питърс, нападателите Джеф Хърст, Джими Грийвс и Роджър Хънт.

През 1968 г. отборът на Англия спечелва първите медали на европейски първенства – трето място след Италия и Югославия.

Четвърти в света и в Европа

През 1970 г. на световното първенство в Мексико Англия не успява да защити титлата си. В предварителната група губи от бъдещия шампион Бразилия с 0:1, а на четвъртфинала срещу ФРГ повежда с 2:0. Считайки мача за спечелен, старши треньорът Рамзи сменя основните играчи Боби Чарлтън и Питърс. Германците изравняват резултата, а след продълженията Англия губи с 2:3 и отпада от борбата. Футболните специалисти и фенове коментират случая като най-голямата треньорска грешка на шампионата.

След 1970 г. следва период на неуспехи като Англия пропуска световните първенства през 1974 и 1978 г. и финалната фаза на европейските първенства през 1972 и 1976 г. Отборът се реабилитира донякъде с участието си на ЕП Италия'80 и преди всичко с това на СП Испания'82, където отпада в четвъртфиналната фаза (в резултат и на недостатъците на регламента) допускайки само един гол в пет изиграни мача. На СП Мексико'86 Англия достига отново четвъртфиналите, където е елиминирана от Аржентина с 1:2 (гол на Гари Линекер) – донякъде и заради скандалния първи гол на Диего Марадона. На Световното първенство през 1990, под ръководството на Боби Робсън отборът се завръща сред най-силните в света, завършвайки на четвърто място. Тогава на полуфинала е елиминиран едва след изпълнение на дузпи от бъдещия шампион ФРГ, а в мача за третото място губи от Италия с 1:2.

През 1992 г. Англия се класира за финалите на европейското първенство в Швеция. Там обаче след загуба в решаващия мач срещу домакините с 1:2 отпада още в групата. Следва още един неуспех – изненадата Норвегия и Холандия я елиминират в квалификациите за СП'94 в САЩ, като то е първото след три поредни участия, което Англия пропуска. На Европейското първенство по футбол през 1996 Англия е домакин. Там ръководеният от Тери Венейбълс отбор приключва участието си на полуфинал. Отново Германия се оказва непреодолимото препятствие и отново както и през 1990 – след изпълнение на дузпи. С това Англия повтаря постижението си от 1968 г. – трето място и бронзови медали. Като цяло в края на 20-и и началото на 21 век националният отбор на Англия е бил винаги сред най-силните футболни отбори в света, но без да успее да постигне нещо повече от четвъртфинал на голям международен турнир.

Отборът на Англия през XXI век

В периода 2001 – 2006 година начело на отбора е Свен Горан Ериксон, който е и първият чужденец, назначен за национален треньор на Англия. След отпадането на отбора на четвъртфинала на Световното първенство (СП) през 2006 г., Ериксон е заменен на поста от Стив Макларън, под ръководството на който Англия не успява да се класира за голям футболен форум за първи път от 1994 г., отпадайки в квалификациите за Европейското първенство (ЕП) по футбол през 2008 г. В началото на 2008 г. начело на отбора е назначен италианецът Фабио Капело. Под негово ръководство отборът достига осминафиналите на СП през 2010 г. в ЮАР, където отново е спрян от тима на Германия.

На ЕП'2012 в Полша и Украйна отборът достига четвъртфиналите, където е елиминиран от Италия след изпълнение на дузпи. На СП'2014 в Бразилия приключва участието си в предварителната група след разочароващо представяне.

През 2016 г. отборът е поет от треньора Гарет Саутгейт. Той изгражда силен състав, който се представя отлично на следващите големи първенства, където е един от четирите първи отбора. На СП'2018 в Русия на полуфинала отстъпва на Белгия с 0:2, капитанът Хари Кейн печели Златната обувка за голмайстор на шампионата, а защитниците Кирън Трипиър и Ашли Йънг са избрани в идеалният символичен отбор на първенството.

На първия турнир Лига на нациите на УЕФА 2018/2019 г. Англия стартира в най-високата Лига А, заема трето място и печели бронзовите медали. На втория турнир 2020/2021 г. заема трето място в групата си, не се класира и остава в Лига А. В третия турнир 2022/2023 г. отборът без спечелен мач остава последен в група А3 и отпада в Лига В.

През 2021 г. отборът се представя много силно на ЕП'2020 със стабилна игра и серия от победи, като играе в Англия 6 от седемте мача на стадион Уембли. На осминафинала надиграва Германия с 2:0, а на четвъртфинала в Рим – Украйна с 4:0. Допуска първия гол едва на полуфинала от твърдия и равностоен отбор на Дания, но обръща мача и в продълженията се налага с 2:1. На финала завършва 1:1 с Италия, а при дузпите загубва с 2:3. Така постига най-големия си успех на европейски първенства – второ място и сребърни медали.

На световното първенство през 2022 г. в Катар Англия стартира силно с убедителна победа над Иран с 6:2. Става победител в група В и най-резултатният отбор в групите заедно с Испания с 9 гола. На осминафинала следва отново убедителна победа с 3:0 срещу Сенегал. В оспорван мач на четвъртфинала отстъпва на един от фаворитите, световния шампион Франция с 1:2.

Състав на Европейското първенство 2021 г.

Участията в мачове, головете и възрастта на футболистите са от 7 юли 2021 г. след мача срещу Дания. ^[5][6][7][8]

№	Име	Рождена дата	Мач.	Гол.	Клуб
Вратари
1	Джордан Пикфорд	7 март 1994 г. (27 г.)	37	0	Евертън
13	Арън Рамсдейл	14 май 1998 г. (23 г.)	0	0	Шефилд Юнайтед
23	Сам Джонстоун	25 март 1993 г. (28 г.)	1	0	Уест Бромич Албион
Защитници
2	Кайл Уолкър	28 юни 1990 г. (31 г.)	60	0	Манчестър Сити
3	Люк Шоу	12 юли 1995 г. (25 г.)	15	0	Манчестър Юнайтед
5	Джон Стоунс	28 май 1994 г. (на 27 г.)	48	2	Манчестър Сити
6	Хари Магуайър	5 март 1993 г. (28 г.)	36	4	Манчестър Юнайтед
12	Киран Трипиър	19 септември 1990 г. (30 г.)	32	1	Атлетико (Мадрид)
15	Тайрон Мингс	13 март 1993 г. (28 г.)	13	0	Астън Вила
16	Конор Коуди	25 февруари 1993 г. (28 г.)	5	1	Улвърхемптън
21	Бен Чилуел	21 декември 1996 г. (24 г.)	14	0	Челси
22	Бен Уайт	8 октомври 1997 г. (23 г.)	2	0	Брайтън и Хоув Албион
24	Рис Джеймс	8 декември 1999 г. (20 г.)	7	0	Челси
Полузащитници
4	Деклан Райс	14 януари 1999 г. (на 22 г.)	23	1	Уест Хям
7	Джек Грилиш	10 септември 1995 г. (на 25 г.)	15	2	Астън Вила
8	Джордан Хендерсън – 2-ри	17 юни 1990 г. (31 г.)	63	1	Ливърпул
14	Калвин Филипс	2 декември 1995 г. (25 г.)	14	0	Лийдс
19	Мейсън Маунт	10 януари 1999 г. (22 г.)	20	4	Челси
20	Фил Фоден	28 май 2000 г. (21 г.)	9	2	Манчестър Сити
25	Букайо Сака	5 септември 2001 г. (19 г.)	8	1	Арсенал
26	Джуд Белингам	29 юни 2003 г. (18 г.)	7	0	Борусия (Дортмунд)
Нападатели
9	Хари Кейн – 1-ви	28 юли 1993 г. (27 г.)	60	38	Тотнъм
10	Рахим Стърлинг	8 декември 1994 г. (26 г.)	67	17	Манчестър Сити
11	Маркус Рашфорд	31 октомври 1997 г. (23 г.)	45	12	Манчестър Юнайтед
17	Джейдън Санчо	26 ноември 1990 г. (30 г.)	21	3	Борусия (Дортмунд)
18	Доминик Калверт-Люин	16 март 1997 г. (24 г.)	11	4	Евертън

Състав на Световното първенство 2022

Мачовете и головете са обновени на 26 септември 2022, след мача с Германия.

№		Име	Рождена дата	Мач.	Гол.	Клуб
Вратари
1		Джордан Пикфорд	7 март 1994 г. (1994-03-07) (30 г.)	45	0	Евертън
13		Ник Поуп	19 април 1992 г. (1992-04-19) (32 г.)	10	0	Нюкясъл Юнайтед
23		Аарън Рамсдейл	14 май 1998 г. (1998-05-14) (25 г.)	3	0	Арсенал
Защитници
2		Кайл Уокър	28 май 1990 г. (1990-05-28) (33 г.)	70	0	Манчестър Сити
5		Джон Стоунс	28 май 1994 г. (1994-05-28) (29 г.)	59	3	Манчестър Сити
6		Хари Магуайър	5 март 1993 г. (1993-03-05) (31 г.)	48	7	Манчестър Юнайтед
15		Ерик Дайър	15 януари 1994 г. (1994-01-15) (30 г.)	47	3	Тотнъм Хотспър
12		Киерън Трипиър	19 септември 1990 г. (1990-09-19) (33 г.)	37	1	Нюкясъл Юнайтед
3		Люк Шоу	12 юли 1995 г. (1995-07-12) (28 г.)	23	3	Манчестър Юнайтед
18		Трент Александър-Арнолд	7 октомври 1998 г. (1998-10-07) (25 г.)	17	1	Ливърпул
16		Конър Коуди	25 февруари 1993 г. (1993-02-25) (31 г.)	10	1	Евертън
21		Бен Уайт	8 октомври 1997 г. (1997-10-08) (26 г.)	4	0	Арсенал
Полузащитници
8		Джордан Хендерсън	17 юни 1990 г. (1990-06-17) (33 г.)	70	2	Ливърпул
4		Деклан Райс	14 януари 1999 г. (1999-01-14) (25 г.)	34	2	Уест Хям Юнайтед
19		Мейсън Маунт	10 януари 1999 г. (1999-01-10) (25 г.)	32	5	Челси
14		Калвин Филипс	2 декември 1995 г. (1995-12-02) (28 г.)	23	0	Манчестър Сити
20		Фил Фодън	28 май 2000 г. (2000-05-28) (23 г.)	18	2	Манчестър Сити
22		Джуд Белингам	29 юни 2003 г. (2003-06-29) (20 г.)	17	0	Борусия Дортмунд
25		Джеймс Мадисън	13 ноември 1996 г. (1996-11-13) (27 г.)	11	5	Лестър Сити
26		Конър Галахър	6 февруари 2000 г. (2000-02-06) (24 г.)	4	0	Челси
Нападатели
19		Рахим Стърлинг	8 декември 1997 г. (1997-12-08) (26 г.)	79	19	Челси
9		Хари Кейн	28 юли 1993 г. (1993-07-28) (30 г.)	75	51	Тотнъм Хотспър
7		Джак Грийлиш	10 септември 1995 г. (1995-09-10) (28 г.)	24	1	Манчестър Сити
11		Маркъс Рашфорд	31 октомври 1997 г. (1997-10-31) (26 г.)	16	1	Манчестър Юнайтед
17		Букайо Сака	5 септември 2001 г. (2001-09-05) (22 г.)	20	4	Арсенал
24		Калъм Уилсън	27 февруари 1992 г. (1992-02-27) (32 г.)	4	1	Нюкясъл Юнайтед

Настоящ състав

За приятелските мачове срещу Бразилия (0:1) и Белгия (2:2) на 23 и 26 март 2024 г. отборът е съставен от следните 23 играчи: ^[9][10]

Мачовете и головете са към 26 март 2024 г., след мача срещу Белгия. ^[11][12]

№	Име	Рождена дата	Мач.	Гол.	Клуб
Вратари
1	Джордан Пикфорд	7 март 1994 г. (1994-03-07) (30 г.)	60	0	Евертън
13	Аарон Рамздейл	14 май 1998 г. (1998-05-14) (25 г.)	4	0	Арсенал
23	Джеймс Трафорд	10 октомври 2002 г. (2002-10-10) (21 г.)	0	0	Бърнли
Защитници
2	Eзри Конса	23 октомври 1997 г. (1997-10-23) (26 г.)	2	0	Астън Вила
3	Бен Чилуел	21 декември 1996 г. (1996-12-21) (27 г.)	21	1	Челси
5	Джон Стоунс	28 май 1994 г. (1994-05-28) (29 г.)	71	3	Манчестър Сити
6	Люис Дънк	21 ноември 1991 г. (1991-11-21) (32 г.)	5	0	Брайтън и Хоув Албиън
12	Джо Гомес	23 май 1997 г. (1997-05-23) (26 г.)	13	0	Нюкясъл Юнайтед
15	Джаред Брантвeйт	15 януари 1994 г. (1994-01-15) (30 г.)	0	0	Евертън
16	Рико Люис	28 ноември 2004 г. (2004-11-28) (19 г.)	1	0	Манчестър Сити
Полузащитници
4	Деклан Райс	14 януари 1999 г. (1999-01-14) (25 г.)	50	3	Арсенал
8	Конър Галахър	6 февруари 2000 г. (2000-02-06) (24 г.)	12	0	Челси
10	Джуд Белингам	29 юни 2003 г. (2003-06-29) (20 г.)	17	0	Борусия Дортмунд
14	Джордан Хендерсън	17 юни 1990 г. (1990-06-17) (33 г.)	81	3	Аякс
20	Джеймс Медисон	23 ноември 1996 г. (1996-11-23) (27 г.)	6	0	Тотнъм Хотспър
21	Коби Мейну	8 октомври 1997 г. (1997-10-08) (26 г.)	4	0	Манчестър Юнайтед
Нападатели
7	Фил Фодън	28 май 2000 г. (2000-05-28) (23 г.)	33	4	Манчестър Сити
9	Олли Уоткинс	30 декември 1995 г. (1995-12-30) (28 г.)	11	3	Астън Вила
11	Антони Гордон	24 февруари 2001 г. (2001-02-24) (23 г.)	2	0	Нюкясъл Юнайтед
17	Айван Тоуни	24 февруари 2001 г. (2001-02-24) (23 г.)	2	1	Брентфорд
18	Джаррод Боуeн	20 декември 1996 г. (1996-12-20) (27 г.)	7	0	Уест Хям
19	Маркъс Рашфорд	31 октомври 1997 г. (1997-10-31) (26 г.)	60	17	Манчестър Юнайтед
23	Коул Палмер	6 май 2002 г. (2002-05-06) (21 г.)	2	0	Нюкясъл Юнайтед

Идеалният отбор за всички времена

Най-успешните английски футболисти на всеки пост в историята формират следния състав:

1 – Гордън Бенкс,
2 – Гари Невил, 3 – Джон Тери, 5 – Боби Мур, 4 – Ашли Коул,
7 – Дейвид Бекъм, 6 – Стивън Джерард, 8 – Франк Лампард,
9 – Хари Кейн, 10 – Боби Чарлтън, 11 – Уейн Руни.

• До 17 април 2024 г.

Треньор	Период	Мача	Победи	Равни	Загуби	Победи %
Уолтър Уинтърботъм	1946–1962	139	78	33	28	56,1
Алф Рамзи СП, ЕП	1962–1974	113	69	27	17	61,1
Джо Мърсър	1974	7	3	3	1	42,9
Дон Реви	1974–1977	29	14	8	7	48,3
Рон Грийнууд	1977–1982	55	33	12	10	60,0
Боби Робсън	1982–1990	95	47	30	18	49,5
Греъм Тейлър	1990–1993	38	18	13	7	47,4
Тери Венейбълс ЕП	1994–1996	23	11	11	1	47,8
Глен Ходъл	1996–1999	28	17	6	5	60,7
Хауърд Уилкинсън	1999–2000	2	0	1	1	0
Кевин Кийгън	1999–2000	18	7	7	4	38,9
Питър Тейлър	2000	1	0	0	1	0
Свен-Йоран Ериксон	2001–2006	67	40	17	10	59,7
Стив Макларън	2006–2007	18	9	4	5	50,0
Фабио Капело	2008–2012	42	28	8	6	66,7
Стюърт Пиърс	2012	1	0	0	1	0
Рой Ходжсън	2012–2016	56	33	15	8	58,9
Самуел Елардайс	2016	1	1	0	0	100
Гарет Саутгейт ЕП, ЛН	2016–	93	57	21	15	61,3

Дата	Място	Събитие	Отбор	Резултат	Отбор	ФИФА
05.05.1956	София	Кв. ОИ	България	2:0	Англия	Не
12.05.1956	Лондон	Кв. ОИ	Англия	3:3	България	Не
07.06.1962	Сантяго де Чиле	Св. п-во	Англия	0:0	България	Да
11.12.1968	Лондон, Уембли	Контрола	Англия	1:1	България	Да
01.06.1974	София	Контрола	България	0:1	Англия	Да
06.06.1979	София	Кв. Ев. п-во	България	0:3	Англия	Да
22.11.1979	Лондон	Кв. Ев. п-во	Англия	2:0	България	Да
27.03.1996	Лондон	Контрола	Англия	1:0	България	Да
10.10.1998	Лондон	Кв. Ев. п-во	Англия	0:0	България	Да
09.06.1999	София	Кв. Ев. п-во	България	1:1	Англия	Да
03.09.2010	Лондон	Кв. Ев. п-во	Англия	4:0	България	Да
02.09.2011	София	Кв. Ев. п-во	България	0:3	Англия	Да
07.09.2019	Лондон	Кв. Ев. п-во	Англия	4:0	България	Да
14.10.2019	София	Кв. Ев. п-во	България	0:6	Англия	Да

• Официален сайт на ФИФА // Посетен на 15 декември 2012.

Георги Аспарухов е третият българин (и последен) вкарал гол на Англия на Уембли (след Димитър Миланов – Пижо и Георги Димитров – Червения през 1956 г.)

• Страница за националния отбор на Футболната асоциация
• Английски футбол онлайн
• Статистика за всички мачове на Англия от 1872 г.