Ин-ян

Ин е гълтачът, пасивен елемент на упадъка (т.е. който клони надолу) и се свързва с водата, Земята, нощта и Луната. Ян е тъпкачът, активен елемент на развитието, съзиданието (т.е. възход, изкачване) и се свързва с огъня, въздуха, деня и Слънцето. Ян елементите са чисти и видими, докато ин елементите са скрити и неуловими или едва доловими. Ин често е символизиран от водата и земята, докато ян е символизиран от огъня и въздуха. Що се отнася до хората, приема се, че жените имат по-голямо количество ин елемент, докато мъжете повече ян.

Ин се отнася до женствеността (естроген), а Ян до мъжествеността (тестостерон). Затова ин е наричан също женски елемент, а ян – мъжки. В същото време и двата пола притежават от другия елемент в себе си и при достигане на желаната вътрешна хармония двата елемента се хармонизират у човека. Това изравняване на елементите ин и ян може да се постигне или чрез духовно развитие или чрез връзките (сексуалност, брак, общувания, среда) като допълване на собствения преобладаващ елемент с елемент у другия (партньор) или другите (среда на общуване). Най-често се смята, че сексуалните партньорства компенсират липсата на пълна хармония на двата елемента, като ги уравновесяват в мъжко-женско, ин и ян.

Ян винаги съдържа потенциала на ин и ин винаги съдържа потенциала на ян, тоест ин и ян са противоположни и всеки от тях съдържа в себе си частица от другия. Това виждаме в двете „очи“ или „точки“ на символа. Така двете сили са комплементарни, а не абсолютни, и са свързани навеки и равностойни по значение. Където едната сила отслабва, другата нараства. Ин и Ян се привличат – Ин привлича Ян и Ян привлича Ин. Едната сила не може без другата, точно както не може да има светлина без мрак и нощ без ден. Чунаг-цу казва, че „Ин е най-високата точка на смразяване, докато ян е най-високата точка на кипене. Смразяването идва от небето (небесата), докато топлината идва от земята. Взаимодействието на тези два елемента създава хи (хармония) и дава начало на нещата.“ (Чунаг-цу, Глава 21).^[1]

Според китайската философия, в началото на света стои У дзи – „Безпределната празнота“, където безкрайността и нищото са тъждествени. У Дзи преминава в Тайдзи, където безкрайността се разделя и възникват силите Ин и Ян. От тях след това възникват осемте врати – Багуа, които са различните възможни съответствия на съотношението Ин и Ян. Двете сили винаги се намират в динамично равновесие – Ин поражда Ян и обратно, когато едната сила достигне своя връх, се превръща в другата. В екзистенциален план е важно да се постигне тяхната хармония, която води до затварянето на Тайдзи и постигането на първоначалната У дзи.

Терминът е от изключителна важност във всички сфери, в които се борави с китайската терминология – философия, религиозен култ, китайска медицина, етика, бойни изкуства и т.н. С популяризирането на китайската култура, терминът започва да се използва и в западната специализирана или художествена литература.

Тайдзи-ту (китайски език (традиционен): 太極圖; китайски език (опростен): 太极图; пинин: Taìjí tú; транскрипция на Wade-Giles: T'ai⁴ chi² t'u²; буквално „диаграма на върховния принцип“), обикновено наричана в България и на Запад просто като Ин-Ян, е добре известен символ, произхождащ от китайската култура, представящ принципа на Ин и Ян от таоистката и неоконфуцианската философия, както и някои народни представи. Идеята за Ин и Ян съществува в Китай отпреди поне 400 г. пр. Хр. Терминът Тайдзи-ту се отнася до всяка от няколко схематични репрезентации на принципа.

Лао Дзъ споменава ин-ян полярността само веднъж, в глава 42 на Тао-те чинг (Дао Дъ Дзин):

• Телевизионните серии Yin-Yang-Yo! (Ин-ян-йо!) на Уолт Дисни имат два героя Ин, който е розов заек, и Ян, който е син заек.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Ин-ян.

• Чи
• Тай чи
• Дуализъм
• Китайска философия
• Петте елемента

• ((en)) Ин и ян в Таоизма