Йен

Йен (на китайски: 燕; на пинин: Yàn) е древна държава в Източна Азия, съществувала между XI и III век пр.н.е. по време на династията Джоу.^[1][2]

Йен 燕
XI век пр.н.е. – 222 пр.н.е.
Йен около 260 г. пр.н.е.
Континент	Азия
Столица	Йендзин
Официален език	Китайски
Форма на управление	Монархия
История	Джоу
Предшественик Западна Джоу Наследник Цин (3 век пр.н.е.)
Днес част от	Китай
Йен в Общомедия

Йен е най-североизточната от няколкото по-големи китайски държави от епохата Джоу. Нейна столица е град Йендзин, разположен на мястото на днешния Пекин.^[3] Тя се обособява от Западна Джоу, възползвайки се от нарастващата слабост на властта ѝ. Йен е сред последните самостоятелни държави по време на обединението на Китай от Цин Шъхуан и е подчинена през 222 година пр.н.е., година преди той да се обяви за император.