Йохан Готфрид фон Хердер
Йохан Готфрид фон Хердер (на немски: Johann Gottfried von Herder; на латински: Ioannes Gottfriedus Herder) (1744-1803) е германски философ, поет, литературен критик, теолог и преводач. Свързан е с идеите на Просвещението, течението „Бурни устреми“ и ваймарския класицизъм. Оказва влияние върху Йохан Волфганг фон Гьоте и Фридрих Шилер. Наричан е „бащата на културния национализъм“.[1]
| Йохан Готфрид фон Хердер | |
 Хердер на около 50 години | |
| Роден | 25 август 1744 г. Морунген, кралство Прусия |
|---|---|
| Починал | 18 декември 1803 г. Ваймар, херцогство Заксен-Ваймар |
| Професия | философ, поет, литературен критик, теолог, преводач |
| Националност |  Германия |
Повлиян от
| |
Повлиял на | |
| Съпруга | Мария Каролине Флахсланд |
| Деца | 6 синове и една дъщеря |
| Йохан Готфрид фон Хердер в Общомедия | |
Биография
Роден е на 25 август 1744 г. в Морунген в Източна Прусия, кралство Прусия. През 1762 г. се записва в Кьонигсбергския университет, където му преподава Йохан Георг Хаман, патриотичен и емоционален франкофоб. През 1764 г. отпътува за Рига, където работи като преподавател, и започва да развива литературна дейност. През 1776 г. се премества във Ваймар, където умира през 1803 г.
Мироглед
Хердер говори за Volk, образуван около общ език — пазител и носител на общото наследство. Тази идея играе ръководна роля в по-нататъшното развитие на европейския национализъм от XIX век и се появява отново и отново в бурната история на европейската политика. Хердер, който е повече загрижен за културата, отколкото за политиката,[2] "очевидно вярва, че ако всеки Volk може да бъде нация само по себе си, всички вечно биха живели щастливо помежду си и в разбирателство с другите". Мистичността на германския Volk, така страстно прегърната от него, в крайна сметка става водещият дух на Хитлеровия райх.
Нацията според Хердер е съставена от обща религия, фолклор, традиция, история, етнопсихология, език, култура, територия. Или гражданство, суверенитет и територия са 3-те основни компонента, които правят нацията.
Памет
На негово име е учредена т. нар. Хердерова награда.
Библиография
- Fragmente über die neuere deutsche Literatur, Riga 1766/67
- Ueber die neuere Deutsche Litteratur. Eine Beilage zu den Briefen, die neueste Litteratur betreffend, Riga 1767
- Kritische Wälder. Oder Betrachtungen, die Wissenschaft und Kunst des Schönen betreffend. 3 Bde. Hartknoch, Riga 1769
- Abhandlung über den Ursprung der Sprache, 1772
- Von deutscher Art und Kunst. Einige fliegende Blätter, 1773
- Auszug aus einem Briefwechsel über Ossian und die Lieder alter Völker, 1773
- Auch eine Philosophie der Geschichte zur Bildung der Menschheit, 1774
- Plastik: Einige Wahrnehmungen über Form und Gestalt aus Pygmalions bildendem Traume, Riga 1778
- Volkslieder nebst untermischten anderen Stücken, 1778/79, darunter Annchen von Tharau [sic], 1827 von Friedrich Silcher vertonte Verhochdeutschung durch Herder des 1636 entstandenen, in seinem samländisch-niedersächsischen Mutterdialekt verfassten Anke van Tharaw (erst in der postum erschienenen 2. Auflage 1807 unter dem Titel Stimmen der Völker in Liedern)
- Vom Geist der Ebräischen Poesie. Eine Anleitung für die Liebhaber derselben, und der ältesten Geschichte des menschlichen Geistes. Erster und Zweiter Theil Dessau 1782-83, später Leipzig 1784. 2 Bde.
- Wie die Alten den Tod gebildet. Ein Nachtrag zu Leßings Abhandlung desselben Titels und Inhalts 1786
- Ideen zur Philosophie der Geschichte der Menschheit, 1784-91 (4 Teile)
- Briefe zur Beförderung der Humanität, 1793–97 (10 Sammlungen) (Bd. 1, Bd. 2, Bd. 3, Bd. 4, Bd. 5[неработеща препратка], Bd. 6, Bd. 7, Bd. 8, Bd. 9, Bd. 10)
- Von der Gabe der Sprachen am ersten christlichen Pfingstfest, Riga 1794
- Von der Auferstehung als Glauben, Geschichte und Lehre, Riga 1794
- Terpsichore, Lübeck 1795
- Christliche Schriften, Riga 1796–99 (5 Sammlungen)
- Metakritik zur Kritik der reinen Vernunft, Leipzig 1799 (2 Teile)
- Kalligone, Leipzig 1800
- Wind und Sonne → siehe Meißners „Die Sonne und der Wind“
Източници
- Айзакс, Х. Идоли на племето. Групова идентичност и политическа промяна. София, 1997, с. 193-226.
- ((de)) Rudolf Haym, Herder, Johann Gottfried. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 12, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 55–100.
- ((de)) Hans-Wolf Jäger, Herder, Johann Gottfried. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 8, Duncker & Humblot, Berlin 1969, ISBN 3-428-00189-3, S. 595–603.
- ((en)) Herder, Johann Gottfried von. New International Encyclopedia, 1905.
- ((en)) Herder. The Nuttall Encyclopædia, 1907.
- ((en)) Herder, Johann Gottfried von. Encyclopædia Britannica (11th ed.), 1911.
- ((en)) Herder, Johann Gottfried von. The New Student's Reference Work, 1914.
- ((en)) Herder, Johann Gottfried von. Encyclopedia Americana, 1920.
- ((en)) Michael Forster, Johann Gottfried von Herder, Edward N. Zalta (Hrsg.): Stanford Encyclopedia of Philosophy.