Лъскава ганодерма
Лъскавата ганодерма, наричана също лакирана ганодерма[1] (Ganoderma lucidum), е вид неядлива базидиева гъба от семейство Ganodermataceae.
Лъскава ганодерма | ||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||
P.Karst., 1881 | ||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Лъскава ганодерма в Общомедия | ||||||||||||||
[ редактиране ] |
Описание
Шапката достига до 20 cm в диаметър, 3 cm дебелина и има формата на ветрило. Тя е слабо изпъкнала или почти плоска, концентрично набраздена, суха, гладка и обикновено лъскава. На цвят е жълто-оранжева, наситено червена до кафяво-червена, а като остарее става кестеновокафява. Пънчето достига дължина 25 cm и е ексцентрично разположено, захванато за края на шапката. На цвят е червено до тъмнокафяво и е лъскаво. Тръбиците са светлокафяви, завършващи с дребни белезникави до кремави пори. Месото е твърдо, жилаво, на цвят светлокафяво до кафяво и няма вкус.[1] Гъбата се счита за неядлива. Гъбата се използва отдавна в източната народна медицина. Някои изследвания сочат, че съставките ѝ имат противотуморно действие.[2] Освен това те в малка степен могат да понижават на кръвното налягане, холестерола и кръвната захар.[3]
Местообитание
Среща се през юни – октомври в широколистни гори (най-често дъбови), като расте върху почва в близост до дървесина или като паразит върху заровени в земята корени.[3]
Лечебни и хранителни свойства
Тази гъба е част от традиционната китайска фармакопея поне от времето на династията Юан. Приписват ѝ се хранителни, козметични и фармакологични свойства,[4][5][6] повечето от които не са научно доказани. В Япония се смята, че Ganoderma lucidum sensu lato се използва като талисман за късмет.[7]
Проучванията in vitro или на миши модели показват противоракови свойства.[8] Доказана и моделирана е и ефикасността ѝ срещу активността на човешкия имунодефицитен вирус[9] (HIV).[10] Изолирани са няколко съединения, съдържащи се в Ganoderma lucidum. Сред тези, с които се свързва активността срещу ХИВ, са ганодериол F, ганодерманонтриол и терпени като ганодерманондиол и ганолуцидна киселина.
Активните съединения (главно антиоксиданти) варират в зависимост от етапа на зрялост и частите на гъбата. Стъблата в стадия на зрялост на спорите съдържат много общи фенолни съединения и общи флавоноиди, а шапката в същия стадий е богата на полизахариди. От друга страна, околната среда и условията на отглеждане оказват влияние върху метаболизма на хранителните вещества и активността на антиоксидантните ензими на гъбата.[11][12]