Мансийски език
Мансийският език (самоназвание: мāньси лāтыӈ; старо название - вогулски език) е езикът на мансите, живеещи в Ханти-Мансийски автономен окръг и Свердловска област в Русия. Принадлежи към угро-финските езици, като най-близките езици до него са хантийски и унгарски език. Съществуват няколко диалекта, които обаче се различават съществено и са неразбираеми помежду си, а някои от тях вече са изчезнали. Към 2010 г. се говори от 940 души.[1] Повечето манси говорят руски вследствие асимилация.
Мансийски език ма̄ньси ла̄тыӈ | |
Страна | Русия |
---|---|
Регион | Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра |
Говорещи | 940 (2010 г.) |
Писменост | Кирилица |
Систематизация по Ethnologue | |
Уралски Угро-фински езици Угърски Мансийски | |
Официално положение | |
Регулатор | — |
Кодове | |
ISO 639-2 | mns |
ISO 639-3 | mns |
Мансийски език в Общомедия |
Писменост
Първата писменост на езика е създадена през 1932 г., която се базира на латиница. След неуспехите на този азбучен вариант, новата писменост на езика е създадена през 1937 г. като модифициран вариант на кирилицата. Дължината на гласните звукове се изписва с поставяне на макрон върху гласната буква. Подчертаните букви се срещат само в заемки от руски език.
А /a/ | А̄ а̄ /aː/ | Б /b/ | В /◌ʷ/ | Г /ɡ/, /ɣ/ | Д /d/ | Е /ʲe/ | Е̄ е̄ /ʲe:/ | Ё /ʲo/ | Ё̄ ё̄ /ʲo:/ | Ж /ʒ/ | З /z/ | И /i/ | Ӣ /i:/ | Й /j/ | К /k/ | Л /l/, /ʎ/ | М /m/ | Н /n/, /ɲ/ | Ӈ /ŋ/ | О /o/ | О̄ /o:/ |
П /p/ | Р /r/ | С /s/ | Т /t/ | У /u/ | Ӯ /uː/ | Ф /f/ | Х /χ/ | Ц /t͡s/ | Ч /t͡ʃʲ/ | Ш /ʃ/ | Щ /ʃʲtʃʲ/ | Ъ /-/ | Ы /ɪ/ | Ы̄ /ɪ:/ | Ь /◌ʲ/ | Э /ə~ɤ/ | Э̄ /ə~ɤ:/ | Ю /ʲu/ | Ю̄ /ʲu:/ | Я /ʲa/ | Я̄ /ʲa:/ |
Граматични особености
Мансийският е аглутинативен език. Няма род, определителен член, но има богато склонение на имената: три числа (единствено, двойствено и множествено), шест падежа (именителен, местен, изходен, вносителен, творителен, преместителен). Вместо предлози се използват следлози. Глаголната система е сравнително слабо развита (три лица, три числа, две времена, четири наклонения). Мансийският, както някои други угро-фински езици, различава спреженията при обектно и необектно глаголно действие, т.е. спрежението на глагола е различно в зависимот от това дали в изречението има допълнение.
Използват се представки, за да се конкретизира глаголното действие. Сравни:
- мансийски: эл- (от-) + мина (вървя) = элмина (отивам си),
- унгарски: el- (от-) + menni (вървя) = elmenni (отивам си).