Свердловска област

Първите руски градове на територията на Свердловска област възникват в края на ХVІ в. – Верхотуре (1598 г.) и Туринск (1600 г.). През ХVІІІ в. за градове са утвърдени селищата: Екатеринбург 1722 г., Ирбит 1775 г., Камишлов и Красноуфимск 1781 г. Всичките останали 41 града са признати за такива през ХХ в. Свердловска област е образувана на 17 януари 1934 г. при разделянето на отделни части на бившата Уралска област.

Географско положение, граници, големина

Свердловска област е разположена в западната част на Азиатска Русия, а част от нейната територия се намира и в Европейската част на Русия. На североизток граничи с Ханти-Мансийски автономен окръг, на изток – с Тюменска област, на юг – с Курганска и Челябинска област, на югозапад – с Република Башкортостан, на запад – с Пермски край и на северозапад – с Република Коми. В тези си граници заема площ от 194 307 km² (16-о място по големина в Руската Федерация, 1,13% от нейната площ).^[3]

Релеф

Областта заема основно източните склонове Среден Урал и части от Северен Урал и западните покрайнини на Западносибирската низина, а крайните ѝ югозападни части попадат по западните склонове на Среден Урал, в Европейската част на Русия. Около 1/4 от територията на областта е заето от планинските хребети на Урал. В Северен Урал се намират най-високите точки на областта – върховете Конжаковски Камен (1569 m) и Денежкин Камен (1492 m). Хребетите на Среден Урал са силно заоблени и ниски, като по-високи са западните им разклонения (средна височина 300 – 500 m). На изток се простира хълмистата меридионална полоса на Зауралския пенеплен (средна височина 200 – 300 m), а на югозапад малка площ заема слабохълмистото Предуралие (средна височина 250 – 300 m) – части от Уфимското плато и Силвинското възвишение. Около 1/3 от територията на Свердловска област на североизток и изток съставляват плоските участъци на Западносибирската низина (средна височина 100 – 200 m и по-малко).^[3]

Климат

Климатът е континентален. Зимата е студена и продължителна със средна януарска температура в равнинните части на Зауралието от -20 °C на север, до -17 °C на югоизток и -15 °C на юг. Лятото е умерено топло, а на югозапад горещо със средна юлска температура от 16 °C на север и 19 °C на югоизток. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е до 160 денонощия. Годишната сума на валежите в равнините на Зауралието варира от 500 mm на север до 350 – 400 mm на югоизток, а в крайните югоизточни части и в планините на Урал до 500 – 600 mm и повече.^[3]

Води

Речната мрежа на Свердловска област е представена от 18 414 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина над 68 хил. km и принадлежи към два водосборни басейна: на река Об (84,6% от територията), вливаща се в Карско море и река Волга (15,4%), вливаща се в Каспийско море. Основните реки принадлежащи към водосборния басейн на река Об са притоците от първи, втори и трети порядък на река Тобол (ляв приток на Иртиш, ляв приток на Об) Исет, Тавда и Тура (притоци на Тобол); Ница, Пишма и (притоци на Тура; Лозва, Сосва и Пелим (притоци на Тавда). Основните реки принадлежащи към водосборния басейн на Волга са: Чусовая (ляв приток на Кама, ляв приток на Волга) с притока си Силва и Уфа (десен приток на Белая, ляв приток на Кама. Уралските планински реки се характеризират с дълбоко врязани долини, бързо течение, каменисто дъно и многочислени прагове и бързеи. Реките в равнините са със спокойно течение, протичат в широки долини и образуват множество меандри. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на снежното, съставляващо 85 – 90% в южните части и 60 – 65% в пределите на Урал. Реките от водосборния басейн на Волга имат високо пролетно пълноводие, лятно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Водният режим на реките, принадлежащи към басейна на Об, се отличава със слабо изразено и разтегнато във времето пролетно пълноводие, устойчиво лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. В крайните южни части някои от по-малките реки през лятото пресъхват.^[4]

В Свердловска област са разположени 8850 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 1350 km² (езерност 0,7%), като само около 2 хил. от тях са площ над 10 дка. По произход езерата се отнасят към тектонските, крайречните (старици), ерозионно-акумулативните, суфозионните и карстовите. Най-голямото естествено езеро в областта е Пелимски Туман (65 km²), на река Пелим в североизточната част, а най-големите изкуствени водоеми са Белоярското и Волчихинското водохранилища на реките Пишма и Чусовая. Блатата и заблатените земи заемат 10,53% от територията на областта – 20 461 km².^[4]

Почви, растителност, животински свят

Подзолистите почви заемат 36,7% от цялата площ, подзолисто-блатните, торфено-блатните и заблатените почви – 18,2%, ливодно-подзолистите почви – 14,8%, сивите горски и ливадните почви – 12,9%, черноземните и ливадно-черноземните (на югоизток и югозапад) – 11,3%.^[3]

Голяма част от територията на областта лежи в горската зона, а на югоизток и на места на югозапад – в лесостепната зона. Горите заемат 61% от нейната територия, в т.ч. иглолистни гори – 2/3. Запасите от дървесина се изчисляват на 1,5 млрд. m³ (от тях бор и смърч – 0,9 млрд.m³). Значителни са запасите от залежи на торф – 3,6 мрд. тона.^[3]

Преобладава типичната фауна за тайгата: белка, заек, лисица, лос, собол и множество видове птици.^[3]

На 1 януари населението на Свердловска област наброява 4 325 256 души (5-о място в Руската Федерация, 2,94% от нейното население). Средната гъстота е 22,26 души на km² градското население е 84,78%. При преброяването на населението на Руската федерация през 2010 г. етническият състав на областта е следният: руснаци 3 684 843 души (90,6%), татари 143 803 (3,5%), украинци 35 563 (0,9%), башкири 31 183 (0,8%).

В административно-териториално отношение Свердловска област се дели на 68 областни градски окръга, 5 муниципални района, 47 града, в т.ч. 43 града с областно подчинение, 2 града с районно подчинение (Нижние Серги и Михайловск) и 2 града с особен статут (Лесной и Новоуралск) и 27 селища от градски тип, в т.ч 2 сгт с особен статут.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Свердловской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Полезни изкопаеми

Свердловска област е изключително богата на полезните изкопаеми: злато, платина, азбест, боксит, желязо, никел, хром, и мед. Това определя и характера на местната регионална икономика, в която преобладаващи отрасли са рудодобив и металургическа промишленост.

Промишленост

В структурата на промишления комплекс доминират черната и цветната металургия (съответно 31% и 19% от обема на промишленото производство), обогатяване на уран и обогатяване на железни руди, машиностроене.

Уралската металургия започва да се развива още през 1703 г.

Свердловска област заема второ място в Русия по обема на промишлено производство, тук са разположени предприятията "Качканарски рудодобивен комбинат „Ванадий“, „Уралмаш“, „Богословски алуминиев завод“ и „Уралски алуминиеви заводи“.

Сред машиностроителните отрасли преобладава „тежкият военно-промишлен комплекс“ (производство на бронетанкова техника и боеприпаси), а също и тежко индустриално машиностроене (оборудване за добивната, енергийната и химическа промишленост).

На цената на производството; 40% от селското стопанство е култура. Отглеждат фураж и зърнени културикултури, както и картофи и зеленчуци. Има пчеларство.

Транспорт

Свердловска област е важен транспортен възел. През нея преминават железопътни, автомобилни и въздушни магистрали от общонационално значение, в това число Транссибирската железопътна магистрала.

• Официален сайт на администрацията на Свердловска област