Кирилица

Възникване

Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа в края на IX или началото на X век.^[4][2][5] Сред най-ранните писмени паметници на кирилица е надписът от Крепча, датиран към 921 г. и двуезичен надпис с гръцко и кирилско писмо на керамична ваза от Преслав, датирана към 931 г.^[2] Традиционно кирилицата е приписвана на Климент Охридски, а името ѝ – в чест на св. Кирил – Константин Философ, на когото Климент Охридски е ученик. Тази хипотеза е отхвърлена през 90-те години на миналия век по две основни причини: първите надписи на кирилица са открити около Преслав, а не в Охридско, където работи Климент, а именно на запад, в днешните Северна Македония и Хърватия, глаголицата се запазва най-дълго. В Хърватия се използва до 16-ти век. Кирилицата заменя глаголицата, създадена по-рано от Константин Философ-Кирил, съгласно византийската външна политика през IX век с цел славянските народи да не възприемат християнството от Рим. Подобно на латиницата, за основа на кирилицата е използвана гръцката азбука, която от своя страна произлиза от финикийската.^[6] Солунските братя Константин Философ (Кирил) и Методий въвеждат глаголицата първоначално във Великоморавия, където са изпратени през 862 г. да разпространяват християнството на славянски език. Тогавашният владетел на Великоморавия – княз Ростислав, търси съдействие от византийския император Михаил III и за да отслаби влиянието на Източнофранкското кралство, чиито свещеници проповядват на латински език. След смъртта на Методий (Кирил умира по-рано) просветното дело на двамата братя е унищожено от немските духовници, а Климент Охридски, Наум Преславски, Горазд, Сава и Ангеларий ученици на братята са прокудени. (Петимата ученици и техните учители са така известните Свети Седмочисленици.)

Българският владетел Борис-Михаил кани учениците на Методий да се установят в България^[7] и им възлага обучението на бъдещите свещеници на старобългарски език. Кирилицата се развива и разпространява първоначално в Преславската и Охридската книжовна школа.

Наименование

В нито един български средновековен извор не е открито собствено название на базираната на гръцкото унциално писмо старобългарска азбука. В „Кратко житие на Климент Охридски“ се среща следният откъс:

„Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил.“^[8]

В това сведение всъщност се казва, че Климент Охридски е разработил по-опростен и удобен глаголически шрифт, така че с „кирилица“ би трябвало да се нарича азбуката, която създава Кирил – Константин Философ, а „климентица“ трябва да се нарича именно шрифтът, който е разработил и въвел Климент Охридски.^[6]

Наименованието „кирилица“ е регистрирано през 1563 г. в превода на Новия завет на хърватски, издаден от хърватски протестанти в Тюбинген, в чието заглавие се казва:„с цирулическими словами наипрво сада штампани“^[9]

Класическа кирилица (IX-XIв.)

Тази кирилица се състои от 24-те букви на гръцкото унициално писмо и още 14 букви, които отбелязват звуковете (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ѣ, ю, ѧ, ѩ, ѫ, ѭ). Както при глаголическата азбука, така и при кирилицата има буквени варианти и съчетания, част от които са заимствани от византийския устав.

Списък на буквите:

	а	азъ	1
	б	боукы, бꙋкы	-
	в	вѣдѣ	2
	г	глаголи	3
	д	добро	4
	є	ѥстъ	5
	ж	живѣтє	-
	ѕ, ꙃ, дз	ѕѣло	6
	ꙁ, з	зємлꙗ	7
	и	ижє	8
	i (ї)	iжєи	10
	ꙉ, ћ	ћьрвь, гѥрвь, дервъ	-
	к	како	20
	л	людиѥ	30
	м	мыслитє	40
	н	нашь	50
	о	онъ, ѻнъ (вариант на о)	70
	п	покои	80
	р	рьци	100
	с	слово	200
	т	тврьдо	300
	ѹ, у, ꙋ	​о​укъ, ꙋкъ	400
	ф	фрьтъ	500
	х	хѣръ	600
	ѡ [oː]	ѡтъ	800
	ц	ци	900
	ч	чрьвь	90
	ш	ша	-
	щ, шт	ща	-
	ъ	ѥръ голѣмъ
	ꙑ, ы	ѥры
	ь	ѥрь малъкъ
	ѣ [æː], [eː]	ѣть
	йу	ю (iотирано ꙋ)
	ꙗ	я, ꙗ (iотирано а)
	ѥ [йе]	ѥ (iотирано є)
	ѧ [ен]	ѧсъ (малък юсъ, малка носовка)	900
	ѩ [йен]	ѩсъ (iотиранъ малъкъ юсъ)
	ѫ [он]/[ън]	ѫсъ (голѣмъ юсъ, голѣма носовка)
	ѭ [йон]/[йън]	ѭсъ (iотиранъ голѣмъ юсъ)
	ѯ (ξ) [кс]	ѯи (кси)	60
	ѱ (ψ) [пс]	ѱи (пси)	700
	ѳ [θ]	ѳита (тита; фита)	9
	ѵ [ɪ]	ѵжица (ижица)	400
	(Ϋ) [ʏ] ѷ	ѵжица съ кєндима, ѷжица	400
	Ҁ, ҁ	копа, ҁопа	90
	[от]	отъ, ѿ	800
		ѽ	400

Развитие през ХІІ-ХV в.

Славянското писмо се развива предимно на Балканите под силно гръцко влияние. Начинът на писане следва гръцкия модел, с характеристики като:

• Поставяне на ударения:

́ – Остро ударение: така се изобразява ударението, когато то се пада на сричка, различна от последната;

̀ – Тежко ударение: така се изобразява ударението, когато то пада на последната сричка.

• Придихания:

҆ – Леко придихание – слага се вместо ударение на първата сричка, ако думата започва с гласна, както и на самостоятелни гласни.

҅ – Тежко придихание – използва се вместо леко придихание, само при съгласната Ѵ^[10]

* или ˜ – тилда – поставяна върху понятия от абстрактен и възвишен характер (богъ, свети и т.н.), както и над буквите при употребата им като числа, преди въвеждането на арабската цифрова система.

Някои звукови знаци / букви имат повече от една форма, например има широко Е и О (в началото на думите) и тесни варианти в средата на думите.Ї се пише преди гласна вместо И, а Ѡ се пише вместо О в началото на думите, ако е част от представка. У също има две форми, според това дали е в началото или в средата на думата.

На западните Балкани кирилицата се използва в Босна и Херцеговина, в нецърковни текстове на разговорен език (дипломатическа и официална кореспонденция). В тази редакция на кирилицата отпадат редица букви (ѫ, ѧ и йотираните им версии, ѳ, ѯ, ѡ, а ѣ се използва за предаване на мекост).

Развитие през ХV-ХVІІІ в.

България

С падането на България под османско владичество в края на XIV век книжовната дейност силно намалява и се свежда до ограничен брой ръкописни творби с религиозна тематика. Въпреки това има опити за печат на кирилица извън България – например през 16 век във Венеция работи печатницата на Божидар Вукович, наследена от първия български издател и книжовник Яков Крайков.

Влашко

Кирилицата се използва активно във влашките княжества като азбука на използваните там два писмени езика – богослужебния църковнославянски език и влахо-българския език, използван за всекидневни и административни цели.

След 1600 г., кирилицата се използва за записване на влашки език, като при това са добавени няколко нови букви (Ꙟ и џ). Тази версия на кирилицата се нарича румънска кирилица и остава единствената азбука на румънския език до средата на 19 век, когато е заменена с латиница.

Русия

На базата на старославянската литература, внесена предимно от България, от ХV век писмеността в Русия се развива като писменост на литургичния църковнославянски език с употреба и в административния, държавен език.

След буквите Ѩ, Ѭ (отпаднали на руска почва още през ХІІ в.), отпада буквата Ѫ (която в руски звучи и се записва като „у“). Изчезват йотираните Ѥ и ІA, а буквата Ѧ обозначава звукосъчетанието „йа“ (даже когато този звук етимологично не произлиза от Ѧ).

По време на Възраждането в България, през XVIII – XIX в., като противостоене на засилената елинизация на българите, провеждана от гръцкото духовенство, влиянието на руския църковнославянски език в България се засилва и заедно с гореописаните особености започва да се използва по-широко.

Хърватско

Кирилицата е в редовна употреба в Хърватско и Босна през този период, заедно с глаголицата и (с нарастваща честота) латиницата. Основните средища за развитието на кирилицата са Дубровник (15 – 16 век) и централна Далмация (правна и историографска литература). През XVI – XVII век има оживена издателска дейност на кирилска литература във Венеция от страна на францискански книжовници. В средата на XVI век в Урах, Германия работи хърватска протестантска печатница, която печата на кирилица и глаголица.

Развитие през 1700 – 1945 г.

През 1708 г. руският цар Петър I провежда реформа на писмената система, целяща улесняване на книгопечатането. Начертанията и типографското оформление на буквите копират тогавашния шрифт, използван в Холандия (раннобарокова антиква). Премахнати са писането на ударения и тилди, както и различните изписвания на букви в началото и средата на думите, буквеното означаване на числа е заменено с арабски цифри, пунктуацията е изравнена със западноевропейската.

Буквата Ѧ е заменена с Я, произлизаща от ръкописната форма на Ѧ, но и съвпадаща огледално с латинско R. От азбуката са изхвърлени буквите ѕ, ѯ, ѱ, ѵ, Ȣ. Изхвърлена е и буквата „з“ и е заменена с „s“, но след няколко години „s“ бива отново заменена със „з“.

Тази латинизирана азбука (разработена в холандско печатарско ателие) е въведена като задължителна в Русия през 1708 г. под името „гражданский шрифт“. Именно „гражданският шрифт“ е известен днес като „кирилица“ и е в основата на всички кирилски азбуки.

Реформата на Петър I променя коренно развитието на руската азбука. Развитието на кирилицата прескача ренесансовия период от развитието на типографията в Западна Европа, и от средновековния етап, на който се намира дотогава, се изравнява с къснобароковата латинска типография.

Азбуката, традиционно използвана в България до първата четвърт на ХІХ в., е старата форма на кирилицата, като в нея спорадично се използват и буквите Ћ и Џ, изобретени в Западна България и Сърбия през ХІV-ХV в. Гражданската азбука е усвоена първо от сърбите в Австро-Унгария (от т.нар. славяносръбски език) около 1780 г., а след това и в България (около 1830-те). Преминаването от старата кирилица към руската гражданска азбука е улеснено от материалното превъзходство на руската литература (печатна преса, книгоиздаване) и от разпространените тогава панславянски идеи. Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквата Ѫ, която липсва в руската, за сметка на това Ы и Э липсват в сравнение с руската версия.

В началото на ХХ в. е създаден стандартен украински и беларуски правопис, базиран на тогавашната руска азбука. През 1945 г. е създаден и стандартен македонски език с писмена система, базирана на сръбската азбука.

Съвременната българска и руска кирилица добиват окончателната си форма, когато след Октомврийската революция в Русия биват изхвърлени буквите Ѣ и Ї, а Ъ спира да се изписва в края на думи, завършващи на твърда съгласна. Реформата е повторена в България през 1945 г., като в добавка отново е изхвърлена и буквата Ѫ.^[11]

 Основна статия: Списък на езици, използващи кирилица

Варианти на руския „граждански шрифт“ днес ползват книжовният български език, руският, беларуският, украинският, русинският, т.нар. македонски, сръбският и неговите варианти в страните от бивша Югославия, а също така монголският и някои от езиците на страните от бившия СССР в Азия и Източна Европа. След разпадането на СССР, до 2018 г. от кирилицата в полза на латиницата са се отказали Молдова, Азербайджан, Узбекистан, Туркменистан. Казахстан също се отказва, като планира преходът към латиница (за казахския език) да завърши към 2025 г.^[12]

Национални варианти на кирилицата:  Българска кирилица, Беларуска кирилица, Румънска кирилица, Сръбска кирилица, Македонска кирилица, Руска кирилица, Украинска кирилица, Казахстанска кирилица, Киргизстанска кирилица, Молдавска кирилица, Монголска кирилица, Таджикска кирилица.

Кирилицата в първоначалния си вид се ползва в църковнославянския език, употребяван днес в редица православни църкви в Източна Европа.

Хърватско-босненската кирилица не се използва, освен спорадично със стилистино-декоративна цел (вж. Босанчица).

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

• Транслитерация на български имена с латиница (1956)
• Обтекаема система за транслитерация на българската кирилица

 Основна статия: Кирилица (компютри)

 Вижте също: .бг

По-слабото разпространение на кирилицата спрямо латиницата и фактът, че съвременните технологии се развиват в държави, използващи латиницата, намаляват количеството компютърни шрифтове за кирилица спрямо тези за латиница. При по-старите компютърни системи има проблеми с кодирането на кирилицата, като някои системи използват собствена кодировка, различаваща се съществено от другите. Част от българите използват писменост, базирана на латиницата (вижте шльокавица), за да комуникират през Интернет, в чат и по електронната поща. Подобен проблем съществува и в Русия, където правителството се опитва да противодейства с мерки като въвеждането на руски Интернет домейн на кирилица .рф. Първоначално заявеният .ру е отказан поради сходството с официалния домейн на Парагвай (.py).

Стандартът Уникод предвижда два далеч не пълни кодови сегмента за старата кирилица, както и новата кирилица и свързаните с нея символи – Кирилица (от U+0400 до U+04FF) и Кирилица – допълнение (от U+0500 до U+052F).

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

• Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
• На кирилицата е наречена улица в квартал „Разсадник-Коньовица“ в София (Карта)

Цитирани източници

• Бакалов, Георги и др. История на българите том I (От древността до края на XVI век). София, ИК „Труд“, 2003. ISBN 9545282894.
• Димитър Хоматиан. Кратко житие на Климент Охридски // promacedonia.org. promacedonia.org, 2013. Посетен на 15 юни 2013.
• Zubrinic, Darko. Croatian Cyrillic Script // croatianhistory.net. croatianhistory.net, 1995. Посетен на 15 юни 2013. (на английски)

В Уикикниги има на разположение:

Как да си кирилизираме компютъра

В Уикикниги има на разположение:

Как да си кирилизираме мобилния телефон

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Наредба 6 от 12.06.1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език

• Уикипедия:Уникод/2000, таблици с номерата на знаците в Уникод
• Cyrillic Alphabets of Slavic Languages преглед на кирилските азбуки в славянските езици
• Универсален дешифратор за кирилица – безплатна онлайн програма за възстановяване на неразбираеми кодирани текстове
• Romanization of Bulgarian and English
• Нелепо е да се твърди, че кирилицата идва от Византия! – доц. д-р Салвия Бърлиева.