Неоархай
Еон | Ера Продължителност | Период | Начало в млн. г. |
---|---|---|---|
Фанерозой | |||
Неозой 65,5 млн. г. | Кватернер | 2,588 | |
Неоген | 23,03 | ||
Палеоген | 65,5 | ||
Мезозой 185,5 млн. г. | Креда | 145,5 | |
Юра | 199,6 | ||
Триас | 251 | ||
Палеозой 291 млн. г. | Перм | 299 | |
Карбон | 359,2 | ||
Девон | 416 | ||
Силур | 443,7 | ||
Ордовик | 488,3 | ||
Камбрий | 542 | ||
Протерозой | |||
Неопротерозой 458 млн. г. | Едиакарий | 630 | |
Криоген | 850 | ||
Тоний | 1 000 | ||
Мезопротерозой 600 млн. г. | Стений | 1 200 | |
Ектасий | 1 400 | ||
Калимий | 1 600 | ||
Палеопротерозой 900 млн. г. | Статерий | 1 800 | |
Орозирий | 2 050 | ||
Рясий | 2 300 | ||
Сидерий | 2 500 | ||
Архай | Неоархай 300 млн. г. | 2 800 | |
Мезоархай 400 млн. г. | 3 200 | ||
Палеоархай 400 млн. г. | 3 600 | ||
Еоархай | 4 000 | ||
Хадей | 4 540 |
Неоархай e последната геоложка ера на еона архая. Обхваща периода от преди 2,8 до 2,5 милиарда години. Отнася се към Беломорския цикъл, в който се формира днешната континентална земна кора. Кислородната фотосинтеза се появява за първи път в тази ера и става причина за кислородната катастрофа по-късно по време на палеопротерозоя поради изхвърлянето на кислород в атмосферата. Този период е определен само хронологически, но не и като специфичен слой в скалите на земята.
Тази статия, свързана с геология, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
🔥 Top keywords: Ед ШийрънБългарияНачална страницаБорова процесионкаФейсбукШампионска лига на УЕФАИзпълнителна властДържавно устройство на БългарияСпециални:ТърсенеХристо БотевИскърСписък на държавите от Африканския съюз по населениеРичард БакманСписък на реките в България по дължинаКатегория:Произведения на Христо БотевМарицаD2НигерияБългарска азбукаДубайРеал Мадрид КФКенияСписък на страните по телефонен кодВили КазасянФантомът от ОператаHell's Kitchen БългарияВеликденКоклюшЕргенътЕгипетХалифакс (Западен Йоркшър)Парламентарна републикаСофияИранИван ВазовРегистрационен номер на МПС (България)Виктор АнгеловАдам и ЕваДимитър Главчев