Полтавска област

С изключение на 5 града (Горишни Плавни, Глобино, Гребьонка, Карловка и Заводское), които са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1957 до 1977 г., всички останали градове с областта са утвърдени за такива преди това.

• Полтава – 1174 г. (първо споменаване в летописните източници)
• Миргород – 1575 г. (основан същата година като седалище но специален казашки полк)
• Зенков – 1604 г. (първи исторически сведения)
• Хадяч – 1634 г.
• Кременчук – 1765 г. (основан през 1571 г.)
• Лохвица, Пирятин и Хорол – 1781 г. (първите исторически сведения за Пирятин са от 1155 г., а за Хорол – в грамотата на Владимир Мономах от 1083 г.)
• Лубни – 1783 г. (първо споменаване в летописните източници през 1107 г.)
• Кобеляки – 1803 г. (още през 1647 г. Кобеляки се споменава в историческите източни като град, официално от 1803 г.)

Полтавска област е образувана на 22 септември 1937 г. На 10 януари 1939 г. два района са предадени на Кировоградска и два района на Сумска област, а на 7 януари 1957 г. шест района са предадени на Черкаска област, като по този начин Полтавска област се оформя в съвременните си граници.

През 1912 г. на левия бряг на река Ворскла (ляв приток на Днепър), в близост до село Мала Перешчепина (Новосанжарски район) е открито голямо съкровище, като се предполага, че е свързано с погребението на владетеля на Велика България хан Кубрат.

Полтавска област е разположена централна част на Украйна. На югозапад граничи с Черкаска област, на запад – с Киевска област, на северозапад – с Черниговска област, на север – със Сумска област, на изток – с Харковска област, и на юг – с Днепропетровска и Кировоградска област. В тези си граници заема площ от 28 750 km² (6-о място по големина в Украйна, 4,76% от нейната площ). Дължина от запад на изток 225 km, ширина от север на юг 188 km.^[2]

Територията на областта е разположена върху древните тераси на река Днепър и нейните притоци и заема част от Приднепровската низина и крайните югозападни разклонения на Средноруското възвишение. Повърхнината ѝ е предимно равнинна с височина на североизток 170 – 200 m (максимална 202 m, 49°57′40″ с. ш. 34°29′11″ и. д. / 49.961111° с. ш. 34.486389° и. д.49.961111, 34.486389, северно от село Бухаловка в Зенковски район), а на югозапад 60 – 100 m около поречието на Днепър. На изток равнината е слабо хълмиста, дълбоко разчленена от речни долини, оврази и суходолия, а на запад е плоска.^[2]

Климатът е умерено континентален. Средна януарска температура от -5,5 °C до -7,6 °C, средна юлска 20 – 21,7 °C. Годишната сума на валежите варира от 430 до 560 mm, с максимум на валежите през летния период. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 157 – 172 денонощия.^[2]

Цялата територия на областта попада във водосборния басейн на река Днепър, която протича по югозападната ѝ граница с част от долното си течение. На територията на областта в Днепър отляво се вливат реките: Сула, Псьол (с притока си Хорол), Ворскла и Орел. В пределите на областта попадат части от Кременчугското (долния ляв бряг) и Днепродзержинското водохранилища (горния ляв бряг) изградени на река Днепър.^[2]

Около 70% от територията на областта се заемат мощните и обикновените мало- и среднохумусни черноземи. В районите около течението на Днепър са развити осолени почви и солоди. По долините на реките Сула, Псьол и Ворскла са разпространени тъмносиви оподзолени почви. Приблизително по линията Кременчук – Полтава преминава южната граница на лесостепната област. Естествената степна растителност почти не се е съхранила, тъй като представляват обработваеми земеделски земи. Горите и храстите заедно с полезащитните пояси заемат 7,5% от територията на областта. В тях преобладават дъб, ясен, бряст, клен, тук-таме липа и габър, а в подлеса лешник и дива круша. По пясъчните надзаливни тераси на реките е разпространен борът с примеси от дъб, а заливните тераси са заети от ливади и пасища. Горите се обитават от лос, кошута, дива свиня, вълк, бурсук, лисица и др., а степните пространства – от пор, заек, хамстер, лалугер и др. Птиците са представени от орел, дропла, сив жерав, дива патка и гъска, пъдпъдък, сива гъска, полска и горска чучулига и др.^[2]

На 1 януари 2019 г. населението на Полтавска област област е наброявало 1 390 405 души (3,25% от населението на Украйна). Гъстота 648,36 души/km². Градско население 61,48%. Етнически състав: украинци 91,36%, руснаци 7,22%, беларуси 0,39%, арменци 0,17%, молдовани 0,16%, евреи 0,11% и др.^[1]

В административно-териториално отношение Полтавска област се дели на 6 областни градски окръга, 25 административни района, 15 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение и 9 града с районно подчинение, 21 селища от градски тип и 5 градски района (3 в Полтава и 2 в Кременчук).^[1]