Сумска област

С изключение на 6 града (Бурин, Ворожба, Дружба, Середина Буда, Тростянец и Шостка), които са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1924 до 1964 г., всички останали градове с областта са утвърдени за такива преди това.

• Путивъл – 1146 г. (първо споменаване в историческите източници като град, има сведения че градът е съществувал още от 11 век)
• Глухов – 1152 г. (първо споменаване в историческите източници като град)
• Кролевец – 1601 г.
• Конотоп – 1648 г.
• Лебедин – 1655 г.
• Белополе – 1672 г.
• Ахгирка – 1703 г. (основан през 1652 г. и до 1654 г. се нарича Нови Ахтирски городок)
• Суми – 1780 г. (основан през 1652 г.)
• Ромни – 1781 г. (основан през 1095 г. като отбранителен пункт)

От XVII век югоизточната част от областта е в границите на Слободска Украйна. Сумска област е образувана на 10 януари 1939 г. от северозападните райони на голямата тогавашна Харковска област и от тогава съществува в съвременните си граници.

Сумска област е разположена североизточната част на Украйна. На север, североизток и изток граничи с Русия, на югоизток – с Харковска област, на юг – с Полтавска област, и на запад – с Черниговска област. В тези си граници заема площ от 23 832 km² (16-о място по големина в Украйна, 3,95% от нейната площ). Дължина от север на юг 248 km, ширина от запад на изток 150 km.^[2]

По-голямата част от територията на Сумска област се заема от обширната Приднепровска низина, крайната ѝ северна част попада в пределите на Полеската низина, а на изток и североизток навлизат крайните югозападни разклонения на Средноруското възвишение. Повърхнината ѝ представлява хълмиста равнина, силно разчленена от широки речни долини, оврази и суходолия с максимална височина 226 m (51°32′40″ с. ш. 33°44′35″ и. д. / 51.544444° с. ш. 33.743056° и. д.51.544444, 33.743056, на 4 km източно от село Ярославец в Кролевецки район).^[2]

Климатът е умерено континентален със сравнително умерено студена зима и умерено горещо лято. Средна януарска температура от -7,9 °C на север до -7,1 °C на югозапад, средна юлска от 18,4 °C на север до 19,9 °C на югоизток. Годишната сума на валежите варира от 550 – 600 mm на север до 450 mm на юг, с максимум през летния период. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 144 – 161 денонощия.^[2]

Цялата територия на областта попада във водосборния басейн на река Днепър и реките протичащи през нея са основно леви притоци. По значителните са: Десна (с левия си приток Сейм), Сула, Псьол (с Хорол и Ворскла. По долините на реките има множество езера – старици и са изградени десетки, предимно малки язовири.^[2]

В южната лесостепна част на областта преобладават черноземните почви (малохумусните типични леко- и среднооподзолени черноземи), а в северната полеска част – ливадно-подзолистите почви. Горите и храстите заемат 17% от територията на областта, като на север преобладават смесените гори (бор, бреза, дъб), а в централните и южни райони – единични островни гори, съставени предимно от липа, клен, ясен и по-рядко дъб. С малки изключения почти целите степни пространства представляват обработваеми земи. Животинският свят е разнообразен. На север са разпространени представители на горската фауна – вълк, лос, хермелин, белка, тетерев, глухар и др., а в лесостепните райони – лисица, заек, обикновен хамстер, сива гъска, полска и степна чучулига и др.^[2]

На 1 януари 2019 г. населението на Сумска област област е наброявало 1 077 784 души (2,5% от населението на Украйна). Гъстота 45,22 души/km². Градско население 67,94%. Етнически състав: украинци 88,84%, руснаци 9,38%, беларуси 0,333%, цигани 0,11% и др.^[1]

В административно-териториално отношение Сумска област се дели на 7 областни градски окръга, 18 административни района, 15 града, в т.ч. 7 града с областно подчинение и 8 града с районно подчинение, 20 селища от градски тип и 2 градски района в град Суми.^[1]