Mpb eu

Здравей и добре дошъл/дошла в Уикипедия, свободната енциклопедия!

Това е твоята лична беседа, където останалите уикипедианци ще могат да ти оставят бележки.

Не се колебай да прегледаш помощните страници за редактирането, както и наръчника на уикипедианеца. Можеш също да прелистиш често задаваните въпроси или няколкото препоръки и да изпробваш как работи системата в пясъчника. За да научиш повече за картинките в Уикипедия, започни оттук. Винаги можеш да разбереш какво се случва в момента чрез страницата Последни промени. Ако имаш въпроси, можеш да ги зададеш на страницата за разговори.

В Портала за общността има много допълнителни страници и ресурси, полезни за сътрудниците. За краткост на първо време можеш да погледнеш Уикипищова.

Поздрави, Спири беседка 19:03, 11 ноември 2007 (UTC)

Моля изпробвай за какво служи бутона до „Съхраниние“ и го използвай по-често. Всяко действително съхранение хаби сървърни ресурси и прави историята на редакциите непрегледна. Прочети и У:РЕЗ. --Поздрави, Петър Петров 10:01, 16 ноември 2007 (UTC)

Съжалявам, че ще и аз ще ти го повторя, дано не прозвучи като натякване, но все пак... Преди да натиснеш бутона за Съхраняване, моля те използвай първо Предварителния преглед. Това е изключително удобно както за теб (ще можеш да отразяваш по няколко малки редакции като една по-съществена), така и за следващите редактори след теб, които по-бързо преглеждат историята на статията. Не на последно място, при по-големи статии това се отразява и в по-икономичното използване на ресурсите на Уикипедия. --Спири 12:54, 12 април 2008 (UTC)

Преди да натиснеш бутона за Съхраняване, моля те използвай първо Предварителния преглед. Това е изключително удобно както за теб (ще можеш да отразяваш по няколко малки редакции като една по-съществена), така и за следващите редактори след теб, които по-бързо преглеждат историята на статията. Не на последно място, при по-големи статии това се отразява и в по-икономичното използване на ресурсите на Уикипедия. --Спири 20:03, 12 април 2008 (UTC)

Здравей! Имам въпроси към тебе на Беседа:Поморавие. Поздрав, --Simin 23:43, 12 април 2008 (UTC)

След като има спор и оспорване на данни, е добре да аргументираш промените си, за да не бъдеш сметнат за вандал.--Simin 01:50, 13 април 2008 (UTC)

30 вътрешни препратки как ти звучи ?старогръцки някои може ли да чете изобщо,я си вижте страницата има 2 нелицинзирани снимки ,да съобщя ли на protobulgarians как им използвате снимките ,без да имате разрешение и какви глупости сте написали.Всъшност Ип адресите ви да не са в македония и турция,че сте нарпавили страница близнак на комунизмоландия (македония).

Хубаво ще е да въведеш правилен лиценз и задължителната информация към картинката. --Chech Explorer 12:52, 19 май 2008 (UTC)

Хм, известно ли ти е, че Уикипедия не толерира копирането от външни сайтове и нарушаването на авторските права? Боя се, че в статията Горочевци‎ откривам много голямо количество копирано съдържание, например от този сайт http://tranholiday.hit.bg/ и те моля да спреш веднага. Обърни внимание на това, че всички приноси към Уикипедия се публикуват при условията на Лиценза за свободна документация на ГНУ и Условията за ползване. Ако желаеш, започни да преразказваш текста, в противен случай до няколко дни ще го премахна.

Spiritia, посочи какво точно не е нов или пререзкезен текст преди да заплашвш с триене, може и да си, а може и да не се права, затова бъди конкретна конкретно кой текст или част от текст и от къде конретно е дублирано, тогава може и трябва да се вземат мерки било да се преработи било да се трие. Другото си е чиста цензура и вандализъм и не ти отиват. --Предният неподписан коментар е направен от Mpb eu (беседа • приноси) .

Здравей. Хубаво е, че допускаш, че може и да не съм, но може и да съм права. Боя се, че имам неприятния навик често да се оказвам права, защото се старая аргументите ми да предшестват изказванията. Конкретно за Горочевци, видях тази твоя редакция, съдържаща голямо количество дословно копирано съдържание от http://tranholiday.hit.bg/Kultura.htm . Откривам копирано например от http://strezi.hit.bg/info.html (за жилищата в Трънско); тази страница е създадена на 06 Октомври 2006 г. 19:29:24, а към този момент статията ни е изглеждала така, изводът оставям на теб. По моите преценки има и още, но не разполагам с толкова време да прегледам всичките отделни редакции в историята. Възможно е и да не си поставил ти всички нарушения, понеже приноси имат и други редактори, но фактите са, че ти си основният редактор и че твоя вчерашна редакция съдържаше копиран текст. Моля, не го възприемай като обвинение, това е често допускана грешка при по-неопитните редактори. Много ще се радвам ако проявиш необходимото разбиране и желание да я поправиш.

Между другото, съветвам те да се подписваш след съобщенията си в беседите. Това става чрез две тирета и четири вълнички (--~~~~), които при съхраняване на редакцията сървърът превръща в препратка към потребителската ти страница и датата + часа на редакцията. Можеш да използваш и бутончето с подписче -- предпоследното на първата лента с бутони, когато отвориш страницата в режим редактиране.

Поздрави, →Spiritia 14:29, 24 май 2008 (UTC)

Мерси за новия коментар, приемам го напълно, но имай предвид, че когато се пише за едни и същи и то известни факти е много вероятно това да звучи доста еднакво, а материала е не е кратък и ако нещо в него конкретно те дразни не възразявам да го перифразираш, но фактите трябва да се изложат ясно, изчерпателно, но и с възможната сбитост. Това, че и други пишат по темата, да не говорим че не е ясно кой от къде заимства, не само в интернет, но дори в научни публикации! Моето предложение е ако не ти се занимава с текста просто след статията добави препратки към други сайтове или печатни публикации, доколкото последните ги има, които по сходен начин, но по-подробно третитат различни аспекти на въпроса, това ми се струва най-рационално. Погледни текста като цяло, макар да има сходства с посочените от теб, той е съвсем различен и не е някакъв прост сбор по метода copy-paste. Пак повтарям, независимо че и други са писали в тази статия, че когато се пише за едни и същи и то известни факти е много вероятно това да звучи доста еднакво и ако нещо в него конкретно те дразни не възразявам да го перифразираш. Честит празник! --Mpb eu 15:06, 24 май 2008 (UTC)

Моля, нека водим разговора на едно място - тук - където е започнал, за да не се разкъсва между много беседи.

Съгласна съм за фактите - фактите като такива не подлежат на защита с авторско право... но... изказът, с който са поднесени - да. Затова помолих за изложение със свои думи.

Съгласна съм и за това, че много от материалите в интернет се повтарят на много места, и видиш ли!, навсякъде са с различни автори, но © Всички права запазени. Че не просто се заимства, а откровено се краде ми е ясно, но когато мога да докажа, че нещо се е появило в Уикипедия след като вече е било публикувано на външен сайт, мен вече не ме интересува кой му е оригиналният автор, защото очевидно не е този, който го е поставил и материалът не е под свободния лиценз GFDL, под който се публикува Уикипедия.

Най-сетне, благодаря че така щедро ми предлагаш да перифразирам, но статията е ОГРОМНА, нарушенията в нея не съм ги вкарала аз, и в такива ситуации ако на мен остане аз просто трия и евентуално добавям като външни препратки страниците, от където е копирано. Затова и се обърнах към теб — виждам, че редактираш усилено по тази статия, със сигурност по-добре от мен знаеш откъде си копирал информацията, и вероятно си заинтересован тя да изглежда добре и да е съобразена с правилата на Уикипедия. Затова разчитам да предприемеш съответните мерки и да внимаваш и в бъдеще. →Spiritia 15:31, 24 май 2008 (UTC)

Скъпа твръдя, че дори да виждаш сходства, което както се разбрахме не може да се избегне при излагане на едни и същи факти, нарушения няма. Информацията не вкарвана с copy-paste и това е очевидно! Сама виждаш, че материяла е многостранен и обемен, а както точно отбелязваш дори в науката (!), а камо ли межата може да се установи как друг е стигнал, в някъкв частен негов си проблем, до същия извод и можеби е ползувал същите извори и думи, това си е негова работа. Да не би той да е правил сам научни и сериозни краеведски изследвания? Че това си е труд за дисертация, не за интернет публикация. Пък и аз не претендирам за © Всички права запазени, напротив. А като упрекваш посочвай конкретно: таза и тази фраза е доказано на този и този, само той може да я употреби и има © Всички права запазени, дори да го направиш не звучи ли малко абсурдно, ако всеки си запази по някой или по няколко израза никой нищо на български няма да може да напише. Пак казвам Информацията не вкарвана с copy-paste и това е очевидно! Ако нещо не те удовлетворява посочвай конкретно: таза и тази фраза е доказано на този и този, само той може да я употреби и, като ти не желаеш, аз ще я редектирам само мир да има. Бъди здрава! --Mpb eu 16:32, 24 май 2008 (UTC)

Ако не възразяваш, подписите следват репликите, а не ги предшестват.

Мисля, че бях напълно ясна с всичко казано по-горе, но все пак, нека обобщя, за да няма недоразумения: буквалното копиране, каквото си направил ти, не се толерира в Уикипедия. При положение, че ти посочвам точна разликова препратка, съдържаща не просто факти или отделни фрази, а големи парчета свързан текст, взети дума по дума от точна външна препратка, да продължаваш да ми твърдиш, че няма copy-paste е просто нахално. Моля те, спри.

Още нещо: би ли бил така откровен да ми кажеш наистина ли ти лично си правил следните картинки: Image:Kr1.jpg, Image:Kr2.jpg, Image:Кр3.jpg, Image:Kr4.jpg, Image:Kr5.jpg, понеже аз сериозно се съмнявам това да е така. Особено ме съмнява въздушната фотография Image:Kr4.jpg. Ако наистина ти си авторът, ще те помоля в близките дни да качиш идентични на тези картинки с по-висока резолюция и да ме информираш. Благодаря, бъди здрав и ти. →Spiritia 17:16, 24 май 2008 (UTC)

--Mpb eu 17:53, 24 май 2008 (UTC)

Не си интересна аз ти пиша като на човек "Ако нещо не те удовлетворява посочвай конкретно: таза и тази фраза е доказано на този и този, само той може да я употреби и, като ти не желаеш, аз ще я редектирам само мир да има.", а ти все едни и същи общи приказки си повтаряш "бях напълно ясна". А снимки и в Крапец, и в Горочевци, и в Сакарци, и в Рила, и на Вихрен, и на Жрелото, и на Побитите камъни и Чудните скали, и на Плиска, Мадара и Царевец, и в Белоградчик и Видин, и в Златоград, и в Балчик и Калиакра, и в Непал в Катманду, Патан и Читван, и във Варанаси, Агра, Каджурахо, Делхи и Джайпур, и в Забранения град, на Великата стена и в Ксиян, и Кайро и Тунис, и в Лоднон, в Ундзър, Солзбъри и Стоунхендж, и в Москва и Петербург, и в Малага, Гранада, Алхамбра, Мадрид, Валенсия, Толедо и Аликанте, и на остров Капри, Неапол, Рим, Венеция, Пиза, и в Хюстън и Ню Йорк и на сума други места все съм правил лично аз, като съм ходил там, даже имам и от парапланер снимани, и вместо да ми благодариш, че за някои от тях се отказвам от авторски права и ги предоставям безплатно и, че си правя труда нещо да има за разни забутани, но интересни селца за които никой не иска да пише, но много мераклии да цензурират, ти ме оскърбяваш с упреци, ама не щеш да помогнеш да стане на твойто, ако искаш мога и да ти пратя целите албуми за някои снимки, само престани да се държиш назидателно и не ме обиждай сякаш съм някъкав непочтен профан!

Ооо, не съм те обиждала, не ми вменявай такива неща. (Както не съм те наричала и „скъпи“, нали? ) По принцип не третирам неправомерното качване на изображения/текстове като непочтеност, а — както още в началото казах — често допускана грешка. Непрекъснато се занимавам с такива случаи, дори нещо като наръчник съм съставила (със специална част за картинки). И когато видя снимки с размери на thumbnail-чета от онлайн галерии, качени от потребител с доста изтрити картинки в Общомедия, с локално качени под грешни Self-лицензи и с доказано копивио в статиите си, някакси ... не е трудно да се усъмня, нали? Затова помолих за по-високи резолюции, но ако не качиш — здраве да е. Поне вследствие на пламенната ти реч отърваха номинация за изтриване.

Иначе, да, благодаря ти, че споделяш безплатно и свободно личните си снимки. Всички го правим. Но особено за забутаните селца ми е драго да разбера, понеже поне в това отношение си приличаме.

Смятам да не ти ангажирам вниманието повече, уморително е, а и сигурно имаш доста работа по статията за Горочевци. Не съм поглеждала другите ти приноси по статии, но предполагам, че с тях всичко е наред! Приятна вечер, →Spiritia 19:03, 24 май 2008 (UTC)

Здрасти. Снимката на Калчев си я взел от [1] и няма как да е с {{PD-self}} лиценз. Ако искаш можеш да им пишеш и да ги питаш имат ли правата върху снимката и дали могат да я пуснат под свободен лиценз. Аз навремето му писах на Кацоров и той се съгласи да качим снимката със счупения нос на Аграс в Техово, но се съмнявам, че притежават правата върху тая снимка, така че за съжаление ще трябва да минем без илюстрация.--Мико 07:10, 12 юни 2008 (UTC)

--Mpb eu 17:32, 14 юни 2008 (UTC) ПРИЯТЕЛЮ,Снимката на Калчев както виждаш снимката е от много стар вестник и едвали някой днес може да има права върху нея, а е и обработена във възможната степен от мен, не е редно лицето на този голям българин да е неизвестно, нямам против да качиш друга снимка или рисунка, но образ трябва да има.

Фотографът ако е жив или неговите наследници 70 години след смъртта му имат права върху снимката. За съжаление, ако няма свободна снимка, няма да имаме и илюстрация. Но виж една статия за [[Охрана]] може да се напише, още повече че има en:Ohrana. --Мико 19:10, 14 юни 2008 (UTC)

Mpb_eu: Може и да не е върха на портрета, но авторските права върху него са си мои, щото аз съм го рисувал, а да видим сега кой ще може да скрие лика на този достоен Българин! Жалко, че и него като Мара Бунева ще запомним от една ескизна скица, но може пък някой утвърден художник да ги увоковечи. Дотогава това е.

Този шаблон:

{{редактирам}}

се използва, за да се заяви пред всички в Уики, че се работи по статията. Аз го сложих, но ти продължи да редактираш. Ако съм нарушил твоите редакции трябваше да ми каже, за да го махна! Поздрави, --Mort • de • fides 17:06, 25 юли 2008 (UTC)

Mpb eu 17:10, 25 юли 2008 (UTC) :) Няма проблем. Мерси за помощтта. Ако можеш виж как се пише на турски името на селото.

Радвам се, че не си засегнат, това е добре, защото често в Уики стават спорове. А за турското наименование: нямам представа, ще питам Джунейт, той знае турски. --Mort • de • fides 17:12, 25 юли 2008 (UTC) П.П.: Само един съвет - слагай подписа след това, което пишеш - така се прави, изглежда по-добре, когато е отзад.

Хехе, Морт, ама ето ти и на теб един съвет. И ти се подписвай след като слагаш П.П. Целта не е да "изглежда по-добре", а да се знае къде свършва репликата на един и започва на друг (особено когато не се спазват отстъпи!) →Спири 19:31, 25 юли 2008 (UTC)

Mpb eu 19:38, 25 юли 2008 (UTC) Турското изписване на Субашкьой го открих, вижте ако искате да няма някоя правописна грешка.

Здравей. Ще те помоля да смекчиш категоричните твърдения за това кой е Боянският майстор. Изобщо не е доказано, че надписът гласи точно Вълкан, че той е Василий и че е именно Боянският майстор. Източници като блог. бг и нюз. бг са абсолютно несериозни в статия за старобългарско изкуство. Ако искаш, картинките, които остават извън текста можеш да организираш в галерия. Поздрави.--Kandi 06:57, 26 юли 2008 (UTC)

Доказано е и то не от кой да е, а от проф. д-р Казимир Попконстантинов и доц. Зарко Ждраков които изследваха доколкото знам по задача на НИМ откритото от Проф. Григорий Григоров и Владимир Цветков с екипа изрършващ консервационните работи в Бояна, намериха записа в "Боянския поменник" и споменатите икони, съмненията просто не издържаха и резултатите бяха официално оповестени от ст. н.с. І-ва ст. д-р и.н. Божидар Димитров в качеството му на директор на НИМ. Това цяла България го чу и видя пролетта по БНТ от устата на проф. д-р Казимир Попконстантинов и други научни работници го потвърдиха, пбликациите цитират именно исказвания и интервюта с тях, засега, доколкото знам, никой от тях не се кани да пише монография за такъв лаконичен и ясен факт.Mpb eu 07:31, 26 юли 2008 (UTC)

Не е "лаконичен и ясен факт" а много важно откритие за историята на българското изкуство и за него монографии и студии няма как да не бъдат написани. Ако статията остане с тези голословни твърдения ще сложа искане за източници. Поздрави.--Kandi 07:45, 26 юли 2008 (UTC)

Блокирах Ви за 1 ден за редакторска война в статията Субашкьой и неприемливо поведение по беседата й. В Общомедия Ви блокирах за системното качване под фалшив Self лиценз на изображения и опитите да "прецакате системата" с промените на размерите на файловете и въвеждане на проформа описания на файловете. Гледам, че и локално сте ни отворили много работа... Моля, осмислете приносите и държанието си. →Спири 11:58, 26 юли 2008 (UTC)

Вие май изобщо не сте си взел бележка от предното блокиране, или поне не изглежда от коментари като този, и изобщо цялото ви поведение по Беседа:Субоноша. Ако съм пропуснала да ви кажа предния път, ще ви го кажа сега: когато потребителите рецидивират, блокиранията им имат лошия навик да растат по срок. Считайте го за предупреждение да се върнете веднага към цивилизования тон на общуване. →Спири 18:38, 2 август 2008 (UTC)

Копирано от моята беседа, за да не се разкъсва разговорът. →Спири 18:58, 2 август 2008 (UTC)

Защо не погледнете дейността на т.н. Mico и не вземете мерки. Поведението му, което се разпростира върху необозрим брой страници, е крайно тенденциозно и граничи с вандализъм, днешният случай е показателен - изтрит бе шаблона "редактирам" няма и час откакто го сложих като пръв редактор на статията за Субоноша , въведения текст би изтрит и подменен с "правилното" според него съдържание. Вземете мерки! Mpb eu 18:50, 2 август 2008 (UTC)

За шаблон:редактирам имам предвид да му пиша, но все още проверявам какви са практиките в други уикипедии. Имате право да протестирате за махнатия шаблон, ако наистина сте работил по статията и ви е причинил Уикипедия:Конфликт на редакции. Но вие за себе си и своето поведение мислете повече. Статиите полека лека се оправят, а простащините по беседите остават. →Спири 18:58, 2 август 2008 (UTC)

Уважаеми, за разлика от публикацийте в някои медии и другата ми работа, аз нито пари нито популярност от писането тук печеля, но много държа истината и различните, особено новите, гледни точки да са ясно предствени.

Споменатите Мико, смея дя мисля, че не става въпрос за едно лице, обективно се държат на границата на вандалството. Посочих ви днешния случай и многобройните небалнсирани намеси във огромен брой страници с цел налагане "правилното" мнение със заличаване на ясни факти и афиширане на подбрани други такива. Простащина е когато някой се счита за ефрейтор с мнение по-меродавно от това на известни учени - професори и доктори на науките.

Очаквам смислена реакция.Mpb eu 19:18, 2 август 2008 (UTC)

Хайде направете нещо →Спири. Текста за Субоноша и за Субашкьой заедно със препратките пак бе изтрит, независимо, че съвсем коректно в него са включени всички тези. Ако някой иска добави друга научна гледна точка да я добави, а не да заличава вписаната.

Текста за Субоноша в момента представен крайно тенденциозно и звучи така като, че ли едва ли не всичко е фалшификация и село в което е роден зорафа всъщност няма, а не зложево ясно защитено научно мнение на сериозни български учени публично разпространено в СМИ. Изтрит е портрета на Десислава, Най-недопустимо е поставен шаблон за липса на източници, след като многократно се заличават посочените източници и препратките към тях.

Текста за Субашкьой отново е понастоящем звучи крайно тенденциозно - четем само пропагандно обширни извадки от статистики посочващи, че там са живели гърци, цигани и турци което никой не отрича, още по-вече, че това вече веднаж е посочено, в началото, но многократно се заличават пасажите посочващи неоспоримия факт, че селото заедно с областта два пъти след 1915 и след 1941г. е българско, заличени е и шеблона "български топоними"Mpb eu 20:08, 2 август 2008 (UTC)

Блокиран сте за 2 седмици за тормоз над уикипедианци във, а както стана ясно, и извън Уикипедия. →Спири 14:35, 3 август 2008 (UTC)

Привет, Mpb eu. Бих искала да Ви обърна внимание на няколко неща. Преди всичко - някои основни принципи от Уикипедия:Уикиетикет са:

• Прилагайте презумпцията за добронамереност. Досега Уикипедия е работела забележително добре въз основа на политиката на почти пълна свобода на редактиране. Хората идват тук да сътрудничат и да пишат добри статии.
• Бъдете вежливи.
• Не лепвайте етикети и не отправяйте никакви лични нападки към хората. Коментирайте аргументите или естеството на редакциите, а не хората. (...) Това прави трудно продуктивното обсъждане на статиите.

Прегледах дискусионните страници на Субашкьой и Субоноша и това което, струва ми се, е в основата на ескалиралия съвсем ненужно конфликт е напълно обоснованото искане за посочване на научни публикации, потвърждаващи твърденията, които предлагате да бъдат отразени в статията. Убедена съм, че при представянето на такива, никой не би възразил срещу включването на така потвърдена информация. Крайно неуместни са личните нападки и обвинения към редактор, който може би не споделя Вашата гледна точка, но обсъжда конструктивно спорните въпроси, като обосновава своята позиция (цитирайки съответните източници) и отправя конкретни предложения (изисквайки, предвид естеството на темата, по-благонадеждни източници от публикации в медиите) за подобряването на статията до приемлив за всички вид. Целта на Уикипедия е именно да се представи максимално неутрално и пълноценно информация, основана на коректно цитирани, благонадеждни източници. Искането на благонадеждни източници и премахването на твърдения без такива е в съответствие с принципите на Уикипедия, докато личните нападки определено не са приемливи. Съветът ми е - допълнете статиите, цитирайки научни публикации (предполагам, че за човек, който се интересува от темата, не е проблем да потърси такива) и така бихте могли да допринесете за пълноценното представяне на информацията, без да влизате в неползотворни конфликти.

Също така, когато имате заявка към администратор, би следвало да я отправите на страницата Уикипедия:Заявки към администраторите и да формулирате конкретно искането си, а не да се проявявате като трол в личната беседа на администратор, който нееднократно е бил отзивчив към исканията и въпросите Ви. Какви точно са отговорностите и задълженията на администраторите е описано тук. Надявам се, че след като се запознаете с У:А, ще разберете защо са неуместни изявления като „Или да считам това, че унищожихте страница осведомяваща за църквата на православните българи днес в гръцка Македония за отговора Ви, моля изяснете се!“ или „Очаквам, като администратор да направите нещо, и да ме уведомите какво сте предприели.“ Всеки тук участва доброволно и опитите за упражняване на натиск, както и взискателният тон са също неуместни, още повече предвид факта, че още предишния ден администраторът е взел отношение по въпросите, с които сте обърнали към него.

Гореизброените и някои други Ваши прояви в, както и такива извън Уикипедия определено са в разрез с добронамереността, която следва да е водещ принцип на редакторите в Уикипедия (а по личното ми мнение – и изобщо в отношенията между хората, които работят съвместно :). Мисля, че ако се опитате да прецените обективно събитията, станали повод за повторното Ви блокиране (въпреки своевременния съвет/предупреждение за такава санкция) сам ще осъзнаете, че определени Ваши действия са били непремерени и санкцията е основателна..

Нека блокирането Ви не дава повод за нови отрицателни емоции, невъздържани коментари и неконструктивни действия – приемете го като предоставена Ви възможност да се дистанцирате за известно време от „горещата точка“, за да можете да обмислите спокойно ситуацията. Надявам се, че в бъдеще ще покажете своите добри намерения (каквито, вярвам, имате) спрямо Уикипедия и нейните редактори и няма да има други поводи за ограничителни стъпки спрямо Вас.

Очаквам смислена реакция. Поздрави. --Maymay 21:19, 3 август 2008 (UTC)

P.S. И още едно предложение – в Категория:Архитектура за редица термини все още няма статии или има мъничета - струва ми се, че ако имате желание, бихте могли да допринесете качествено с познанията се в тази област. --Maymay 21:19, 3 август 2008 (UTC)

Преместено от личната страница на потребителя, където е било сложено по грешка. →Спири 13:33, 8 ноември 2009 (UTC)

Здравейте.Информацията, която сте написали за Андон Калчев от къде я имате, сигурен ли сте, че е вярна. Аз знам някой неща за Андон Калчев и бих искал да ги обсъдим, за да редактираме и допълним профила.--Предният неподписан коментар е направен от Vasil k (беседа • приноси) 22:09, 7 ноември 2009.

Добре дошли в Уикипедия. Приканваме всички да допринасят конструктивно към нашата енциклопедия. Прочетете въведението, ако искате да научите повече за допринасянето. Имайте предвид, че неконструктивните редакции като тези, които направихте в статията Беломорски флот, се смятат за вандализъм и се премахват незабавно. Ако продължавате по този начин, е вероятно без повече предупреждения да не бъдете допускан да редактирате Уикипедия. Моля престанете с това и помислете как да подобрявате, вместо да разваляте работата на другите. Благодаря.--Алиса Селезньова 16:24, 6 декември 2010 (UTC)

Здравей, съжалявам че на поставих шаблон за редактиране, но това е ясно и от незавършения текс на статиятя. Може ли да ми помогнеш като ми обясниш защо не работят препратките като напиша ^[1] къде бъркам нещо?

--Mpb eu 17:04, 6 декември 2010 (UTC)

Здравейте, предупреждението поставих, защото необосновано и без нужните корекции премахнахте шаблони за обработка. Колкото до вашия въпрос, забравили сте в раздел Източници да сложите <references/> - това е довършителният шаблон, който е нужен, за да се появят реферираните източници.--Алиса Селезньова 17:40, 6 декември 2010 (UTC)

Сега остана и беседата да погледнете --Peterdx 17:49, 6 декември 2010 (UTC)

Много, много благодаря,толкова се ядосвах, че не става, но статията е голяма и догато я направя .....още веднаж МЕРСИ ! и моля ако имаш възможност помагай в редакциите, че там за разлика от географията, историята и културологията !хич не съм силен! --Mpb eu 18:00, 6 декември 2010 (UTC)

Относно последните Ви редакции в ст. Първа световна война, смятам, че са по-подходящи за ст. България в Първата световна война. Отделно от това, съвсем скоро ще направя сериозна редукция на текста в ст. Български беломорски флот. --Peterdx 18:28, 8 декември 2010 (UTC)

Предупреждавам Ви, че скоро Вашите редакции в ст. Първа световна война ще бъдат премахнати, така че по-добре ги пренасочете към гореуказаната статия. Благодаря, --Peterdx 18:35, 8 декември 2010 (UTC)

Приятелю лъжа е, че румънците и гърците са разбили армията ни в 1916 както стоеше в коригираният запис!--Mpb eu 19:06, 8 декември 2010 (UTC)

Моля, престанете да заменяте секция В Гърция със секция Съвременна епоха. Това е установена структура, да не говорим, че е по-точна.--Алиса Селезньова 22:34, 8 декември 2010 (UTC)

Уважаема колега, моля не претендирайте налагане на заглавие което е абсолютна неистина защото точното в това време тези градове са били и български общински центрове - исторически факт !--Mpb eu 22:47, 8 декември 2010 (UTC)

Но администартивно са вече в Гърция. Затова и секцията е озаглавена така.--Алиса Селезньова 22:48, 8 декември 2010 (UTC)

Секцията е за История и исторически не е истина, че са били само гръцки, в началото където му е мястото достатъчно ясно е посочено, че днес са в гръцка теритария, да се пище това за историята през ХХв. е лъжа!--Mpb eu 22:54, 8 декември 2010 (UTC)

Така, нещо не се разбираме. В раздел история повечето егейски населени места са разделени по принадлежност към различна страна за достатъчно дълъг период от време, че да има информация, запълваща тази секция. В тези случаи това са Османската империя и Гърция и съответно такива са и секциите. Административно първо принадлежат към Османската империя, а след това към Гърция. Началото си е начало, там е резюмирана някаква част от информацията, както се прави за всички населени места.--Алиса Селезньова 22:58, 8 декември 2010 (UTC)

Уважаема като е история да спазваме историческите епохи - античност, средновековие, съвременност други науката не признава, не може да се пише заглавие "в гърция" когато на няколко пъти даден град е "бил в България" и дори нейн околийски център, другото е напълно некоректно.--Mpb eu 23:03, 8 декември 2010 (UTC)

Административно е бил в Гърция, временно управление и присъствие на български части не го правят "в България". И както казах, не ги разделяме единствено по епохи, защото няма информация за епохите твърде често, а тематично всяка секция е озаглавена според текста - т.е. ако става въпрос за период, в който градът административно е в Гърция, значи секцията трябва да се казва В Гърция.--Алиса Селезньова 23:07, 8 декември 2010 (UTC)

Как ще е бил само гръцки, като е околийски център на България, да се твърди, че затова няма информация е невежество или теденциозна пропаганда.--Mpb eu 23:10, 8 декември 2010 (UTC)

Къде видяхте да казвам, че е бил само гръцки? В секция В Гърция градът е предимно част от територията на Гърция, за обособяване на друга секция няма информация. Кое не разбрахте? Името на секцията според текста.--Алиса Селезньова 23:21, 8 декември 2010 (UTC)

Името на секцията в раздел История е според епохата, другото е фактологически невярно и не е неутрално.--Mpb eu 23:26, 8 декември 2010 (UTC)

Тъкмо обратното - фактологическо вярно е, че след 1913 тези населени места са част от територията на Гърция и да се премълчава този факт е смешно. Отделно имайте предвид, че тази ви редакция прилича на суров машинен превод и съответно не може да остане - да не говорим, че няма една правилно написана дума. Ще ви помоля като редактирате, да не оставяте да се чисти след вас. В този смисъл не е лошо да погледнете Беседа:Български беломорски флот. Там мисля, че има няколко забележки към статията.--Алиса Селезньова 09:55, 9 декември 2010 (UTC)

Моля, не променяйте съществено репликите си (като например да дописвате абзаци), след като на тях им е вече отговорено - така се подменя същността на разговора. Също така искания за източници се премахват, след като се добавят благонадеждни източници за конкретните твърдения - иначе се смята за вандализъм.--Алиса Селезньова 19:24, 13 януари 2011 (UTC)

==Нямам против това мнение, но промяната е на написан от мен самия текст с цел да го съобразя с вашите препоръки, считам, че имам това право, в края на крайщата смисълът на дискусията е текста който ще остане, това е същественото.Що се касае за източника токъв може да е самата присъда с нейната формулировка не за фактическа, а за "морална" вина. По тази логика може да обесят дори Шопенхауер и Ницше като "морално" виновни за нацизма.

Искам да обясня и още нещо. Моля не заменяйте думата "плен" с арест. В правно и военно отношение това са съвсем различни понятия. Чуждо военно лице може да бъде взето в плен, след което следва да бъде задържано в лагер или друго допустимо масто, да бъде интернирано или дори освободено. За разлика от това една от допустимите мярки към него в положението му на пленник е ареста, т. е. за да бъде поставено под арест съответното военно лице, какъвто е Калчев, първо трябва да бъде пленнено. Ареста е вид режим налаган на пленника, а не акта на пленяването му.

Относно источника за издевателствата върху пленника вече посочих, че това е било публична гавра пред цялото насалине на три града което знам от очевидец.

С уважение==Mpb eu 19:57, 13 януари 2011 (UTC)

И за публичните действия ни трябват източници, иначе е оригинално изследване. А когато искате да допълните репликата си, направете го след отговорите на предишната си реплика. Иначе наистина не става ясно кой отговор към кой текст е.--Алиса Селезньова 20:03, 13 януари 2011 (UTC)

Само да допълня, че отстъпът в репликите става с две точки, а не с тирета. Поздрави, --Алиса Селезньова 20:03, 13 януари 2011 (UTC)

Ще се стремя да се съобразявам с този код. До скоро. --Mpb eu 20:08, 13 януари 2011 (UTC)

Ако обичате, използвайте беседите на статиите. Постоянно връщане няма да убеди никого. В случая Беседа:Велика България (политическа концепция).--Алиса Селезньова 11:06, 19 януари 2011 (UTC)

Моля прочетете какво пише в текста на страницата за "землището" и в текста на страницата за "политическата концепсия" - това са две абсолютно резлични статии. Бъдете любезна да не ги триете с автоматично връщане(!), ако искате да помогнете иможе да се добавят връзки, форматиране и др.==Mpb eu 11:11, 19 януари 2011 (UTC)

Прочетох ги. Отделно има и други възражения на гореспоменатата беседа.--Алиса Селезньова 11:14, 19 януари 2011 (UTC)

Моля, запознайте се с У:ПТВ, което сте склонен да нарушавате.--Алиса Селезньова 11:15, 19 януари 2011 (UTC)

Здравей! Информацията за Деркос копирана ли е? Ако е, статията трябва да бъде преработена или изтрита. И друго да спомена - ако не ти е проблем, пробвай малко повече с бутон „Предварителен преглед“ преди да съхраниш редакциите си. --Vodnokon4e 13:57, 19 януари 2011 (UTC)

Здравей!

Стията не е пълна, представени са само някой известни исторически факти. хубаво е да се даде и още информация, В турските сайтове пише главно за езерото от което Цариград черпи вода, ако знаеш нещо....? ==Mpb eu 14:09, 19 януари 2011 (UTC)

89.253.182.236/89.253.134.231/95.87.215.48

Здравей, от селата, за които си писал последно нито едно нямаше верен меп. Проверявай ги по-добре за в бъдеще. Ще те помоля и да поставяш категории напр. Категория:Села в Румъния. Поздрави --Nadina 13:14, 23 януари 2011 (UTC)

Моля за извинение,

разбира се, че ще ги поставям в категории, какво да проверя за да бъдат с верен "меп"?==Mpb eu 15:00, 23 януари 2011 (UTC)

Следваш препратката и виждаш дали се отнася за съответното селище. Два от твоите грешни меп-ове сочеха към пояснителни страници, т.е. има няколко села с това име, а една беше с тотално грешно изписване, но статията се намира лесно с търсене в Румънската Уикипедия --Nadina 15:18, 23 януари 2011 (UTC)

Благодаря, може би защото някой в другите статии беше посочил Кара"п"ан вместо Караман кьой.

Можете да слагате и шаблона - ето го [2] Касапкьой в съседство е Сараюрт (Михай Витязу), също така и категориите за окръзите. --Мико 15:43, 23 януари 2011 (UTC)

В румънската това село Sinoe e ro:Sinoie, Constanța Има разлика от една буква --Nadina 15:46, 23 януари 2011 (UTC)

O.K. грешката е моя, ще се старая да се допуска :) ==Mpb eu 15:50, 23 януари 2011 (UTC)

Бяхте блокиран(а) да редактирате за период от 2 седмици в съответствие с политиката за блокиране в Уикипедия заради Лични нападки и тормоз над потребители. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да допринасяте с конструктивни редакции.

--Алиса Селезньова 14:23, 30 януари 2011 (UTC)

Имайте предвид, че това ви е трети блок заради неприемливо поведение. По принцип блокът расте с всяко следващо провинение, но се надявам да използвате двете седмици (колкото предния си блок), за да се успокоите и да се откажете от личните нападки и квалификацията на други потребители. Подобно поведение не се толерира.--Алиса Селезньова 14:23, 30 януари 2011 (UTC)

Здравей! Смятам, че като изключим доста детайли, идеята ти за подобна статия е добра. В Беседа:Кланета над българи посочвам един от важните детайли. Той е - практически липсата на източници на много места. Защото източник без страница е на практика непроверим. Все едно го няма. Моля, имай го предвид.Akeckarov 13:53, 7 март 2011 (UTC)

1. О. К. обаче информацията е много и често източник като "релация" за Чипровското въстание например е практически недостъпен, но посочените фактите са цитирани многократно и са общоизвестни. Проверка може да се направи и като се сравни с други смислени публикации в мрежата и печата по темата. В крайна сметка и това е много обемно проучване и принос някой да опише подробно лителатура, източнци и линкове защото изложеното е проверяемо, все пак нямам възможнаст да свърша всичко сам, дори тук още не съм дал още Карнегиевата анкета, Милетич, Добрич и т.н. Mpb eu 14:21, 7 март 2011 (UTC)===

По повод Косинец - слагайте, моля ви източниците, които ползвате. --Мико 16:57, 7 март 2011 (UTC)

1. Нападението е описано в статията за Дельо Марковски и в Деjци на ВМОРО и се споменава в писмо на Д.Ик.Калапотакис до Вардас Mpb eu 17:13, 7 март 2011 (UTC)====

Най-вероятно си е истина всичко, но нито едно от тези неща не е източник - знаете как се поставят източници, не сте нов тука. Може да погледнете в спомените на Дельо. --Мико 17:36, 7 март 2011 (UTC)

`

Здравей. би ли погледнал тук:>Беседа:Петко войвода‎. Поздрав--Vammpi 10:04, 24 март 2011 (UTC)

Виж Уикипедия:Преместване и пренасочване за нормалния начин за преместване на статии. Благодаря. --Спас Колев 13:12, 26 март 2011 (UTC)

Здравейте! Като гледам как в една статия правите за един ден почти 20 промени, се питам дали не може да ги окрупните. Т.е. първо да подготвите каквото е нужно и после да го поставите на два-три пъти. Така ще е по-лесно да се следят промените, които правите, пък и рубриката "Последни промени", която ползват много потребители, няма да се задръства с данни за една статия. Разбира се, това да е проблемът. Със здраве, Maleshkov 16:26, 27 март 2011 (UTC)

О.К. ще опитамMpb eu 16:34, 27 март 2011 (UTC)

Вторият бутон отдолу в режим Редактиране (между бутоните „Съхраняване“ и „Показване на промените“) се нарича „Предварителен преглед“. Използването му е много полезно и позволява да се види какво си направил преди да съхраниш промените. --Peterdx 16:53, 27 март 2011 (UTC)

Моля, оставете засега нещата така! Поне докато не бъдат дадени източници в подкрепа на твърденията Ви. И, моля, дайте източници, които недвусмислено да подкрепят твърдението, че Сабиниан Велики или т. нар. Българският войвода на Воден от 480г. е българин. --Peterdx 04:19, 28 март 2011 (UTC)

1. Източниците са посочени в текста Йоан Антиохийски и Енодий, ако смятате за необходимо изведете ги като референция.Mpb eu 04:23, 28 март 2011 (UTC)

Моите тълкувания и забележки:

1. Значи през 479 г. Сабиниан става magister militum на Илирия, а през следващата година (489) Зенон се съюзява с хуните и българите... При положение, че „българинът“ Сабиниан е издигнат на толкова висок пост, защо е нужно после Зенон да се съюзява с българите? „Той назначил за пълководец“ ... Сабиниан Велики, което би могло да означава, че съюзните войски също са под негово (възможно е макар и формално) командване. Оттук и Енодий: „Български войвода“ (дали пише точно войвода?!) в смисъл „командващ българите“.
2. Може би имате предвид, че Сабиниан е от български произход. Не е невъзможно, разбира се, но това го прави византийски пълководец, по произход българин, а не Едески (Воденски) български войвода. Най-малкото романизиран българин, все пак синовете му се казват Флавий Сабиниан и Флавий Мошиан. Оттук следва и:
3. За да бъде Български войвода, трябва да съществува независимо българско държавно образувание по тези земи. Тогава съществувало ли е такова?

Това го копирам и на беседата към прилежащата статия --Peterdx 06:43, 28 март 2011 (UTC)

1. За едното си напълно прав, за другото помое мнение не. Не е нужно да има независимо българско държавно образувание за да има Български' войвода - справка хайдушките войвади, но в случая и по мое мнение използването на термина "войвода" е неуместно, просто така вече бе записано в статията за остготите. Мисля, че по адекватно би било "областен военноначелник на Македония и Илирик", какъвто е той. също го копирам и на беседата към прилежащата статия

Mpb eu 07:28, 29 март 2011 (UTC)

Да продължим разговора там тогава, за да има още мнения --Peterdx 08:40, 29 март 2011 (UTC)

1. Най-добре е така. Че е българин изтоник са посочените летописци и по-специално Енодий и не може да го игнорирамеMpb eu 08:54, 29 март 2011 (UTC)

Хм, явно не е копирано, та: Хайдушките войводи са български (макар, че България в момента не съществува като държава), тъй като са наследници на населението, населявало държавата (двете държави) България и част от тях са ангажирани в борбите за национално освобождение на България. А тези българи от времето на Сабиниан са разглеждани все още като мигриращи племена, търсещи място за заселване. Държава България съществува някъде далеч на изток, но тя не е ангажирана с тях, нито пък те с нея. --Peterdx 08:51, 29 март 2011 (UTC)

Споделям, че използването на термина "войвода" е неуместно адекватно би било да се замени с "областен военноначелник на Македония и Илирик", какъвто е той.Mpb eu 08:56, 29 март 2011 (UTC)

Титлата си е дадена: Magister militum (Магистър Милитум). Въпросът е, че каквато и да е титлата дали ще е цар или воевода, той не е български, а византийски. Може да е от български произход, но пак е византийски. Бакуриани не е грузински/арменски пълководец, а византийски; Юстин I не е нито македонски, нито тракийски император, а византийски; Артавазд не е арменски, а византийски император, Максимин Трак не е готски или тракийски, а римски император и т. н. --Peterdx 09:08, 29 март 2011 (UTC)

Така е, глупаво е да се пише "войвода",което е свавянска титла, той видно е: 1-во източно римски висш военен началник на Илирик и Македония и 2-ро собствен началник на съюзните български войски, затова смятам, че е най-точно "областен военноначелник на Македония и Илирик и на българите"Mpb eu 09:19, 29 март 2011 (UTC)

Да, това е и моето мнение и благодарение на теб, статията за Сабиниан Магн, както е всъщност името му, ще бъде обогатена. Но точно сега не ми се занимава. --Peterdx 09:37, 29 март 2011 (UTC)

Бих искал да Ви попитам дали правите поне малко предварително проучване преди да напишете една статия или я карате по спомени и нещо чуто-недочуто? Повод за този ми въпрос е Вашата статията Герхард Вейгел. Та кой е Герхард Вейгел? Ами няма такъв човек в историята на бомбардировките на София през ВСВ. Съществува Герхард Венгел, командир на І./JG 5 (1-ва група от Изтребителна ескадра 5). Първо реших, че е печатна грешка, но не: и в заглавието, и в целия текст е Герхард Вейгел. И в този ред на мисли: той не е преместен от частта си, а цялата част (І./JG) е прехвърлена от Плоещ на Враждебна. Любопитно е как командира ще остави частта си, за да се бие другаде. Да не говорим за другите „енциклопедични“ писания от типа на половин дюймова картечница (половин дюйм е дълга, широка или що?) — в България първо мерките са по СИ и второ, приетото изписване е 12.7-мм картечница, от което се подразбира, че иде реч за калибър. И картечниците на Б-17 са 13, а не 9; и 7.9 т бомбов товар този самолет може да носи само на къси разстояния — в нашия случай той е бил около 4 т. Освен бомбардировачите във въздуха се намират и 100 американски изтребителя. „Орляците“ са съставна единица във Въздушните на Н. В. войски, а не в Луфтвафе. Вярно е, че на този ден излитат и се сражават и българските пилоти (които между другото постигат повече успехи от немските си колеги), но от текста се остава с погрешно впечатление. И да не говорим за енциклопедичния стил на статията, по-подходящ за рубрика в седмичен вестник (а думи като „Кьониксберг“ и „бомбандировка“ ще ги причисля към техническите грешки).

Надявам се сега разбирате защо внимателно следя редакциите Ви. Нищо лично, но моля за повече прецизност. Проверявайте, претегляйте и сравнявайте информацията. Опитваме се да направим Укипедия достоверен и уважаван източник на информация, но съгласете се, това няма как да стане с такива статии — освен, че ще предизвикат присмех, те могат да отблъснат евентуалните нови ползватели и редактори. --Peterdx 02:21, 29 март 2011 (UTC)

П. П. Ще Ви помоля да дадете източник за рождената дата и място на Г. Венгел, за да бъдат нещата както трябва. --Peterdx 02:32, 29 март 2011 (UTC)

1. Приемам Критиката Mpb eu 07:14, 29 март 2011 (UTC)

Моля, да не бъда разбиран погрешно! И наистина моля за източник на рождената дата на Венгел, тъй като аз не успях да открия. --Peterdx 07:27, 29 март 2011 (UTC)

1. Напротив, благодаря. Левски е писал - да си кажем грешките за за върви напред работата, ние не сме по-големи от него, а е много добре когато и друг помага с реален принос в текст и данни, както ти в случая, все пак това е колективна работа, не е по силите на един да знае и да запише всичко.Mpb eu

Чудесно, радвам се че се разбираме . А наистина имаме ли източник за Венгел? И защо не ползваш двоеточие в началото на реда при беседа, така е по-удобно за всички? --Peterdx 07:38, 29 март 2011 (UTC)

Изтоници - Ст. Стоянов, Ние бранехме тебе София, С 1986г.; Р.Руменин, Американският тероризъм над българите, С 2004, стр. 104 -105 и др.; Росен Петров, "Нека говорят", bTV 27.3.2011г.

Къде точно пише, че загива 4 дни преди навърши 29 години? А категориите, които поставяш са ненужни: те се съдържат в поставените вече категории. --Peterdx 08:00, 29 март 2011 (UTC)

Е колко да са дните? Знаем кого е роден. Нали всички можем да смятамеMpb eu 08:02, 29 март 2011 (UTC)

Ясно бе, човек . Кажи къде го пише, за да оправим статията. --Peterdx 08:03, 29 март 2011 (UTC)

Mpb eu 08:23, 29 март 2011 (UTC) Виж сега, тук нещата са ясни и Петров го потвърди в национален ефир, а той глупости не говори. Дай да се напише нещо повече и за бомбардировките на Добрич -22.06.1941, Стара Загора 13.09.1942, 1943-44 Велес Ниш и Скопие (тогава те са в дъжавните ни граници и затова са атакуванимногократно), Пловдив - 17.и 20. 04.1944, Ввелико Търново - 11.06.1944., Шабла 13.06.1944., Алфатар- 24. и 28. с.м., Сопот 26. с.м., Русе 29.см. и 3 юли, Лом 15, 28 юли и 18 август, дори села като Ружинци и много други в Мизия и Тракия и Чепеларе и Сърница в Родопите са бомбардирани.

Петров хубаво го е казал в ефир (и нямам причини да не му вярвам), но за да присъства тук е необходимо някъде да го има черно на бяло. Що се отнася до бомбардировките... Ще пиша някой ден за Кюстендилската 1941, тъй като имам източник, за другите засега нямам, но смятам да ровя. --Peterdx 08:29, 29 март 2011 (UTC)

Предлагам ти секцията за паметниците да я изнесеш като самостоятелна статия и да я оформиш, защото в този вид изглежда просто непрегледно и тромаво. В самата статия за Левски може да напишеш 4-5 реда за паметниците и да си има препратка към основна статия за тях. Така печелим всички. --Дан 07:31, 13 април 2011 (UTC)

1. Възможно е, но тогава трябва да се пише цяла статия която да посочва за всеки паметник поне автора, материала, вида и точните дати и места на поставяне, редно е да ги има и снимани, което ме си вижда засега непосилно.Mpb eu 08:32, 13 април 2011 (UTC)

И да и не, има достатъчно много страници, които всъщност представляват списъци. Може да се допълва информация само за тези за които има налична, а за другите с времето може да се допълва. Предлагам го, защото такъв голям списък не е желателен в основна статия или трябва да бъде окастрен. Хубаво е, че имаш желанието да бъде изчерпателно, но и да не е към този момент няма да бъде фатално за статията. --Дан 11:21, 13 април 2011 (UTC)

1. Мисля, че е възможно най-изчерпателен и точен, именно това е важно и полезно за ползуващите го посетители.Отстранени са непълноти и грешки (например в посоченото при преброяването на паметниците на Левски злополучният мемориал до Буново фигурира 2 пъти, а селото на Ахмед Доган e посочено вместо едноименното му Пчеларово в община Черноочене, смесва се Твърдица в България с тази в Молдова, за някой изобилства второстепена информация, а други само са отбелязани, трети още не са били създадени или са пропуснати. Някой ден може да се напише и цялостна "основна" статия "Паметта за Васил Левски" със селищата и всички обекти носещи името му, паметниците му, художествени творби, научни изследвания и т.н.Mpb eu 16:17, 13 април 2011 (UTC)

Извинявай, че се бъркам, но има ли някаква специална причина да правиш толкова много последователни дребни редакции на едно и също място (например [3])? Възможно ли е да използваш Предварителен преглед и да правиш по няколко наведнъж, защото историите на статиите стават много неудобни за използване? Благодаря. --Спас Колев 19:45, 2 май 2011 (UTC)

Това му е казвано на потребителя и преди 4, и преди 3 години... Може би трябва по-често. :) Спири ♬♩♬ 19:51, 2 май 2011 (UTC)

Здравей! Нужно ли е да се слагат във „Вижте също“ всички статии, които имат някаква връзка? По принцип е за нещо, което допълва или има пряка връзка със статията - например в Балканска война, във „Вижте също“ са само Междусъюзническа война и Първа световна война, тъй като имат пряка следствена връзка, но не и за всички войни на Балканите или всички войни на българите, гърците и т.н. Надявам се, че не те затрудних с това с равнение.--Vodnokon4e 17:44, 3 май 2011 (UTC)

Вижте, помолих Ви за нещо. Виждам, че и други потребители са връщали редакциите Ви във „Вижте също“ като прекалено много, без конкретна връзка и ненужно товарещи раздела и статията. Отговор не ми дадохте. Ще считам, че желаете да пишете по Ваш, определен начин, който обаче за съжаление се разминава с правилата на Уикипедия и мнението на други уикипедианци. Тъй като не проявявате и желание за отговор, не ми оставяте много възможности.--Vodnokon4e 04:36, 4 май 2011 (UTC)

Здравей! Присъединявам се към молбата на Малешков, Спас Колев и други по-горе да не затрупваш една и съща статия само за няколко дни с десетки промени. Примерите са много, но в статията Албания прилича на игра. Akeckarov 15:12, 4 май 2011 (UTC)

Аз също! И все още очаквам някои отговори на беседата на Балкански турци. --Peterdx 15:20, 4 май 2011 (UTC)

Здравей! Извинявайте, винаги когато е възможно Ше се старая да изпълня желанието Ви Mpb eu

Благодаря много за изразената готовност! Ако се замислиш, коректността към останалите редактори и към словото, понякога може да е по-полезна за каузата, която очевидно защитаваш, от гръмките слова и моногословно добавяне на неаргументирани твърдения.Akeckarov 17:41, 4 май 2011 (UTC)

Извинявай, но това прилича на подигравка. Колко човека още ще трябва да те помолят за нещо!? Само днес и само до този час в статията Субашкьой имаш над 20 промени. Каква е целта? Ако мислиш, че така ще замажеш някакви спорни промени, не разчитай много. Точно, когато прекаляваваш, другите редактори са по-внимателни и мотивирани да проследят в детайли абсолютно всяко твое действие.Akeckarov 08:38, 5 май 2011 (UTC)

Моля, помислете за качеството на това, което пишете. Пълният член и запетайките са съществена част от граматиката на нашия език и замърсяването на Уикипедия и на Интернет с неграмотност може да се разглежда като антибългарски акт. При това извършен от поклонник на Божката Димитров.--193.200.14.179 12:22, 5 май 2011 (UTC)

Здравей! Преди време имах продължителен дебат с един потребител, който си позволяваше да посочва некоректно източниците. Това включваше и непосочването на страници. Тъй като при подобни случаи твърденията са непроверими (особено за съмняващите се), както и поради факта, че се правеше поледователно, окачествих това като мистификация и поисках дори блокиране. Моля те, нека не започваме това отново. Бележките без страници са невалидни, те не посочват благонадежден и проверим източник.Simin 20:23, 5 май 2011 (UTC)

И аз мисля, че е добре да помислиш за правописа - запетайки, пълен/кратък член и т.н. Не е добре да се замърсява Уикипедия с неграмотност.--Simin 13:04, 15 май 2011 (UTC)

И аз така мисля, само че работа има много, а време малко, в печантните ми публикации, пунктуацията и т.н. се коригират от редакторите в издателството, нали и тук има рерактори .... иначе съм нaпълно съгласен и приемам критиката. Mpb eu

Прав си, че работата е много, но разликата с печатните издания е, че те не излизат преди корекциите. Ако погледнем това, което сме сътворили в У, ще видим, че повечето от грешките ни си стоят и си чакат редактор. Ако ние сами не сме внимателни в това, което пишем, няма как да очакваме учениците, които ползват У или другите читатели, да се научат да спазват правописа... В някои други У като хърватската, например, са заплашвали да изтрият мои редакции само заради лош правопис. Струвало ми се е пракалено, но донякъде ги разбирам. Поздрав,--Simin 15:16, 15 май 2011 (UTC)

Здрасти оценям ентусиазмът ти да сложиш илюстрации, но повечето от посочените "гербове" са абсурдни. При положение че нямаме исторически данни не можем да използваме нищо такова. Първо ІУІ знакът, никой си няма на идея какво точно означава, камо ли пък да го отъждествяваш със символ на Дуло, второ конската опашка е нещо което е недоказуемо дали въобще се е използвало като символ на държавата или е било нещо друго. Кръста на Борис и PX знакът сложен на Симеон също е абсурдно, това са църковни символи, не държавен/владетелски герб. "Гербът" на Самуил се оказа просто инкрустация на дреха, не може да се твърди че е герб (и аз преди бях направил същата грешка). Блазонът на Иван Асен ІІ може да се използва само за него и не е 100% сигурно отново тъй като е от по-нов източник. Гербът в гребовника на Лорд Маршал може да се използва само за владетеля в годината на гребовника. Останалите гербове са доста по-нови и не може да се използват току така --Скроч б. п. 10:00, 18 май 2011 (UTC)

Съгласен съм принципно с мнението ти, но не си прав в накорко пункта

!. Въпросът за символът на българите преди и след покръстването отдевна е изяснен по безспорен начин:

"Отговори на папа Николай до българите":
"33- Вие заявявате че когато сте влизали в сражение, досега обикновенно сте носили като военно знаме конска опашка, и искате да узнаете какво трябва да носите вместо нея. Какво друго освен знака на светия кръст."

Още за това, че кръста е приет от Борис І за символ спосочва и:

"Чудото на св. Георги с българина"
Аз съм от новопокръстения български народ, когото бог просвети със свето кръщение през тия години чрез своя избраник, княз Борис, наречен в светото кръщение Михаил. Той с Христовата сила и с кръстния знак победи ....

т.н. "Старобългарски разказ за покръстването":
"Българският княз, ..., изпрати молба в Константин град да дойдат архиереи оттам и да го покръстят. Като видяха това българите, които не бяха покръстени, въстанаха тогава, за да го убият. Подпомогнат от кръстния знак, той се би и ги победи. Вървеше тогава пред него Кръстът. И така беше."

Да се твърди че след изричното предписание на папата кръстът да е държавен символ, който да замести използваната дотогава конска опашка това не е станало е също толкова безпочвено колкото да се твърди, че кръста на знамената на: Англия, Швейцария, Малта, Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Исландия, Гърция, Грузия, Доминикана, Поругалия в ХVв. на герба на Сърбия, Гърция, Швейцария, кралскво Италия, кръстът-хризма във Византийската империя и т.н. не са държавени, а църковени символи, впрочем официалният символ на Вселенската патриаршия е черен двуглав на жълт фон, а на Ватикана е папска тиара и кръстосани по диагонал ключове на св. Петър на червен за герба и бял (със странично поле в жълто) за знамето фон, и въобще не е кръст! Mpb eu

Вярно е. Но и все пак има разлика между герб и знаме, конската опашка може да се приеме за бойно знаме, но за герб не. За мене е по-логично личните печати на царете да са по-близки до ементуално гербово изображение. Съгласен съм, че са почнали да използват кръст като символ (най-вероятно на бойните знамена), но освен това че е кръст друга идея си нямаме как изглежда нито като пропорции и вид нито като цветове --Скроч б. п. 14:02, 18 май 2011 (UTC)

Вярно е, но при племенните субекти, не може да се говори за герб какъвто се е развил днес и за разлика между него и знамето, те нямат хералдически късносредновековен герб, а имат тотем, символ който се носи в бой и други важни моменти - за българите до покръстването това е конската опашка.

Кръста като символ в нашите земи в тази епоха е ясен, виждаме го в откритите артефакти - торевтика и каменна пластика, и като отчетем, че този образ отговаря и на функцията, той подобно на орлите на легионите и "слънцата" на източните църкви е бил носен ("Вървеше, не се е развявал, тогава пред него Кръстът") като пластичен символ, забележи, че и днес знаменният прът на гръцкият флаг е увенчан с пластичен кръст, образът е ясен - латински кръст,все пак папата го предписва. Mpb eu

Р.S. Уверявям те, че и за остaнaлите има железни аргументи, без да влизам в подробна аргументация само резюме, например:
за Смилец това е образът от пръстена на Теодора Смилец, дъщерята на цар Смилец,
за Комитопулите никой сериозен учен не оспорва наmисаното при нас в Уикипедия "Делян дава пример с папагала, който е хералдически знак на собствения му Самуилов род",
никой не оспорва и гербът с трите лъва върху коронован испански щит на Императора на България (Шишмановци) от Констанцки събор в 1414г. потвърден и практически се повтарящ се в многобройни други изоври, от Мароканския ръкопис от ХІVв. до Якоб Франкварт от 1623 г. дори трансформиран го виждаме в 1766 г. при Каролус Франсискус Палма, (но като се имапредвид, че арабинът рисува по памет знак от кръглите щитове на стражата, а не самия царски щандрт или герб, т.е. вмества го в щита с крайно неприложимата за Европейски герб кръгла форма, а в него нямат никакво място и арабските надписи и орнаменти, но е недопустима липсата на корона, нещо неотменно за суверен, т.е. той може да се атрибутира единствено към Чака),
Типичният кумански герб с бича грлава на куманският род Тертер също е посочен като "Стар герб на България" в кодекс 391 на Баварската държавна библиотека и в не един други източници,
Изключително цанен е посоченият "кралски" герб - 1 коронован лъв в поза рампант на старофренски щит - Лорд Маршал, част І, № 15 в 1295г., е нелогично да се отнася за България точно и само за тази година, все пак в ХІІІ век UK няма посланник в България, пък и да има той едва ли праща на момента докладите си със съответните картинки на гербове, по е-мейла във форин офис в отдел протокол та своевременно да ги сложат в справочника(ако те въобще се често се сменят, защото знаем, че всички барабар с влашките воъводи, се пишат Йоан Асеневци), източника е особено ценен - той е вероятно най-ранния и този композиционен образ е най-масово посочван (26 пъти - 45%, срещу 13 за шишмановия и страцимирския варянт с 3 лъва - 22%, 2 варианта на гръцки кръст на старофренски щит - 3,4%; и 6 с бича глава - 10% и към 11 други) и ползван за български герб от ХІІІ в. през стематографиите и дори днешния ни гербът е основан на него.Mpb eu

През Средновековието България НЯМА гербове поради простата причина, че когато системата на хералдиката се разпространява до нашите земи, ние вече "спим" под юргана на 5 вековното османско владичество. Не всяка гербоподобна емблема, намерена тук-там, е герб! Единственият източник, който 100% доказва за начатие на някаква хералдика по нашите земи, е скицата на анонимния марокански пътешественик. Ние обаче не знаем дали нарисуваното е използвано в качеството му на герб на българския цар, респективно герб на България, или просто е красяло щитовете на стражата му. Що се отнася до гербовете на България в западноевропейските гербовници ние не можем да ги смятаме за 100% източник, че българскит царе са имали такъв. Най-малкото поради факта, че в различните гербовници той е представен под различен блазон. Повечето от тях са от време, когато гербовете са толкова популярни, че средновековните хералдици измислят гербове дори на Ахил, Алкександър Велики, Христос и други личности от Античността. В хералдиката това са така наречените "фантази вапен", т.е фантастични (измислени) гербове. Поради липсата на информация за България по това време, много от западноевропейските хералдици явно са "приписвали" един или друг блазон на българските царе. Това не е означава, че отразяват историческата истина. Те просто са интересен момент за хералдическата наука, нищо повече. Така че не е коректно от научна гледна точка подобни изображения да се смятат за гербове на България. --Пламенъ Цвѣтковъ 07:25, 19 май 2011 (UTC)

В това които пишеш има много истина, но посочените български символи с хералдически характер от тази епоха са исторически безспорно са установени и възприети в науката. Може би е по коректно в таблицата колонката "династичен герб" да се преименува подходящо за да се вижда, че показва утвърденият държавен или царски знак-символ, а не хералдически герб в сървеменният смисъл. Обаче както посочих българската държавна символика е посочена в отговорите на папата, "гербовете" върху пръстени, на щтитовете на войската, в Лорд Маршал 1295г. и т.н. и тя трябва да присъства по някакъв начин, остава да решим как е правилно това да стане. Mpb eu

Да не кажете, че не сте предупреден и тук: commons:User talk:Mpb eu#Предупреждение за блокиране. Последно. Спири ··· - - - ··· 11:22, 1 юни 2011 (UTC)

Здравейте. От много време стои шаблонът {{редактирам}}, по принцип той не е редно да стои повече от няколко часа, използването му цели единствено предотвратяването на конфликт на редакции. Също така, виждам че хвърляте много труд по статията, но сега тя по същество представлява неонацистка пропаганда и ако остане в този вид ще си е директно за кошчето. Така че, моля ви, да обсъдим съдържанието ѝ. −PetaRZ ¬ 21:02, 6 юни 2011 (UTC)

Здравей! По повод на многобройните ти промени в статията Българи, те моля, да хвърлиш един поглед на Уикипедия:Външни препратки. Ако успеем на базата на правилата, описани в последната статия, да постигнем съгласие, че помениците от външни препратки не са необходими, ще си спестим уточненията по други две теми - дали всичко свързано с културата на българите (в случая народните танци) следва да влезе в рубриката "Външни препратки" на статията за целия народ (а не в статия за народните танци, например) и дали танци на други народи, в които някой вижда нещо познато, трябва да препълват рубриката.--Simin 18:56, 26 юни 2011 (UTC)

Моля не копирайте материали с авторски права тук, както направихте със Сачанли - това е причина за блокиране. --Мико 09:56, 6 септември 2011 (UTC)

Моля, прочетете много внимателно Уикипедия:Биографии на живи хора. Това по повод подобието на енциклопедична статия за Никола Стоянов - специално наблегнете на разделите "стил на писане" и тези, които се отнасят за източниците.--Алиса Селезньова 11:04, 9 октомври 2011 (UTC)

Две неща, които вече съм ви ги казвал. 1. Статии не се местят с копиране, а с бутона преместване. 2. Неохори е на юг от етническата граница към 12 година и нямаме причина да налагаме старото име иначе така ще спрем в Чимово. --Мико 13:42, 13 ноември 2011 (UTC)

Престанете да местите по този касапски начин - така се губи историята на статиите. --Мико 20:06, 13 ноември 2011 (UTC)

Търсят ви се източници в статиите Битка при Мустафа ачи Азаплар, Кубадинско сражение, Първа конна дивизия. Шаблонното слагане на литература и линкове под текста не върши работа. Следната ми редакция в Битка при Карапелит Кочмар следва да ви покаже, че научна литература без цитирани страници, както и линкове, в които пряко или косвено не става въпрос за конкретния обект на статията, ще биват изтривани. Очаквам от вас малко по-адекватно отношение и зачитане елементарните правила за редактиране в Уикипедия. Ако за вас е важно количеството, за всички останали е важно качеството. --Подпоручикъ 06:32, 21 ноември 2011 (UTC)

Относно тази ви редакция, моля, имайте предвид, че 1. Уикипедия не се самореферира 2. Името на автора е Александър Кисьов.--Алиса Селезньова 12:06, 24 ноември 2011 (UTC)

Добре дошли в Уикипедия. Приканваме всички да допринасят конструктивно към нашата енциклопедия. Прочетете въведението, ако искате да научите повече за допринасянето. Имайте предвид, че неконструктивните редакции като тези, които направихте в статията България в Първата световна война, се смятат за вандализъм и се премахват незабавно. Ако продължавате по този начин, е вероятно без повече предупреждения да не бъдете допускан да редактирате Уикипедия. Моля престанете с това и помислете как да подобрявате, вместо да разваляте работата на другите. Благодаря.--Алиса Селезньова 12:26, 24 ноември 2011 (UTC)

Престанете да добавяте тескт с цитирани други Уикипедии за източник - това е неприемливо.--Алиса Селезньова 12:52, 24 ноември 2011 (UTC)

Няма смисъл от бележки към заглавието. Какво доказвате с тях? Че е имало такова сражение?--Maleshkov 17:57, 25 ноември 2011 (UTC)

Моля те, проследи коментара ми към предложението за изтриване на ПКД. Не се заяждам, просто бележките към първите три думи са безсмислени. След като си положил толкова труд да извадиш страниците, просто виж коя бележка кой точно текст в статията пояснява и ги разнеси из текста. Поздрав,--Simin 18:51, 25 ноември 2011 (UTC)

По повод на това твърдение би ли се аргументирал кои източници са изтрити? О този тип, за който ти обясних, че не пояснява нищо или някакви други? Моля, бъди конкретен.--Simin 00:46, 26 ноември 2011 (UTC)

Помисли, моля, за коректно цитиране на източниците и в тази статия. Не ми се иска да я предлагам за изтриване, но ако източниците продължават да стоят още дълго без страници и по този начин да са непроверими, може да се наложи.--Simin 14:06, 26 ноември 2011 (UTC)

В беседата към тази статия изказвам съмнение, че пак поднасяш мистификация. Разбира се, може и да е грешка, затова те моля да отговориш.--Simin 17:40, 26 ноември 2011 (UTC)

В Беседа:Битка при Карапелит - Кочмар имам един въпрос. Той е към теб.--Simin 16:56, 26 ноември 2011 (UTC)

В същата беседа се усъмних също и относно заглавието на източника. Тъй като се среща и на други места, е добре да потвърдиш, че е дадено точно или да се разберем, ако има грешка.--Simin 21:54, 26 ноември 2011 (UTC).

Привет! Виждам, че в последно време редакциите ти предизвикват реакции след останалите редактори. Не следя изобщо беседите, но все пак прави впечатление в Последни промени как се трупат реплики в беседи на статии създадени или редактирани от теб. В общи линии виждам, че не цитираш уместно източници и се опитваш да ги изопачаваш като подкрепяш своя кауза. Подобен спор това лято имахме и в Комънс и виждам не си взел сериозно моите, но и забележките към теб, отправени от сума народ тук. Може би има нужда да прочетеш отново правилата при редактиране и особено тези регламентиращи ползването и цитирането на източниците. Искам само да те предупредя, че изопачаването на източници е разнозначно на вандализъм и не трябва да се толерира сред общостта. Тук се обсъжда и срока, за който да бъдеш блокиран, но доколкото виждам се отправят и реплики относно възможността за отнемане правата ти да редактираш. Първото със сигурност ще бъде направено. Така че ще имаш време за осмислиш забележките, за да не се стигне до второто. Поздрави.--Izvora 20:48, 29 ноември 2011 (UTC)

Бяхте блокиран(а) да редактирате за период от един месец в съответствие с политиката за блокиране в Уикипедия заради след обсъждане в У:ЗА. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да допринасяте с конструктивни редакции.

--Izvora 09:03, 30 ноември 2011 (UTC)

Здравей! Има ли някаква специална причина в една и съща статия, в рамките на един ден да правиш толкова много промени? Имам предвид статии като Маракеш ([4]), Казабланка ([5]) и т.н. Натрупването на такъв брой промени затруднява прегледа на редакциите ти.--Akeckarov 17:21, 7 февруари 2012 (UTC)

Здравей! В статията за Вълко Добруджански си посочил, че Евлия Челеби го споменава на с. 76-77 (Евлия Челеби. Пътепис. Превод от османотурски, съставителство и редакция Стр. Димитров. София, 1972, с. 76-77.) Можеш ли да посочиш как точно го споменава?--Simin (беседа) 19:38, 11 април 2012 (UTC)

Здравейте и от мен. Моля да отговорите на въпроса на Симин или ще приема, че за пореден път фалшифицирате източници.--Алиса Селезньова (беседа) 12:45, 19 април 2012 (UTC)

Още един подобен случай съм засегнал и на беседата на IP-то, от което пише този потребител. Мисля, че става дума за рецидив.--Simin (беседа) 18:49, 19 април 2012 (UTC)

Демовите категории са в категория Западна Тракия, така че тя става надкатегория в самите статии.--Мико (беседа) 12:33, 19 април 2012 (UTC)

По повод на редакцията Ви, че в Дедеагач към 1900 година има българска гимназия, ще задам традиционния въпрос за благонадеждни източници.--Akeckarov (беседа) 14:41, 19 април 2012 (UTC)

Опитът да посочиш източник е добър, но несериозен. Надписът под снимка, който някой редактор е сложил в спомените на Маджаров противоречи на данните в сериозни научни монографии като тази: Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия, София 1982. На с. 260 се цитират данни на руския консул Жуковский за всички български училища в Одринския вилает. В Дедеагач са две основни и едно трикласно. На с. 264 се посочва писмо на Българската църковна община в Дедеагач, в което се твърди, че през учебната 1905-1906 г. българските училища в града са две основни и „третокласно“ („Св. св. Кирил и Методий“). И на други места се споменава за трикласното училище, за което през 1899 г. българският търговски агент К. Димитров не дава висока оценка. (с. 196).--Simin (беседа) 19:07, 19 април 2012 (UTC)

Спомените на човек като Маджаров са повече от сериозен източник, нима оспорваш посочените там наравно с нея български църкви и болница в Цариград или гимназията в Одрин. Дедеагачката гимназия подобно на новата сграда на Одринската такава, е от годините между балканската война и 1909 и естествено няма как да фигурира в по-ранни документи. И моля спри да триеш снимката на дедеагачките българи и посочения линк към снимката на българската гимназия и да сочиш колко са били калпави възрожденските ни училища, достатъчна е гръцката пропаганда, която столетие работи да заличи спомена за всичко българско в Тракия и Македония. Mpb eu (беседа)

И къде точно Маджаров твърди, че към 1900 година в Дедеагач имало българска гимназия??? По-горе ти се посочиха източници от епохата, но явно тебе желанието за боравене с точни факти не те интересува и си измисляш разни информации, включително и шаблони (България-мъниче?), триеш коректно посочване на източник (прецизиране на Разбойников), искане за източник и др. Измисляш си също и твърдения на опонентите ти като това, че някой сочил колко калпави били възрожденските ни училища. Не е ли време да спреш с всичко това?--Akeckarov (беседа) 08:18, 20 април 2012 (UTC)

• В книгата на Маджаров наравно с българските църкви и болница в Цариград и гимназията в Одрин е публикувана и снимката на българска гимназия (може би издигнатата до това положение бивша прогимназия?) в Дедеагач, фактът на публикуваната снимка го има и не може да се твърди, че не съществува.
  

Относно годината, моля направи си труд да прочеш написаното, никой не твърди, че към 1900 година в Дедеагач имало българска гимназия, става въпрос за годините непосредствено преди 1912 след 1909г.
Иначе след Одринската, къде да е била посочената в Трифонов, Стайко , Тракия - Административна уредба, политически и стопански живот 1912-1915, ТФ „Капитан Петко войвода”, 1992, стр.46, в "Културното положение на македонските българи преди войните. Отец Паисий, г. V, кн. 1—2, 1932 г." и др., втората българска гимназия в Одрински вилает? За разлика от Дедеагач, за където все пак има нейна снимка, няма никакви данни за такава в който и да е друг от градовете в този вилает, сигурно в била в някое малко село като Макри или Догатхисар, това е несъстоятелно, въпросът е каде е била тази втора след Одринската българска гимназия ако не в Дедеагач?Mpb eu (беседа) 13:15, 21 април 2012 (UTC)

Именно защото чета внимателно, твърдя, че ТИ си този, който изкарва, че към 1900 година имало българска гимназия. Виж например тук. Текстът, добавян от теб, е: В 1900 година Дедеагач има 5400 жители. В града има българска мъжка гимназия. Информацията е поставена в конкретна времева рамка, преди 1909 година, обратно на това, което сега пишеш ("непосредствено преди 1912 след 1909г."). Неслучайно още в началото те попитах за „към 1900“ (не "в/през") и ако си имал предвид друг период, имаше възможност да обясниш тук или да коригираш текста, който добавяш, като осигуриш благонадежден източник. По въпроса ти къде е била втората гимназия и кога евентуално се появява, бих го обсъждал, при това с удоволствие, след като признаеш несъстоятелността на досегашните си опити. Затова и започнах този раздел.--Akeckarov (беседа) 13:36, 21 април 2012 (UTC)

Няма друга българска гледна точка освен обективната, но цялата истина, а злоупотребите с искането на източници за това че съществува пакт Рибентрот-Молотов или че в Плиска е издигната колона за превземането на Димотика от Крум и т.н. са си злоупотреби и тормоз.
Колкото до това че към 1900 г. и до 1905-6 в Дедеагач има данни за три български училища - две начални и прогимназия, но не и за гимназия смятам, че е напълно ясно, ако контекстуално не е на място, моля за извинение. Тук обаче освен вече поставения - къде е посочената втора бългрска гимназия в Одрински вилает, възниква и друг съществен върпос как посочените само 45 български семейства имат нужда, могат да дадат толкова ученици (не по-малко от 10 паралелки) и поемат разноските, че да има цели три училища? По мои сметки за да има нужди и възможности да се реализира всичко това, , и то във враждебна гръко-турска среда, те са поне 100 фамилии. Mpb eu (беседа) 14:04, 21 април 2012 (UTC)

Абсурдно е да се повтарят едни и същи реплики в различни раздели, като непрекъснато се местят. По-долу ти отговарям за гледната точка, за божемския тормоз и т.н.

На въпроса ти как посочените само 45 български семейства имат нужда, могат да дадат толкова ученици и поемат разноските, че да има цели три училища? мога да дам само частични отговори - 1. Следва да се провери имало ли е ученически пансион в Дедеагач. 2. Разноските на тези училища не са били поемани само от общините. Отговорът за конкретните три училища следва да се търси във фонд 246 К на ЦДА, евентуално във фонд 176 К или други, използвани в историографията. С една дума - твоите сметки трябва да си останат за теб и да видим какво казват изследователите. Така е в Уикипедия.--Akeckarov (беседа) 14:53, 21 април 2012 (UTC)

За ученически пансион няма никакви данни, а източниците некога не пропускат да споменат такъв факт. Тъй, че въпросите трябва да се изяснят, и този къде е съществувала втората гимназия и този за броя на българските семейства даващи ученици за поне 10 паралелки и поддържащи 3 училища в Дедеагач.

Но дискусията става задълбочена и не следва да е на мойта потребителска страница, а на беседата към статията където й е мястото, затова ще продължим там. Mpb eu (беседа)

Източниците никога не пропускали да споменат факт като наличието на пансион? Не те ли досрамява след всички доказани фалшификации на източници да твърдиш, че знаеш какво пишат източниците. Какво изобщо си чел? Дай примери, пък аз ще ти дам примери за обратното - когато си се пише за училище, а не се засяга темата за пансиона? Разбира се това, за пансиона е само едно предположение без претенции за достоверност, което можеш да обсъждаш където си пожелаеш. Убеден съм обаче, че няма да успееш да прокараш някакви твои данни за броя на българското население, почиващи върху твои догадки.--Akeckarov (беседа) 15:29, 21 април 2012 (UTC)

Здравейте. ИП Уикипедия беседа не е място за възстановяване на текста на изтрити страници. Ако желаете възстановяването на изтрита страница, започнете процедура за това на У:СИ. −PetaRZ ¬ 09:56, 20 април 2012 (UTC)

В съвсем кратък срок се повдигнаха въпросите за ваша фалшификация на източници, цитирани в статиите на Беседа:Вълко Добруджански и на беседата на IP-то, от което пишете. Това се случва доста скоро, след като бяхте блокиран за абсолютно същото нещо. Имайте предвид, че подобна фалшификация на източници, разкриването на която изисква особени усилия и е сред най-разрушителните за Уикипедия вандализми, няма да бъде толерирана нито грам повече. Спешно ви обръщам внимание да ревизирате отношението си към източниците и коректното им цитиране. Приемете го за абсолютно последно предупреждение.--Алиса Селезньова (беседа) 13:59, 20 април 2012 (UTC)

Виж сега - нито на Мико, нито на Симин, нито Антон, нито на мен ни липсва патриотизъм. Просто сме водени от принципа (който е в основата и на Уикипедия), че истината трябва да се показва такава, каквато е и без всякакви украси (тя така или иначе е наша страна), затова за да не со обменяме остри думи и заплахи с блокиране и т.н. моля те, чети внимателно какво ти се пише, не преувеличавай и в никакъв ама в никакъв случай не си измисляй източници. Пиша ти това понеже напоследък виждам, че сред редакциите ти има конструктивност. Ето например добро начало е да вземеш книгата на Панайот Маджаров „Свято съзаклятие“ и да разкажеш, каквото ни липсва от нея.--Алиса Селезньова (беседа) 16:46, 20 април 2012 (UTC)

1. О.К., абсолютно вярно и необходимо е да се показва единствено истината като такава, иначе ставаме като част от родата в повардарието, които вместо националност имат диагноза. Обаче добросъвестния подход включва излагането на широк кръг от факти, документи и дори значими хипотези, някои недостатъчно известни или отразяващи различни гледни точки, които след като реално съществуват не може да не се отбележат със или без съответния коментар.
   

Недопустимо е постоянно да се спекулира с предлога да се искат "източници" за да се представят като съмнителни или да се заличават общоизвестни и доказани факти, като например изложените в многотомната история на България издадено от БАН относно Крум, или че след пакта Рибентроп - Молотов СССР и Германия до 1941 действат като съюзници включително при подялбата на Полша, или такива посочени и неоспорени в други статии на Уики и преведени от нея чуждоезични такива, или за географски обекти планини, села и т.н., чиито характеристики са отразени по безспорен начин на съответните карти, включително Уики мапс и Гугъл мапс, на официални сайтове и т.н.
Наистина абсолютно вярно и необходимо е да се показва единствено истината като такава, но цялата истина със всичките й страни за съществуващите факти. Нека първо се обсъжда на дискусионната страница наличния текст, а не касапски да се трие и после да се трошат усилия и време за ненужни разправии, вместо да се работи полезно т.е. и малко повече колегиална етика, взаимопомощ и взаимно уважение на положения безкористен труд.Mpb eu (беседа) 12:34, 21 април 2012 (UTC)

На теория е правилно: „...добросъвестния[т] подход включва излагането на широк кръг от факти, документи и дори значими хипотези, някои недостатъчно известни или отразяващи различни гледни точки, които след като реално съществуват не може да не се отбележат със или без съответния коментар“. Презумпцията за добронамереност (въпреки доказателствата за обратното) изисква да не приемам това, което сте написал, като лицемерие. Така и правя, но думата "касапски" е по-подходяща не за триенето, а за добавките Ви - категорични, неграмотни, неподкрепени с източници, войнствено защитавани. Моля, спрете да се опитвате да фалшифицирате данните от източниците и да предлагате личните си приумици. При човек като Вас е съвсем правилно, дори необходимо да се използва правото за искане източници, тъй като досега Вие не показвате особен респект към необходимостта от внимателно боравене с фактите. Ако искате доверие, моля, променете тактиката и започнете да пишете енциклопедично, неутрално и с източници. Ако се замислите, ще видите, че така много по-лесно можете да прокарате българската гледна точка, отколкото с неумереност и некоректност.--Akeckarov (беседа) 13:02, 21 април 2012 (UTC)

Няма друга българска гледна точка освен обективната, но цялата истина, а злоупотребите с искането на източници за това че съществува пакт Рибентрот-Молотов или че в Плиска е издигната колона за превземането на Димотика от Крум и т.н. са си злоупотреби и тормоз.
Колкото до това че към 1900 г. и до 1905-6 в Дедеагач има данни за три български училища - две начални и прогимназия, но не и за гимназия е напълно ясно.

О, за обективно и субективно има изписана доста литература, включително и философска. А гледните точки..., те винаги са повече.

Искането за източници е нещо съвсем легитимно. Разбираемо е, човек като теб, който твърде често злоупотребява с възможностите за редактиране и добавя свои лични мнения, да смята искането за благонадежни източници за някакъв тормоз, но няма как да избягаш от това. Моят съвет е да започнеш да допринасяш конструктивно, да обсъждаш и може би тогава не би бил подлаган на толкова проверки. Мисля обаче, че трябва да мине известно време и да се положат усилия, за да се забравят фалшифицираните от теб източници. Като начало може да минеш по приносите си и да махнеш това, което си си измислил като източник или по-точно - като информация, която му приписваш. Това би било оценено - поне от мен наистина.

Благодаря за разбирането за Дедеагачката "гимназия". Мисля, че спорът по отношение на конкретно твое твърдение приключи, макар и с цената на разправии и увъртания.

P.S. Какво лоши има в това да се посочи източник за действията на Крум към Димотика? Това е информативно и полезно за всеки, който би искал да тръгне от Уикипедия и да надгради своите знания с допълнителна информация, като прочете и посочените източници. Значи учени като Златарски може да посочват източници, а Mpb Eu, не?!? Би ли могъл да посочиш къде точно ти е искан източник за това че съществува пакт Рибентрот-Молотов? Надявам се, че това не е поредното ти преувеличение.--Akeckarov (беседа) 14:49, 21 април 2012 (UTC)

В статията за Българските национални легиони или за ген. Луков, а за Златарски, много сме малки да се мерим с него, особено когато представя собствени научни изследвания и библиография, а собствени изследвания в Уики не се представят.

Двата въпроса за това доколко е достоверна цифрата 45 семейства и къде е втората гимназия, не може да останат без отговор. Tрябва да достигнем до някакъв смислен и достоверен извод. Дали не е по-добре да пренесем дискусията на страницата за беседа към статията за Дедеагач?Mpb eu (беседа) 14:59, 21 април 2012 (UTC)Получер текст

Е, след като не можем да се мерим със Златарски, уважавай го - него, както и изследователите като него и ги цитирай.

След като си достигнал до извода, че Уикипедия не е място за оригинални изследвания, ще спреш ли да ни предлагаш собствени теории?

Достоверността на цифрата 45 при броя на семействата в Дедеагач към началото на века, можеш да я объсждаш колкото си искаш, но докато не стъпиш върху историографски изследвания, това ще е опит за друго твое оригинално изследване.

Не ми отговори къде точно ти е искан източник за това че съществува пакт Рибентрот-Молотов? Това поредната твоя мистификация ли е?--Akeckarov (беседа) 15:08, 21 април 2012 (UTC)

Моля, не се опитвай да създадеш несъществуващ диалог в Беседа:Дедеагач. Няма как да взимаш различни реплики от две отделни беседи и да ги съчетаваш по твое усмотрение. Преди малко тук, на тази беседа беше взел и част от моя реплика и заедно с подписа ми беше я преместил на друго място, извън контекста. Има ли изобщо шанс да си по-коректен?--Akeckarov (беседа) 15:47, 21 април 2012 (UTC)

Тъй като обсъждането вероятно би било по-полезно отколкото нашия диалог, още повече, че в дискусията вече взеха отношение Мико и др. потребители , вместо да скачаме от моята на Миковета беседа без останалите по статията да имат идея за обсъждането, както ти казах го продължаваме там където му е мястото на страницата за беседа към статията.Mpb eu (беседа) 16:03, 21 април 2012 (UTC)

Аз не възразявам да поставиш въпроса, където поискаш. Възразявам срещу това да съшиваш диалози.--Akeckarov (беседа) 16:07, 21 април 2012 (UTC)

О.К. Продължаваме там, виж заедно с Мико и другите да намерим някакъв задоволителен отговор на съществените два въроса за да е достатъчно обективна статията, без да премълчаваме и без да пишем неприемливи неща.Mpb eu (беседа) 16:28, 21 април 2012 (UTC)

Да, би могъл там да изложиш тезата си. Или пък да копираш коректно една от двете беседи. Или и двете.--Akeckarov (беседа) 16:30, 21 април 2012 (UTC)

Нямам собствена теза, но е необходимо и искам общо да стигнам до някакъв логичен извод по двата съществени въпроса и да го запишем в статията.Mpb eu (беседа)

Аз мога да добавя само, че всеки извод би си останал наш, ако не стъпим върху източници. Но, разбира се, има смисъл да се обсъжда в беседата, за да може повече хора да се запознаят с нещата и евентуално да посочат източници. Когато ги има, ще можем да ги сравняваме и да направим изводи, които да намерят своето отражение в текста на статията.--Akeckarov (беседа) 16:39, 21 април 2012 (UTC)

О.К.Mpb eu (беседа) 16:44, 21 април 2012 (UTC)

Бяхте блокиран(а) да редактирате за период от три месеца в съответствие с политиката за блокиране в Уикипедия заради У:ЗА#Блокиране на Mpb eu, няколко предходни блокирания без резултат. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да допринасяте с конструктивни редакции.

--Спас Колев (беседа) 12:13, 23 април 2012 (UTC)

Моля не изтривайте съдържание от Уикипедия, както направихте в статията Андон Калчев. Вашите редакции не изглеждат конструктивни и изтритата информация беше върната. Ако желаете да експериментирате, моля използвайте пясъчника за тестови редакции. Благодаря. Алиса Селезньова (беседа) 00:37, 2 февруари 2013 (UTC)

Посочени са безпочвени твърдения с фалшиви източници! (може да проверите и в гръцкият сайт, че адресите са фалшиви) Подобен чисто пропаганден текст, а не източник, има в крайно шовинистичния гръцки вестник στοχος ("Цел"), в което може да се убедите тук.Mpb eu (беседа) 01:21, 2 февруари 2013 (UTC)

Имайте предвид, че текст от типа на „Гръцката пропаганда срещу този честен българин, както го определя комунистическият вестник "Отечествен фронт" в 1946 г., не е спряла и до днес“ са неенциклопедични и нямат място в Уикипедия. Ако продължавате да вандализирате - да триете енциклопедичен текст, подкрепен с източник, да характеризирате източниците в статията съответно личните си виждания, да нарушавате неутралната гледна точка в статията и да добавяте хвалебствени оди, ще бъдете блокиран. В статията трябва да се отразят всички гледни точки за обекта на статията, включително тези, които не ви харесват.--Алиса Селезньова (беседа) 11:40, 2 февруари 2013 (UTC)

Къде ви е източника на "цитата"? Такъв няма, адресите са фалшиви!
Сама сте казала: "Книгите на Георги Даскалов са сериозни научни източници, също Отечествен фронт има място в Уикипедия като източник."[6]
Посочих Ви, че ако има капка истина в тези клевети, те не биха били изпуснати и в двата процеса, посочих Ви документи публикувани в научен труд на СУ от проф. Даскалов, че в екзекуциите въобще не участват организирани сили на Охрана, а още по-малко Калчев (Георги Даскалов, Участта на българите в Егейска Македония 1936-1946г. Политическа и военна история, София 1999г., стр.830, б. 384)
Повтарям не само, че на процеса не е повдигнато такова обвинение срещу Калчев, но няма и никакви сероиозни документи (сведения, доклади, рапорти, бележки, снимки и др.) по въпроса от немските или български военни и др. архиви, ако има дайте ги, иначе всичко относно Калчев си остава пропагандна клеветническа кампания.
Спекулацията с научно изяснени исторически трагични събития от войната между немци и гърци за да се пропагандира омраза към българите в Егея, е напълно недостойно!

Това което в момента стои като "цитат" няма никакъв източник (!), такива безпочвени клевети, но не този текст, има в пропагандната реч на националистически митинг в Клисура от 5.4.2011, излъчена и в ТВ шоу, дословно: "българските архикомитаджии, ръководени от българизатора Калчев изкормвали бременни и са клали малки деца и кърмачета"("Ξεκοιλιάζανε έγκυες, λογχίζανε βρέφη αβάπτιστα και νήπια" (?!)) като искате "цитат" образец за шовинистични лъжи и пропаганда ето Ви! 15:51, 2 февруари 2013 (UTC)

Аз виждам източник в статията, който продължавате да триете. Престанете да местите репликите ми, променяйки заглавието на раздела - написала съм името на раздела, ако искате да отворите нов раздел, направете го, но престанете да фалшифицирате репликите ми и да ги местите, както ви хрумне. Абсолютно за последно ви предупреждавам.--Алиса Селезньова (беседа) 16:40, 2 февруари 2013 (UTC)

Там няма (!) т.н. "Цитат": "На 5 април 1944 година Андон Калчев и отряди на Охрана заедно с германски части участват в клане в Клисура, при което са убити близо 300 души. Клисура е център на комунистическата съпротива в района, а също и на колаборационистката организация на Георгиос Пулос." Единствено е казано, че: "Наред с германците са българите и специално Калчев" ("Μαζί με τους Γερμανούς ήταν και Βούλγαροι και συγκεκριμένα ο Κάλτσεφ.") , което според научните источници посочени Ви по-горе и в Беседата към статията, е категорично опровергана от историците и документите клевета.

1. Не трийте данните подкрепени с източник, че министър председателя Трайчо Костов два пъти официално иска гърците да предадат пленника на България.
2. Не пишете глупости, че Равали е съден заедно с Калчев на втория процес в 1948г.
3. Мястото на тези дискусия не е тук а на беседата към статията, за да я виждат всички.

Престанете да променяте редакциите в репликите ми (имена на раздели) и да ги копирате, където ви скимне. Фалшифициране на реплики тук не се толерира.--Алиса Селезньова (беседа) 22:37, 2 февруари 2013 (UTC)

Помисли, моля те, и за правописа. Имам предвид запетайки, членове, русизми (недоглеждане при използване на руски източници) и т.н. Тези грешки се повтарят твърде често при теб. Поздрав, --Akeckarov (беседа) 13:29, 3 февруари 2013 (UTC)

Последовотелното премахване на искане за източник, не е нищо друго освен вандализъм. Не сме далеч от момента, в който ще се поиска съдействие на администратор.--Akeckarov (беседа) 14:01, 3 февруари 2013 (UTC)

• Извинявай, но можеше малко да изчакаш, за да ти посоча източниците, а и това за което питаш го има също в англоезичната, унгарската и руската страница отгъдето е преведен българския текст. Поздрави Mpb eu (беседа) 14:05, 3 февруари 2013 (UTC)

Разбира се, че бих изчакал. Въпросът е, че дотогава следва да си стои искането. А междувременно няма как да знам какви са ти намеренията. Поздрави,--Akeckarov (беседа) 14:08, 3 февруари 2013 (UTC)

• Ще си стои. :) Mpb eu (беседа) 14:46, 3 февруари 2013 (UTC)

Пак те моля да помислиш за правописа. Последните ти редакции в статията Анти са направо отчайващи - пълен член, запетайки, русизми и т.н. Ако не направиш опит за поне известно подобрение, ще започна да връщам масово редакциите ти. Поздрав,--Akeckarov (беседа) 15:21, 5 февруари 2013 (UTC)

Добре дошли и благодаря, че експериментирахте с Уикипедия. Вашият тест в страницата Меглена Кунева се оказа успешен. Все пак той беше премахнат или изтрит, защото не отговаря на същността на Уикипедия. Моля прочетете въведението, за да научите повече как се допринася към енциклопедията. Ако имате желание за бъдещи експерименти, моля използвайте пясъчника. Благодаря. Алиса Селезньова (беседа) 19:45, 15 февруари 2013 (UTC)

Припомняме ви, че това е Уикипедия. Приканваме всички да допринасят конструктивно към нашата енциклопедия. Прочетете въведението, ако искате да научите повече за допринасянето. Имайте предвид, че неконструктивните редакции като тези, които направихте в статията Луковмарш, се смятат за вандализъм и се премахват незабавно. Ако продължавате по този начин, е вероятно без повече предупреждения да не бъдете допускан да редактирате Уикипедия. Моля престанете с това и помислете как да подобрявате, вместо да разваляте работата на другите. Благодаря. −PetaRZ ¬ 22:40, 17 февруари 2013 (UTC)

Здравей! Забелязах, че пишеш в няколко беседи, но като отговаряш просто пишеш под другите на нов ред без на наваш отстъп навътре. Това прави обсъжданията хаотични. Когато отговаряш на нов ред на някого е добре да слага двуеточие преди отговора си, а след това, ако друг е писал преди теб, да добавяш по едно на броя двуеточия, които той е сложил. Малко объркващо звучи, но ето как изглежда:

Твой първи коментар. - подпис:Отговор от някого. - подпис::Твой отговор. - подпис:::Трети отговор от някой си. - подпис::::Четвърти отговор. - подпис

и т.н. Това ще доведе до прегледност. --Stalik (беседа) 09:08, 18 февруари 2013 (UTC)

Приемам бележката, дано мога да я съблюдавам.Mpb eu (беседа) 09:12, 18 февруари 2013 (UTC)

Ами ето, че не я съблюдаваш. Виж редакцията ми тук, за да видиш на практика как става това. --Stalik (беседа) 09:18, 18 февруари 2013 (UTC)

Добре дошли в Уикипедия. Въпреки, че всеки е добре дошъл да допринася конструктивно към енциклопедията, една или повече от външните връзки, които добавихте не отговарят на препоръките за външни препратки и бяха премахнати. Уикипедия не е склад за препратки, не може да бъде използвана за рекламиране или за трибуна. Имайте предвид, че външните връзки в Уикипедия са с атрибут nofollow и поради това не оказват влияние върху търсачките и рейтинга в тях на сочените страници. Ако сте сигурни, че дадена външна връзка е подходяща за енциклопедията, моля преди да я поставите отново да обосновете това на беседата на страницата. Хвърлете един поглед на въведението, за да научите повече за Уикипедия. Благодаря. Алиса Селезньова (беседа) 13:52, 25 април 2013 (UTC)

В този смисъл добавяне на списък с книги, които са посветени на широката тема за църквите изобщо, не са подходящи са копиране из статиите за конкретни църкви. Моля, престанете да добавяте ирелевантен списък с книги към статията Свети Георги (Старо Нагоричане) и да разваляте форматирането.Алиса Селезньова (беседа) 14:16, 25 април 2013 (UTC)

Моля въздържайте се да правите повече пробни редакции в статиите на Уикипедия, дори ако целта Ви е била да поправите нещо. Подобни редакции се смятат за вандализъм и бяха премахнати. Ако имате желание да експериментирате отново, моля използвайте пясъчника. Благодаря.

Статията Свети Герман (Герман) си има съвсем културен увод, ако я дописвате, допишете я по коректно цитирани източници, ако не можете, спрете да изкривявате информацията и да подпъхвате спорни твърдения без никакви източници.Алиса Селезньова (беседа) 21:33, 11 май 2013 (UTC)

Безпочвените обвинения срещу други потребители във вандализъм не спомагат да атмосфера на диалог и колегиалност и са вандализъм сами по себе си. Могат да доведат до блокирането ви. −PetaRZ ¬ 07:55, 12 май 2013 (UTC)

Премахването на шаблони за обработка многократно без необходимата обработка по статията и налагането на гледна точка не се толерира. Престанете или ще помоля за блокирането ви.--Алиса Селезньова (беседа) 10:02, 12 май 2013 (UTC)

Извинете отново за същия въпрос, но къде в посочения източник пише за помените на българските свещеници и родолюбиви българи? Отделно ви моля отново да се запознаете с У:БИ, защото забелязвам, че сте изключително постоянен в цитирането на неблагонадеждни източници.--Алиса Селезньова (беседа) 14:09, 12 май 2013 (UTC)

Ако официалната информация на БНТ и изследванието на Горан Благоев за теб не е надежден източник, нямам желание повече да се занимавам с твоите напълно тенденциозни обструкции.Mpb eu (беседа) 14:22, 12 май 2013 (UTC)

Източникът, за който ви питам, не е нито БНТ, нито Благоев. Обструкция наричате невъзможността ми да намеря информацията, за която сте цитирали „източник“ в самия него?--Алиса Селезньова (беседа) 14:38, 12 май 2013 (UTC)

Продължавате да връщате снимката като източник за твърдение, което не намирам там? Първо, че това не е благонадежден източник, второ, че започвам да се съмнявам, че съвсем умишлено фалшифицирате източници. Дали ще ме просветлите къде пише за родолюбиви българи на снимката?--Алиса Селезньова (беседа) 15:09, 12 май 2013 (UTC)

За последно ви питам - къде в снимката от уикимапия пише за родолюбиви българи? Престанете да налагате гледна точка в статията Свети Ахил (базилика) и да триете, че се намира в Гърция. Тя се намира именно там. Ако продължите да вандализирате, ще помоля за блокирането ви. Абсолютно за последно ви го казвам.--Алиса Селезньова (беседа) 09:40, 13 май 2013 (UTC)

Що за безмислени обвинения, кой твърди, че не е в границите на Република Гърция, моля не ми приписвай такива глупости.Mpb eu (беседа) 09:52, 13 май 2013 (UTC)

Защото го триете от статията.--Алиса Селезньова (беседа) 09:55, 13 май 2013 (UTC)

Има шаблон "Редактирам" зачитай го, статията не е завършена, естествено, че ще пише че базиликата е в границите на Гърция и кой отдел от гръцкото министерство на културата отговаря за неяMpb eu (беседа) 11:08, 13 май 2013 (UTC)

Не редактирате статията с часове, но редактирате други статии, така че шаблонът е поставен неправомерно. Отделно не отговаряте на аргументирани критики, триете искане на източници и непрекъснато връщате неенциклопедична информация и неблагонадеждни източници, което просто няма да го бъде. Ако дописвате статиите, се придържайте към енциклопедичен изказ, цитирайте благонадеждни източници, в които наистина пише това, за което ги цитирате и не ни натрапвайте тенденциозни версии и няма изобщо да ни се налага да ги обсъждаме.--Алиса Селезньова (беседа) 11:18, 13 май 2013 (UTC)

Престанете да сеете догадки из статиите - изобщо в 9-10 век Костур постоянно минава от български във византийски ръце и обратното, така че, докато не се изясни точната година, редакциите ви из църквите са най-малкото неточни. Престанете да разрушавата труда на другите.--Алиса Селезньова (беседа) 16:47, 17 май 2013 (UTC)

[...]Виж картите в Уикипедия на България при Борис първи Симеон, Петър, Самуил[...].Mpb eu (беседа) 16:51, 17 май 2013 (UTC)

За сметка на това съм грамотна - стига ми да прочета статията за Костур, за да разбера, че придържането към фактите не е родоотстъпничество, а коректност към историческите събития. Имайте предвид, че преставам да общувам с вас - очевидно сте неспособен да се въздържате от груби лични нападки и блокирането ви е на хоризонта.--Алиса Селезньова (беседа) 17:04, 17 май 2013 (UTC)

Нема родолюбство и родоотстъпничество, има факти!Твойто е "Немам доказ, але тврдим", ни си видела ни църквите, ни т.н. паметник, гръчки не отбираш ич, ама упорстваш, достойна си за МАНУ, не за ЕИП.Mpb eu (беседа) 17:55, 17 май 2013 (UTC)

Бяхте блокиран(а) да редактирате за период от един месец в съответствие с политиката за блокиране в Уикипедия заради заявка към администраторите (Уикипедия:Заявки_към_администраторите/2013/20#Mpb_eu). След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да допринасяте с конструктивни редакции.

--ShadeOfGrey (беседа) 18:07, 17 май 2013 (UTC)

Здравей,

Има ли някаква специална причина да правиш толкова много последователни промени е една и съща статия? Например в статията Горочевци само вчера се направил 22 последователни промени. Това много затруднява проследяването на твоите приноси. Поздрави,--Akeckarov (беседа) 15:38, 7 март 2015 (UTC)

Откривам си правописни грешки :) Mpb eu (беседа) 03:15, 9 март 2015 (UTC)

Затова има Предварителен преглед. Спири ··· - - - ··· 06:13, 19 март 2015 (UTC)

Hello, Mpb eu,

The Editing team is asking very experienced editors like you for your help with VisualEditor. The team has a list of top-priority problems, but they also want to hear about small problems. These problems may make editing less fun, take too much of your time, or be as annoying as a paper cut. The Editing team wants to hear about and try to fix these small things, too. 

You can share your thoughts by clicking this link. You may respond to this quick, simple, anonymous survey in your own language. If you take the survey, then you agree your responses may be used in accordance with these terms. This survey is powered by Qualtrics and their use of your information is governed by their privacy policy.

More information (including a translateable list of the questions) is posted on wiki at mw:VisualEditor/Survey 2015. If you have questions, or prefer to respond on-wiki, then please leave a message on the survey's talk page.

Thank you, Whatamidoing (WMF) (talk) 23:31, 16 март 2015 (UTC)

Предупреждавам Ви да пишете в Уикипедия без личните си оценки, а представяйки само фактите, и то неутрално. Случаят с Кърджали (Пушкин)‎ е сравнително безобиден [7], но маниерът ви на писане с пробутване на личните ви оценки и внушения е добре известен, така че дори и за безобидни случаи се налага да ви се прави забележка. Спири ··· - - - ··· 06:23, 19 март 2015 (UTC)

Моля, въздържайте се да правите неконструктивни редакции в Уикипедия, както сторихте в страницата Александър Пушкин. Редакциите ви приличат на вандализъм и бяха премахнати. Ако желаете да правите експерименти, използвайте пясъчника. Благодаря. Поздрави, Петър Петров 21:01, 19 март 2015 (UTC)

Извинявай, но някои твои изречения наистина са ужасни:"От англо-американските бомбардировки над София неговата пострена от 1927до 1936 г като единствената сграда тогава строена специално за музей е разрушена заедно с колекциите в 1944г."Не може ли да си малко по-концентриран, когато пишеш? Благодаря. Поздрави,--Akeckarov (беседа) 16:28, 27 март 2015 (UTC)

Здравей! Не знам от къде се сдоби с картичката от старозагорското клане, но моите поздравления за това. Моля те да добавиш повече подробности, ако разполагаш с такива - на гърба обикновено и изписано името на издателя, печатницата или нещо друго, което да покаже повода, кой и кога е издал картичката. Това е важно, ако се окаже че специално създаден комитет за честване е инициатора за издаването ѝ, защото определено показва мащабите и истинността на случая и внася достоверност в повествованието по-надолу. Предполагам че това е пощенска картичка (което трябва да се запише) или е възпоменателен лист, но информацията от няколко думи трябва да се постави под картинката в статията. Тези данни от няколко думи трябва да намерят и място във файла на картинката, поне на български. Поздрави! --CvetanPetrov1940 (беседа) 14:50, 30 март 2015 (UTC)

Моля те следи да не я изтрият от статиите за Османско господство и за Старозагорско клане, защото яко върлвуват разни поръчкови цензори. :) Mpb eu (беседа) 17:10, 30 март 2015 (UTC)

За мен ти си най-качествения редактор в българската версия на Уикипедия.--McDile (беседа) 18:25, 30 март 2015 (UTC)

Сърдечно Благодаря за оценката. Mpb eu (беседа) 11:02, 31 март 2015 (UTC)

Приятелю, в беседата на статията Дедеагач през април 2012 г. ти се доказа убедително, че през 1912-1918 г. българска гимназия в града не е имало. Посочиха ти се документи, изказаха се аргументи ... Ти замлъкна. Въпреки това виждам, че няколко месеца по-късно отново си прокарал тезата, че такава е имало. Без, ако си имал някакви други съображения, да поставиш въпроса за обсъждане. Какво значи това?--Akeckarov (беседа) 09:10, 31 март 2015 (UTC)

Тези категории (1 и 2) са с граматически грешки – по една запетайка след първите думи и „бомбардировки“ не е с главна буква.--Rebelheartous (беседа) 11:31, 31 март 2015 (UTC)

Моля те, не поставяй категории като „Сгради пострадали от Бомбардировките на България“ в статии, в които не пише нищо по въпроса и без да посочваш източник. Ще разглеждам продължението на практиката ти като вандализъм. --Лорд Бъмбъри (беседа) 19:06, 31 март 2015 (UTC)

Също така не го прави за булеварди и площади – да не говорим, че е семантично грешно, защото булевардите и площадите не са сгради. --Лорд Бъмбъри (беседа) 19:07, 31 март 2015 (UTC)

Продължаваш, така че ти отправям първо официално предупреждение: --Лорд Бъмбъри (беседа) 19:15, 31 март 2015 (UTC)

Добре дошли в Уикипедия. Въпреки че всеки може да прави конструктивни промени в енциклопедията, поне една Ваша скорошна редакция, например тази в страницата Тодор Александров (булевард в София), не изглежда конструктивна и беше премахната или изтрита. Моля използвайте пясъчника ако желаете да направите тестови редакции и експерименти, и погледнете въведението, за да научите повече как се допринася към енциклопедията. Благодаря. Лорд Бъмбъри (беседа) 19:15, 31 март 2015 (UTC)

Поднесе ли фалшификация/дезинформация относно Челе кула? Можеш да потвърдиш или отречеш тук.--Akeckarov (беседа) 10:27, 1 април 2015 (UTC)

Здравей, явно не те интересуват много критиките, но въпреки това, ще ги отправя:

1. Пишеш неграмотно. Това включва и създаването на цели категории с правописни грешки. Безотговорно е.
2. С десетките промени, които правиш в дадена статия в рамките само на един ден от твоята сметка и от IP-то си, затрудняваш сериозно патрулирането. Как при този отвратителен стил да минавам и да ти оправям грешките? Не е далеч денят, когато твоите промени просто ще се махат от редакторите на общо основание и едва ли на някой ще му е много жал.
3. Какви са тези безумни вкарвания на получер текст - например в статията Бомбардировки на България през Втората световна война? Напомням, че това не е някакъв твой личен текст, в който можеш да си подчертаваш това или онова. Уикипедия е колективно занимание и предполага уважение към останалите. Това е въпрос най-малкото на етика.--Simin (беседа) 14:43, 4 април 2015 (UTC)

Бяхте блокиран(а) да редактирате за период от един ден в съответствие с политиката за блокиране в Уикипедия заради упорито въвеждане на информация без източник и необосновани премахвания на искане за такъв: редакция 6597228, редакция 6597244. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да допринасяте с конструктивни редакции.

Поздрави, Петър Петров 16:38, 4 април 2015 (UTC)

Пълни дивотия e след като има ясно посочени източници да се твърди подобна клевета, най-вандалски да се трият съществени исторически факти и да се злоупотребява с админски права. Без поздрави към обслужващите задачите на Ε.Υ.Π. андарти филтриращи българоезичната Уикипедия, жалки сте. За ваше разобличение историята на статията я има и всеки може да види какво сте изтрили.Mpb eu (беседа) 16:44, 4 април 2015 (UTC)

Именно. Има история на статиите - на тази и на други. Например при Горочевци. Беше превърнал статията в чудовище - над 222 000 байта, от които много над половината за целия регион. С Острово беше тръгнал в същата посока - като начало се опитваш да вкарваш данни по теми, за които има отделни статии. Освен това - премахваш искане за източници. Какви "андарти" са ти в главата? Става дума за съвсем конкретни неща. Как може да си позволиш да определяш някой като "жалък" при поведение, което отхвърля диалогичността, коректността, уважението ...?!--Simin (беседа) 17:10, 4 април 2015 (UTC)

При спорни промени следва да се дискутира на беседата до постигане на консенсус, а не да се налага „правилната“ версия. Това е основен принцип в Уикипедия. --Поздрави, Петър Петров 08:42, 5 април 2015 (UTC)

В това съм абсолютно съгласен с Петър Mpb eu (беседа) 15:15, 5 април 2015 (UTC)

А защо не го прилагаш?--Akeckarov (беседа) 09:22, 6 април 2015 (UTC)

Това прилича на вандализъм. Моля, спри с разрушаването на статиите по един или друг начин.--Akeckarov (беседа) 10:49, 15 април 2015 (UTC)

Често посочваш източниците некоректно. Например: Чеботаренко Г.Ф. Калфа - городище VIII-X вв. на Днестре, Kишинев, 1973. Коя страница? Как може да се провери това? Изобщо виждал ли си някога това издание?

Друг пример - Деян Рабовянов, Национален aрхеологически институт с музей БАН, София 2011, с. 44. Книгата "Национален aрхеологически институт с музей БАН" ли се казва?

Като се има предвид, че вече си бил уличаван във фалшификация на източници и то неведнъж, бих те помолил да си по-внимателен, за да не се налага да се изисква повтаряне на някои от процедурите, искани в недалечното минало.--Akeckarov (беседа) 16:17, 16 април 2015 (UTC)

Хайде да престанете със заяжданията! Що за език?! Вместо да свършите нещо смислено и да съдействате предпочитате да създавате редакторки войни и да триете. Ще "уличавате" престъпници, а не редактори със значителен принос, ясно е че "Деян Рабовянов, Национален aрхеологически институт с музей БАН" е дисертацията на учения, тя е публикувана в мрежата и като сте толкова големи буквоядци просто можеше да добавите линка, много по коректно и лесно е отколкото да се вандалства с триене и злоупотребява постоянна с шарене по статиите с най-тенденциозно "искане на източнеци" коието вече са посочени. Въобще аман от тенденциозно филтиране на данните в Уики и тероризиране на редакторите. Няма да се занимавам с недобросъвестни претенции. Mpb eu (беседа) 16:27, 18 април 2015 (UTC)

Това "ясно е че "Деян Рабовянов, Национален aрхеологически институт с музей БАН" е дисертацията на учения" откъде ти хрумна? Откъде може да е ясно? Не може да очакваш някой да гадае какво си имал предвид - или го пишеш ясно и коректно, или се извиняваш и си поправяш грешката. Толкова ли е трудно?

Колкото до въпроса "Що за език?", той следва да бъде отправен към теб. Става дума за езика ти в статиите. Колко пъти ще ти се казва, че пишеш неграмотно, че цитираш неправилно?! Още двама такива редактори като теб, с твоя "значителен принос" и нивото на Уикипедия ще се срине съвсем.--Simin (беседа) 16:47, 18 април 2015 (UTC)

Както виждам, дисертацията на Д. Рабовянов не е озаглавена "Национален aрхеологически институт с музей БАН". Ще бъда изключително благодарен, ако ми помогнеш с линк и съответна страница. Въпреки че е редно, който посочва източника, да го качи в статиите, нямам нищо против аз да го направя, стига всичко е наред. Благодаря предварително.--Akeckarov (беседа) 09:46, 19 април 2015 (UTC)

Желанието ти да пишеш очевидно е много голямо, но за съжаление, възможностите ти от гледна точка на грамотност и стил, не са от най-големите. Мисля, че поведението ти нямаше да е толкова дразнещо, ако се опитваше да пишеш по-грамотно. При толкова много редакции, в толкова много статии да правиш постоянно едни и същи грешки е направо престъпление срещу книжовния български език. Обърни внимание, че замърсяването на Уикипедия не е за подценяване. Тя би трябвало да бъде образец. Това ли искаш да усвоят учениците? Или да свързват каузата ти с неграмотност?--Simin (беседа) 21:04, 17 април 2015 (UTC)

Когато започваш един текст с бележка след втората дума, т.е по този начин "Крепостта Темско [1]..." какво точно искаш да кажеш? Че изобщо е имало такава крепост?--Akeckarov (беседа) 12:30, 18 април 2015 (UTC)

Твоята работа е пълна с такива изречения:

Това става за пръв път чак в ХV век в 1408 г, според други изследователи - в 1409 г., с похода на наследилия европейските владения на убития след битката при Ангора в 1402 г. турски султан Баязид I негов син Сюлейман I, спасен от сърбите като турски съюзници, срещу българския Цар Константин II Асен (1397-1422) и братовчед му - сина на Цар Иван Шишман, престолонаследния български княз Фружин Асен.

Това не е изолиран случай. Не ти ли се струва тромаво, неясно, неграмотно??? Не се ли срамуваш поне малко? С какви очи се опитваш в толкова много статии да си връщаш спорните, често безсмислени, редакции?--Akeckarov (беседа) 12:41, 18 април 2015 (UTC)

Открих, че сред последните ви качвания в Общомедия две бяха откровени нарушения на авторското право

• File:Nikulitza_-_Ongal.jpg, файл копиран от тук: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=16226&page=24

• File:Temsko.jpg, безобразен колаж на четири снимки, взети от https://temska.wordpress.com/стари-град-темско/

Още едно подобно и ще ви блокирам за година или дори повече. Последно за същите нарушения сте блокиран за 3 и 6 месеца, редно е щом не разбирате какво ви се говори, и срокът на наказанието да скача. Спири ··· - - - ··· 13:18, 18 април 2015 (UTC)

Към изречението -

"Останките от крепостта запазени във височина на стените на места до около 1,5 м над терена са обрасли с растителност и увенчават хълма там." си сложил този източник - Grad Temac, ЕU Study on the key natural assets and cultural heritage in Montana and Pirot municipalities, Bulgaria – Serbia IPA Cross-border Programme, ID No: 2007CB16IPO006-2011-2-243, p. 40 Текстът на страница 40 е:

Grad Temac. U blizini sela Temska, smeštenom uz stari put koji spaja Pirot i Knjaževac,16 km od Pirota, nalaze se ostaci srednjovekovnog grada Temac. Podaci o ovom gradu suoskudni i sastoje se u dve napomene – jedna u monografiji Pavlovića (1966) i tekstu Radovića(1974). Ruševine su i danas, u drugoj deceniji XXI veka i dalje vidljive, naročito bedemi iznadTemštice, a moguće je da je bio i predmet interesovanja tzv. „divljih arheologa“, odnosnotragača za nekadašnjim blagom.

Може ли да поясниш какво се опитваш да аргументираш с този източник? Това нова фалшификация на информацията от източник ли е?--Akeckarov (беседа) 13:23, 18 април 2015 (UTC)

Информирам Ви, че беше започнато двуседмично обсъждане и гласуване за отнемане на правата Ви на редактиране за срок от 1 година. Спири ··· - - - ··· 18:27, 18 април 2015 (UTC)

В статията Завойско езеро си надминал себе си. Взимам само две изречения. Първото:

Високопланинското Завойско езеро дълго 14 км и широко от няколко метра (16 м при пробива в скалните ритли на ждрелото след с. Пъклещица) до 2 км (при ръкавите му след Болярица), с дълбочината си до над 60 м е едно от най дълбоките на Балканите, то се образува се след природен катаклизъм в нощта на 23 срещу 24 февруари 1963 г. свличането продължава и на 25 февруари и със свлекли се 1,3 км, дълги, 220 м широки и 50 м високи скални маси и почва окончателно е заприщено течението на идващата отвъд сегашната българо-сръбска граница р. Височица, тогава са заляти селата Завой, Голяма и малка Луканя, днес жителите им са се преселени в кв. Нови Завой в Пирот и в околните села.[4]

Целият този текст е едно изречение. Предишното е по-кратко, но също е абсурдно в много отношения. Прочети, моля:

Разположено е на 15 км северно от Пирот в старопланинския масив "Висок" в областта Забърдо (Забърдие) през която протича река Височица на която е то.

Имам предвид:

1. Стил - "...през която протича река Височица на която е то. ";
2. Граматика - запетаи;
3. Лъжи - Завойското езеро/язовир НЕ СЕ намира в Забърдието. Откъде ги измисляш тези неща? С какво право непрекъснато, с нестихваща енергия вкарваш в статиите каквото ти хрумне?--Simin (беседа) 18:28, 18 април 2015 (UTC)

Бяхте блокиран(а) да редактирате за период от две седмици в съответствие с политиката за блокиране в Уикипедия заради премахване на конкретин искания за източници. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да допринасяте с конструктивни редакции.

Само да уточня, че изглежда, не си блокиран. Знаеш добре моето мнение за твоята работа, но ще се радвам, ако се опиташ да обясниш гледната си точка на съответните места.--Simin (беседа) 22:30, 18 април 2015 (UTC)

Уважаеми колега, блокирането Ви действително беше отменено, тъй като спрямо Вас има отворена процедура за отнемане на правата Ви за редактиране. Ваше неотменимо право е възможността да се защитите, поради което имате имунитет срещу блокиране, докато трае процедурата. Тъй като обаче много други колеги намират Ваши редакции за спорни, моля Ви най-настоятелно да се въздържате от редактиране на статии, където са възниквали спорове, а най-добре дори временно да преустановите работата си в основното именно пространство. Надявам се, че ще се съобразите с тази молба, за което предварително Ви благодаря. — Luchesar • Б/П 22:59, 18 април 2015 (UTC)

Благодаря Лъчезар. Mpb eu (беседа) 20:28, 19 април 2015 (UTC)

Няма за какво да ми благодарите, колега! Аз просто си върша работата: единствено в интерес на енциклопедията, така както ме води вътрешното ми убеждение, а не воден от някакви лични симпатии или съчувствие към Вас или когото и да е другиго. Проблемът е, че Вие изглежда не разбирате това: принципите не се налагат, за да можем да се възползваме от тях, когато ни е удобно, и да ги игнорираме, когато ни пречат. Принципите трябва да се спазват в тяхната цялост и от всички, за да имат въобще смисъл! Точно затова Ви отблокирах, но точно затова Ви блокирам отново, макар и (засега) само за три дни. Мисля, че бях достатъчно ясен, когато Ви написах, че Ваше право е да защитите своята позиция, но че също Ви моля да не злоупотребявате с разрешението да редактирате. Вие обаче направихте точно обратното. Не ме притеснява, че донякъде сте уронили престижа ми: ако това е загубата за Уикипедия, така да бъде. Но за Вас конкретно е важно да решите какво искате: можете или да спечелите уважение -- дори във Вашето положение -- като умно, хладнокръвно и най-вече достойно се защитите, или можете да загубите всичко, поне за следващата една година. Защото колкото настървено се хвърлям да защитавам правата Ви -- като на всеки друг редактор -- поне с такова настървение бих следил дали не нарушавате наложеното ви ограничение за редактиране, ако то бъде прието; а то най-вероятно ще бъде прието, ако не положите сериозни усилия да оправите авторитета си. В крайна сметка, изборът е Ваш. Но се замислете дали не носите и отговорност спрямо своите идеи. — Luchesar • Б/П 21:39, 19 април 2015 (UTC)

Виждам, че в подкрепа на собствените ти разбирания за географския обхват на Забърдието вече фабрикуваш и карти, които се опитваш да пласираш в колкото се може повече статии. По-горе започнах темата, но ти не намери необходимо да отговориш. Ако имаш някакви аргументи в полза на своята теза, виж статия Забърдие или беседата към нея. Можеш да изложиш тезата си там. Във всеки случай е абсурдно в статията за Забърдието да е изложена една теза (съгласно общоприетите разбирания), а ти да се опитваш да добавяш собствената си карта, която казва нещо друго. Продължаването на мистификациите не е най-добрата атестация за човек, чиято добросъвестност е поставена под съмнение.--Simin (беседа) 20:37, 19 април 2015 (UTC)

Кое му е измисленото по-точно, основата е най обикновенна карта на реките и районите, и то по сръбски източници. Mpb eu (беседа) 21:22, 19 април 2015 (UTC)

В едни от горните раздели го казах. Става дума за географския обхват на Забърдието. В картата дебело си подчертал личната си теза. В статията „Забърдие“ този обхват е дефиниран съгласно посочените източници, имало е и обсъждане на беседата. Ако твоята алтернативна теза има някакви източници, би следвало да започнеш обсъждане.--Simin (беседа) 21:48, 19 април 2015 (UTC)

Сърбите сочат друго, все пак щем нещем това днес е тяхна държавна територия и не виздам какво толкова се впечатляваш след като и в БГ статия е посочено че тази част си е там зад днешната граница.

"Сърбите" сочат това, което е посочено и в статията Забърдие. В статията има посочени две издания от Сърбия, в беседата са споменати още две. В нито едно от тези издания не се бърка Висок със Забърдие.--Simin (беседа) 22:11, 19 април 2015 (UTC)

Simin приятелю/приятелко прощавай, ама голяма патърдия за нищо и никакво. Пиши, че не е в това пусто Забърдо и толкова. :) Mpb eu (беседа) 22:28, 19 април 2015 (UTC)

Simin, араш ме да върша нередни неща и да не спазвам "блокирането" ето коригирах картата като настояваше, сигурно така е по-правилно, аз не съм магаре като някой да твърдя че всичко знам и съм непогрешим. Е сега ще спим спокойно :) Лека Mpb eu (беседа) 22:42, 19 април 2015 (UTC)

Ако не бях обещал да спазвам че някои си мислат че са ме блокирали, щях веднага да кача нова коригирана редакция на картата както настояваш, но нямя как спазваме реда, ако е толкова зор пък да я кача? Ако не ти прави впечатление в мoмета съм блокиран :) :) :) и всъщност би трябвало да не мога да бъда учтив да ти отговарям :) Mpb eu (беседа) 22:30, 19 април 2015 (UTC)~

OК, коригирах го, ама не беше много редно да нарушавам "блокирането ми" :) Хайде сега върни картите които набърза ръка изтри вместо да го обсъдим, че ще е много нагло съвсем да ги отсвиря тези които си мислят, че са ми блокирали, обещал съм и ще спазвам правилата. Лека Mpb eu (беседа) 22:44, 19 април 2015 (UTC)

Просто отбелязвам, че следя поведението Ви, колега. Между другото, наистина Ви моля да редактирате единствено през своята сметка. Докато сте блокиран, това не Ви пречи да редактирате беседата си свободно. — Luchesar • Б/П 01:22, 20 април 2015 (UTC)

Mpb eu, примерът с измислената от теб карта и неговата предистория изобщо не са безобидни. Те за пореден път показват как реагираш при разномислие и доколко подхождаш с уважение към принципите на Уикипедия. Първо вкара информация, че водоемът се намирал в Забърдие. Беше ти възразено, ти не отговори, а, както се вижда от последвалите ти действия, не се постара дори да прочетеш статията "Забърдие". След като невярната информаци беше изтрита, сложи снимка с подвеждащ надпис - "Областа Забърдо, Стара планина - дал "Висок" със Завойското езеро с река Височица". Когато и това не мина, изфабрикуа карта, в която отбеляза "Висок в областта Забърде" и я включи къде ли не. Накрая, благоволи да разговаряш (което оценявам) и си позволи да твърдиш, че имало източници в подкрепа на твоята теза. Не ги посочи, а впоследствие заяви, че било "голяма патърдия за нищо и никакво". Упоритите опити за вкраване на фалшива информация не са "нищо и никакво". Неуважението към останалите и към проекта като цяло също не е "нищо и никакво".--Akeckarov (беседа) 08:42, 21 април 2015 (UTC)

Бяхте блокиран(а) да редактирате за период от три дни в съответствие с политиката за блокиране в Уикипедия заради злоупотреба с привилегията за редактиране. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да допринасяте с конструктивни редакции.

— Luchesar • Б/П 21:41, 19 април 2015 (UTC)

Здравейте! По повод последната Ви редакция в Лондонски мирен договор. Пиша Ви тук, предполагайки, че не сте обърнали внимание на Беседа:Лондонски мирен договор. Любопитно ми е защо настоявате да вкарвате в статията съдържание, което не се отнася пряко до темата ѝ. Например позицията на САЩ по Ньойския договор - това не се ли отнася за статията за Ньойския договор. Или подробностите за Тасос - това си е към историята на Острова. Поставяйки тези подробности в статията за Лондонския договор разсейвате читателя. Освен това дублирате излишно информацията за предложението на Решид паша. Друго - защо поставяте 3 карти на линията Мидия-Енос, където и 1 е достатъчна. Моля, разгледайте внимателно картата, която бе в старата версия на статията. И последно, моля да посочите източник, че именно това са били границите на Автономна Македония, предлагани от османците.--Добри (беседа) 16:00, 20 април 2015 (UTC)

Не знам вече как да възприема неколкократният Ви отказ от дискусия - като случаен или преднамерен, при условие че не Ви е отнето правото да редактирате. Отменям редакцията Ви в Лондонски мирен договор с уговорката, че ще се радвам да обсъдим разногласията тук или на беседата на статията.--Добри (беседа) 12:39, 23 април 2015 (UTC)

Здравейте. На тази страница тече обсъждане за отнемане на вашите права за редактиране. Предвид факта, че бяхте временно блокиран, към настоящия момент сте отблокиран с цел да вземете отношение към дискусията, която ви засяга. Моля да се въздържате от други редакции в проекта до края на гласуването. −PetaRZ ¬ 21:14, 20 април 2015 (UTC)

Аз пък бих искал да науча от какви източници почерпихте информацията за тази статия. Моето мнение е на беседата ѝ. --Peterdx (беседа) 08:56, 21 април 2015 (UTC)

В статията Ново село (Окръг Тулча) си посочил следния източник - Миломир Богданов, Каменната архитектура на Северното българско черноморие, Паметници реставрация музеи, бр. 3-6 София 2010 г., с. 26-28. Гледам това издание. На страниците 26-28 е публикувана част от статията на Стела Дончева "Метални украси от производствения център при село Надарево, Търговищко". Статия на Маломир Богданов има, но тя е на други страници, съответно - споменаването на крепостта при Ени сала (Ново село) е на съвсем друга страница. Чел ли си изобщо източника, който цитираш? Ако е така, би ли могъл да кажеш кое точно в тази статия потвърждава текста, аргументиран от теб със споменатия източник: „Напълно закономерно в строежа на укрепленията от българските феодали е приложена модерната за времето фортификационна схема популярна в средиземноморско-черноморското крайбрежие със същата строителната технология като е строена Калиакра“? А твърдението "начинът на строеж също не е възантийски.[2][1]"?--Simin (беседа) 17:38, 21 април 2015 (UTC)

Симин, ще се изненадаш на отговора на въпроса „Чел ли си изобщо източника, който цитираш?“ Всъщност... той го е писал. Потребителят е въпросният арх. Миломир Богданов. И това ми стана ясно преди два дни от разправията ни в Общомедия. Сам си е написал, че е поименно посочен в някаква онлайн публикация, и съвпадението на инициалите e недвусмислено. Искам да уточня, че принципното положение е, че - при все че не е желателно - цитирането на собствени експертни трудове не е забранено, ако са били публикувани в независими, рецензирани издания.

en:Wikipedia:Verifiability#Self-published_sources: Self-published expert sources may be considered reliable when produced by an established expert on the subject matter, whose work in the relevant field has previously been published by reliable third-party publications. Exercise caution when using such sources: if the information in question is really worth reporting, someone else will probably have done so.

Аз лично не мога да преценя дали М. Богданов е утвърден експерт и дали споменатото издание отговаря на изискванията. Това обаче не е единственото срещане на публикации на М. Богданов в Уикипедия. Спири ··· - - - ··· 19:29, 21 април 2015 (UTC)

А, да, тъй като потребителят много държеше да пренесе от Общомедия и в Уикипедия нашия спор по изтритите му два ъплоуда, може да се смята, че out-ването си го е направил и тук. Т.е. държа да подчертая: не разкривам за потребителя информация, която той сам не е пожелал да бъде разкрита. Спири ··· - - - ··· 21:31, 21 април 2015 (UTC)

Невероятно! Статията на Богданов е грамотна и премерена. Нищо общо с това, което прави тук Mpb eu. Значи, когато нещо се публикува от свое име, се внимава как изглежда, а когато се редактира в Уикипедия, се пише, каквото и както ни дойде, като дори собствените творби не се цитират коректно? Уикипедия да не е кошче за боклук?!--Simin (беседа) 11:07, 22 април 2015 (UTC)

Здравейте. Първо, забележка по форма: за злонамерени редакции в Уикипедия, свързани с фалшифициране на източници, бяхте блокиран, в реда на нещата. Междувременно започна процедура за отнемане на потребителските ви права. С цел да можете да представите гледната си точка по обвиненията, които са ви отправени, отмених това блокиране като изрично ви помолих да не правите редакции, докато не приключи процедурата по отнемане на правата ви, а отблокирането ви е само и единствено с цел да изложите своята гледна точка тук. Повтарям молбата ми: Моля да не редактирате енциклопедията до приключване на процедурата.

Вторият ми въпрос е по същество. Започвате статията Землен (крепост) с думите Землен е българска[1[2] средновековна крепост. Източник 1 е форум и знаете, няма как да се провери достоверността на данните в него, нито цитатите. Знаете, че такъв източник не отговаря на изискванията за благонадеждни източници в Уикипедия. Източник 2 също е много съмнителен сайт. Да приемем, за нуждите на дискусията, че източници 1 и 2 могат да бъдат цитирани. Къде в тях се споменава Землен (по нетривиален начин), по какъв начин, и къде пише, че това е „българска крепост“? Моля отговорете с точни цитати от цитираните от вас източници. −PetaRZ ¬ 14:42, 29 април 2015 (UTC)

Източник е цитираната Анонимна ункарска хроника - Gesta hungarorum [8], посочваща съвсем точно, че подвластният на Салан войвода на българската крепост Хунг (Онг) дн. Ужгород се отправя за последна съпротива спещу нахлулите маджари към тази си крепост (Землен) и загива при нея, останалото не е форум а публикацията на Иван Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София 2005, с. 83 [9] за по-лесeн достъп e даден и линка към поста на текста й на страницана на сп. Българска наука [10] смятам, че това би трябвало да е ясно. Mpb eu (беседа) 15:08, 29 април 2015 (UTC)

Хайде сега като отговаряте на този въпрос, отговорете и на онзи, дето съм ви задал по-преди, защото вече в чудо се видях как точно да процедирам между истини, полуистини и (вероятно) откровени измислици. --Peterdx (беседа) 15:17, 29 април 2015 (UTC)

Вижте, омръзна ми да обяснявам, добре известнни неща, изложени в публикациите и проучванията на много места, но недостатъчно популярни сред широката аудитория, което е и целта на приносите ми тук, много по-полезно е вместо да се занимаваме с празни дискусии, да оказвате помощ и сътрудничество в обогатяване на съдържанието и източниците. Mpb eu (беседа) 15:35, 29 април 2015 (UTC)

Веднага ще ви съдействам; и помощ ще ви окажа, и сътрудничество, но няма как да го направя, преди да съм сигурен, че се не си измисляте. Твърде много време съм посветил на проучвания на Родопите, но точно такива предания (за тези пещери и за Забърдо) не съм срещал. Но това, което най-много ме притеснява е, че дори и съществуващите предания, не само не се отнасят до тези пещери, посочени от вас, не се само не се отнасят до жителите на село Забърдо, за което вие говорите, ами дори не се отнасят за помохамеданчването, а за времето на кърджалиите... Всичко това говори за една определена манипулативност от ваша страна, апропо, наблюдавана и на други места и прилагана по същия начин. То затова е и всичко това. --Peterdx (беседа) 15:55, 29 април 2015 (UTC)

Първо, значи потвърждавате, че в източници [1] и [2] не се говори за това, че въпросната крепост е „българска“, макар вие да сте цитирал източниците по такъв начин, че на читателя да се внушава, че именно те подкрепят спорното ви твърдение. Второ, в настоящия момент вие прехвърляте проблема към друг източник, отново без да е ясно какво и как пише в него. Трето, Gesta hungarorum е първичен източник. За да се твърди нещо на базата на първичен източник е необходим вторичен източник, от който да става ясно, че изказаното в Уикипедия твърдение е стандартна интерпретация. Работа с първичен източник е par excellence оригинално изследване. Ако претендирате за научност на тази интерпретация, мястото за публикуване на подобни оригинални изследвания е в рецензирани научни списания. Ако то премине рецензия и бъде публикувано, то това изследване би могло да бъде цитирано в Уикипедия. Но дотогава: Уикипедия не приема оригиналното изследване, понеже Уикипедия не е място за публикуване на оригинални изследвания. Четвърто, вашата интерпретация на първичния източник е, меко казано, съмнителна. Значи, щом Х се е оттеглил крепостта Y, която Z е владял в момента t, и Z е българин, значи можете да твърдите, че крепостта Y е българска от началото до края на света? Не съм историк, но тази теза едва ли би минала, в кое да е научно списание в областта на историята.

Разбрах, че давате линк към форум, в който е цитирана книгата на Добрев. Помолих ви за цитат, подкрепящ твърденията ви, а не да повтаряте очевидни неща. Дори и във форума не пише това, което му приписвате с цитирането му в статията! −PetaRZ ¬ 15:56, 29 април 2015 (UTC)

Всички източници трябва да се четат съвместно и в цялост, такива има достaтъчно и цитирани и други общодостъпни, посочих, че ми омръзна да обяснявам, добре известни неща, изложени в публикациите и проучванията на много места, но недостатъчно популярни сред широката аудитория, което е и целта на приносите ми тук, много по-полезно е вместо да се занимаваме с празни дискусии, да оказвате помощ и сътрудничество в обогатяване на съдържанието и източниците, доколкото ми е известно Уки е общо дело, допринасяйте и стига празни дискусии, не е ли срамно, че дакато аз не я създадох вчера в Уки нищо дори за първата достоверно известна по име българска царица - съпругата на Борис I Покръстител Мария, майката на цар Симеон Велики и Расате! Работа има планини, заемайте се :) 16:08, 29 април 2015 (UTC)

Стига манипулации, моля ви. Националността на крепостта Землен е всичко друго, но не и част от „добре известни неща“. Щом местата са „много“, вие ще можете да цитирате без затруднения поне едно. После, вярно сте написал статия за княгиня Мария, но сте цитирал един-единствен източник, който в никакъв случай не може да се нарече сериозен и който дори не може да напише правилно името на скорошен български държавен глава. Не е срамно да нямаме статия за една или друга личност, срамно е да нямаме никаква самокритичност и да ровим в кофите за смет на интернет, за да си търсим източници. −PetaRZ ¬ 16:28, 29 април 2015 (UTC)

Това е положението източника е само един, както и в мн. др. случаи в историята ни, да не искате да ис измислям, моля Ви не ме въвличайте в безплодни дискусии. Mpb eu (беседа) 16:32, 29 април 2015 (UTC)

Ако източникът е само един и той е толкова нискокачествен, по-добре да няма статия, отколкото да има статия със съмнително съдържание. Дискусията никак не е безплодна. Ако правата ви за редактиране бъдат отнети, трябва за всеки незапознат с вашите редакции да може да недвусмилено да идентифицира причините за това и да разполага с примери за вашите злоупотреби. −PetaRZ ¬ 16:44, 29 април 2015 (UTC)

Известно ли ти е например, че и името на Ивайло е споменато само на едно место, де не би да настояваш да почнем да го пишем Бъдоква, с името на столицата Плиска е почти същото и нея ли трябва да почнем пак да я наричаме по името на селото в турско Абоба и пр. и пр., стига безсмислици, хайде да не се правим на по-умни от професионалните учени в БАН и университетите и да преценяваме кое е "качествено", че и колко източника са нужни, вместо тях, нито ни е работа, нито имаме такова право и квалификация. Mpb eu (беседа) 22:32, 29 април 2015 (UTC)

Как е възможно толкова грубо, безочливо и злонамерено да лъжете и манипулирате?! Та нали е нужно само да се прочете по-предното ми мнение, за да се види, че оспорвам авторитета на сайта bgvladeteli.com, който дори не е способен да напише правилно името на български цар от 20. век. Да не говорим за стила и дискурса на сайта, които допълнително придават впечатлението, че да черпим информация от него е еквивалентно на това да ровим в боклука на интернет. −PetaRZ ¬ 10:17, 2 май 2015 (UTC)

Правата Ви за редактиране са отнети, моля спазвайте забраната и не редактирайте Уикипедия. Можете още да подпомогнете непряко проекта, като публикувате материали или статии при условията на лиценза за свободна документация на ГНУ или като обществено достояние другаде в Интернет, които материали уикипедианците ще могат да използват като източници. От друга страна, можете да се присъедините към някои от нашите клонове (или да използвате софтуера и съдържанието, за да създадете собствен клон).--The Wiki Boy (беседа - приноси) 13:04, 3 май 2015 (UTC)

Надявайте се. Истината не може да бъде спряна, нито цензурирана за налагане на "политическата коректност" и антибългаризъм! Няма да ви огрее опита за виртуалното ми убийство, както и никой досега не го е огряло, следва да сте наясно! Жалки сте! Mpb eu (беседа) 15:38, 8 май 2015 (UTC)

Уважаеми колега, наложената ви забрана за редактиране по У:ОПР изтече. Оттук нататък вие отново можете нормално да извършвате редакции и да допринасяте конструктивно към Уикипедия, спазвайки правилата за редактиране. Надявам се да продължите са допринасяте и занапред конструктивно в проекта. Поздрави!--The Wiki Boy (беседа - приноси) 21:33, 11 юли 2016 (UTC)

Византия е общоприет в историческата наука термин. Излишно е той да се подменя, като се обяснява под линия, че е неточен и пр. Стандартното наименование на статията тук също е Византийска империя. Ако го оспорвате, моля дискутирайта на съответната страница. Поздрав! Jingiby (беседа) 07:07, 18 август 2016 (UTC)

Моля те да престанеш да качваш изображение, което е дискутирано тук, когато ти беше блокиран и беше едно от нещата, което преля чашата с твоите манипулации. Според мен и други редактори, това не е на Андон Калчев. Виждам, че продължаваш със старите подвеждащи практики. Това ще е добре да се промени. Благодаря! Jingiby (беседа) 05:08, 26 август 2016 (UTC)

Няма какво да се дискутира снимка от албума на семейството на Калчев. Това е исторически документ предоставен от племеника му на проф. Георги Даскалов който единствен в СУ години се занимаваше с въпроса и има научни публикации по него, , откъде накъде някой ще твърди тук, разни безсмислици.

Не ми пробутвайте пропагандни снимки от гръчката преса, които го представят като някакъв криминалин тип!

Като не ви харесва тази ще кача снимката му от Лайпциг като преподавател и престанете с хибридната война срещу този пдостоен българин от Егейска Македония!

Виждам, че не сте си взели абсолютно никаква поука след последното Ви дълго блокиране - обиждате редактори, наричате ги убийци и се налага отново да Ви се даде време за размисъл.--Алиса Селезньова (беседа) 15:00, 26 август 2016 (UTC)