Репортери без граници

РБГ е основана в Монпелие, Франция, през 1985 г. В началото, сдружението цели насърчаване на алтернативната журналистика, но преди този проект да се провали, тримата му основатели биват разделени от несъгласие.^[2] Накрая остава само Робер Менар и той става неин Генерален секретар. Менар измества целта на тази НПО към свободата на пресата.^[2]

Репортери без граници посочва като източник на своите идеи Член 19 на Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., според който всеки има „право на свобода на убеждение и на изразяването му“ и също право да „търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници“. Това е препотвърдено и в няколко харти и декларации по света. В Европа това право е записано в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи от 1950 г.

Репортери без граници е съосновател на Международната мрежа за свободно изразяване и обмен на информация – виртуална мрежа от неправителствени организации, която съблюдава за нарушаване свободата на изразяване по целия свят и защитава журналисти, писатели и всички онези, които са преследвани за упражняване на правото си на свободно изразяване.

През 2005 г. Репортери без граници печели наградата „Сахаров“ на Европейския парламент за свобода на мисълта заедно с нигерийския адвокат за човешки права Хаува Ибрахим и кубинското опозиционно движение Дами в бяло.^[4]

През годините РБГ публикува няколко книги, за да насочи общественото внимание върху опасностите за свободата на пресата по целия свят. Скорошна публикация е „Наръчник за блогъри и кибер-дисиденти“^[5], която излиза през септември 2005 г. Наръчникът предоставя технически съвети за това как да се публикува анонимно в блогове и да се избягва цензура. Съставен е със съдействието на известни блогъри журналисти – Дан Гилмор, Джей Розен и Итън Цукерман.

Репортери без граници публикува списък с „Хищници на свободата на пресата“^[6]

Според годишните отчети целият бюджет на организацията е € 4 000 000, предимно финансиран от продажбата на фотоалбуми, авторите на които освобождават от авторски права и които се разпространяват свободно от „Nouvelles Messageries de la presse parisienne“, NMPP (основната дистрибуторска мрежа на Франция)^[7], както и от артикули като тениски и др.^[7]

Повече от 20% от финансирането ѝ идва от частни групи като Санофи-Авентис (€ 400 000, 10% от бюджета^[7]), Франсоа Пино, Фондация за Франция, Института „Отворено общество“ на Джордж Сорос, Sigrid Rausing Trust, Бенетон или Центъра за свободна Куба (който дарява € 64 000 през 2002 г.).^[7][8] Освен това агенцията Saatchi & Saatchi реализира безплатно различни комуникационни кампании на РБГ (например относно цензурата в Алжир^[9]).

Част от средствата ѝ (12% през 2007 г.) идват от правителствени организации.^[10] Според президента на РБГ Робер Менар даренията от френското правителство възлизат на 4,8%, като общо размерът на правителствената помощ формира 11% от бюджета на РБГ (включващи парите от френското правителство, ОССЕ, ЮНЕСКО и Международна организация на франкофонията).^[11] Даниел Жуска, вицепрезидент на френския клон на РБГ (също и вицепрезидент на НПО Les Amis du Monde diplomatique), казва, че финансирането от Националния фонд за демокрация, което достига € 35 000^[7], не компрометира безпристрастността на РБГ.^[11] Китайският сайт на РБГ разчита на подкрепата на Тайванска фондация за демокрация^[12], квази-правителствена организация, спонсорирана от Министерството на външните работи на Република Китай (Тайван).^[13]

Книгите на Репортери Без Граници се продават от френските развлекателни вериги и супермаркети Fnac, „Карфур“, Casino, Monoprix and Cora, уебсайтовете alapage.com, fnac.com и amazon.fr, също и от A2Presse и над 300 книжарници в цяла Франция.^[14]

Журналистът Селим Ламрани изчислява, че РБГ трябва да е продавала 170 200 книги през 2004 г. и 188 400 книги през 2005 г., за да събере повече от $ 2 000 000 според изявлението на организацията за доходите ѝ.^[15] В действителност продажби на книгите на RSF са составили $230 000 през 2007.^[16]

Филипини

На 23 август 2007 г. РБГ укорява продължаващите заплахи и насилие над филипински радио коментатори, които информират за организирана престъпност и корупция, след смъртната заплаха към управителя на RGMA станция в Палаван Лили Уи.^[17] На 27 декември 2007 г. РБГ апелира към администрацията на Глория Макапагал-Оройо за незабавния арест на убийците на радио-журналиста Фердинанд Линтуан, петия убит журналист за 2007 г. във Филипините. Като първи президент на Асоциацията в Давао за спортна журналистика, той е убит в Давао на 24 декември.^[18]

Международен ден за онлайн свободно изразяване

Репортери Без Граници провежда първия международен ден на свободното изразяване на 12 март 2008 г.^[19] ЮНЕСКО, под чиито патронаж се провежда събитието в начало, оттегля своя патронаж, като посочва за причина публикуване от РБГ на материал, касаещ няколко страни-членки на ЮНЕСКО, за който ЮНЕСКО не са били информирали и не могат да потвърдят, и това, че логото на ЮНЕСКО е било поставено по начин, показващ, че организацията подкрепя представената информация."^[20][21]

Награда за кибер-дисидент

От няколко години Репортери Без Граници раздава наградата за кибер-дисидент. Сред спечелилите я са Гилермо Фариняс (Куба), Зохаир Яхияои (Zouhair Yahyaoui, Тунис), Хуанг Ши (Китай) и Масуд Хамид (Сирия).^[22]

 Основна статия: Индекс за свобода на пресата

РБГ събира информация и публикува годишно класиране на страните въз основа на оценката на организацията на данните за тяхната свобода на пресата. Малки страни, като Андора, не присъстват в този доклад. Класацията за 2009 г. е публикувана на 20 октомври същата година.

Докладът се основава на въпросник^[23], раздаван на партньорски организации на Репортери Без Граници (14 групи за свобода на изразяването в 5 континента) и на 130-те кореспондента по света, както и на журналисти, изследователи, юристи и активисти за човешки права.^[24]

Проучването включва въпроси за директните атаки срещу журналисти и медии и за други индиректни източници на натиск върху свободата на пресата. РБГ напомня, че индексът се отнася само за свободата на пресата и не измерва качеството на журналистиката. Поради същността на изследването, което разчита на индивидуалните възприятия, резултатите често контрастират за една и съща страна от година на година.

Робер Менар за етиката на измъчването

В интервю за France Culture през 2007 г., докато говори за случая с отвлечения журналист Даниел Пърл, президента на РБГ, Робер Менар, обсъжда етиката на измъчване.^[25]Менар казва пред France Culture:

Робер Менар, генерален секретар на РБГ за последните двайсет години, потвърждава, че е получавал спонсорство от Национален фонд за демокрация(NED), организация, обвинена в използването на пари от американски данъкоплатци, за да подрива демокрацията извън страната.^[26]

Западни разузнавателни служби

Статия от Джон Шериан в лявоориентираното индийско списание Frontline твърди, че РБГ е известна със силните си връзки със западните разузнавателни служби и че Куба „уличава“ Менар във връзки с ЦРУ.^[27] Организацията отрича обвиненията на Куба.^[28]

Ото Райх

Луси Морильон, представител на РБГ във Вашингтон, потвърждава в интервю от 29 април 2005 г., че организацията има договор със Специалния агент на Държавния департамент на САЩ за Западното полукълбо, Ото Райх, в качеството си на представител за Центъра за Свободна Куба, да информира европейците за репресиите на журналистиката в Куба.^[29]

Критици на РБГ, като „CounterPunch“, смятат, че съдействието на Райх с групата е източник на противоречия: когато Райх завежда Службата за публична дипломация на администрацията на Роналд Рейгън през 1980-те, тя взема участие в т.нар. от нейните представители „Бяла пропаганда“ – прикрито разпространение на информация за повлияване на настроението вътре в страната по отношение на подкрепата за военни кампании срещу леви правителства в Латинска Америка.^[30][31] Разследване в дейностите на службата, проведено от Директора на Главното контролно управление на САЩ открива, че под ръководството на Райх тя се е занимавала със „забранени, прикрити пропагандни дейности... отвъд обсега на приемливите за агенция дейности по обществено информиране“.^[32]

През 2002 г. Райх е назначен в наблюдаващата комисия на Института за сътрудничество в сигурността за Западното полукълбо^[33], познат под старото си название School of the Americas и описан през 2004 г. от LA Weekly като „институция, обучаваща в мъчение“.^[34] Според Амнести Интернешънъл Институтът в миналото е съставял тренировъчни упътвания, които проповядват измъчване, изнудване, побой и екзекуции.^[35]

Реагирайки на назначаването на Ото Райн на този пост, School of the Americas Watch казва, че да се възложи на Райх да съблюдава за спазване на човешките права в институция с лоша слава като института е все едно да лисица да пази курник. Назначаването му на тази позиция разкрива рутинния характер и лицемерната функция на такава комисия... Скритата цел на School of the Americas и Райх е да продължат да контролират икономическите и политически системи на Латинска Америка като обучават и въоръжават военните режими там.^[36]

Според някои критици Райх има „сталинистки тип презрение“ към свободата на словото.^[37] През 1980-те се твърди, че организира секс скандали срещу журналисти, критично настроени към бунтовническите Контра групи в Никарагуа.^[37] Райх се шегува със собственото си отношение към критиката – в шеговито възмущение от 2002 г. казва: „[опонентите ми] твърдят, че не мога да вземам рационални решения заради идеологията си. Е, те вече не го казват, защото наредих всички те да бъдат арестувани тази сутрин“.^[38]

Куба

РБГ отправя множество критики относно свободата на пресата в Куба, описвайки кубинското правителство като тоталитарно и е ангажирана в директна кампания срещу него.^[39] Кампанията на РБГ включва изказвания по радиото и телевизията, обяви на цяла страница в парижки ежеднежници, постери, брошури по летищата и окупиране на Кубинската туристическа служба в Париж през април 2003 г.^[40] Парижки съд нарежда РБГ да плати € 6000 на дъщерята и наследница на Алберто Корда за неспазване на съдебна заповед от 9 юли 2003 г., забраняваща на организацията да използва известната, защитена с авторски права, снимка на Корда на Ернесто Че Гевара с барета, направена на погребението на жертвите от експлозията на кораба La Coubre. От РБГ съобщават, че са „успокоени“, че не са получили по-тежка присъда.^[39][41] Лицето наложено с това на антибунтовнически агент от службите CRS от май 1968 г. като пощенска картичка, раздавана на летище Орли в Париж на туристи, заминаващи за Куба. Дъщерята на Корда заявява пред Гранма, че Репортери Без Граници трябва да се наричат Репортери Без Принципи.^[42] Водени от Робер Менар, РБГ нахлуват в Кубинското туристическо бюро в Париж на 4 април 2003 г. и попречват на работата му за около четири часа.^[43][44] На 24 април 2003 г. РБГ организира демострация пред Кубинското посолство в Париж.^[43]

Вследствие на това РБГ биват описвани като „ултра-реакционна“ организация от държавния вестник на Централния комитет на Кубинската комунистическа партия, Гранма.^[39] Напрежението между кубинските власти и РБГ е голямо, особено след вкарването в затвор на 75 дисиденти (27 журналисти) от кубинското правителство през 2003 г., включително Раул Риверо и Оскар Елиас Бискет.

РБГ отрича кампаниите ѝ за Куба да имат нещо общо с финансиране, получено от организации противници на Кастро. През 2004 г. тя получава сумата от $50 000 от изгнаническата група в Маями, Център за Свободна Куба, която е подписана лично от Специалния агент на Държавния департамент на САЩ за Западното полукълбо, Ото Райх.^[30] РБГ получава и големи дарения от други институции, критикуващи правителството на Фидел Кастро, включително Международния републикански институт.^[45]

Салим Ламрани, про-Кастро настроен журналист, обвинява Репортери Без Граници в излагане на неиздържани и противоречиви твърдения относно достъпността до интернет в Куба.^[46]

Хаити

През 2004 г. Репортери Без Граници публикува годишен доклад за Хаити, в който се твърди, че съществува „климат на терор“, където не спират атаките и заплахите срещу онези журналисти, които критикуват президента Жан-Бернар Аристид.^[47]

CounterPunch съобщава:

Американският репортер за човешки права Кевин Пина, вкаран в затвора по времето на Латортю, казва за РБГ:

Венецуела

Le Monde diplomatique критикува поведението на РБГ спрямо правителството на Уго Чавес във Венецуела, в частност по време на опита за преврат през 2002 г.^[45] В правото си на отговор, Робер Менар заявява, че РБГ също така укорява подкрепата на венецуелските медии в опита за преврат.^[11] РБГ е критикувана и за подкрепата ѝ на версията на Globovision за невярното отразяване на събития от земетресението през 2009 г., заявявайки, че Globovision бива преследвана от правителството и администрацията.^[48]

• Списък с показатели за свобода
• Списък на европейските страни според Индекса за свобода на пресата
• Медийна прозрачност
• Статистики за страните от ОССЕ
• Комисия за защита на журналистите
• Списък на организации „без граници“
• Технологична дифузия
• Гражданска журналистика
• Интернет
• Кибер-дисидент
• Политическа репресия на кибер-дисидентите
• Цензура
• Свобода на словото

• Reporters Without Borders Архив на оригинала от 2016-03-20 в Wayback Machine.
• RSF Press Freedom Index: Independent Assessment or EU Propaganda?, John Rosenthal, Nov 6, 2007 Архив на оригинала от 2008-06-26 в Wayback Machine.
• Coups d'Etat sans frontières, Le Monde, August 2002

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Reporters Without Borders в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​