Ровненска област

Първото селище на днешната територия на Ровненска област признато за град през 1498 г. е Дубно, който да първи път се споменава в летописните източници през 1100 г. През 1795 г. за град е признато селището Острог (основано през 9 век, вторично преобразувано в град през 1940 г.), а през 1797 г. – Ровно, първите сведения за който датират от 1282 г. Най-младият град в областта е Березно признат през 2000 г. по времето на независима Украйна. Ровненска област е образувана на 4 декември 1939 г., след окупирането от СССР на източните полски територии.

Ровненска област е разположена северозападна част на Украйна. На север граничи – с Беларус, на изток – с Житомирска област, на юг – с Хмелницка и Тернополска област, на югозапад – с Лвовска област и на запад – с Волинска област. В тези си граници заема площ от 20 051 km² (21-во място по големина в Украйна, 3,32% от нейната площ) Дължина от север на юг 215 km, ширина от запад на изток 186 km.^[2]

Релефът на областта представлява основно хълмиста равнина, плавно понижаваща се от юг на север. Северната част на областта влиза в пределите на Полеската низина, а южната и източната част е заета от Волинското възвишение, повърхнината на което е силно разчленена от дълбоки речни долини и оврази и слабо хълмисти вододели. От своя страна обширното Волинско възвишение се поделя на отделни обособени плата (Острожко, Ровненско, Пелчанско и др.) с максимална височина 342 m (50°21′37″ с. ш. 25°52′42″ и. д. / 50.360278° с. ш. 25.878333° и. д.50.360278, 25.878333, североизточно от село Иваничи в Дубненски район).^[2]

Климатът е умерено континентален с мека зима и топло лято. Средна януарска температура -3,8 °C, средна юлска 18,5 °C. Годишна сума на валежите 560 – 620 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 200 денонощия.^[2]

Територията на Ровненска област изцяло попада във водосборния басейн на река Днепър. В крайната северозападна част на областта преминава малък участък от горното течение на река Припят (десен приток на Днепър). Нейните десни притоци Стир (с Иква), Горин (със Случ) и Ствига (с Моства) пресичат областта от юг на север в дълбоки долини. Реките Стир и Горин имат транспортно значение, а водите на останалите се използват основно за водоснабдяване. В Полеската низина има множество блата и езера (Нобел, Белое и др.).^[2]

В южните лесостепни райони на областта преобладават черноземните и сивите оподзолени почви, а в северната – ливадно-подзолистите (пясъчни и глинесто-песъчливи) и блатни почви. По речните тераси на реките Горин и Иква са развити подзолисти и глинесто-педъчливи почви. Горите заемат около 34% от територията на областта и са представени основно от бор, дъб, габър, клен, липа, бреза, осика, ела. В горите обитават вълк, лисица, дива свиня, лос, бурсук, норка, белка, хамстер и др., а в Клеванската гора (на запад от Ровно) се отглеждат зубри. Реките и езерата са богати на различни видови риби.^[2]

На 1 януари 2014 г. населението на ровненска област е наброявало 1 159 259 души (2,54% от населението на Украйна). Гъстота 57,82 души/km². Градско население 47,63%. Етническият състав е следният: украинци 95,9%, руснаци 22,57%, беларуси 1,01%, поляци 0,17% и др.^[1]

В административно-териториално отношение Ровненска област се дели на 4 областни градски окръга, 16 административни района, 11 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 7 града с районно подчинение и 16 селища от градски тип.^[1]