Тернополска област

Най-старите градове на територията на Тернополска област са Кременец (1226 г., в някои източници основаването на града се отнася към 8-и или 9 век) и Тернопил (1549 г.), а най-младите градове Шумск и Лановци са признати за такива съответно през 1999 г. и 2001 г., слез извоюването на независимостта на Украйна. Тепнополска област е образувана на 4 декември 1939 г., след окупирането от СССР на източните полски територии.

Тернополска област е разположена западна част на Украйна. На север граничи – с Ровненска област, на изток – с Хмелницка област, на юг – с Чернивецка област, на югозапад – с Ивано-Франкивска област и на северозапад – с Лвовска област. В тези си граници заема площ от 13 824 km² (23-то място по големина в Украйна, 2,29% от нейната площ) Дължина от север на юг 195 km, ширина от запад на изток 129 km.^[2]

Областта заема западната част на Подолското възвишение. В голяма част от територията ѝ преобладаващите височини са от 300 до 400 m, максимална 443 m (49°21′15″ с. ш. 24°51′09″ и. д. / 49.354167° с. ш. 24.8525° и. д.49.354167, 24.8525, издигаща се на границата с Ивано-Франкивска област, на 2 km югозападно от село Мечишчев, Бережански район). На север е разположено Кременецкото възвишение, а южно от него – възвишението Толтри (417 m), които са части от Подолското възвишение.^[2]

Климатът е умерено континентален. Средна януарска температура от -4,6 °C на юг до -5,7 °C на север, средна юлска съответно 19,4 °C и 18,3 °C. Годишна сума на валежите 600 – 680 mm с максимум през летните месеци. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 160 – 165 денонощия.^[2]

Територията на Тернополска област попада в два водосборни басейна – Днестър (около 80% от територията) и Днепър (около 20%, северната част). Река Днестър тече по южната граница с Ивано-Франкивска и Черновицка област и всичките нейни леви притоци Золотая Липа, Коропец, Стрипа, Серет, Збруч и др. пресичат областта от север на юг в дълбоки долини. Северната част е заета от водосборния басейн на река Горин (десен приток на Припят, десен приток на Днепър) с нейните притоци Горинка, Исва, Вилия, Жирак и др. Водите на реките се използват основно за производство на електроенергия (множество малки ВЕЦ-ове) и водоснабдяване.^[2]

Преобладаващите почви са черноземните. В централните и източните части са развити типичните среднохумусни оподзолени черноземи, а в западните и югоизточни части – оподзолените черноземи, сивите и светлосивите оподзолени почви. Тернополска област е разположена в лесостепната зона. Около 70% от територията ѝ са обработваеми земи, а горите заемат около 12% и са се съхранило предимно по долините на реките, във възвишенията Кременецко и Толтри и по вододелите. Най-разпространени са широколистните гори, съставени от габър (50 – 90%), ясен, бряст, липа, дъб. От долината на Днестър на юг до северната граница на Подолското възвишение се срещат букови гори с примеси от габър, бряст и липа, а в приднестровската част на Подолското възвишение – отделни малки дъбрави. Боровите и дъбово-боровите гори са разпространени по пясъчните тераси на реките Иква и Вилия в най-северната част на областта. Горите се обитават от лисица, заек, бурсук, дива свиня, по-рядко кошута, а в близост до реките и водоемите живеят видри. Аклиматизирани са ондатра, нутрия и енотовидно куче. Птичият свят е представен от дива патица, дива гъска, жерав, чапла, бекас и др.^[2]

На 1 януари 2017 г. населението на Тернополска област е наброявало 1 059 192 души (2,36% от населението на Украйна). Гъстота 76,62 души/km². Градско население 44,19%. Етническият състав е следният: украинци 96,8%, руснаци 2,3%, поляци 0,6%, беларуси 0,1% и др.^[1]

В административно-териториално отношение Тернополска област се дели на 4 областни градски окръга, 17 административни района, 18 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 14 града с районно подчинение и 17 селища от градски тип.^[1]