Специфична електропроводимост

Специфичната електропроводимост е физическо свойство на веществата. Това е проводимостта на проводник от даденото вещество със сечение 1 m² и дължина 1 m. Означава се с гръцката буква σ (сигма). Измерва се в S/m (сименси на метър).

Когато се говори за „проводимост на вещество“, най-често се има предвид именно специфичната му електропроводимост.

Електропроводимост или специфична електропроводимост е мярка за способността на дадено вещество да провежда електрически ток. Когато електрическа потенциална разлика (електрическо напрежение) е подадено върху (по дължината на) даден проводник, то неговите подвижни заряди (токоносители) започват да се движат насочено, т.е. започва да тече електрически ток. Специфичната проводимост σ се определя като отношението на токовата плътност ${\displaystyle \mathbf {J} }$ и интензитета (напрегнатостта) на електрическото поле ${\displaystyle \mathbf {E} }$:

${\displaystyle \mathbf {J} =\sigma \mathbf {E} }$.

Съществуват вещества, при които електрическата проводимост е анизотропна, при което σ е 3×3 матрица (или тензор от ранг-2), която в общия случай е несиметрична.

Електропроводимостта е обратнопропорционална на специфичното съпротивление ρ${\displaystyle ,[\Omega m]}$:

${\displaystyle \sigma ={\frac {1}{\rho }}}$