Списък на владетелите на Трансилвания

Уикимедия списък

Това е списък на управителите на Трансилвания (Седмиградско или Седмоградско) от първите известни по име владетели от времето на Първата българска държава (от около 805 г.) до премахването на всякаква автономия/самостоятелност на областта с/след австро-унгарското съглашение (15 март 1867 г.). Разбирането за обхвата на областта се променя във времето. От времето на първите известни владетели до 1556 г. управлението на Трансилвания е в ръцете на владетел с титула войвода. Титулът се среща за първи път в исторически документи през 1193 г. Цялата територия на областта е под властта на един войвода след 1263 г.

От 805 г. до 1003 г. цялата област под името Седмиградско е част от Първото българско царство. Предходно областта е част от Аварския каганат, а от 1003 г. до 1526 г. до битката при Мохач е под властта на унгарската корона.

Войводата на областта от 1263 г. е върховен магистрат и военен командир на седемте крепости, като неговата юрисдикция е ограничена спрямо сасите от свободните градове и секеите охраняващи карпатската граница. Последните били на директно подчинение на унгарския крал.

През 16 век по време на конфликта между Хабсбургите и Османската империя Трансилвания получава автономия като Княжество Трансилвания под османски сюзеренитет, докато не е присъединена кам Хабсбургската монархия около 1700 г. Хабсбургите продължават да използва титлата войвода на Трансилвания (а по-късно и велик войвода на Трансилвания), като част от официалния титул на императора до самия край на Австро-Унгария през 1918 г. Трансилвания има свой имперски наместник до 1867 г., когато е поставена под пряка унгарска власт. През 1919 г. Трансилвания, заедно с други региони в Източна Унгария, става част от Кралство Румъния. През 1940 г. по силата на втория виенски арбитраж е разделена между Румъния и Унгария, но след края на ВСВ през 1945 г. е върната обратно под властта на Румъния.

Списък на първите известни войводи до падането на областта под унгарска власт

ДинастияВладетелУправлениеПояснения
ГелуГелу според създадената през 13 век Gesta Hungarorum е влах, което предизвиква много спорове. Унгарската историография намира името за секейското Дюла, а Петър Коледаров го идентифицира с Глад. [1]
Техетем904 – ?Един от легендарните седем унгарски предводители според анонимен хроникьор.
Дюла II950Легендарен предводител на едноименното племе.
Дюла III?–1003Легендарен предводител на едноименното племе населявало горното течение на Тиса.
КанЛегендарен славянобългарски войвода според Chronicon Pictum, който бил победен от Стефан I Унгарски през 1003 г., а земите му присъединени към унгарската корона.
АрпадиСтефан I Унгарски (István)1003 – 1038Крал на Унгария (1000), който побеждава Дюла и кана /на българите/, т.е. завладял Трансилвания, отнемайки я от българите и присъединявайки я към унгарската корона.

Войводи на Трансилвания под унгарска власт

ИмеГодиниКрал на УнгарияЗабележки
Золтан1003Стефан I Унгарски
Меркур1111Калман КнижникMercurius princeps ultrasilvanius
Лещак1176Бела IIIот фамилията Ратот
Легфор1199 – 1200Имре
Ет1200Имреот фамилията Герги
Дюла1201Имреот фамилията Кан
Бенедикт1202 – 1203Имре
Бенедикт1206Андраш II
Смарагд1206Андраш II
Бенедикт1208 – 1209Андраш IIзаточен
Михали1209 – 1212Андраш II
Бертхолд V (Андекс)1212 – 1213Андраш IIбрат на Гертруда от Мерания
Миклош1213Андраш II
Юлий1214Андраш IIот фамилията Кан
Симон1215Андраш II
Ипох1216 – 1217Андраш II
Рафаин1217Андраш II
Неука1219 – 1221Андраш II
Пал1221 – 1222Андраш IIсин на Петер
Роса1226 – 1229Андраш IIсина на Шольом.
Юлий1230 – 1231Андраш IIот фамилията Ратот
Денис1233 – 1234Андраш IIот фамилията Томай
Андраш1235Андраш IIсин на Серафин
Роса1235 – 1241Бела IVсина на Шольом
Лорънс1242 – 1252Бела IV
Ерне Акош1252 – 1260Бела IVот фамилията Акош
Ласло Кан1260 – 1267Бела IVот фамилията Кан
Миклош1267 – 1270Бела IVот фамилията Гереги
Матей II Чак1270 – 1272Ищван Vот фамилията Чак
Миклош1272 – 1273Ласло IVот фамилията Гереги
Юлий1273Ласло IV
Миклош1273 – 1274Ласло IVот фамилията Гереги
Матей II Чак1274Ласло IVот фамилията Чак
Миклош1274Ласло IVот фамилията Гереги
Матей II Чак1274 – 1275Ласло IVот фамилията Чак
Угрин1275Ласло IVот фамилията Чак
Ласло1275 – 1276Ласло IVот фамилията Кат
Угрин1276Ласло IVот фамилията Чак
Матей II Чак1276 – 1277Ласло IVот фамилията Чак
Миклош1277 – 1278Ласло IVот фамилията Пок
Финта1278 – 1280Ласло IVот фамилията Аба
Стефан1280Ласло IVот фамилията Текеш
Роланд1282Ласло IVот фамилията Борша
Апор1283Ласло IVот фамилията Печ
Роланд1284 – 1285Ласло IVот фамилията Борша
Мойс1287 – 1288Ласло IVот рода Акош
Роланд1288 – 1297Андраш IIIот фамилията Борша
Ласло Кан1297 – 1315„Interregnum“от фамилията Кан
Миклош1315 – 1318Карл Робертот фамилията Пок
Доша Дебрецен1318 – 1321Карл Роберт
Томаш Сечени1321 – 1342Карл Роберт
Миклош Сирокай1342 – 1344Лайош I Велики
Ищван Лакви1344 – 1350Лайош I Велики
Томаш Гьоню1350 – 1351Лайош I Велики
Миклош Конт1351 – 1356Лайош I Велики
Андраш Лакви1356 – 1359Лайош I Велики
Денис Лакви1359 – 1367Лайош I Велики
Миклош Лакви1367 – 1369Лайош I Велики
Емерик Лакви1369 – 1372Лайош I Велики
Ищван Лакви1372 – 1376Лайош I Велики
Ласло Ласонци1376 – 1385Лайош I Велики
Ищван Лакви1385 – 1386Лайош I Велики
Ласло Ласонци1386 – 1392Лайош I Велики
Емерик Бебек1392 – 1393Сигизмунд Люксембургски
Франк Сечени1393 – 1395Сигизмунд Люксембургски
Щибор1395 – 1401Сигизмунд Люксембургски
Симон Сечени1401 – 1402Сигизмунд Люксембургски
Миклош Чаки
и Миклош Маркали
1402 – 1403Сигизмунд Люксембургски
Якоб Лакви1403 – 1409Сигизмунд Люксембургски
Щибор1409 – 1414Сигизмунд Люксембургски
Миклош Чаки1415 – 1426Сигизмунд Люксембургски
Ласло Чаки1426 – 1437Сигизмунд Люксембургски
Петру Чех1436 – 1438Сигизмунд Люксембургски, Албрехт II (Германия)
Лосонци Дешьо1438 – 1441Албрехт II (Германия)
Михай Як
и Ласло Як
1440 – 1441Владислав III
Ян Хуниади1441 – 1446Владислав III, Владислав Посмъртни
Никола Илочки1441 – 1458Владислав III, Владислав Посмъртни
Емерик Бебек1446 – 1448Владислав Посмъртни
Ян Розгони1450 – 1458Владислав Посмъртни
Ян Розгони1458 – 1461Матяш Корвин
Ласло Канижа1459 – 1461Матяш Корвин
Миклош Канижа1461Матяш Корвин
Никола Илочки
и Ян Понграк
1462 – 1465Матяш Корвин
Сигизмунд и Ян от Сфънту Георге
и Бертолд Елербах
1465 – 1467Матяш Корвин
Ян Понграк
и Миклош Чупор
1468 – 1472Матяш Корвин
Блаж Маджар1472 – 1475Матяш Корвин
Ян Понграк1475 – 1476Матяш Корвин
Петру Гереб1478 – 1479Матяш Корвин
Ищван Батори1479 – 1493Матяш Корвин, Уласло II
Ласло Лосончи
и Бартоломей Драгфи
1493 – 1494Уласло II
Бартоломей Драгфи1494 – 1498Уласло II
Петру от Сфънту Георге1498 – 1510Уласло II
Янош Заполски1510 – 1526Уласло II, Лайош II
Петер Перени1526 – 1529Фердинанд I (Свещена Римска империя), Янош Заполски
Ищван Батори1530 – 1534Фердинанд I (Свещена Римска империя), Янош Заполски
Йероним Ласки1530 – 1534Фердинанд I (Свещена Римска империя), Янош Заполски
Ищван Майлат1534 – 1541Фердинанд I (Свещена Римска империя), Янош Заполски
Имре Баласа1538 – 1540Фердинанд I (Свещена Римска империя), Янош II Заполски
Иржи Утешенович /Дьорд Мартинуци/1551Фердинанд I (Свещена Римска империя), Янош II Заполски
Андраш Батори1552 – 1553Фердинанд I (Свещена Римска империя), Янош II Заполски
Ищван Добо и Ференц Кенди1553 – 1556Фердинанд I (Свещена Римска империя), Янош II Заполски
Стефан Батори1571 – 1576Стефан Баторикато крал на Полша
Христофор Батори1576 – 1581Стефан Баторикато регент на брат си който е крал на Полша
Сигизмунд Батори1581 – 1588Стефан Баторисин на Христофор Батори и последен войвода на Седмиградско

Принцепси на Трансилвания

Владетелите на Трансилвания са известни като на немски: Fürst von Siebenbürgen; на унгарски: Erdélyi fejedelem; на латински: Princeps Transsylvaniae.

УправлениеПортретВладетелРоденБракПочиналБележкиИзточници
1570 – 1571
Янош II Заполски7 юли 1540
Буда
син на
Янош Заполски
и
Изабела Ягелонска
неженен14 март 1571
Алба Юлия
избран за крал на Унгария (1540 – 1551 и 1559 – 1570)[2][3]
1576 – 1586
Стефан Батори27 септември 1527
Шимлеу-Силванией
син на
Ищван Батори
и
Каталин Телегди
Анна I Ягелонка
(1576)
няма деца
12 декември 1586
Гродно
предходно войвода на Седмиградско (1571 – 1576)
и крал на Полша (1576 – 1586)
[4][5][6]
1586 – 1598
Сигизмунд Батори1572
Орадея
син на
Христоф Батори
и
Ержебет Бочкай
Мария Кристина Австрийска (1574 – 1621)
(1595)
няма деца
27 март 1613
първо принцепство
племенник на Стефан Батори
предходно войвода на Седмиградско (1581 – 1586)
абдикира като ополски княз и рациборски княз
[4][7][8]
1598Трансилвания се управлява от имперски комисари (наместници) на Рудолф II[9]
1598 – 1599
Сигизмунд Батори1572
Орадея
син на
Христоф Батори
и
Ержебет Бочкай
Мария Кристина Австрийска (1574 – 1621)
(1595)
няма деца
27 март 1613
второ принцепство
абдикира в полза на братовчед си Андраш Батори
[7][9]
1599
Андраш Батори1566
Шимлеу-Силванией
син на
Андраш Батори
and
Маргит Майлат
неженен3 ноември 1599
Сандоминик
племенник на Стефан Батори и братовчед на Сигизмунд Батори
бивш кардинал
убит от секеите след загубата от войводата на Влахия Михай Храбри в битката при Шелимбър
[10][11]
1599 – 1600Трансилвания се управлява от войводата Михай Храбри, признат за такъв от Диетата за имперски управител/наместник на Рудолф II. Де факто Михай Храбри окупира и Молдова през 1600 г. и се титулова за Владетел на Влахия, Трансилвания и Молдавия на 6 юни 1600 г. – което положение продължава до декември 1600 г. В кореспонденцията си до Рудолф II Михай Храбри се титулова като негов местоблюстител.[12][13][14]
1600 – 1601Трансилвания се управлява от генерал Джорджо Баста от името на Рудолф II[12]
1601 – 1602
Сигизмунд Батори1572
Орадея
син на
Христоф Батори
и
Ержебет Бочкай
Мария Кристина Австрийска (1574 – 1621)
(1595)
няма деца
27 март 1613
трето принцепство
бяга в чужбина слез загубата от генерал Джорджо Баста и войводата Михай Храбри в битката при Гуруслеу, след което отричайки се от властта се завръща в областта
abdicated
[7][15]
1601 – 1603Трансилвания се управлява от генерал Джорджо Баста от името на Рудолф II[16]
1603
Мозес Секелиc. 1553
Луета
син на
Янош Секели
първи брак с неизвестна жена
Анна Корнис (втори брак)
(около 1585)
1 дете
17 юли 1603
Брашов
подкрепен от османския валия на темешварския еялет след пораженията на Джорджо Баста
получава ахднама от султан Мехмед III след като е избран за княз от „Диетата на военния лагер“
убит в битката при Брашов срещу войводата Раду X Щербан и неговите съюзници саси
[16][17]
юли 1603–септември 1603Трансилвания се управлява от Раду X Щербан с титлата войвода[18]
септември 1603 – 1604Трансилвания се управлява от генерал Джорджо Баста от името на Рудолф II[19]
1605 – 1606
Ищван Бочкай (Стефан Бочкай)1 януари 1557
Клуж Напока
син на
Джорджо Бочкай
и
Кристина Сульок
Ката Хагимаси
(1583)
няма деца
29 декември 1606
Кошице
племенник на Сигизмунд Батори
избран за принцепс на Унгария (1605 – 1606)
[20][21]
1607 – 1608
Сигизмунд Ракоци1544
Фелшьовадаш
син на
Янош Ракоци
и
Сара Немети
Юдит Бекени (първи брак)
(1587)
1 дете
Анна Геренди (втори брак)
(1592)
3 деца
Борбала Телегди (трети брак)
(1596)
няма деца
5 декември 1608
Фелшьовадаш
барон (1588)
абдикира в полза на Габриел Батори
баща на Дьорд I Ракоци
[22][23]
1608 – 1613
Габриел Батори15 август 1589
Орадя
син на
Ищван (Стефан) Батори
и
Жужана Бебек
Анна Палошай-Хорват
(1607)
няма деца
27 октомври 1613
Орадя
баща му е племенник на Стефан Батори, а самият той е племенник на Андраш Батори
също войвода на Влахия (1611)
прогонен от османската армия, която поставя на негово място Габриел Бетлен
убит от хайдути
[24][25]
1613 – 1629
Габор Бетлен15 ноември 1580
Илия (окръг Хунедоара)
син на
Фаркаш Бетлен
и
Дружина Лазар
Жужана Кароли (първи брак)
(1605)
3 деца (починали)
Катарина фон Бранденбург
(1626)
няма деца
15 ноември 1629
Алба Юлия
османски фаворит
също крал на Унгария (1620 – 1621);
по Николсбургския мир от 1621 г. е дук/княз на Ополе и Ратибор в Силезия (1621 – 1629)
според Николсбургския мир е владетел и на седем комитата в днешна Словакия
[26][27]
1629 – 1630
Катарина фон Бранденбург28 май 1604
Кьонигсберг
дъщеря на
Йохан Сигизмунд (Бранденбург)
и
Анна от Прусия (1576 – 1625)
Габор Бетлен (първи брак)
(1626)
няма деца
Франц Карл фон Саксония-Лауенбург
(1639)
27 август 1649
Шьонинген
вдовица на Габор Бетлен
владетелското ѝ право е потвърдено от Диетата (1626)
обичайно титулувана за принцепс наместо принцепса
абдикирал(а)
[28][29][30]
1630
Ищван Бочкай (Стефан Бочкай)1584
син на
Фаркаш Бетлен
и
Дружина Лазар
Кристина Шаки (първи брак)
3 деца
Каталин Кароли (втори брак)
3 деца
10 януари 1648
Есед
брат на Габор Бетлен и избор на Диетата, като по-късно се противопоставя на Дьорд I Ракоци[28][31]
1630 – 1648
Дьорд I Ракоци8 юни 1593
Серенч
син на
Сигизмунд Ракоци
и
Анна Геренди
Жужана Лоранфи
(1616)
4 деца
11 октомври 1648
Алба Юлия
син на Сигизмунд Ракоци[32]
1648 – 1657
Дьорд II Ракоци30 януари 1621
Шарошпатак
син на
Дьорд I Ракоци
и
Жужана Лоранфи
София Батори
(1643)
2 деца
7 юни 1660
Орадя
първо принцепство
син на Дьорд I Ракоци
избран за принцепс от Диетата (1642) в израз на владетелското му наследствено право
свален от власт от великия везир Кьопрюлю Мехмед паша
[33][34]
(няма данни)
Ференц I Ракоци24 февруари 1645
Алба Юлия
син на
Дьорд II Ракоци
и
София Батори
графиня Елена Зринска
(1666)
4 деца
8 юли 1676
Сборов
избран за принцепс от Диетата (1652) в израз на владетелското му наследствено право
не влиза във владение
[35]
1657 – 1658
Ференц Редей1610
Орадя
син на
Ференц Редей
и
Ката Кароли
Дружина Бетлен
1 дете
7 май 1667
Хуст
избран за принцепс от Диетата срещу Дьорд II Ракоци по настояване на Високата порта[36]
1658
Дьорд II Ракоци30 януари 1621
Шарошпатак
син на
Дьорд I Ракоци
и
Жужана Лоранфи
София Батори
(1643)
2 деца
7 юни 1660
Орадя
второ принцепство
син на Дьорд I Ракоци
избран за принцепс от Диетата (1642) в израз на владетелското му наследствено право
свален от власт от великия везир Кьопрюлю Мехмед паша
[33]
1658 – 1659
Акош Барчайоколо 1610
син на
Шандор Барчай
и
Ерце Палатикс
Ержебет Шаланджи (първи брак)
няма деца
Изабела Банфи
(1660)
няма деца
юли 1661
Козма
първо принцепство
фаворит и титуляр на Високата порта срещу Дьорд II Ракоци, след което и избран за такъв от Диетата
по време на посещението му в Османската империя при валията на Темешварския еялет, неговият опонент си възвръща владението
[37]
1659 – 1660
Дьорд II Ракоци30 януари 1621
Шарошпатак
син на
Дьорд I Ракоци
и
Жужана Лоранфи
София Батори
(1643)
2 деца
7 юни 1660
Орадя
трето принцепство
отново избран от Диетата
победен в битка при Флорещ
[33]
1660
Акош Барчайоколо 1610
син на
Шандор Барчай
и
Ерце Палатикс
Ержебет Шаланджи (първи брак)
няма деца
Изабела Банфи
(1660)
няма деца
юли 1661
Козма
второ принцепство
с помощта на Високата порта
абдикирал
[37]
1661 – 1662
Янош Кемени14 декември 1607
Бикиш
син на
Балтазар Кемени
и
Жофия Торни
Жужа Калай (първи брак)
(1632)
1 дете
Анна Лоня
(1659)
1 дете
22 януари 1662
Данеш
предходно през 1653 г. начело на военен поход организиран от Дьорд II Ракоци сваля от власт Василий Лупу и поставя на власт Георге Щефан в Молдова
оглавява опозицията срещу Акош Барчай, който е убит
[38]
1661 – 1690
Михай I Апафи3 ноември 1632
Думбравени
син на
Джордже Апафи
и
Борбала Петки
Анна Борнемисца
9 деца
15 април 1690
Фъгъраш
ревностен протестант и османски фаворит[39]
1690 – 1696 и 1701
Михай II Апафи13 октомври 1676
Алба Юлия
син на
Михай I Апафи
и
Анна Борнемисца
графиня Ката Бетлен
(1694)
няма деца
1 февруари 1713
Виена
като син на Михай I Апафи е избран от Диетата (1681) още приживе на баща му за принцепс
не влиза във владение тъй като през 1696 г. е взет в плен във Виена и поради предходно неодобрение на брака му от Леополд I (Свещена Римска империя)
абдикира през 1701 г. и се отрича от титлата си с което и де юре Трансилвания попада и преминава под властта на Свещената Римска империя
[40]
1690
Имре Тьокьоли25 септември 1657
Кежмарок
син на
Ищван Тьокьоли
и
Мария Дюлафи
графиня Елена Зринска
(1683)
2 деца
13 февруари 1705
Измит
обявен като османски васал за крал на Горна Унгария от султан Мехмед IV, но никога не влиза във владение[41]
1704 – 1711
Ференц II Ракоци27 март 1676
Борша
син на
Ференц I Ракоци
и
графиня Елена Зринска
Шарлота Амалия фон Хесен-Ванфрид
(1694)
4 деца
8 април 1735
Текирдаг
син на Ференц I Ракоци и водач на антихабсбургското унгарско народоосвободително движение (1703 – 1711) в/с края на епохата Кьопрюлю[42]

Трансилвания под австрийска Хабсбургска власт

От 1700 г. по силата на решенията на Карловацкия конгрес, Трансилвания преминава във владение на австрийските Хабсбурги. Това положение са запазва с известни прекъсвания до 15 март 1867 г. от когато е отново под унгарска власт до самия край на Първата световна война.

Граф Георги Бранкович, родом от Янополе в Трансилвания, пише на църковнославянски език своята „Славяносръбска хроника“ (1690 – 1711), която е в обем от пет тома и е съставена в периода на прибиваването на автора във Виена и по-късно в Хеб, с което слага началото на модерната южнославянска историография. Хрониката е сред основните източници на Йован Раич за „История разных славенских народов найпаче болгар, хорватов и сербов“.

Румънска Трансилвания

На 1 декември общорумънски конгрес в Алба Юлия решава присъединяването на цяла Трансилвания към Румъния, което положение е потвърдено от Трианонския договор.

Бележки