Трианонски договор

Трианонският договор (на френски: Traité de Trianon, на унгарски: Trianoni békeszerződés) е мирното споразумение от 1920 г., което официално слага край на Първата световна война^[1] между повечето държави от Антантата и Кралство Унгария. Договорът регулира статута на независима унгарска държава и определя нейните граници. Той оставя Унгария без излаз на море, обхващаща 93 073 км², едва 28% от 325 411-те кв², които съставляват предвоенното Кралство Унгария (унгарската част от Австро-Унгария). Населението става 7,6 милиона, само 36% от населението от 20,9 милиона на бившата държава. Земите, които общо биват разпределени между съседните държави (и всяка от тях поотделно), имат мнозинство от не-унгарци, но 31% от унгарците (3,3 милиона^[2]) остават извън пределите на Унгария след подписването на договора.^[3][4][5] Пет от десетте най-големи градове от предвоенното кралство остават в други държави. Договорът ограничава армията на Унгария до 35 000 офицери и мъже, а австро-унгарският флот престава да съществува.

Трианонски договор
Агощ Бенард и Алфред Драше-Лазар при пристигането си във Версай, 4 юни 1920 г.
Информация
Подписване	4 юни 1920 г.
Място	Версай, Франция
Предшестван	Първата световна война
Подписан между
Унгария Великобритания Италия САЩ Франция Япония
Трианонски договор в Общомедия

Основните бенефициери на териториалното разделение на предвоенното Кралство Унгария са Кралство Румъния, Чехословашката република, Кралството на сърбите, хърватите и словенците (по-късно Югославия) и Първата австрийска република. Един от основните елементи на договора е доктрината „самоопределение на народите“ и е опит да се даде на не-унгарците техни собствени национални държави.^[6] Но, с изключение на върналата си населеният с преобладаващо немско население Бургенланд Австрия, останалите държави анексират и обширни територии с унгарско мнозинство, разоположени в непосредствена близост и като пряко продължение на границите на следвоенната унгарска държава.^[7] Освен това предвоенното Кралство Унгария е образувало най - еднородната географска единица в тогавашна Европа, чиито земи са били неразривно стопански, културно, обществено, политически и духовно свързани, ^[8] заради което унгарските политици предлагат федерализация на държавата в предвоенните й граници, превръщайки я в „Швейцария на Централна Европа“, за да се опитат да избегнат разкъсването. Унгарската делегация подписва договора с протест на 4 юни 1920 г. в палата Гранд Трианон във Версай, Франция. Договорът е регистриран в Договора за лигата на нациите на 24 август 1921 г.^[9]

Съвременните граници на Унгария са същите като тези, определени в Трианонския договор, с някои незначителни изменения до 1924 г. по отношение на унгарско-австрийската граница и с изключението на три села, които биват прехвърлени на Чехословакия през 1947 г.^[10][11]

Главната причина за безмилостното разкъсване на Унгария е чешката, румънската и Великосръбската шовинистична противоунгарски пропагандни кампании, обвиняващи унгарския министър-председател граф Ищван Тиса, че бил „организирал“ Сараевският атентат заради стремежа на Франц Фердинанд към превръщане на Австро-Унгария в многонародностна федерация в ущърб на унитарната унгарска част от империята, а на Коронния съвет от 8 юли 1914 година „подбудил“ император Франц Йосиф да обяви война на Сърбия, и Унгария така е „предизвикала“ Първата световна война,^[12] докато в действителност граф Тиса се е противопоставял на подготвяното нападение срещу Сърбия и се съгласява едва след като в Русия е обявена мобилизация, а руското правителство отхвърля "всякакви призиви към умереност", но дори и тогава той се съгласява при условие Австро-Унгария да изпрати до останалите Велики сили дипломатическа нота, съобщаваща, че при победа Сърбия няма да бъде лишавана от каквато и да е част от територията й - но имперското външно министерство не изпраща нотата му.^[13] Нерядко анексиите на унгарските територии са се осъществявали чрез измами - Чехословакия придобива чисто унгарския район на Каса, поставяйки като „неутрални“ комисари, които да проверят достоверността на унгарските твърдения за етническия състав на района, двама чехи, наскоро получили американско гражданство.^[14]