Шотландски германски език
- Вижте пояснителната страница за други значения на Шотландски език.
Шотландският германски език (Scots leid) е език от германското езиково семейство, говорен в Шотландия и части от Ълстър.[1]Поради липсата на ясни критерии за различаване на езика от диалекта, се водят спорове относно неговия лингвистичен, исторически и социален статут.[2] Най-често той е определян като диалект на староанглийския[3], но съществува мнение, че е самостоятелен германски език, близък до норвежкия и датския[4].
| Шотландски германски език Scots | |
| Страна | Великобритания Ирландия |
|---|---|
| Регион | Шотландия Северна Ирландия |
| Говорещи | 1 500 000 |
| Писменост | латиница |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски ГерманскиЗападногерманскиАнгло-фризийскиАнглийски Шотландски | |
| Официално положение | |
| Малцинствен в |  Великобритания Ирландия |
| Регулатор | – |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | – |
| ISO 639-2 | sco |
| ISO 639-3 | sco |
 Разпространение на шотландския език в Европа | |
| Шотландски германски език в Общомедия | |
История
Нортъмбрийският диалект на староанглийския език е установен в земите на днешна Югоизточна Шотландия до река Форт до XVII век.[5] Остава ограничен на тази територия до XIII век, като се използва основно във всекидневното общуване, докато шотландският келтски има статут на официален пред съда. По-късно по тези места се разпространява средноанглийският, известен още като ранен шотландски, който постепенно започва да се различава от нортъмбрийския диалект поради преселението от скандинавските страни.[6] По-късно голямо влияние върху шотландския език оказват романските езици, латинският и нормандският френски, а впоследствие френският и среднонемският език по причина на търговията и имиграцията.[7]
До XIII век ранният шотландски разширява ареала си в Шотландия вследствие укрепването на шотландските институции и отслабването на френското влияние. До XVI век се развива средношотландският език, който е до голяма степен независим от английския.[8] Между 1610 и 1680 г. около 200 хил. шотландци заселват областта Ълстър в Ирландия, като в някои части са дори по-многобройни от английските заселници.[9] Съвременният шотландски се развива след 1700 г., когато английският вече е приет като книжовен език.
Статут
Съществуват сведения, че преди подписването на Акта за съюз от 1707 г., чрез който Шотландия и Англия се обединяват в Кралство Великобритания, шотландците са съхранили своя език като самостоятелен.[10]
Днешното британско правителство признава шотландския германски като регионален език, като статут на регионален или малцинствен език му е признат и в Европа.[11]