„Оскар“ за най-добра мъжка роля

Оскар за най-добра мъжка роля е категория награди „Оскар“, въведена от Академията за филмово изкуство и наука през 1929 г., с която се отличават актьори, изявили се през изминалата година в главна мъжка роля. Наградата традиционно се връчва от победителката в категорията за най-добра женска роля от предходната година.

Първата церемония по връчване на наградите „Оскар” се провежда през 1929 г., като Емил Янингс получава наградата за ролята си в „Последната заповед” (1928 г.).

В момента номинираните се определят чрез единичен прехвърляем глас от групата на актьорите в АФИН; победителите се избират с мнозинство от всички членове на Академията с право на глас. Гласуването по получените номинации се извършва както с хартиени, така и с онлайн бюлетини, като онлайн гласуването е предпочитаният избор за по-голямата част от членовете на Академията. Гласуването започва в края на декември и всички гласове се изчисляват от одиторската компания PricewaterhouseCoopers. Първите петима актьори с най-много гласове се номинират за наградата и имената им се обявяват в телевизионна пресконференция на живо в средата на януари, след което се провежда финалното онлайн гласуване за избора на победител.^[1]

През първите три години от съществуването на наградите актьорите са номинирани като най-добрите в своите категории, като в наградата се посочва цялата им работа през квалификационния период (в някои случаи до три филма). Това се променя на третата церемония, проведена през 1930 г., когато името на всеки победител в актьорските категории е посочено върху наградата само с един филм, въпреки че в бюлетините за номинациите са цитирани по два филма за всички победители. В категорията за най-добра мъжка роля победителят Джордж Арлис е номиниран за ролите си в „Дизраели” и „Зелената богиня”, но отличието му е връчено за „Дизраели”.^[2] На следващата година тази система е заменена от сегашната система, в която актьорът е номиниран за конкретно изпълнение в конкретен филм. От деветата церемония, проведена през 1937 г., броят на номинациите в категорията официално е ограничен до пет.

От създаването си наградата е връчена на 83 актьори.^[3] Джеймс Дийн остава единственият актьор, който е номиниран посмъртно в тази категория повече от един път. Питър Финч е единственият актьор, получил наградата посмъртно, за „Телевизионна мрежа” (1976 г.). Италианският актьор Роберто Бенини е първият победител с роля на език, различен от английски, за „Животът е прекрасен” (1997 г.). На 29 години Ейдриън Броуди става най-младият актьор, спечелил отличието за „Пианистът“ (2002 г.), а Антъни Хопкинс става най-възрастният победител, на 83 години, за ролята си в „Бащата“ (2020 г).