Виверови

Виверовите се срещат в цяла Африка и Южна Азия (до умерените ширини на север и о-в Сулавеси на изток), а котешката генета се среща и на Пиренейския полуостов в Европа.

Виверовите имат издължено и набито телосложение, къси крака с прибиращи се или полу-прибиращи се нокти и дълга опашка. Размерите им варират от 33 см дължина на тялото (без опашката) и тегло 650 грама при африканския линзанг, до 85 см дължина и 18 кг тегло при африканската цивета. На външен вид наподобяват котки с дълга муцуна, като повечето видове са изпъстрени с тъмни шарки, ивици или петна по тялото и черни пръстени по опашката.

Повечето вивери имат добре развити перианални жлези, които отделят секрет със силна миризма, с която някои видове отблъскват своите неприятели. Секретът от тези жлези се нарича цибетин и се използва в парфюмерията и медицината.

Черепът е издължен и плосък. Мъжките индивиди имат бакулум (пенисова кост), както при кучетата. Зъбната формула е (i 3/3, c 1/1, p 3 – 4/3 – 4, m 1 – 2/1 – 2).2 = 32 – 40.

Виверовите са активни предимно нощем и обикновено живеят самостоятелно. Макар и хищници, на практика са всеядни, хранят се с дребни гръбначни (включително мърша), насекоми и други безгръбначни като червеи, ракообразни и мекотели, като разнообразяват менюто си с плодове, цвят и корени. Палмовите цивети от своя страна се хранят предимно с растителна храна.

Водят дървесен и по-рядко наземен начин на живот. Бинтуронгът дори е развил хватателна опашка, която му служи като пета ръка. От сетивата им най-добре развити са зрението и слухът.

Мангустовите (Herpestidae), мадагаскарските мангустоподобни (Eupleridae) и африканските палмови цивети (Nandiniidae) до неотдавна се включваха в състава на семейство Виверови, но след по-обстойни и съвременни изследвания се отделят като самостоятелни семейства.

Азиатските линзанги (Prionodon) до неотдавна се включваха в подсемейство Viverrinae, заедно с африканските линзанги (Poiana) и останалите типични вивери. Скорошни изследвания обаче сочат морфологична прилика на тези хищници с котките, повече от всички останали виверови, и затова все повече учени подкрепят отделянето им в самостоятелно семейство Prionodontidae.

Таксономичната класификация на генетите (Genetta) все още не е утвърдена и е предмет на научни спорове, особено около генетите с розетовидни леопардови петна: maculata – rubiginosa – pardina – poensis – tigrina.

семейство Viverridae – Виверови

• подсемейство Prionodontinae – Азиатски линзанги
  • род Prionodon – азиатски линзанги
    • Prionodon linsang – Ивичест линзанг
    • Prionodon pardicolor – Петнист линзанг, хималайски линзанг
• подсемейство Viverrinae – Вивери
  • род Poiana – африкански линзанги
    • Poiana richardsonii – Африкански линзанг
    • Poiana leightoni (Poiana richardsonii ssp. liberiensis) – Линзанг на Лейтън
  • род Viverricula
    • Viverricula indica – Малка индийска цивета, расе
  • род Viverra – вивери, цивети
    • Viverra zibetha – Цивета, азиатска вивера, голяма индийска цивета
    • Viverra tangalunga – Малайска цивета, тангалунга
    • Viverra megaspila – Едропетниста цивета
    • Viverra civettina (Viverra megaspila ssp.) – Малабарска цивета
  • род Civettictis
    • Civettictis civetta – Африканска цивета
  • род Genetta – генети
    • Genetta genetta – Котешка генета, обикновена (европейска) генета, малка петниста
    • Genetta maculata (G. rubiginosa) – Ръждивопетниста генета, пантерова генета
    • Genetta pardina (Genetta maculata ssp.) – Леопардова генета
    • Genetta poensis (Genetta maculata ssp.) – Кралска генета
    • Genetta tigrina – Едропетниста генета, южноафриканска генета, голяма петниста генета
    • Genetta servalina – Сервалова генета, централноафриканска генета
    • Genetta cristata (Genetta servalina ssp.) – Гривеста (сервалова) генета
    • Genetta victoria – Гигантска генета
    • Genetta angolensis – Анголска генета
    • Genetta abyssinica – Абисинска генета, етиопска генета
    • Genetta thierryi – Хаусанска генета, генета на Тиерѝ, псевдогенета
    • Genetta johnstoni – Генета на Джонстън
    • Genetta bourloni (Gaubert, 2003) – Генета на Бурлон
    • Genetta (Osbornictis) piscivora – Водна генета, водна цивета
• подсемейство Hemigalinae
  • род Hemigalus
    • Hemigalus derbyanus – Ивичеста палмова цивета
  • род Diplogale
    • Diplogale hosei – Палмова цивета на Хоус, борнейска палмова цивета
  • род Chrotogale
    • Chrotogale owstoni – Палмова цивета на Оустън
  • род Cynogale

    

    

    • Cynogale bennettii – Видровидна цивета
• подсемейство Paradoxurinae – Палмови цивети
  • род Paradoxurus – палмови цивети
    • Paradoxurus hermaphroditus – Азиатска палмова цивета, мусанг
    • Paradoxurus jerdoni – Кафява палмова цивета, южноиндийски (кафяв) мусанг на Джердън
    • Paradoxurus zeylonensis – Златна палмова цивета, цейлонски мусанг
  • род Paguma
    • Paguma larvata – Маскова палмова цивета, пагума, хималайска палмова цивета
  • род Arctictis
    • Arctictis binturong – Бинтуронг
  • род Macrogalidia
    • Macrogalidia musschenbroekii – Сулавеска цивета, целебеска палмова цивета, кафява палмова цивета
  • род Arctogalidia
    • Arctogalidia trivirgata – Дребнозъба палмова цивета, триивичеста палмова цивета

• Mammal species of the world
• Зоомузея на Мичиганския университет

• Виверови на ITIS