Грегъри Пек (на английски: Gregory Peck) е американски актьор, носител на „Сезар“ две награди „Оскар“ и шест награди „Златен глобус“, номиниран е за „Еми“ и две награди на БАФТА.[1] От 1960 г. има звезда на Холивудската алея на славата.[2] През 1999 година Американският филмов институт включва Пек под Номер-12 в класацията на най-големите мъжки звезди на класическото Холивудско кино[3].
Елдред Грегъри Пек е роден на 5 април 1916 година в Ла Хоя, Сан Диего, щат Калифорния, в семейството на аптекар. Майката изоставя семейството, когато Пек е само на три години. С неговото отглеждане и възпитание се заема баба му, Кейт Ейърс. Пек учи във военната академия „Сейнт Джон“ в Лос Анджелис и в Калифорнийски университет, Бъркли.
За учението си Пек плаща сам, работейки като шофьор на камион за петролна компания. В университета Пек с особено желание изучава литература и актьорско майсторство, участва в представленията на университетския театър. През 1939 година получава степен бакалавър, но решава да поеме по актьорската пътека и заминава за Ню Йорк. Бродуей обаче е негостоприемен и Пек е принуден да работи като билетопродавач в мюзик-хол „Радио сити“. По късно става гид в теле-студиото на NBC и дори за кратко време – манекен.
През 1944 година Пек получава предложение за главна роля във филма „Дни на слава“. През 1945 – във втори филм, „Ключовете от царството“, в който играе ролята на свещеник. Филмът му носи първа номинация за академична награда Оскар.
За половин век в киноиндустрията Пек се снима в над петдесет филма. Няколко пъти е номиниран за Оскар, но само веднъж печели заветната статуетка – за филма „Да убиеш присмехулник“ (Най-добър актьор за 1962 г.), в който играе ролята на адвоката Атикус Финч. Филмът излиза по екраните през 1962 година, когато САЩ стават арена за граждански права на негрите и така става не само кино-, но и обществено-политическо събитие.
Станал вече звезда от световна величина, Пек продължава от време на време да играе роли в неголемия театър в родния си град – „Плейхауз“, който основава заедно с Мел Ферер през 1947 година. Преди края на живота си той вцепенява цяла Америка с моноспектакъла „Разговори с Грегъри Пек“, където разказва за себе си и отговаря на въпроси на зрителите.
Умира в дома си в Лос Анджелис на 12 юни 2003 година (на 87-годишна възраст) от кардио-респираторна недостатъчност и бронхопневмония.
- Филмът „Дни на слава“, където Пек играе руски партизанин, е обявен от маккартистите за „комунистическа пропаганда“, а в СССР излиза слух, че Пек по произход е руснак.
- Michael Freedland: Gregory Peck. A Biography. New York 1980
- Gary Fishgall: Gregory Peck. A Biography. New York 2002
- Lynn Haney: Gregory Peck. A Charmed Life. New York 2004
|
---|
| 1928—1940 | |
---|
| 1941—1960 | |
---|
| 1961—1980 | |
---|
| 1981—2000 | |
---|
| 2001—2020 | |
---|
| 2021— | |
---|
|
|
---|
| 1943 – 1969 | |
---|
| 1970 – 1989 | |
---|
| 1990 – 2009 | |
---|
| 2010 – 2020 | |
---|
| 2021 – | |
---|
|
|
---|
| 1952 – 1969 | |
---|
| 1970 – 1989 | |
---|
| 1991 – 2010 | |
---|
| 2010 – | |
---|
|
Нормативен контрол | |
---|
|