Джави

Думата „Джави“ е прилагателно за арабското съществително „Джава“ (جاوة). Вероятно и двата термина произлизат от „Джавадвипа“ – древното име на остров Ява. Двете думи вероятно са се използвали от арабите като обобщаващи термини за цялата морска област на Югоизточна Азия и народите ѝ^[2] по подобен начин като европейците, които въвеждат термина Малайски архипелаг.

В ранния етап на ислямизацията, арабското писмо се преподава на хора, които са приели исляма, под формата на религиозни практики, като например рецитиране на Корана и намази. Малайската общност приема арабското писмо заедно с приемането на исляма и скоро след това модифицират писмеността и я адаптират към говоримия класически малайски – пише се от дясно наляво и има 6 звука, които не се срещат в арабския: ка па га нга ва и ня. Много от арабските букви никога не се използват, тъй като не се произнасят в малайския, а някои букви никога не се съединяват, докато други задължително се съединяват.^[3][4] Джави започва да се свързва с писмеността на мюсюлманите.^[5]

Най-старите останки от малайска употреба на джави са намерени под формата на надписи върху камъка от Теренггану (1303 г.), което е близо 600 години след дата на първото записано съществуване на арабски език в региона. Надписът върху камъка съдържа подбуди за разширяване и поддържане на исляма и споменава 10 основни шариат закони като напътствие. Това потвърждава силното придържане към ислямската вяра в началото на 14 век от малайския свят като цяло.^[2]

Развитието на писмеността джави е различно от това на по-ранната будистка писменост палава, която е била ограничена само за благородничеството и монасите. Джави, от друга страна, е приета от цялата мюсюлманска общност без значение от класата. С повишаващия се интензитет на исляма, писанията, които първоначално са писани на арабски, биват превеждани на малайски на джави. Освен това, местните религиозни ученици по-късно започват да разясняват ислямските учения под формата на оригинални трудове. В общността има и индивиди, които използват джави за писане на литература, която по-ранно съществува единствено в устен вид. С включването на писмената литература, малайската литература приема по-сложен вид. Смята се, че това е настъпило между 15 и 19 век.^[5]

В региона се развиват и други арабски писмености, които използват арабски диакритици и добавят няколко букви повече от джави. Поради относително ограничената им употреба, правописните системи на тези писмености не поемат подобно развитие и модификации като джави.^[6]

Писмото набира популярност с разпространението на исляма, тъй като малайците намират по-ранното писмо палава за неподходящо при предаването на религиозните идеи. Малайците имат високо мнение за писмеността, тъй като гледат на нея като порта към разбирането на исляма и свещената му книга, Корана. Употребата на джави се оказва ключов фактор в установяването на малайския като лингва франка в региона, успоредно с разпространението на исляма.^[7] Използва се широко из султанствата в региона за междукралска кореспонденция, укази, поеми, а търговците в Малака го разбира безпроблемно. Ислямизацията и малаизацията в региона популяризира джави до статута на доминираща писмена система.^[8]

Днес джави е официалната писменост в Бруней.^[7] В Малайзия се използва за религиозни и културни дела в щатите Теренггану, Келантан, Кедах, Перлис, Пенанг и Джохор. Полагат се множество усилия за възраждане на азбуката в Малайзия. Джави присъства на гърба на банкнотите на малайзийския рингит и брунейския долар. Индонезия, имайки множество местни и коренни езици, по принцип използва индонезийския език, но въпреки това джави има регионален статут в много райони, населявани от малайци: Риау, острови Риау, Джамби, Ачех и Калимантан.^[9][10] Джави все още се използва широко в религиозните училища на Ява, макар и във видоизменена форма.

Буквите без форма в началото или по средата приемат изолираната форма, тъй като не могат да се съединят с друга буква (ا‎, د‎, ذ‎, ر‎, ز‎, و‎, ۏ‎, ء‎).