Избирателно право на жените

Създаването на нова българска държава през 1878 г. след Освобождението от османско владичество не води до автоматични промени в живота на българските жени и техните права. Първата българска конституция от 1879 г. формулира всеобщо избирателно право за всички граждани, но дефиницията на гражданин остава двусмислена и реално изключва жените от правото на глас.^[1] Българската държава не гарантира еднакви избирателни права за мъжете и жените.

В края на 19 век пред жените в страната съществуват пречки и пред образованието, което затруднява и отстояването на техните права. По силата на установените традиции, жените не се допускат до избирателните процедури. На 18 декември 1898, Народното събрание гласува и закон, който забранява на омъжените учителки да упражняват своята професия.^[2]

Движението за равни избирателни права на жените в България е част и от по-общото движение за права. В края на 19 век се организират първите движения на жените за правото им да учат във висши училища, да гласуват и да се възстановят правата на омъжените учителки.

В началото на 20 век се полагат основите на Съюза на напредничавите жени, който по-късно е преименуван на съюз „Равноправие“. През 1909 г. жените от съюза изпращат петиция до ХІV общо народно събрание, когато се обсъждат промени в изборния закон. Тази петиция поставя началото на дългогодишно движение за равни избирателни права на жените в България. Исканията в петицията са за тълкуване на текстове от Търновската конституция по отношение на значението на „граждани“ и дали жените се включват в тази категория.^[2] Димитрана Иванова, основател на русенското движение „Добродетел“, участва активно в дискусиите за конституционните права.

„Няма равенство и справедливост там, дето по рождение едни хора се лишават от обществени права“, заявява Жени Божилова-Патева. 

През 1909 г. със Закона за народната просвета за пръв път се дава право на жените да бъдат избирани в училищните настоятелства, но не могат да участват в гласуването. През 1937 г. се постига частичен успех като „жените майки от законен брак“ получават правото да гласуват в местни избори, но не и да бъдат избирани. През 1938 г. това право се разширява за гласуване в парламентарни избори за жените над 21 години, които са „омъжени, разведени или вдовици“; това не важи за неомъжените жени. Новият Изборен закон дава само активно избирателно право на жените – т.е. да гласуват, но не и да бъдат избирани.^[3]

През 1944 г. жените в България придобиват равни избирателни права, а през 1945 г. в XXVI обикновено народно събрание са избрани първите 16 жени за депутати.^[3]

Изявени жени, свързани с борбата за равни права в България

• Жени Божилова-Патева – основател на просветното Бургаско женско дружество „Самосъзнание“
• Димитрана Иванова – първата българка суфражетка
• Анна Карима