Клане в Нанкин
Клането в Нанкин (на традиционен китайски: 南京大屠殺, на опростен китайски: 南京大屠杀, на пинин: nánjīng dàtúshā) е епизод на масово убийство и масово изнасилване, извършен от Императорската армия на Япония срещу жителите на град Нанкин, столица на Китай по време на Втората китайско-японска война.
| Клане в Нанкин | |
| Втора китайско-японска война | |
 Труповете на жертви на клането с японски войник до тях. | |
| Информация | |
|---|---|
| Период | 13 декември 1937 г. – януари 1938 г. |
| Място | Нанкин, Китай |
| Резултат | 50 000 – 300 000 мъртви |
| Жертви и загуби | |
 | |
| Клане в Нанкин в Общомедия | |
Масовото клане продължава шест седмици, започвайки на 13 декември 1937 г., денят, когато японците превземат града. През този период японските войници избиват китайски цивилни граждани, наброяващи между 40 и 300 хиляди души,[1][2] и извършват масови изнасилвания и плячкосване.[3][4]
Тъй като повечето японски военни доклади относно убийствата се пазят в тайна или са унищожени малко след капитулацията на страната през 1945 г., историците трудно могат да оценят с точност жертвите на клането. Токийският процес прави оценка през 1946 г., че над 200 000 китайци са убити.[5] Официалната оценка на Китай включва над 300 000 убити, след провеждането на процес и от китайска страна през 1947 г. Броят на жертвите е обект на спорове сред историците от 1980-те години насам.[6][7]
Събитието до ден днешен остава остър политически проблем и спънка в китайско-японските отношения. Правителството на Китай е обвинявано в преувеличаване на мащаба на клането от много японци,[8] докато историческите негационисти и японските националисти понякога твърдят, че клането е измислено за пропагандни цели.[2][9][10][11] Противоречията около клането остават основно препятствие в отношенията на Япония и с други азиатски тихоокеански държави, като например Южна Корея.[12]
Въпреки че правителството на Япония е признало за убийствата на множество цивилни граждани, плячкосване и други насилие, извършено от Императорската армия след падането на Нанкин,[13][14] гласовито малцинство в правителството и в обществото твърди, че жертвите са били военни лица и че това не представлява престъпление. Отричането на клането е основна точка в японския национализъм.[15]