Мегабайт

Единици за количество байтове
с десетични представкис двоични представки
(ISO/IEC 80000)
ИмеСимволКоличествоИмеСимволКоличество
килобайтkB103кибибайтKiB210
мегабайтMB106мебибайтMiB220
гигабайтGB109гибибайтGiB230
терабайтTB1012тебибайтTiB240
петабайтPB1015пебибайтPiB250
ексабайтEB1018ексбибайтEiB260
сетабайтZB1021себибайтZiB270
йотабайтYB1024йобибайтYiB280

Мегабайт (на английски: megabyte) е единица за количество информация или размер на компютърна памет, кратна на единицата байт. Международното означение е MB, което не трябва да се бърка с Mb, едно от означенията за мегабит. Представката мега е множител от 1 000 000 (106) в Международната система единици (SI)[1] Следователно един мегабайт е един милион байта информация.

Поради постоянното нарастване на капацитета на информационните носители, мегабайтът се налага като най-масовата единица за измерване на информация, която е изместила килобайта и постепенно се измества от гигабайта (GB). Въпреки появата на все по-големи носители с памет дори в милиони мегабайти, в информационното пространство се използват масово файлове под 1 GB, съответно измерими в мегабайтове.

Определение

Мегабайтът обикновено се използва за означаване или на байта, или на байта. Второто възниква като компромисен технически жаргон за байтовите кратни, които трябва да бъдат изразени чрез степента на 2, но липсва удобно име. Тъй като 1024 (210) е приблизително 1000 (103), приблизително съответстващ на префикса SI кило-, това е удобен термин за означаване на двоичното кратно. През 1998 г. Международната електротехническа комисия (IEC) предлага стандарти за двоични префикси,[2] изискващи използването на мегабайт стриктно за обозначаване на байта и мебибайт за означаване на байта. До края на 2009 г. стандартът на IEC е приет от IEEE, ЕС, ISO и NIST. Въпреки това терминът „мегабайт“ продължава да се използва широко с две различни значения:

Основа 10

1 MB = 1 000 000 байта (= B = B) е определението, препоръчано за Международната система единици (SI) и от Международната електротехническа комисия (IEC). Тази дефиниция се използва в мрежови контексти и при повечето носители за съхранение, особено твърди дискове, флаш-базирано съхранение[3] и DVD дискове, и също така е в съответствие с другите употреби на префикса SI в изчисленията, като тактовата честота на процесора или мерките за производителност. Файловият мениджър на Mac OS X 10.6 е забележителен пример за такова използване. От излизането на операционната система Mac OS X Snow Leopard размерът на файловете се отчита в десетични единици.

В тази конвенция хиляда мегабайта (1000 MB) са равни на един гигабайт (1 GB), където 1 GB е един милиард байта.

Основа 2

1 MB = 1 048 576 байта (= B = 220 B) е определението, използвано от Microsoft Windows по отношение на компютърната памет, като RAM. Това определение е синоним на недвусмисления двоичен префикс мебибайт.

В тази конвенция хиляда и двадесет и четири мегабайта (1024 MB) са равни на един гигабайт (1 GB), където 1 GB е байта (т.е. 1 GB).

Смесени

1 MB = 1 024 000 байта (= 1000 × 1024 B) е дефиницията, използвана за описание на форматирания капацитет на 3,54-инчовата HD дискета от 1,44 MB, която всъщност има капацитет 1 474 560 байта.[4]

Капацитетът на дисковото устройство е произведение от размера на сектора по броя на линиите на всяка страна и по броя на дисковите плочи в устройството. Промените в някой от тези фактори обикновено не удвояват размера.

Примери за 1 мегабайт

В зависимост от метода на компресия и файловия формат, един мегабайт данни има приблизително в:

  • Изображение с размери 1024×1024 пиксела, битмап формат с 8 бита (1 байт) дълбочина на цвета
  • Една минута аудио файл с битрейт от 128 килобита за секунда (kbit/s) MP3 компресиран.
  • 5,7 s некомпресирано CD аудио
  • 100 страници текст с единични интервали и 12 разреден шрифт в OpenOffice.org
  • книга в текстов формат (500 страници × 2000 символа)
  • 3 s видео с DVD-качество

Източници

Вижте също