Незаменими аминокиселини

Незаменими аминокиселини
	Незаменими аминокиселини
Идентификатори
MeSH	D000601
UNII	N7U7BXP2OI
	Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
	Незаменими аминокиселини в Общомедия

Незаменимите аминокиселини са тези аминокиселини, които не могат да бъдат синтезирани в организма. По тази причина е необходимо да бъдат набавяни чрез храната.

За човека незаменими са 9 аминокиселини: валин, изолевцин, левцин, лизин, метионин, треонин, триптофан, фенилаланин и аргинин; специфично за децата незаменими се явяват аргининът и хистидинът.

Съдържание на незаменими аминокиселини в хранителните продукти

Валин – съдържа се в граха, зърнените култури, месото, гъбите, млечните продукти, фъстъците, соята;
Изолевцин – съдържа се в граха, бадемите, кашуто, пилешкото месо, нахута, яйцата, рибата, лещата, черния дроб, месото, ръжта, повечето семена, соята.
Левцин – съдържа се в граха, месото, рибата, неполирания ориз, лещата, ядките и повечето семена.
Лизин – съдържа се в рибата, месото, млечните продукти, граха, пшеницата, ядките.
Метионин – съдържа се в млякото, месото, рибата, яйцата, фасула, лещата и соята.
Треонин – съдържа се в млечните продукти и яйцата, в умерени количества в ядките и бобовите култури.
Триптофан – съдържа се в овеса, бананите, фурмите, фъстъците, сусама, кедровите ядки, прясното и кисело мляко, изварата, рибата и месото.
Фенилаланин – съдържа се в граха, говеждото и пилешко месо, рибата, соята, яйцата, изварата, млякото.
Аргинин – съдържа се в тиквеното семе, свинското и говеждо месо, фъстъците, сусама, киселото мляко, швейцарското сирене.

Съдържание на незаменими аминокиселени в различни продукти

(грама на 100 г. продукт)

№ п/п	продукт	левцин	изолевцин	хистидин**	тирозин**	глицин	лизин	валин	метионин	фенилаланин	ИОС*
1	Майчино мляко	0,108	0,062	0,028	0,06	0,042	0,082	0,072	0,022	0,056	0,053
2	Краве мляко	0,278	0,182	0,081	0,119	0,03	0,218	0,189	0,068	0,136	0,130
3	Кефир	0,263	0,173	0,075	0,112	0,056	0,209	0,183	0,063	0,138	0,126
4	Извара	0,924	0,548	0,306	0,456	0,184	0,725	0,695	0,263	0,491	0,467
5	Кокоше яйце	1,13	0,83	0,294	0,515	0,37	0,883	0,895	0,378	0,732	0,611
6	Говеждо месо	1,73	1,06	0,805	0,596	1,447	2,009	1,156	0,528	0,789	0,961
7	Пилешко месо	1,62	1,117	0,697	0,66	1,519	1,975	1,024	0,494	0,932	0,956
8	Чер дроб, телешки	1,543	0,8	0,439	0,47	0,903	1,295	0,987	0,345	0,845	0,724
9	Треска	1,222	0,879	0,54	0,439	0,525	1,551	0,929	0,488	0,651	0,708
10	Ориз	1,008	0,369	0,135	0,176	0,63	0,142	0,425	0,223	0,313	0,329
11	Грис	0,364	0,258	0,186	0,158	0,263	0,32	0,386	0,103	0,399	0,245
12	Елда (гречка)	0,702	0,301	0,203	0,16	0,796	0,431	0,343	0,183	0,395	0,331
13	Овесени ядки	0,672	0,302	0,137	0,234	0,453	0,384	0,384	0,198	0,363	0,308
14	Пшеница	1,04	0,244	0,137	0,226	0,22	0,226	0,333	0,207	0,48	0,309
15	Ечемик	0,584	0,258	0,152	0,148	0,308	0,286	0,313	0,173	0,331	0,253
16	Грах	1,204	0,78	0,395	0,227	0,48	0,984	0,804	0,16	0,763	0,539
17	Пшенично брашно	0,567	0,29	0,096	0,149	0,149	0,12	0,387	0,108	0,322	0,219
18	Макаронени изделия	0,69	0,38	0,133	0,253	0,215	0,139	0,412	0,12	0,488	0,290
19	Хляб – ръжен	0,275	0,146	0,118	0,293	0,217	0,132	0,062	0,062	0,278	0,173
20	Хляб – пшеничен	0,55	0,25	0,106	0,162	0,264	0,103	0,286	0,088	0,33	0,212
21	Бисквити	0,357	0,171	0,247	0,088	0,172	0,08	0,054	0,054	0,334	0,162

* ИОС – индекс на относително съдържание. 1 съответства на максимално съдържание за всяка аминокиселина в сравнение с останалите продукти

** Заменима аминокиселина

Компенсация на незаменимите аминокиселини

Независимо от това, че организмът не може да синтезира самостоятелно незаменими аминокиселини, в някои случаи недостигът им може да бъде частично компенсиран. Така например недостигът постъпващия с храната незаменим фенилаланин може да бъде частично заменен с тирозин. Хомоцистеинът заедно с определени количества метилови групи снижава потребностите от метионин, а глутаминовата киселина заменя частично аргинина.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Незаменимые аминокислоты“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Тази статия, свързана с биохимия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.