Саргон Велики

Саргон Акадски или Саргон Велики (на акадски: Шару-кину, в превод „истинският цар“ или „законен цар“)^[2] е акадски цар, известен със завладяването на градовете-държави в Шумер през XXIII и XXII век пр.н.е.^[3] На власт е между 2371 и 2316 г. пр.н.е. и е основател на Акадската династия.^[4] Той става влиятелен член за владетелското обкръжение в Киш, след което убива царя на града и узурпира трона преди да започне завладяването на Месопотамия. В началото историците го упоменават като Саргон I, но това спира след откриването на документи, споменаващи за асирийски цар на име Саргон (днес упоменаван като Саргон I).^[5]

Саргон Велики
цар на Акад
Бюст на акадски владетел, XXIII-XXII век пр.н.е., Ниневия. Най-верояно изобразява Саргон, но е възможно да показва и внука му Нарамсин
Роден	XXIV век пр.н.е. Азупирану, Ирак
Починал	XXIII век пр.н.е. Акадска империя
Управление
Период	ок. 2371 – 2316 пр.н.е.
Други титли	цар на Киш, Лагаш, Ума, Урук; повелител на Шумер, Елам, Мари и Ярмут
Семейство
Деца	Енхедуана[1]
Саргон Велики в Общомедия

Огромната империя на Саргон се простира от Елам до Средиземно море, включвайки в себе си Месопотамия, части от днешните Иран и Сирия, а вероятно и Мала Азия и Арабския полуостров. Той управлява от новата столица Акад (Агаде), която според Списък на шумерските царе той построява (или вероятно само преустройва), на левия бряг на река Ефрат.^[6] Понякога се изтъква като първият владетел в писаната история, създал многонационална и централно управлявана империя, макар че на шумерските царе Лугал-Ане-Мунду и Лугал-Заге-Си също се приписва тази заслуга. Династията му управлява Месопотамия около век и половина.^[7]