Терциер

Еон	Ера Продължителност	Период	Начало в млн. г.
Фанерозой
	Неозой 65,5 млн. г.	Кватернер	2,588
		Неоген	23,03
		Палеоген	65,5
	Мезозой 185,5 млн. г.	Креда	145,5
		Юра	199,6
		Триас	251
	Палеозой 291 млн. г.	Перм	299
		Карбон	359,2
		Девон	416
		Силур	443,7
		Ордовик	488,3
		Камбрий	542
Протерозой
	Неопротерозой 458 млн. г.	Едиакарий	630
		Криоген	850
		Тоний	1 000
	Мезопротерозой 600 млн. г.	Стений	1 200
		Ектасий	1 400
		Калимий	1 600
	Палеопротерозой 900 млн. г.	Статерий	1 800
		Орозирий	2 050
		Рясий	2 300
		Сидерий	2 500
Архай	Неоархай 300 млн. г.		2 800
	Мезоархай 400 млн. г.		3 200
	Палеоархай 400 млн. г.		3 600
	Еоархай		4 000
Хадей			4 540

Терциер е остарялото название на геологическия интервал от историята на Земята, който включва промеждутъка от измирането на динозаврите (преди около 65 милиона години) до началото на последния ледников период (преди около 1,8 милиона години). За първи път терминът е предложен през 1759 година, а през 1828 година е направено по-детайлно разделение и в терциера са включени 4 епохи. Това деление обаче се оказва приложимо само за този регион и неприложимо за други места по света. По днешната терминология терциерът се състои от палеоген и неоген. Към 1996 г. в България са били известни 10 терциерни находища на фосилни птици.^[1]

Тази статия, свързана с геология, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Източници

[1]