Трите царства
Трите царства (на традиционен китайски: 三國時代, на опростен китайски: 三国时代, на пинин: Sānguó Shídài) е период от китайската история, продължил от 220 до 280 г. и белязан от тристранната подялба на Китай между държавите Уей, Шу и У.[1] Периодът започва с края на династията Хан и е наследен от периода на династията Дзин.
В академично отношение, периодът на Трите царства се отнася за времето между основаването на държавата Уей през 220 г. и покоряването на държавата У от династията Дзин през 280 г. Годините преди това, от 184 до 220 г., са белязани от хаотични вътрешни борби между военачалниците в различните части на Китай. Средата на периода, от 220 до 263 г., е белязана от по-стабилно военно положение между трите държави. Краят на периода се характеризира с покоряването на държавата Шу от Уей през 263 г., узурпирането на Уей от династията Дзин през 265 г. и покоряването на У от Дзин през 280 г.[2] Все пак, китаизирането на южните региони от У има голям принос към бъдещето на Китай.[3]
Периодът на Трите царства е един от най-кръвопролитните в историята на Китай. Общонародно преброяване от 280 г., след обединението на Трите царства под властта на Дзин, показва общо 2 459 840 домакинства и 16 163 863 души население. Това представлява само малка част спрямо демографските данни от периода Хан, когато са преброени общо 10 677 960 домакинства и 56 486 856 души.[4] И докато преброяванията е възможно да не са били особено точно, поради много фактори по това време, Дзин правят всичко по силите си за да отчетат всички индивиди.[5]
Технологиите се развиват значително през този период. Министър-председателят на Шу Джугъ Лян изобретява ранен вариант на дървена ръчна количка[6] и подобрява китайския арбалет чу ко ну.[7] Машинният инженер от Уей Ма Дзюн е считан от мнозина за също толкова добър като Джан Хън преди него.[8] Той изобретява хидравлично задвижван механичен куклен театър, проектиран за император Цао Жуей, верижна помпа с квадратни палети за напояване на градините в Луоян и гениален дизайн на колесница с немагнитен компас, работещ с диференциален механизъм.[9]
Макар да е относително кратък, този исторически период става обект на много романтични творби в културите на Китай, Япония, Корея и Виетнам. Той е популяризиран в операта, фолклора, разказите, а и във филмите, телевизията и видеоигрите. Може би най-известната творба за този период е романът „Трицарствие“ (познат още като „Романс за Трите царства“) на Луо Гуанджун от периода Мин.[10][2] Авторитетен исторически опис на периода е „Записи на Трите царства“ на Чън Шоу. Независимо от това, периодът на Трите царства е твърде кратък, за да окаже влияние върху изкуствата.[3]
Терминът „Три царства“ в известна степен е неточен, тъй като всяка държава се оглавява не от цар, а от император, който претендира за сюзеренна власт над цял Китай.[11] Въпреки това, той се е наложен като стандарт сред западните синолози.