Часова зона

Съгласно международния стандарт ISO 8601 часовите зони се означават с тяхното отместване спрямо координираното универсално време (UTC), като се използва наставка с формат ±[hh]:[mm], ±[hh][mm] или ±[hh]. Така ако часовата зона е два часа напред спрямо UTC, както например в България през зимата, часовата зона се означава като UTC+02:00, UTC+0200 или UTC+02. Самите часове се означават по подобен начин, като в края им се добавя същата наставка за часова зона, например 14:45:15 UTC+02:00.

Часовите зони често се означават със съкращения, като CET (централноевропейско време, UTC+01) или EET (източноевропейско време, UTC+02). Тези съкращения не са стандартизирани и в някои случаи използването им е нееднозначно.

 Основна статия: Лятно часово време

В много страни, а в някои случаи в отделни области, през част от годината се използва лятно часово време. Обикновено при него часовниците се изместват с един час напред в началото на пролетта и се връщат обратно през есента. В някои страни се използва обратно изместване на времето през зимните месеци.

Използването на лятното часово време получава широко разпространение през Първата световна война, когато много страни го въвеждат като мярка за спестяване на въглища. Въпреки спорния ефект от лятното часово време, то продължава да се използва в много страни и до днес, макар че голям брой държави се отказват от него. Лятното часово време почти не се използва в тропическите области, където сезонните разлики в продължителността на деня са относително малки.

До въвеждането на системата на часовите зони, всяко населено място използва свое местно слънчево време, определяно по географската дължина на конкретното населено място или близкия голям град. Стандартна система на времето се появява в края на 19 век като опит да се сложи край на това объркване. Необходимостта да се въведе такъв стандарт става особено остра с развитието на железопътната мрежа – ако графикът на влака е по местното време на всеки град, то това може да доведе не само до неудобство и объркване, но и до аварии и нещастни случаи. Първите проекти за стандартизиране на времето са осъществени във Великобритания.^[1]

Великобритания

Проблемът с несъгласуваността дълго време занимава Британските железници, които принуждават правителството да унифицира времето на територията на цялата страна. Първоначалната идея принадлежи на доктор Уилям Хайд Уолъстън (1766 – 1828) и е развита от Ейбръхам Фолет Ослър (1808 – 1903). Времето е установено по Гринуич (Средно време по Гринуич – Greenwich Mean Time, GMT), и за дълъг период е наричано „лондонско време“.

Първа преминава към използването на „лондонското време“ (1840) Голямата западна железница.^[1] Другите компании приемат тази инициатива, и към 1847 г. по-голямата част от британските железници вече използват унифицираното време. На 22 септември 1847 г. железопътната разчетна палата, която определя стандартите за цялата индустрия, препоръчва установяването на времето по Гринуич на всички станции, с разрешение на Главната пощенска служба. Преходът се състои на 1 декември 1847 г.

На 23 август 1852 г. за първи път са предадени чрез телеграф сигнали за астрономическото време от Кралската обсерватория в Гринуич. За точната синхронизация на часовниците се използват хронометри, установени по гринуичкото време. До 1855 г. по-голямата част от обществените часовници във Великобритания са настроени по Гринуич. Но процесът на преход към новата система за отчитане на времето е задържан от законодателството, така че местното слънчево време официално е прието в продължение на още много години. Това довежда до редица странности, като например отваряне на избирателните секции в 08:13 ч. и затваряне в 16:13 ч. Официално, преходът към новото време във Великобритания става след въвеждането на Законодателния акт за определяне на времето от 2 август 1880 г.^[1]

Северна Америка

В САЩ и Канада стандартно време и часови зони са въведени на 18 ноември 1883 г., също във връзка с железниците.^[2] Дотогава задачата за определяне на времето е по места. Повечето градове са използвали местно слънчево време, и еталонът, по който се е определяло времето, често е бил добре познат и известен във всяка местност часовник (например часовника на камбанария или на прозорците на магазини за бижута).

Първият човек в Съединените щати, което разбира нарастващата необходимост да се стандартизира времето, е любителят астроном Уилям Ламбърт, който в началото на 1809 г. представя на Конгреса препоръка за създаване в страната на времеви меридиани. Тази препоръка обаче е отхвърлена, както и първоначалното предложение на професор Чарлз Дауд. Дауд предлага да се установи време за железниците, свързано с четири меридиана със стъпка от 15° (или 1 час), най-източният от които да е меридиана на Вашингтон. През 1872 г. Дауд преразглежда предложението си, променяйки отправната точка на Гринуич. Именно това последно предложение, почти без промяна, започва да се използва от железниците в САЩ и Канада единадесет години по-късно.

Списък на страните, имащи повече от една часова зона

Страна	Брой часови зони	Най-западна часова зона	Най-източна часова зона	Преход към лятно време
Австралия	7, лято – 8	UTC+6:30	UTC+11:30	Извършва се в повечето части
Великобритания	8	UTC−8	UTC
Бразилия	3	UTC−4	UTC−2	В повечето части е отменен
Гренландия	4, лято – 3	UTC-4	UTC	Извършва се в повечето части
Дания	5	UTC-4	UTC+1
Демократична република Конго	2	UTC+1	UTC+2	Никога не е извършван
Индонезия	3	UTC+7	UTC+9	Никога не е извършван
Испания	2	UTC	UTC+1
Казахстан	2	UTC+5	UTC+6	Отменен
Канада	6	UTC−8	UTC−3:30	Извършва се в повечето части
Кирибати	3	UTC+12	UTC+14	Никога не е извършван
Мексико	4	UTC−8	UTC−5	Извършва се в повечето части
Микронезия	2	UTC+10	UTC+11	Никога не е извършван
Монголия	2	UTC+7	UTC+8	Извършва се
Нидерландия	2	UTC-4	UTC+1
Нова Зеландия	2	UTC+12	UTC+12:45	Извършва се
Русия	9	UTC+2	UTC+12	Отменен
Португалия	2	UTC-1	UTC
САЩ	6	UTC-10	UTC-5	Извършва се в повечето части
Франция	12	UTC-10	UTC+12
Чили	2	UTC-5	UTC-3	Отменен
Еквадор	2	UTC-6	UTC-5

• ISO 8601