Аризона

През 1539 г. испанският францискански монах Маркос де Низа открива части от щата и няколко местни племена, които го обитават. От 1687 до смъртта си през 1711 г. католическият свещеник Еусевио Кино открива и изследва големи територии от Аризона и допринася за християнизацията на местното население и присъединяването на тези земи към испанските владения в Северна Америка. Президентът Линкълн избира името по погрешка от местното име Аризума. Той е четиридесет и осмият щат и е последният от континенталните щати, приет в съюза, основан като щат на 14 февруари 1912 г. Преди това е бил част от Горна Калифорния (испански: Alta California) в Нова Испания. След това е бил част от независимо Мексико и по-късно присъединен към САЩ след Мексиканско-американската война. Най-южната част на щата е присъединена през 1853 г. чрез покупката на Гадсден.

Аризона граничи с щатите Калифорния на запад, Невада на северозапад, Юта на север и Ню Мексико на изток, а на юг с мексиканските щати Сонора и Баха Калифорния, като границата с Мексико е дълга 626 km.

Релефът на щата е предимно планински. Около 60% от територията (централните и северните части) е заета от платото Колорадо, над което се издигат уединени планински масиви, а реките протичащи през него са дълбоко вкопани в каньони. Най-известната забележителност на щата е Гранд Каньон, който се е формирал по течението на река Колорадо в продължение на милиони години. Каньона е с дължина около 447 km и широчина от 6 до 29 km. На около 20 km северно от град Флагстаф се извисява връх Хъмфрис 12633 f, 3851 m най-високата точка на Аризона. В източната част, в Бялата планина се издига връх Болди 11403 f, 3476 m, а в крайния югоизточен ъгъл – връх Чирисахуа 9798 f, 2986 m. В югозападната част се простира източния сектор на пустинята Мохаве и тук в крайния югозападен ъгъл, в коритото на река Колорадо се намира минималната височина на щата – 23 m н.в.

През северната част на щата и по северозападната и западната му граница протича река Колорадо с част от средното и долното си течение. Нейни основни притоци са: леви – Литъл Колорадо (с притоците си Каризо Уош, Зуни, Пуерко, Пуебло Колорадо, Клеър Крийк, Орайби Уош, Динебито Уош, Моенкопи Уош), Катаракт Крийк, Бил Уилямс (с Биг Санди и Санта Мария) и Хила (с притоците си Сан Франсиско, Сан Симон Крийк, Сан Педро, Санта Круз Уош, Блек Ривър с Верде, Сентения Уош); десни – Канаб Крийк и Върджин. На река Колорадо са изградени два големи язовира „Пауел“ (на границата с Юта) и „Мид“ (на границата с Невада).

Южна Аризона е известна с пустинния си климат – много горещи лета и меки зими. Северна Аризона има много по-умерени летни температури и значителни снеговалежи през зимата. Това се дължи на факта, в северната част има планини (например: планината Сан Франциско), гори с борове, ели и смърчове, Колорадското плато, както и големи и дълбоки каньони. В регионите на Флагстаф, Алпайн и Тусон има зимни курорти.

Аризона е един от двата щата (другия е Хавай), които не ползват лятно часово време. Причина за това е високата температура в щата и произтичащото от това нежелание на хората да имат по-дълъг ден през лятото. Изключение е полу-автономната територия на племето навахо, част от която е североизточна Аризона (да не се бърка с окръга Навахо).^[2][3]

През щата преминават изцяло или частично участъци от 6 междущатски магистрали 10 междущатски шосета:

• Междущатска магистрала – 178,4 мили (287,0 km), в югозападната част, от запад на изток;
• Междущатска магистрала – 392,0 мили (630,9 km), в южната част, от запад на изток, в т.ч. през столицата Финикс;
• Междущатска магистрала – 29,4 мили (47,4 km), в крайния северозападен ъгъл на щата;
• Междущатска магистрала – 145,8 мили (234,6 km), от юг на север, между градовете Финикс и Флагстаф;
• Междущатска магистрала – 63,4 мили (102,1 km), в южната част, между градовете Ногалес и Тусон;
• Междущатска магистрала – 359,1 мили (577,9 km), в северната част, от запад на изток.

• Междущатско шосе – 402,0 мили (646,9 km), в централната част, от запад на изток, в т.ч. през столицата Финикс;
• Междущатско шосе – 4,0 мили (6,4 km), в североизточния ъгъл на щата;
• Междущатско шосе – 126,0 мили (202,7 km), в източната част;
• Междущатско шосе – 137,8 мили (221,7 km), от град Флагстаф на север до границата с щата Юта;
• Междущатско шосе – 200,1 мили (322,1 km), в северозападната част;
• Междущатско шосе – 122,0 мили (196,3 km), в югозападната част;
• Междущатско шосе – 159,0 мили (255,8 km), в североизточната част;
• Междущатско шосе – 23,2 мили (37,4 km), в североизточната част;
• Междущатско шосе – 292,0 мили (469,8 km), в североизточната част, в т.ч. през град Флагстаф;
• Междущатско шосе – 491,1 мили (790,3 km), в източната част, от юг на север.

Окръзи

Щатът Аризона се дели на 15 окръга:^[4]

• С най-голяма площ е окръг Коконино 48 332 km², а с най-малка – окръг Санта Круз 3206 km²;
• С най-многобройно население е окръг Марикопа 4 307 033 души, а с най-малко население – окръг Грийнли 9455 души;
• С най-голяма плътност на населението е окръг Марикопа 180,29 души/km², а с най-малка плътност – окръг Ла Паз 1,76 души/km².