Югозападна Англия
Югозападна Англия (на английски: South West England) е един от деветте региона в Англия, дефинирани от правителството на Великобритания за статистически и други цели. Регионът обхваща седем графства с обща територия от 23 829 квадратни километра и население, към 2001 година, от 4 928 458 жители.[1]
| Югозападна Англия South West England | |
| регион в Англия | |
 Местоположение на Югозападна Англия в Англия | |
| Страна |  Англия, Великобритания |
|---|---|
| Адм. център | Бристъл |
| Площ | 23 829 km² |
| Население | 4 928 458 души (2001) 207 души/km² |
| Графства | |
| Официален сайт | www.southwest-ra.gov.uk |
| Югозападна Англия в Общомедия | |
В района на Югозападна Англия се намират два национални парка и четири обекта на световното наследство под егидата на ЮНЕСКО в това число и митичния Стоунхендж. Сред многобройните притегателни дестинации за туристи и ценители са голямата ботаническа градина наречена „Проект Рай“, музикалния фестивал Гластънбъри, културно-историческото наследство на Бат и др. Част от южното крайбрежие на графство Девън и по-специално общината Торбей е наричана „английската ривиера“.
География
„Югозападна Англия“ е най-големият по площ регион в кралството. По-голямата част от територията му е разположена на полуострова наричан неофициално „West Country“ (западна страна), дефиниран в южна посока от западната част на „Английския канал Ламанш“ и на север от Бристълския канал. В състава на региона влизат следните седем официални административни единици – графствата: Глостършър, Уилтшър, агломерацията на Бристъл, Съмърсет, Дорсет, Девън и Корнуол. Към района се включва и островната група Сили, която в административен смисъл е в обхвата на графство Корнуол.
Най-големият град на региона е Бристъл, който е ядро на десетата, по брой на населението, урбанизирана територия (агломерация) във Великобритания. Сред другите по-големи градски центрове са: Плимът, Суиндън, Ексетър, Глостър, Бат, Челтнъм, Борнмът и Пул.
През северната част на регион „Югозападна Англия“ протича река Севърн – една от най-големите реки във Великобритания. Тя се влива в Бристълския канал чрез големия си естуар в района на община Южен Глостършър и Бристъл. Регионът включва в територията си два национални парка: Дартмур, обхващащ площ от 954 квадратни километра и Ексмур, простиращ се на 693 квадратни километра.
Административно деление
| Регион | Графство | Общини | |
|---|---|---|---|
| Югозападна Англия | Глостършър |  | Глостър, Тюксбъри, Челтнъм, Котсуолд, Страуд, Форест оф Дийн, автономна община: Южен Глостършър |
| Уилтшър |  | Суиндън, Уилтшър | |
| Бристъл |  | Бристъл | |
| Съмърсет |  | Южен Съмърсет, Тоунтън Дийн, Западен Съмърсет, Седжмур, Мендип, автономни общини: Бат и Североизточен Съмърсет, Северен Съмърсет | |
| Дорсет |  | Уеймът и Портланд, Западен Дорсет, Северен Дорсет, Пърбек, Източен Дорсет, Крайстчърч, автономни общини: Борнмът, Пул | |
| Девън |  | Ексетър, Източен Девън, Среден Девън, Северен Девън, Торидж, Западен Девън, Саут Хамс, Тейбридж, автономни общини: Плимът, Торбей | |
| Корнуол |  | Пенуит, Кериър, Карик, Рестърмел, Карадън, Северен Корнуол, Острови Сили | |
Население
| Регион/Графство | население | гъстота | най-голям град | най-голяма урбанизирана територия |
|---|---|---|---|---|
| Югозападна Англия | 4 928 458 | 207/km² | Бристъл (421 300) | Агломерация Бристъл (551 066) |
| Глостършър | 858 300 | 272/km² | Глостър (123 205) | Агломерация Глостър (136 203) |
| Уилтшър | 639 500 | 140/km² | Суиндън (155 432) | Агломерация Суиндън (184 000) |
| Бристъл | 551 066 | 3639/km² | Бристъл (436 100) | Агломерация Бристъл (551 066) |
| Съмърсет | 912 900 | 219/km² | Бат (90 144) | Бат (90 144) |
| Дорсет | 710 500 | 265/km² | Борнмът (167 527) | Агломерация Борнмът-Пул (383 713) |
| Девън | 1 141 600 | 190/km² | Плимът (243 795) | Плимът (243 795) |
| Корнуол | 524 200 | 148/km² | Сейнт Остъл (22 658) | Сейнт Остъл (22 658) |
Транспорт
Районът на Бристъл оперира като голям автомагистрален възел с множество пътни трасета от най-висок клас. Тук се пресичат два от главните транспортни коридори на Англия. Единият от тях, обслужван от Автомагистрала М4, преминава в направление изток-запад, свързвайки Бристъл със столицата Лондон на изток и респективно в западна посока с урбанизираните територии на южен Уелс. Вторият коридор, обслужван от Автомагистрала М5, преминава в направление североизток-югозапад, свързвайки бристълската агломерация с тази на Бирмингам в северна посока, а в югозападно направление с градовет Ексетър и Плимът.
На територията на региона, оперират няколко от главните железопътни трасета в кралството. „Великата западна железопътна линия“ свързва столицата Лондон с Бристъл, а от там чрез югозападния си ръкав, преминава през Ексетър и Плимът и продължава чак до градчето Пензанс в най-отдалечените югозападни части на страната. „Югозападната главна железопътна линия“, оперира от Лондон през Саутхамптън до Борнмът, Пул и Уеймут в графство Дорсет. Друга главна линия, запачва отново в Лондон и достига Ексетър, преминавайки през южната част на Уилтшър и Северен Дорсет.
В регион „Югозападна Англия“ са разположени пет летища с пътнически терминали за гражданската авиация. Те са изградени край градовете Бристъл, Ексетър и Плимът в графство Девън, Нюкий в графство Корнуол и Борнмът в графство Дорсет.
Градове
Долният списък отразява всички градове в регион Югозападна Англия с население над 10 000 души.
- ГЛО = Глостършър, УИЛ = Уилтшър, СЪМ = Съмърсет, ДОР = Дорсет, ДЕВ = Девън, КОР = Корнуол, БР = Бристъл
Население > 400 000
Население > 200 000
Население > 100 000 Население > 50 000
Население > 30 000
| Население > 20 000
Население > 10 000 |
|
Образование
В регион „Югозападна Англия“ функционират осем университета:
- Борнмътски университет
- Бат Спа университет
- Университет на Бат
- Бристълски университет
- Ексетърски университет
- Университет на Глостършър
- Плимутски университет
- Университет на Западна Англия
Към гореизброените могат да бъдат добавени и седем университетски колежа, предлагащи също еквивалент на т.нар. висше образование.
Източници
Външни препратки
- Официална страница Архив на оригинала от 2016-10-10 в Wayback Machine..