Жул Жан-Батист Венсан Борде (на френски: Jules Jean-Baptiste Vincent Bordet) е белгийски имунолог и микробиолог, носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1919 година „за откриването на системата на комплемента, като част от имунитета“.
Роден е на 13 юни 1870 година в Соани, Белгия, втори син в семейството на учителя Шарл Борде и съпругата му Селестин Ванденейбил. Когато Жул е на 6-годишна възраст семейството се премества в Брюксел, където по-късно записва да учи медицина в Брюкселския свободен университет. В хода на обучението си Борде изучава защитния механизъм на бактериите при поглъщането им от други клетки. Резултатите от изследванията му са публикувани през 1892 г. През същата година той получава научна медицинска степен и привлича с работата си вниманието на Иля Мечников. През 1894 г. белгийското правителство отпуска на Борде стипендия, която му позволява да работи в лабораторията на Мечников в парижкия Институт „Пастьор“.
Докато работи в института „Пастьор“, Борде доказва, че хемаглутинацията и хемолизата (слепването и разрушаването на преливаните еритроцити) се определят от същия механизъм, който определя бактериолизата. Той обяснява тези феномени с концепцията за антигенната специфичност. Според тази представа различните организми съдържат множество белтъчни вещества (антигени), които могат да се идентифицират, като се използват специфични антисеруми (кръвни серуми, съдържащи антитела). Борде разбира първи, че специфичността на комплексите антиген-антитяло, тяхното взаимодействие с комплемента и по-нататъшното им утаяване в разтвора (преципитация) могат да се използват за откриването на всяко вещество, към което могат да се изработват съответни антитела. Подобни имунологични реакции лежат в основата на хиляди съвременни лабораторни методи, сред които и медицински.
През 1901 г. Борде напуска Париж и заминава за Брюксел, където заема поста на директор в новооткрития Институт по бактериология и противорабични изследвания (свързани с борбата с бяса), който през 1903 г. е преименуван на институт „Пастьор“. Методите, които Борде развива и разработва през следващото десетилетие, лягат в основата на имунологичните изследвания в биологията и медицината.
Борде доказва, че комплементът се свързва с антигена, ако антигенът се намира в комплекс с антитялото. Свързването на комплемента предизвиква аглутинация на еритроцитите или бактериите, като реакцията аглутинация може да се открие с невъоръжено око. Борде и колегата му Октав Жангу (съпруг на сестра му) разбират, че това свойство може да бъде използвано за диагностика. Изследваното антитяло се прибавя към известен антиген и малко количество комплемент. Ако антигенът и антитялото си съответстват, комплексът антиген-антитяло свързва комплемента, а ако не си съответстват – комплементът остава свободен. В последния случай протича аглутинация на клетките и реакцията на свързване се смята за отрицателна, а ако комплементът се свързва от комплекса антиген-антитяло, не протича аглутинация на клетките и реакцията се смята за положителна. Борде и Жангу разработват също и косвен тест за хемаглутинация, при който еритроцитите се използват за „преносвачи“ на чужд антиген и се аглутинират с комплемента и съответното антитяло.
Борде разработва методи за свързване на комплемента, най-известният от които – реакцията на Васерман за диагностика на сифилиса. През същата година Борде и Жангу използват нови методи за изолиране на бактерията Bordetella pertussis, която предизвиква коклюш. Една година по-късно Борде е назначен за професор по бактериология в Брюкселския университет. Тази длъжност той заема 28 години.
По-нататъшните изследвания на Борде върху бактерията на коклюша довеждат през 1910 г. до първото съобщение за антигенната ѝ променливост. Този феномен има важно медицинско значение, защото болестотворните микроорганизми (особено грипния вирус), които могат да променят своята антигенна структура, могат за бъдат резидентни към антителата и ваксините.
Изучавайки хемаглутинацията, Борде изучава и естествената коагулационна способност на кръвта. Най-важен негов принос в тази област е изясняването на ролята, която играят калциевите йони и ферментът тромбин при ранните етапи на тромбообразуването.
По време на Първата световна война Борде започва да се занимава с взаимодействията между бактериите и бактериофагите (вируси, които поразяват бактерии). Експериментите му върху наследяването на лизогенията от бактериалните клетки помагат да се поставят основите на успехите на молекулярната генетика в средата на ХХ век.
През 1899 г. Борде се жени за Марта Ливоз; семейството има две дъщери и син.
Умира на 6 април 1961 г. в Брюксел на 90-годишна възраст.
|
---|
| 1901: Фон Беринг02: Рос03: Финсен04: Павлов05: Кох06: Голджи, Рамон и Кахал07: Лаверан08: Ерлих, Мечников09: Кохер10: Косел11: Гулстранд12: Карел13: Рише14: Барани19: Борде20: Крог22: Хил, Майерхоф23: Бантинг, Маклауд24: Ейнтховен26: Фибигер27: Вагнер-Яурег28: Никол29: Ейкман, Хопкинс30: Ландщайнер31: Варбург32: Шерингтън, Ейдриън33: Морган34: Уипъл, Мърфи, Майнът35: Шпеман36: Дейл, Льови37: Сент-Дьорди38: Хейманс39: Домак43: Дойзи, Дам44: Ърленгър, Гасер45: Флеминг, Чейн, Флори46: Малър47: Г. Кори, К. Кори, Усай48: Мюлер49: Мониш, Хес50: Хенч, Кендъл, Райхщайн51: Тейлър52: Ваксман53: Х. Кребс, Липман54: Ендърс, Уелър, Робинс55: Теорел56: Курнан, Форсман, Ричардс57: Бове58: Бидъл, Тейтъм, Лидърбърг59: Очоа, Корнбърг60: Бърнет, Медауар61: фон Бекеши62: Крик, Уотсън, Уилкинс63: Екълс, Ходжкин, Хъксли64: Блох, Линен65: Жакоб, Лвоф, Моно66: Раус, Хъгинс67: Гранит, Хартлайн, Уолд68: Холи, Корана, Ниренбърг69: Делбрюк, Хърши, Лурия70: Кац, фон Ойлер, Акселрод71: Съдърланд72: Еделман, Портър73: фон Фриш, Лоренц, Тинберген74: Клод, Дьо Дюв, Паладе75: Балтимор, Дулбеко, Темин76: Блумбърг, Гайдушек77: Гиймен, Шали, Ялоу78: Арбер, Нейтънс, Смит79: Кормак, Хаунсфийлд80: Бенасераф, Досе, Снел81: Хюбъл, Спери, Висел82: Бергстрьом, Самуелсон, Вейн83: Макклинтък84: Йерне, Кьолер, Милстейн85: Браун, Голдстайн86: Коен, Леви-Монталчини87: Тонегава88: Блек, Елион, Хичингс89: Бишоп, Вармъс90: Мъри, Томас91: Неер, Закман92: Фишър, Е. Кребс93: Робъртс, Шарп94: Гилмън, Родбел95: Люис, Нюслейн-Фолхард, Вишаус96: Дохърти, Цинкернагел97: Прусинър98: Фърчгот, Игнаро, Мурад99: Блобел2000: Карлсон, Грийнгард, Кандел01: Хартуел, Хънт, Нърс02: Бренър, Хорвиц, Сълстън03: Лотърбър, Мансфийлд04: Бък, Аксел05: Маршал, Уорън06: Файър, Мело07: Капеки, Евънс, Смитис08: Хаузен, Баре-Синуси, Монтание09: Блекбърн, Грейдър, Шостак10: Едуардс11: Бойтлер, Хофман, Стайнман12: Гърдън, Яманака13: Ротман, Шекман, Зюдхоф14: О'Кийф, М.-Б. Мосер, Е. Мосер15: Кемпбъл, Омура, Ту16: Осуми17: Хол, Росбаш, Йънг18: Алисън, Хонджо19: Келин, Семенза, Ратклиф20: Алтър, Райс, Хоутън21: Джулиъс, Патапутян22: Паабо23: Карико, Уейсман | | Наградата не е присъждана през: 1915, 1916, 1917, 1918, 1921, 1925, 1940, 1941, 1942 г. |
|
Нормативен контрол | |
---|
|