Джеймс Уотсън

Роден е на 6 април 1928 г. в Чикаго. Тъй като е надарено дете, още на 15 години постъпва в Чикагския университет, който завършва през 1947 г. През 1950 г. защитава дисертация в Университета в Индиана под ръководството на Салвадор Лурия. След защитата на дисертацията си заминава да специализира в Копенхаген при биохимика Херман Калкар, но през 1951 г. се премества в Кавендишката лаборатория на Кеймбридж, където по това време работи Франсис Крик. Между тях двамата се завързва много плодотворно сътрудничество. Важна роля за откритието им изиграват и ренгеноструктурните кристалографски изследвания на Морис Уилкинс и Розалинд Френклин от Кингс Колидж Лондон. След известен период на лутания и неуспехи (описани увлекателно в книгата на Уотсън „Двойната спирала“), в началото на 1953 г. те представят своя двойно-верижен модел на структурата на ДНК (публикуван в сп. „Нейчър“ на 25 април), който след това е потвърден експериментално от много учени. За това откритие Уотсън, Крик и Уилкинс получават Нобеловата награда за 1962 г. (Френклин умира през 1958 г.)

През следващите десетилетия Уотсън работи като преподавател в Харвардския университет и Калифорнийския технологичен институт, от 1968 г. е директор на Лабораторията в Колд Спринг Харбър, Ню Йорк, а от 1988 до 1992 г. е ръководител на проекта „Човешки геном“ (Human Genome Project). Според Уотсън е напълно приемливо майките, за чиито неродени бебета генетичен тест докаже, че ще бъдат склонни към хомосексуализъм, да извършат аборт.^[2]

Дж. Уотсън продължава активно да работи до 2007 г. като директор на Лабораторията Колд Спринг Харбър в Лонг Айлънд. Тогава предизвика силно обществено негодувание, след като заявява, че хората с африкански произход са по-малко интелигентни от онези със светъл цвят на кожата. Уотсън признава, че след скандалното си изявление доходите му са се сринали и е бил принуден да се оттегли от Cold Spring Harbor Laboratory. Остава единствено почетен член на лабораторията. След като е отлъчен от научната общност, остава без средства. „Тъй като се превърнах в персона нон грата, аз бях уволнен от бордовете на компанията и останах без никакви доходи“, обяснява Уотсън. Затова през 2014 г. той решава да предложи Нобеловата си награда за продан^[3]. На 4 декември 2014 г. Нобеловата награда е продадена на търг от аукционната къща „Кристис“ в Ню Йорк на неизвестен купувач, наддавал по телефона. Според в. „Гардиан“ медалът е продаден за 4,1 милиона долара, черновата на речта, която Уотсън произнесъл на церемонията – за 365 000 долара, а ръкописа и черновата на неговата лекция от деня след церемонията – за 245 000 долара.^[4][5] Общата сума от продажбата 4 610 000 $ се съобщава от някои източници като 4,7 млн.,^{[6][7][8][9][10]} а от други като 4,8 милиона долара.^[11][12] Това е първата продажба на Нобелова награда от живия ѝ носител. След няколко дни руският милиардер Алишер Усманов разкрива, че е купил Нобеловата награда на американския учен, защото е „наскърбен“, задето ученият е бил принуден да я продаде. Металургичният и телекомуникационен магнат заявява, че Уотсън „заслужава“ Нобеловата награда и възнамерява да му я върне^[12]. На 17 юни 2015 г., в сградата на Руската АН, наградата е върната на Уотсън.

• Джеймс Уотсън, „Двойната спирала“ (български превод 1975 г.)
• Джеймс Уотсън, „ДНК: Тайната на живота“ (Инфодар, 2004, ISBN 9844831127)

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Джеймс Уотсън.

• Presentation speech at the Nobel Prize ceremony in 1962.
• The British Library: Beautiful Minds Архив на оригинала от 2006-02-14 в Wayback Machine.
• James D. Watson, Ph.D. – Cold Spring Harbor Laboratory Архив на оригинала от 2006-03-31 в Wayback Machine.
• The King's College London team Архив на оригинала от 2006-01-05 в Wayback Machine.
• Audio of Francis Crick and James Watson talking on the BBC in 1962, 1972, and 1974 Архив на оригинала от 2006-02-15 в Wayback Machine.
• Nobel biography
• MSN Encarta biography Архив на оригинала от 2007-09-02 в Wayback Machine. for „Watson, James Dewey“.