Ашхабад

Ашхабат е относително млад град, основан като укрепление през 1881 г.. То е наименувано по името на близкото селище Асхабад (букв. „любим град“ на туркменски). Става административен център на Закаспийска област в рамките на Руската империя и се управлява от военна администрация. По това време градът е съставен от кирпичени къщи, обградени от плодови градини. Улиците са се проектирали прави, а сградите едноетажни, тъй като след няколко земетресения е взето решение да не се строят многоетажни кирпичени сгради. Към 1901 г. населението на града е 36 500 души, от които 14,6 хил. арменци, 11,2 хил. персийци, 10,7 хил. руснаци и други националности. Туркмените живеят в лагери около града.^[2] Населението расте, тъй като руснаците укрепват района, който е в близост до Персия, която е под влиянието на британците.

През 1918 г. градът става административен център на Туркменска област в Туркестанската АССР. През 1919 г. е преименуван на Полторацк (в чест на болшевика Павел Полторацки). През 1924 г. получава официален статут на столица на новообразуваната Туркменска ССР.^[3] Първоначалното име Ашхабад е възстановено през 1927 г. След това градът претърпява бърз растеж и индустриализация.

На 6 октомври 1948 г. Ашхабад е ударен от разрушително земетресение с магнитуд от 7,3 по Рихтер. Разрушени са от 90% до 98% от сградите в града. По различни оценки загива между половината и 2/3 от населението на града (тоест от 60 до 110 хил. души).^[4] Днешните официални оценки на Туркменистан сочат, че тогава са загинали 176 хил. души.^[5]

През 1962 г. до града достига Каракумския канал, което позволява да се разреши проблема с постоянния недостатък на вода в града.

В периода 10 – 14 септември 2008 г. в Ашхабат се състои въоръжена схватка между бунтовници и властите. В нея властите използват тежка бронетехника. Според официалните данни, бунтовниците са били свързани с търговия с наркотици. Според независими източници, противниците на военните са били радикализирани опозиционери. В акцията загиват сътрудници на специалните служби на Туркменистан.^[6][7]

През 2013 г. градът влиза в книгата за рекорди на Гинес с най-голямата концентрация на сгради от бял мрамор.^[8]

Ашхабад е разположен в южната част на Туркменистан, на 25 километра северно от границата с Иран в Туранската низина. Попада в оазиса Ахал-Теке. На юг от града се разпростира планината Копетдаг, а на север – пустинята Каракум. Надморската височина на града е между 214 и 240 m.^[9]

През 1962 г. до града достига Каракумския канал.^[10]

Климат

Климатът в града е силно континентален студен пустинен, със студена зима и изключително горещо лято. Средната годишна температура е 17,1 °C. Средното количество годишни валежи е 201 mm, като най-много валежи падат през март – април. Валежите от сняг са рядкост.^[11]

Климатични данни за Ашхабад
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	28,7	32,6	38,6	39,4	44,5	47,2	46,0	45,7	45,6	40,1	37,0	33,1	47,2
Средни максимални температури (°C)	8,6	11,2	16,5	24,1	30,1	36,0	38,3	37,2	31,7	24,3	16,8	10,4	23,8
Средни температури (°C)	3,5	5,5	10,4	17,4	23,3	29,0	31,3	29,6	23,6	16,5	10,2	5,1	17,1
Средни минимални температури (°C)	−0,4	1,0	5,5	11,6	16,6	21,5	23,8	21,7	16,1	10,1	5,2	1,2	11,2
Абсолютни минимални температури (°C)	−24,1	−20,8	−13,3	−0,8	1,3	9,2	13,8	9,5	2,0	−5,1	−13,1	−16	−24,1
Средни месечни валежи (mm)	20	24	41	32	21	6	3	2	3	10	19	20	201
Средно количество слънчеви часове	112,7	119,4	146,2	194,4	275,1	335,5	353,8	348,1	289,2	216,8	157,2	104,4	2653
Източник: Погода и Климат[11]

Според оценките на преброяването на населението на Туркменистан от 2012 г., етническият състав на града е: 85% туркмени, 77,7% руснаци, 7,5% арменци, 1,1% турци, 1,1% узбеки и 1% азери.^[12] Оценките, както и резултатите за броя на населението официално не се публикуват.

Главните отрасли на туркменската столица са производството на памучни текстили и металургията. Градът е важна спирка на Транскаспийската железница. Голяма част от заетостта в Ашхабад се предоставя от държавни институции. Ашхабат участва в създаването на международен транспортен и транзитен коридор, улесняващ превоза на стоки между Централна Азия и Персийския залив.^[13] Силно развита е търговията, като из града са разположени много базари и търговски центрове.

Промишленост

Над 43 големи, 128 средни и 1700 малки промишлени предприятия се намират в Ашхабад и покрайнините.^[14] Най-важните промишлени предприятия са „Ашнефтемаш“, „Туркменкабел“, „Туркменбаши текстил комплекси“ и други.^[15]

Столицата се обслужва от международно летище Ашхабад. В града е разположено седалището на Туркменистанските авиолинии.^[16] Ашхабад има въздушна връзка до и от всички големи градове в страната, както и някои градове в Азия и Европа, особено държави членки на ОНД.

Транскаспийската железница (Туркменбаши – Балканабад – Берекет – Ашхабат – Мари – Туркменабад) преминава през града от изток на запад. От 2006 г. има железопътна линия и на север, Транскаракумската железница. През май 2009 г. е завършена реставрацията на централната железопътна гара в града.

Градският транспорт е съставен основно от автобуси, като над 60 линии покриват над 2230 km със 700 автобуса. От 1964 г. до 2011 г. градът разполага и с тролейбусен транспорт. През 2016 г. е открита монорелсова линия, която е и първата в региона на Централна Азия.

През 2008 г. е съобщено за предстоящо строителство на Ашхабадски метрополитен.^[17][18] През 2014 г. президентът Гурбангули Бердимухамедов възлага на украинската строителна асоциация „Интербудмонтаж“ да проучи въпроса за строителството на метро в Ашхабад във връзка с увеличението на столичното население.^[19]