Голям александър

Видът достига до 58 cm, крилата достигат средно 18.9–21.5 cm а опашката -- 21.5-35.5 cm. Възрастните индивиди обичайно тежат между 200 и 300 g.^[2][3] Като цяло оперението е зелено със синьо-сив отблясък по бузите и тила, особено при мъжките. Коремът е жълто-зелен, горната част на средните опашни пера са синкаво-зелени, външните опашни пера са целени, докато перата под опашката са изцяло жълти. Всички папагали от вида голям александър (без значение от възрастта, пола или принадлежността към определен подвид), има червеникаво-кафяво петно в горния край на крилете (на рамената). Горната и долната части на клюна са червени с жълто накрая. Ирисите на възрастните са жълтеникаво-бели и околоочните пръстени са светлосиви. Краката са сиви, с изключение на подвида P. e. siamensis (обитаващ Лаос или Сиам), при който са жълтеникаво-сиви.

С напредване на възрастта (след третата година нататък) видът проявява полов диморфизъм. Незрелите индивиди и от двата пола приличат на възрастните женски, но са с по-убити цветове. Възрастните мъжки винаги се характеризират с черен пръстен на врата и голяма розова ивица на тила. Мъжките често имат тясна синьосива ивица над яркорозовата ивица на тила. Възрастните женски често имат пръстен на врата в цвят, вариращ от светло до тъмно сиво, и никога на това място нямат черни пера. Младите добиват оперението на възрастни на възраст между 18 и 30 месеца, но в някои случаи могат да го добият и на 12 месеца, а в други да останат с младежкото си оперение дори и на 36 месеца. В резултат на това, може да е трудно със сигурност да се определи пола на големия александър до навършване на тригодишна възраст.

Младите мъжки могат да бъдат идентифицирани когато поникнат черните пера на техните вратни пръстени и/или розовите пера на тилните им ивици. Възрастните индивиди, които нямат нито черни пера на врата, нито розови пера на тила, обикновено се оказват женски.

На база географското разпространение, са идентифицирани следните подвидове, много от които алопатрични:

• Psittacula eupatria eupatria, номинален подвид – Източна Индия до Андхра Прадеш на юг, Шри Ланка.
• Psittacula eupatria avensis, индобирмански голям александър – Североизточна Индия до Кяйками в Мианмар
• Psittacula eupatria magnirostris – Андамански острови
• Psittacula eupatria nipalensis, непалски голям александър – Източен Афганистан, Пакистан, северна и централна Индия, Непал, Бутан до Асам в североизточна Индия.
• Psittacula eupatria siamensis, лаоски голям александър, сиамски голям александър – Виетнам, Камбоджа, Лаос, северен и източен Тайланд.

Размножителният сезон на големия александър в естественото му местообитание трае от ноември до април. Обичайно в едно люпило има 2–4 яйца с размери около 34.0 x 26.9 mm. Средният инкубационен период е 28 дни, като обикновено започва със снасянето на второто яйце. Пиленцата се оперушинват около седмата си седмица. До около третата седмица родителите се грижат за тях и ги учат, между третия и четвъртия месец вече стават самостоятелни.

В Пакистан видът е критично застрашен, особено в провинция Пунджаб. Причините са основно редуциране на хабитата (изсичане на стари дървета) и прекомерно бракониерство за диви млади индивиди. Пазарното търсене за папагали от вида е довело до драстично намаляване на популацията от вида. Въпреки че продажбата им в Пакистан е официално забранена, могат да бъдат открити в свободна продажба.

В природата видът се храни със семена, ядки, едри и дребни плодове, цветни пъпки, цветове и нектар. Видът причинява значителни вреди на плодните градини, зърнените култури и посевите от ориз и царевица.

В изкуствени условия е необходим пресен микс (със или без изсушени плодове и/или зеленчуци) от разнообразни семена, зърна и ядки, които представляват типичната му диета и в природата.

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Голям александър

• Birds of India by Grimmett, Inskipp and Inskipp, ISBN 0-691-04910-6

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alexandrine Parakeet в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​