Жан Нувел

Роден е на 12 август 1945 г. във Фюмел, департамент Лот е Гарон, в семейството на учители. Детството си прекарва в Сарла, градче с готическа архитектура в югозападна Франция.^[2] Като дете мечтае да стане художник, но родителите му го насочват към архитектурата. Така че той завършва Училището за изящни изкуства в Бордо (на френски: École des beaux-arts de Bordeaux) през 1964 г., през 1966 г. е приет да следва архитектура във Висшето национално училище за изящни изкуства (на френски: École nationale supérieure des Beaux-Arts) в Париж, където се дипломира през 1972 г.

През 1994 г. основава „Ателие Жан Нувел“, превърнало се през 2006 г. със своите 140 сътрудници в едно от най-големите архитектурни бюра във Франция. Седалището се намира в Париж, а филиали има в Лондон, Копенхаген, Минеаполис, Рим, Мадрид и Барселона.

През 1991 г. Жан Нувел е избран за вицепрезидент на Френския институт по архитектура, а от 1993 г. е почетен член на американския Институт на архитектите.

Гостува в България два пъти. Първият път е през 1999 г. През 2010 г. пристига в София за участие в международна среща разговор на тема „Трябват ли ни музеи и галерии“ – организирана от архитектурното сп. „Абитаре“.^[3]

През 2016 г. проектираната от него Doha Tower в катарската столица Доха е обявена за най-добра висока сграда от Съвета по небостъргачи и градска среда на церемония в Илинойския технически институт.^[4]

Сред проектите му има и за флакон на парфюм „Ив Сен Лоран“ (2007),^[5] както и за сервизи и прибори за хранене. През 2014 г. създава колекцията гумени обувки „Pure“.^[6]

Сред проектираните от Жан Нувел сгради са:

• 1987 – Nemausus 1 (жилища, 114 апартамента), Ним, Франция
• 1987 – Институт на арабския свят (на френски: Institut du monde arabe), Париж, Франция^[7]
• 1989 – Национална опера (на френски: Opéra national de Lyon), Лион, Франция^[8]
• 1994 – Фондация „Картие“ за съвременно изкуство (на френски: Fondation Cartier pour l'Art Contemporain) (офиси / културни пространства), Париж, Франция^[9]
• 1995 – „Евралил“ (на френски: Euralille), (магазини / офиси / жилища), Лил, France
• 2000 – Културен и конферентен център (концертна зала / конферентна зала / музей / ресторант), Люцерн, Швейцария
• 2000 – Съдебна палата (на френски: Palais de Justice), Нант, Франция
• 2001 – „Златният ангел“ (на чешки: Zlatý Anděl), Прага, Чехия
• 2002 – Монолит от Expo.02, Муртен, Швейцария
• 2004 – „Торе Агбар“ (на испански: Torre Agbar) (офис сграда), Барселона, Испания
• 2004 – Музей II, Samsung Museum of Art, Сеул, Южна Корея^[10]
• 2005 – Разширение на Музей „Кралица София“ (на испански: Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofía), Мадрид, Испания
• 2006 – Музей на улица „Бранли“ (на френски: Musée du quai Branly), Париж, Франция
• 2006 – Театър „Гътри“ (на английски: Guthrie Theater), Минеаполис, Минесота, САЩ
• 2009 – Концертна зала на Копенхаген (на датски: DR Koncerthuset), Копенхаген, Дания
• 2010 – 100 Eleventh Avenue, Манхатън, Ню Йорк, САЩ.^[11][12]
• 2010 – Временен павилион „Серпентайн гелъри“ (на английски: Serpentine Gallery), Лондон, Великобритания^[13]
• 2010 – One New Change, Лондон, Великобритания
• 2011 – Tower 25, Никозия
• 2012 – Небостъргач „Doha Tower“, Доха, Катар^[14]
• 2012 – Кметство, Монпелие, Франция.^[15]
• 2015 – Парижка филхармония (на френски: Philharmonie de Paris), Париж, Франция.^[16]

Критиците говорят за „театралност“ на проектите му, а самият Нувел твърди, че архитектурата и киното са много близки.^[17]

Някои виждат „процес на дематериализация“ на сградите му, които преливат в околната среда, за „преодоляване на границата на архитектурната творба с външния свят“ и за „дисперсията на сградата в пространството“.^[18]

• 1989 – Aga Khan Award for Architecture за проекта за Институт на арабския свят в Париж
• 2001 – Praemium Imperiale
• 2001 – Златен медал за архитектура на RIBA (на английски: Royal Institute of British Architects)
• 2005 – Уолф награди за изкуства
• 2008 – „Прицкер“

Кавалер на Ордена на почетния легион (2010).

Почетен доктор на Университета на Буенос Айрес (1983), на Кралския колеж за изкуства в Лондон (2002), на Неаполитанския университет „Федерико Втори“ (2002), на Висшия институт за изкуства на Куба (2006) и на Католическия университет в Лувен (2013).

• 
  Институт на арабския свят, Париж, изглед откъм Сена (1987)
• 
  Национална опера, Лион (1989)
• 
  Национална опера, Лион (1989)
• 
  „Златният ангел“, Прага (2001)
• 
  Монолит от Expo.02, Муртен (2002)
• 
  Разширение на Музей „Кралица София“, Мадрид (2005)
• 
  Разширение на Музей „Кралица София“, Мадрид (2005)
• 
  Музей на улица „Бранли“, Париж, видян от Айфеловата кула (2006)
• 
  „Живата стена“ на Музея на улица „Бранли“, Париж (2006)
• 
  Концертна зала на Копенхаген (2009)
• 
  100 Eleventh Avenue, Манхатън, Ню Йорк (2010)
• 
  100 Eleventh Avenue, Манхатън, Ню Йорк (2010)
• 
  Временен павилион „Серпентайн гелъри“ (2010)
• 
  Tower 25, Никозия (2011)
• 
  „Синята кула“, Шарлероа (2014)

Брад Пит и Анджелина Джоли кръщават първородното си дете на негово име. Дъщеря им се казва Шило Нувел Джоли Пит.^[19]

• Patrice Goulet, Jean Nouvel et Philippe Ruault, Jean Nouvel, Paris, Les éditions du Regard, coll. „Monographies“, 1994, 262 p. (ISBN 978-2-84105-043-7)
• Jean Baudrillard et Jean Nouvel, Les objets singuliers, Paris, Éditions Calmann-Lévy, coll. „Petite bibliothèque des idées“, 2000, 125 p. (ISBN 978-2-7021-3043-8)
• Jean Nouvel, Yann Kersalé, Jacques Hondelatte, Régis Durand, Anne-Marie Cocula, Mireille Bénéjeam, L'église Sainte-Marie de Sarlat, Bordeaux, France, Éditions Le Festin, coll. „Librairie de l'architecture et de la ville“, 2001, 84 p. (ISBN 978-2-909423-82-1)
• Jean Nouvel, Yann Kersalé, Hubert Tonka, et Régis Durand, L'Inattendu muséal selon Jean Nouvel, Bordeaux, France, Éditions Le Festin, coll. „Librairie de l'architecture et de la ville“, 2001, 64 p. (ISBN 978-2-909423-83-8)
• Jean Nouvel, Fabrice Bousteau, Caroline Cros, et Malika Bauwens (Collectif), César: Anthologie par Jean Nouvel, Bordeaux, France, Beaux Arts Éditions, coll. „Beaux Arts Expositions“, 2008, 42 p. (ISBN 978-2-84278-628-1)
• Daniel Giralt-Miracle et Jean Nouvel, Ribas & Ribas, Barcelona, Espagne, Viena Ediciones, 2009, 528 p. (ISBN 978-84-8330-520-1)

• Marco Casamonti et Christine Piot, Jean Nouvel, Arles, France, Éditions Actes Sud, coll. „Grands architectes“, 2008, 119 p. (ISBN 978-2-7427-7661-0)
• François Chaslin, Jean Nouvel critiques, Gollion, Suisse, Éditions Infolio, coll. „Archigraphy“, 2008, 270 p. (ISBN 978-2-88474-093-7)
• Philip Jodidio, Jean Nouvel by Jean Nouvel. Complete Works 1970 – 2008, Cologne, Paris, Éditions Taschen, 2009, 896 p. (ISBN 978-3-8228-5772-4)
• Prouvé/Nouvel-Ferembal House, Éditions Galerie Patrick Seguin, 2011 (ISBN 978-2-909187-01-3)
• Christian Bachelier, Théâtre de l'Archipel: Genèse et émergence d'une œuvre d'art, Alliance Éditions, 2012, 256 p. (ISBN 978-2-916666-13-6)

• В Общомедия има медийни файлове относно Жан Нувел
• ((fr)) ((en)) Официален сайт на Жан Нувел
• ((fr)) ((en)) Jean Nouvel Design
• ((en)) Жан Нувел в Greatbuildings.com
• „Има ли живот, има преразглеждане“, разговор с Жан Нувел на Георги Станишев, Лило Попов и Христо Буцев, в-к „Култура“, бр. 47 (2107), 29 ноември 1999 г.
• „Жан Нувел вдига арт дворец насред Сена“, Webcafe.bg, 10 октомври 2010 г.