Прицкер (награда)
Прицкер (на английски: Pritzker) е годишна архитектурна награда, връчвана от фондация „Hyatt“. Присъжда се на действащи архитекти, чиито работи демонстрират притежанието на качества като талант, широк кръгозор и отговорност. Архитекти, които имат значителни постижения в изграждането на естетическа заобикаляща ни среда посредством изкуството на архитектурата и в съгласие с принципите за хуманност.[1] Наградата е основана от Джей А. Прицкер и съпругата му Синди и се финансира от фамилията Прицкер. Смятана е за един от най-престижните световни призове за архитектура. Често е определяна като еквивалент на Нобелова награда в архитектурата,[2] а също може да бъде сравнена и с филмовите награди „Оскар“. Призът се присъжда независимо от националност, раса, вероизповедание или идеология.[3] Лауреатите получават почетна грамота и парична сума в размер на $100 000 долара. До 1987 г. ограничен тираж от пластика на Хенри Мур се връчва заедно с наградата. След тази година се изработва бронзов медальон, който замества пластиката.[1] На гърба му на латински е изписано: firmitas, utilitas, venustas (на български: устойчивост, утилитарност, наслада). Надписът е вдъхновен от римския архитект от античността – Витрувий.[1]
| Прицкер Pritzker Prize | |
 | |
| Домакин | фондация „Хаят“ |
|---|---|
| Дата | ежегодно |
| Възнаграждение | $ 100 000 |
| Първо връчване | 1979 |
| Уебсайт | www.pritzkerprize.com |
| Прицкер Pritzker Prize в Общомедия | |
Изпълняващият длъжността изпълнителен директор на наградата всяка година отправя молба за издигане на номинации към хора от академичните среди, критици и експерти с интереси в сферата на архитектурата. Поканват се да направят номинации и носителите на приза. Всеки лицензиран архитект също може да изпрати персонално предложение преди 1 ноември всяка година. Журито се състои от между 5 и 9 членове, всеки един е експерт и признат професионалист в своята област – архитектура, образование, култура, бизнес и издателска дейност. Дебатирането се извършва в началото на годината върху получените номинации от предходната година. През пролетта се обявяват резултатите.
Заха Хадид (2004), Кадзуо Седжима (2010), Ивон Фарел (2020), Шели Макнамара (2020) и Ан Лакатон (2021) са жените, печелили наградата. Най-младият лауреат е французинът Кристиан де Портзампарк, 50-годишен в годината на награждаването му.
Лауреати[4]
| Година | Лауреат | Националност | Примерна творба (година на реализация) | Място на церемонията | |
|---|---|---|---|---|---|
| 1979 | Филип Джонсън |  САЩ |  | Стъклената къща (1949) | Дъмбартън Оукс |
| 1980 | Луис Бараган |  Мексико |  | Torres de Satélite (1957) | Дъмбартън Оукс |
| 1981 | Сър Джеймс Стърлинг |  Великобритания |  | Seeley Historical Library (1968) | Строителен музей, Вашингтон |
| 1982 | Кевин Рош | САЩ |  | Сграда на Рицарите на Колумб, Ню Хейвън (1969) | Институт за изкуства, Чикаго |
| 1983 | Йау Минг Пей | САЩ |  | Източно крило на Националната художествена галерия, Вашингтон (1978) | Метрополитън музей, Ню Йорк |
| 1984 | Ричард Майер | САЩ |  | Висш музей за изкуство, Атланта (1983) | Национална художествена галерия, Вашингтон |
| 1985 | Ханс Холайн |  Австрия |  | Абтайберг Мусеум, Мьонхенгладбах (1982) | Библиотека Хънтингтън |
| 1986 | Готфрид Бьом |  Германия |  | Църква „Възкресение Христово“, Кьолн (1968) | Worshipful Company of Goldsmiths |
| 1987 | Кензо Танге |  Япония |  | Катедрала „Непорочно зачатие на света Богородица“, Токио (1964) | Музей за изобразително изкуство „Кимбъл“ |
| 1988 | Гордън Бъншафт | САЩ |  | Библиотека Бейнике за редки книги и ръкописи (1963) | Art Institute of Chicago |
| 1988 | Оскар Нимайер |  Бразилия |  | Катедрала на Бразилия, Бразилия (1958) | Art Institute of Chicago |
| 1989 | Франк Гери |  Канада САЩ |  | Концертна зала „Уолт Дисни“, Лос Анджелис (1999 – 2003) | Tōdai-ji |
| 1990 | Алдо Роси |  Италия |  | Бонефантен Мусеум (1990) | Палацо Граси, Венеция |
| 1991 | Робърт Вентури | САЩ |  | Национална галерия в Лондон, крило „Сейнсбъри“ (1991) | Palacio de Iturbide, Мексико |
| 1992 | Алваро Сиза |  Португалия |  | Pavilion of Portugal in Expo'98 (1998) | Библиотека „Харолд Уошингтън“ |
| 1993 | Фумихико Маки | Япония |  | Tokyo Metropolitan Gymnasium (1991) | Пражки град |
| 1994 | Кристиан де Портзампарк |  Франция |  | Посолство на Франция в Берлин (2003) | The Commons, Кълъмбъс, Индиана |
| 1995 | Тадао Андо | Япония |  | Nagaragawa Convention Center (1995) | Версайски дворец |
| 1996 | Рафаел Монео |  Испания |  | Конгресен център „Курсаал“ в Сан Себастиан (1999) | Център „Гети“ |
| 1997 | Свере Фен |  Норвегия |  | Норвежки музей на ледниците във Ферланд (1991) | Музей Гугенхайм - Билбао |
| 1998 | Ренцо Пиано | Италия |  | Международно летище Кансай (1994) | Белият дом, Вашингтон |
| 1999 | Сър Норман Фостър | Великобритания |  | Милениъм Бридж, Лондон (2000) | Altes Museum |
| 2000 | Рем Куулхаас |  Холандия |  | Посолство на Нидерландия в Берлин (2003) | Йерусалимски археологически парк |
| 2001 | Херцог & де Мерон |  Швейцария |  | Тейт Модърн (2000) | Монтичело |
| 2002 | Глен Мъркът |  Австралия |  | Berowra Waters Inn (1983) | Капитолий, Рим |
| 2003 | Йорн Утсон |  Дания |  | Опера на Сидни (1973) | Кралска академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“ |
| 2004 | Заха Хадид |  Ирак Великобритания |  | Bridge Pavilion (2008) | Ермитаж, Санкт Петербург |
| 2005 | Том Мейн | САЩ |  | San Francisco Federal Building (2007) | Pritzker Pavilion, Millennium Park |
| 2006 | Паулу Мендес да Роша | Бразилия |  | Saint Peter Chapel, Campos do Jordão, São Paulo (1987) | Дворец Долмабахче, Истанбул |
| 2007 | Сър Ричард Роджърс | Великобритания |  | Седалище на „Лойд“ в Лондон (1986) | Банкетна къща, Уайтхол |
| 2008[5] | Жан Нувел | Франция |  | Торе Агбар (2005) | Библиотека на Конгреса, Вашингтон |
| 2009[6] | Петер Зумтор | Швейцария |  | Спа комплекс Therme Vals, Валс, Швейцария (1996) | Дворец на Законодателното събрание на Буенос Айрес |
| 2010[7] | Кадзуо Седжима и Рюе Нишидзава | Япония |  | Музей за съвременно изкуство в Каназава (2003) | Остров Елис, Ню Йорк |
| 2011[8] | Едуарду Соуто де Моура | Португалия |  | Общински стадион в Брага | Аудиториум „Андрю У. Мелон“, Вашингтон |
| 2012 | Уонг Шу |  Китай |  | Музей на Нинбо, Нинбо | Пекин |
| 2013[9] | Тойо Ито |  Япония |  | Sendai Mediatheque, (2001) | Президентска библиотека и музей „Джон. Ф. Кенеди“, Бостън |
| 2014 | Шигеру Бан | Япония | Център „Жорж Помпиду“ в Мец (2010) | Държавен музей (Амстердам), Амстердам | |
| 2015[10] | Фрай Ото |  Германия |  | Олимпийски стадион (Мюнхен) (1972) | New World Center, Маями |
| 2016 | Алехандро Аравена |  Чили | .jpg) | Сиамските кули, Папски католически университет на Чили | Седалище на ООН, Ню Йорк |
| 2017 | Рафаел Аранда, Карме Пигем & Рамон Вилалта (RCR Arquitectes) |  Испания |  | Библиотека „Свети Антоний“, Барселона (2008) | Дворец „Акасака“, Токио |
| 2018 | Балкришна Доши |  Индия |  | Индийски институт по мениджмънт в Бенгалуру (1977 – 1992) | Музей „Ага Хан“, Торонто |
| 2019[11] | Арата Исодзаки | Япония |  | Небостъргач „Мито“ в Мито (1990) | Версайски дворец |
| 2020[12] | Ивон Фарел и Шели Макнамара |  Ирландия |  | Корпус „Графтън“ на Университет Бокони (2007) | онлайн |
| 2021[13] | Ан Лакатон и Жан-Филип Васал |  Франция | Небостъргач „Bois le Prêtre“, социални жилища (2005) | ||
