Закарпатска област

Сегашната територия на Закарпатска област е била част от български комитат по време на Първото българско царство с център град Хунград (Ужгород). Впоследствие преминава под управлението на Средновековна Унгария, а по-късно до края на Първата световна война, е в пределите на Австрийската империя и Австро-Унгария. След края на войната е присъединена към новообразуваната държава Чехословакия като отделен регион заедно с Бохемия, Моравия и Словакия. По време на Втората световна война областта е окупирана от Нацистка Германия, като е присъединена към Унгария. След края на войната със съветско-чехословашкото съглашение от 29 юни 1945 г. е присъединена към СССР, като на 22 януари 1946 г. е образувана Закарпатска област в състава на Украинската ССР. След разпадането на СССР областта остава в състава на независима Украйна. Преди 1993 г. сред населението в областта има настроения за присъединяване отново към Чехословакия, но те не придобиват голяма популярност, поради разпадането на Чехословакия на две държави (Чехия и Словакия) и тези стремления по-късно са забравени.

Закарпатска област се намира в крайната западна част на Украйна. На юг граничи с Румъния, на югозапад – с Унгария, на запад – със Словакия, на северозапад – с Полша, на север – с Лвовска област и на североизток и изток – с Ивано-Франкивска област. В тези си граници заема площ от 12 753 km² (най-малката по площ в Украйна, 2,78% от нейната площ).^[2]

Областта заема югозападните склонове на северната част на Източните Карпати (т.нар. Украински или Лесисти Карпати) и североизточната периферия на Среднодунавската низина, която тук е известна като Закарпатска низина. Планините заемат около 80% от територията на областта, като образуват три успоредни помежду си хребета с посока на простиране от северозапад на югоизток – Вододелен (височина до 1693 m), Полонински (1883 m) и Вулканически (1081 m), отделени един от друг от дълбоки и дълги долини. В източната част на областта, на границата с Ивано-Франкивска област, обособени от напречната, меридионална долина на река Тиса, са разположени масивите Раховски (на запад) и Черногора (на изток) с връх Говерла 2061 m (48°09′36″ с. ш. 24°30′01″ и. д. / 48.16° с. ш. 24.500278° и. д.48.16, 24.500278), на границата с Ивано-Франкивска област, най-високата точка на Украйна. Тези два масива имат алпийски форми на релефа. Проходите в Източните Карпати са разположени на височина над 800 m – Ужокски (852 m), Средноверецки (839 m), Вишковски (930 m), Яблоницки (921 m) и др. Югозападно от Източните Карпати са разположени хълмисти и силно разчленени предпланински височини, с височина 300 – 400 m, които стъпаловидно се спускат към Закарпатската низина.^[2]

Климатът на областта е умерено континентален. Средната януарска температура в низината е -2 – -3 °C, в предпланинските райони -3 – -4 °С, в планинските райони -5 – -9 °С, а средната юлска съответно 19 – 20 °C, 17 – 18 °С и 6 °С. Годишната сума на валежите се изменя от 600 – 700 mm в низината, 800 – 1000 mm в предпланините, до 1000 – 1400 mm и повече в планините. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) в низината е до 230 денонощия, в предпланините 210 – 230 денонощия, в планините 90 – 210 денонощия.^[2]

Цялата територия на областта попада във водосборния басейн на река Тиса (ляв приток на Дунав), която протича през нея с горното си течение. Нейните основни притоци тук са десни: Тересва, Теребля, Рика, Боржава, Латорица, Уж и др., и водите им се използват като източници на електроенергия, питейно водоснабдяване и напояване. Областта разполага и с множество минерални извори: солени, сернисти, йодисти, въглекисели, железисти и др.^[2]

В ниските части на областта са разпространени предимно ливадните (оподзолени и оглинени) и алувиалните почви. Предпланините са заети от кафяви подзолисти и повърхностно-глееви почви, а в планините – кафяви горски с различна степен на опдзоленост, ливадно-кафяви, планинско-ливадни и торфени почви. Около половина от територията на Закарпатска област е заета от гори, като основните дървесни видове са бук (46% от горския фонд), смърч (24%), дъб (4,7%), ела (1,3%) и габър. В характера на растителната покривка е ярко изразена вертикалната зоналност. В Закарпатската низина преобладават обработваеми земи и лозя, а на места се срещат малки дъбово-габърови горички. В предпланинските райони са разпространени предимно дъбовите и дъбово-буковите гори, а в планините – букови (до 800 – 1000 m) и иглолистни (до 1300 – 1500 m) гори с примеси от бор в горния пояс. Районите над 1300 – 1500 m са заети от високопланински пасища – субалпийски до 1850 – 1900 m и алпийски над 1900 m. Планините се обитават от дива котка, рис, вълк, лисица, кафява мечка, дива свиня, европейска кошута, благороден елен, норка, заек и др., и различни видове птици.^[2]

На 1 януари 2015 г. населението на Закарпатска област област е наброявало 1 259 068 души (2,78% от населението на Украйна). Гъстота – 98,54 души/km². Градско население – 36,78%. Тя има мултиетническо население. Около 80,5% от населението са украинци^[3], други етнически групи в областта са: унгарци (12,1%), румънци (2,6%), руснаци (2,5%), цигани (1,1%), словаци (0,5%) и германци (0,3%).

Езиците на етническите групи са уважавани и се изучават в училищата и другите културни институции. Първият унгарски колеж в Украйна е създаден в град Берегово. Областта е родина на около 14 000 цигани, което ги прави най-компактната циганска група в страната. В нея живеят и известен брой русини, които не са признати от украинската власт за малцинство и се смятат за украинска етническа група. Около 10 100 души (0,8%) са се обявили като русини след последното преброяване в страната.^[4]

В административно-териториално отношение Закарпатска област се дели на 5 областни градски окръга, 13 административни района, 11 града, в т.ч. 5 града с областно подчинение и 6 града с районно подчинение и 19 селища от градски тип.^[1]