Захарна ябълка

Захарната ябълка е малък, полу- (или късно) широколистен,^[6]

Плодът на захарната ябълка има сладкобелезникава целулоза и е популярен на тропическите пазари.^[6]

Захарната ябълка е родом от тропическите Америки и Западна Индия, но точният произход е неизвестен. Сега е най-широко култивираният от всички видове Annona. Отглежда се заради плодовете си в тропиците и по-топлите субтропици, като Индонезия, Тайланд и Тайван. Въведен е в Южна Азия преди 1590 г. Натурализиран е чак на север до Южна Флорида в Съединените щати и на юг като Бахия в Бразилия, Бангладеш, като е инвазивен вид в някои райони.

В традиционната индийска, тайландска и американска медицина листата се използват в отвара за лечение на дизентерия и инфекции на пикочните пътища.^[7] В традиционната индийска медицина те също се смачкват и се прилагат върху рани.^[7] В Мексико листата се търкат по пода и се поставят в кокошите гнезда, за да отблъснат кокошинките.^[5]

В Хаити плодът е известен като cachiman и се използва за приготвяне на сок.^[8] В Ливан и Сирия от него се правят различни десерти и се нарича „ashta“.

Дитерпеноидният алкалоид атизин е най-разпространеният алкалоид в корена. Други съставки на захарната ябълка включват алкалоидите оксофебин,^[9] ретикулин,^[9] изокоридин,^[10] и метилкоридалдин,^[10] и флавоноидът кверцетин-3-О-глюкозид.^[11]

Байер е патентовал процеса на екстракция и молекулярната идентичност на acetogenin анонин, както и използването му като биопестицид.^[12] Други ацетогенини са изолирани от семената,^[13] кората,^[14] и листата.

• 
  Цвят
• 
  Разсад
• 
  Клонки