Йога

Санскритското съществително име „йога“ (योग) е производно на корена „юдж“ (युज्) със значение „привързвам, свързвам, впрягам“.^[19] Думата произлиза от протоиндоевропейската „юг“ (*yewg-), „свързвам, впрягам“,^[20] и е когнатна с българската дума „иго“.^[21]

Думата „йога“ за пръв път се използва в духовен смисъл санскритската епическа поезия от втората половина на I хилядолетие пр. Хр. и се свързва с философската система, представена в „Йога сутра“, чиято основна цел е „съединяването“ на човешкия дух с божествения. „Йога сутра“ използва термина „крияйога“ за практическата страна на философската система – „съединяването с върховното“ чрез изпълнение на задължения във всекидневния живот.^[22]

Според древноиндийския учен Панини терминът „йога“ произлиза от един от два възможни корена – „юджир йога“ („впрягам“) или „юдж самадхау“ („концентрирам се“).^[23] Според традиционните коментатори в контекста на „Йога сутра“ коренът „юдж самадхау“ („концентрирам се“) трябва да се приеме за коректната етимология.^[24] Така според Панини, Вяса, първият коментатор на „Йога сутра“, директно заявява, че „йога“ означава „самадхи“ („концентрация“).^[25]

Крайната цел на йога е мокша („освобождаване“), макар че нейната точна форма зависи от философското или богословско течение на съответната школа. В класическата система ащанга йога крайната цел на йога практиката е достигането до състояние на самадхи и оставането в него.

Според американския индолог Дейвид Гордън Уайт, основните принципи на йога са до голяма степен установени към V век, като през следващите столетия се развиват редица техни вариации:^[26]

1. Медитативно средство за разкриване на дисфункционални възприятия и познания, както и тяхното преодоляване с цел освобождаване от всяко страдание, постигане на вътрешен мир и спасение. Илюстрация на този принцип се открива в индуистки текстове, като „Бхагавад Гита“ и „Йога сутра“, в някои произведения на махаяна будизма, както и в джайнистки текстове.^[27]
2. Издигането и разширените на съзнанието от индивидуалността към съвместното съществуване на всеки и всичко. Тези въпроси се обсъждат в източници, като индуистката ведическа литература и нейния епос „Махабхарата“, джайнистката „Прашамаратипракарана“ и в текстове на хинаяна будизма.^[28]
3. Път към всеобщо познание и просветено съзнание, позволяващо осъзнаването на непостоянната (илюзорна, лъжлива) и постоянната (истинска, трансцендентна) реалност. Примери за това има в текстовете на индуистките школи Няя и Вайшешика, както и в будистките текстове на Мадхямака.^[29]
4. Техника за влизане в други тела, създаване на множество тела и други свръхестествени действия. Описвана е в индуистката и будистка тарнтрическа литература, както и в будистката „Саманяпхала Сута“.^[30] Някои автори смятат тези практики за твърде отдалечени от основните направления на йога.^[31]

Според Свами Вишнудевананда йога има пет опорни точки:^[32]

• Правилни упражнения (асани). Тялото ни е предназначено да се движи и да се упражнява. Ако начинът ни на живот не осигурява достатъчно движение на мускулите и ставите, с времето се появяват болести и дискомфорт. Подходящите упражнения трябва да са приятни за този, който ги изпълнява, същевременно полезни за тялото, ума и духа.
• Правилно дишане (пранаяма). Йога учи как да използваме максимално дробовете си и да управляваме дишането. Правилното дишане трябва да е дълбоко, бавно и ритмично. Това подобрява жизнеността и прочиства ума.
• Правилно отпускане. Чрез пълно отпускане на мускулите се подмладява нервната система и се постига вътрешен мир.
• Правилна диета. Храната влияе върху ума. Йога препоръчва вегетарианска храна.
• Положително мислене и медитация. Това е най-важната част. Ние сме това, което мислим. Трябва да се стараем да мислим положително и творчески, което ще ни помогне да постигнем отлично здраве и спокоен ум. Положителен поглед към живота може да бъде развит чрез изучаване и практикуване на техниките от философията веданта.

Няма консенсус за хронологията на възникване и конкретната поява на йога извън общото разбиране, че тя се появява в Древна Индия. Различни автори отнасят нейното възникване към Индската цивилизация (XXXIII-XX век пр. Хр.),^[33][34] предведическа източна Индия,^[35] Ведическата епоха (XV-VI век пр. Хр.) и движението Шрамана.^[36] Някои изследователи идентифицират изображението на Печата на Пашупати от Индската цивилизация като асана от йога,^[37][10] докато други отхвърлят тази интерпретация като спекулативен резултат от проектирането на „по-късни практики върху археологически находки“.^[10][34] Според някои изследователи тези хипотези не си противоречат непременно, а йога е резултат от приемственост в развитието на традиция, продължаваща през всички тези епохи.^[38]

Предфилософските разсъждения на йога започват да се появяват в писмените източници около V-III век пр. Хр., а през следващите столетия се оформят философските школи на индуизма, будизма и джайнизма, наред с които йога започва да се превръща в съгласувана философска система.^[39] През Средновековието йога се развива в множество паралелни традиции. Йога привлича вниманието на образованата западна публика в средата на XIX век, наред с други теми от индийската философия.

Ведическа епоха (1700 – 500 г. пр. Хр.)

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Някои изследователи поддържат линейна теория, която се опитва „да интерпретира произхода и ранното развитие на индийските съзерцателни практики като последователен ръст от арийски корен“,^[40][41] точно както традиционният индуизъм разглежда Ведите като крайния първоизточник на всяко духовно познание.^[42][43] Други предпочитат композитен модел, в който предарийски прототип на йога съществува в Предведическата епоха, но той е усъвършенстван във Ведическия период.^[44]

Аскетичните практики, концентрацията и телесните пози, описани във Ведите, може би са предшественици на йога,^[45][46] но по думите на Джефри Самюъл „най-добрите ни свидетелства до момента показват, че [йога] практиките се развиват в същите аскетични кръгове, в които и ранните шрамана движения (на будисти, джайнисти и адживики), вероятно около VI и V век пр. Хр.“.^[9] На сходно мнение са и други автори, според които философията на йога е част от неведическа система, която включва също индуистката школа Самкхя, джайнизма и будизма - по думите на Хайнрих Цимер: „[Джайнизмът] не произлиза от брахманско-арийски източници, а отразява космологията и антроположията на много по-стара предарийска горна класа в североизточна Индия с корени в същата почва на архаични метафизични разсъждения като йога, самкхя и будизма, другите индиски неведически системи“.^[47][48][49]

Предкласическа епоха (500 – 200 г. пр. Хр.)

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Класическа епоха (200 г. пр. Хр. – 500 г. сл. Хр.)

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Средновековие (500 – 1500 г.)

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Съвременно възраждане

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Съществуват четири различни направления на йога: джнана йога – йога на знанието; карма йога – йога на действието (като карма йоги се характеризират дейните хора); бхакти йога – йога на космическата любов; и раджа йога – царска йога. За основоположник на системата йога се смята мъдрецът Патанджали, който я обособява в творбата си „Йога сутра“ върху съществуващ вече опит на отделни йоги. Терминологията в нея е изцяло взета от Ведите и е съобразена с техния авторитет. Ето защо йога се причислява към една от шестте ортодоксални системи (признаващи авторитета на Ведите) – миманса, санкхя, няя, вайшешика, веданта и йога.^[50] Системата йога, изложена в „Йога сутра“ е позната още като ащанга йога (ащ – осем; анга – степен). Тя има осем степени, като всяко следваща степен е свързана с предходните и подготвя следващите:

1. яма – себеовладяване, правила за обществено поведение (между отделните личности);
2. нияма – кодекс на личното поведение (вътреличностна самодисциплина);
3. асана – телесни положения, пози, упражнения;
4. пранаяма – съзнателно управление на ритъма на дишането;
5. пратяхара – оттегляне от сетивата и относителна независимост на ума от тях;
6. дхарана – насочване, съсредоточаване на мисълта;
7. дхяна – задържане на насочената мисъл, медитация;
8. самадхи – самореализиране, просветление.

Тези осем степени се групират в три вида:

• нравствена самодисциплина (яма и нияма);
• телесна самодисциплина (асана, пранаяма и пратяхара);
• умствена самодисциплина (дхарана, дхяна и самадхи).

Ащанга йога прилага на практика философията на санкхя с цел постигане освобождение (мокша) и съставя класическата йога. Обяснена е от Патанджали в неговата творба.^[51] Тази система се опитва да обясни природата на ума и средствата за постигане на крайната, най-висока, но не и последна цел на живота – кайваля, т.е. освобождаването на духа (пуруша) от материята (пракрити). Кайваля е позната още като нирвана, което в превод означава приблизително „не чрез материалното“ и се тълкува като висше състояние на съществуване, освободено от оковите на материалното тяло.

Основна цел на йогата е сливането на човека с природата^[51] или с Бога (Брахман).

Извън Индия йога се свързва най-вече с асаните (физическите пози) и пранаяма (съзнателното управление на дишането) в Хатха йога – йогата на тялото, на физическото и умственото здраве, както и в мантра йога.^[52][53]

Будизъм

В действителност йога възниква по времето на появата на будизма. Но будистката медитация има отделно развитие от йога. От друга страна дзен-будизмът, като форма на махаяна будизма, е известен със своята близост до йога.^[54]

Християнство

Православната църква определя йогата като основополагащо учение на религията индуизъм, което има различни школи, направления и тенденции, а не е просто един от видовете гимнастика. Поради тази причина йогата не се приема от православието.^[55][56][57] Някои православни богослови свързват йогата с окултизма, поради което осъждат практикуването на йога.

Някои християни съчетават йога и други аспекти на източната духовност в молитва и медитация, съществува т.нар. християнска медитация.^[58] Това е свързано с желанието да се познае Бог по един по-пълноценен начин.^[59]

Отношението на Католическата църква към йогата е предимно критично и свързано с опасения от издигане на тялото в култ. Римокатолическата църква не осъжда тези практики, но изразява опасения от свързани с тях рискове. През 1989 година Светият престол изпраща окръжно писмо до католическите епископи, което коментира „източните методи“ на молитва, включително йога. В него се казва, че „разбиран по неадекватен и неправилен начин, символизмът [на човешкото тяло] може дори да се превърне в идол и по този начин в пречка за издигането на духа към Бога.“ Според Ватикана еуфоричното състояние, достигано чрез йога, не трябва да се бърка с молитвата, нито да се приема за признак за Божието присъствие. Освен това писмото предупреждава, че съсредоточаването върху физическата страна на медитацията „може да се изроди в култ към тялото“, а приравняването на телесни състояния с мистицизма „може да доведе до психически смущения, а понякога и до морални извращения.“ Подобни опасения са изразявани още във времето на ранното християнство, когато Църквата се противопоставя на гностицизма.^[59]

Някои фундаменталистки християнски организации в САЩ осъждат практикуването на йога като несъвместимо с християнството, свързвайки йогата с приеманото за езическо движение „Ню Ейдж“.^[60]

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Йога.

Цитирани източници

• Извънредно патриаршеско и синодално обръщение към православния клир, миряните и държавните институции // bg-patriarshia.bg. Българска патриаршия, 2015. Посетен на 2020-11-12.
• Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том II (И — крепя̀). София, Издателство на Българската академия на науките, 1979.
• Дончев, Димо. Динамична християнска йога. Чи До Ра – пътят на слънчевата енергия. Славена, 2011. ISBN 9789545799020.
• Евтимов, Венцеслав. Йога. София, Ом, 1992. ISBN 954808001X.
• Панайотова, Десислава. Св. Синод на БПЦ-БП и Св. Синод на Еладската архиепископия отричат съвместимостта на йога с православието // bg-patriarshia.bg. Българска патриаршия, 2015. Посетен на 2020-11-12.
• Ankerberg, John et al. Encyclopedia of New Age Beliefs. Harvest House Publishers, 1996. ISBN 9781565071605. (на английски)
• Aranya, Swami Hariharananda. Yoga Philosophy of Patanjali with Bhasvati. Calcutta, India, University of Calcutta, 2000. ISBN 81-87594-00-4. (на английски)
• Bryant, Edwin. The Yoga Sutras of Patañjali: A New Edition, Translation, and Commentary. New York, USA, North Point Press, 2009. ISBN 978-0-86547-736-0. (на английски)
• Burley, Mikel. Haṭha-Yoga: Its Context, Theory, and Practice. Motilal Banarsidass, 2000. ISBN 9788120817067. (на английски)
• Carmody, Denise Lardner et al. Serene Compassion: A Christian Appreciation of Buddhist Holiness. Oxford University Press, 1996. ISBN 9780195099690. (на английски)
• Chatterjee, Satischandra et al. An Introduction to Indian Philosophy. Calcutta, University of Calcutta, 1984. (на английски)
• Crangle, Edward Fitzpatrick. The Origin and Development of Early Indian Contemplative Practices. Otto Harrassowitz Verlag, 1994. ISBN 9783447034791. (на английски)
• Dasgupta, Surendranath. A History of Indian Philosophy: Volume 2. Cambridge, Cambridge University Press, 1933. ISBN 9780521047791. (на английски)
• Dasgupta, Surendranath. A History of Indian Philosophy. Т. 1. Delhi, India, Motilal Banarsidass, 1975. ISBN 81-208-0412-0. (на английски)
• Dasgupta, Surendranath N. Philosophical Essays. Motilal Banarsidass Publ, 1990. ISBN 81-208-0750-2. (на английски)
• De Vaan, Michiel. Etymological Dictionary of Latin and the other Italic Languages (Leiden Indo-European Etymological Dictionary Series; 7). Leiden, Boston, Brill, 2008. ISBN 9789004167971. (на английски)
• Deussen, Paul. Sixty Upanishads of the Veda, Volume 1. Motilal Banarsidass Publishers, 1997. ISBN 978-8120814677. (на английски)
• Dumoulin, Heinrich. Zen Buddhism: A History. Voulme I. India and China. Macmillan, 1988. ISBN 9780029082607. (на английски)
• Evans-Wentz, Walter. Tibetan Yoga and Secret Doctrines. Oxford University Press, 2000. ISBN 978-0-19-513314-1. (на английски)
• Feuerstein, Georg. The Yoga Tradition: Its History, Literature, Philosophy and Practice. Hohm Press, 2012. ISBN 978-1-935387-39-8. (на английски)
• Flood, Gavin D. An Introduction to Hinduism. Cambridge University Press, 1996. ISBN 9780521438780. (на английски)
• 5 Points of Yoga // sivananda.org. International Sivananda Yoga Vedanta Centres, 2020. Посетен на 2020-11-12. (на английски)
• Jacobsen, Knut A. (ed.). Yoga Powers: Extraordinary Capacities Attained Through Meditation and Concentration. Leiden, Brill, 2011. ISBN 978-9004212145. (на английски)
• Jantos, Marek. Yoga // Cobb, Mark et al. Oxford Textbook of Spirituality in Healthcare. Oxford University Press, 2012. ISBN 978-0-19-957139-0. p. 362 – 363. (на английски)
• Joshi, K. S. On the Meaning of Yoga // Philosophy East and West 15 (1). 1965. DOI:10.2307/1397408. p. 53 – 64. (на английски)
• Larson, Gerald James. The Encyclopedia of Indian Philosophies: Yoga: India's philosophy of meditation. Motilal Banarsidass, 2008. ISBN 978-81-208-3349-4. (на английски)
• Mallinson, James. Sāktism and Hathayoga // 28 June 2012. Архивиран от оригинала на 2013-06-16. Посетен на 2013-09-19. (на английски)
• Mallinson, James. The Yogīs' Latest Trick // Journal of the Royal Asiatic Society 24 (1). Cambridge University Press, 2013. DOI:10.1017/s1356186313000734. p. 165 – 180. (на английски)
• McEvilley, Thomas. An Archaeology of Yoga // Anthropology and Aesthetics 1 (spring). 1981. DOI:10.1086/RESv1n1ms20166655. p. 51. (на английски)
• Possehl, Gregory. The Indus Civilization: A Contemporary Perspective. Rowman Altamira, 2003. ISBN 978-0-7591-0172-2. (на английски)
• Radhakrishnan, S. et al. A Sourcebook in Indian Philosophy. Princeton, 1967. ISBN 0-691-01958-4. (на английски)
• Samuel, Geoffrey. The Origins of Yoga and Tantra. Cambridge University Press, 2008. ISBN 978-0-521-69534-3. (на английски)
• Sarbacker, Stuart Ray. Samādhi: The Numinous and Cessative in Indo-Tibetan Yoga. SUNY Press, 2005. (на английски)
• Satyananda, Swami. Asana Pranayama Mudra Bandha. Munger, Yoga Publications Trust, 2008. ISBN 978-81-86336-14-4. (на английски)
• Singleton, Mark. Yoga Body: the origins of modern posture practice. Oxford University Press, 2010. ISBN 978-0-19-539534-1. OCLC 318191988. (на английски)
• Smart, Ninian. Doctrine and Argument in Indian Philosophy. Allen and Unwin, 1964. ISBN 9780041810110. (на английски)
• Steinfels, Peter. Trying to Reconcile the Ways of the Vatican and the East // The New York Times, 1990. Архивиран от оригинала на 2009-12-05. Посетен на 2010-05-28. (на английски)
• Македонски владика заплаши с анатема практикуващите йога // vesti.bg. vesti.bg, 2015. Посетен на 2020-11-12.
• Werner, Karel. Yoga and the Ṛg Veda: An Interpretation of the Keśin Hymn (RV 10, 136) // Religious Studies 13 (3). 1977. p. 289 – 302. (на английски)
• Whicher, Ian. The Integrity of the Yoga Darśana: A Reconsideration of Classical Yoga. SUNY Press, 1998. ISBN 978-0-7914-3815-2. (на английски)
• White, David Gordon. Yoga, Brief History of an Idea // Yoga in Practice. Princeton University Press, 2011. (на английски)
• White, David Gordon. The „Yoga Sutra of Patanjali“: A Biography. Princeton University Press, 2014. ISBN 978-1-4008-5005-1. (на английски)
• Zimmer, Heinrich. Philosophies of India. New York, New York, Princeton University Press, 1951. ISBN 0-691-01758-1. (на английски)