Карма
Понятието Карма (कर्म) означава действие, дело или дейност[1]и също така се отнася до духовния принцип за причината и следствието, където намеренията и действията на индивида са причина, която определя неговото бъдеще[2]. Доброто намерение и добрата постъпка са причина за добрата карма, която се проявява като бъдещо щастие, докато лошата умисъл и лошата постъпка са причина за лоша карма, която се проявява като бъдещо страдание[3][4]. Кармата е тясно свързана с идеята за прераждането в много школи на азиатските религии[5]. В тези школи кармата в настоящето засяга нечие бъдеще в този живот, както и вида и качеството на бъдещия живот и нечии преживявания в самсара[6].
Карма е ключово понятие с корени идващи от древна Индия в индуизма, будизма, джайнизма, сикхизма[7] и даоизма[8].
Етимология
Karma като Карман със ср.род от основна дума + n именително на Карма कर्म от корена √kṛ कृ, означава „да се направи, да направи, изпълнява, изпълни, причина, следствие, подготвям се, да предприема“[9]. Корен Kr (кри) е често срещан в древната санскритска литература и се използва, за да обясни идеите в Ригведа и в другите Веди, упанишади, пурани и епоси в индуизма[10][11]. Коренът „кри“ се появява и в думата санскрит означавайки, че това е език който е „добре направен“. Думата Карман се появява в Ригведа, например в 10.22.8.[12] както и думата карма[13].
Думата карма е свързана с вербалния прото-индоевропейски корен *kwer-„да се направи, създаде“[14].
Определение и значение
В индуизма и по-късно в будизма (вж карма в будизма) и сикхизма, това е резултатът от действията на човека. Човешкото съзнание се разглежда като извор на причинните импулси, които, от една страна, посяти в миналото влияят на настоящото състояние на съзнанието; а създадени в настоящето, определят бъдещите състояния на съзнанието. Важен аспект в източната философия е представата, че всяко същество, посяло дадена причина ще наблюдава, преживее и евентуално осъзнае последствията от тази причина. Поради тази причинно-следствена свързаност, естествено се достига и до извода за необходимостта от възможни нови проявления на съзнанието, което е било източник на дадени причинни импулси, останали неразтворени и неосъзнати от същото съзнание след прекрачването на границата на смъртта. Този процес още известен и означаван с понятието реинкарнация или прераждане. С други думи, идеята карма поражда, като естествено следствие идеята за прераждане. Под кармична причина а се разбира не само действието на тялото. Кармични причини-семена са също така мотивите, мислите, чувствата, желанията и разбира се думите изказани от човека.
Според индийската философска традиция има три вида карма:
1. Санчита карма – Натрупана, събрана карма, чиито резултати още не са се проявили.
2. Прарабдха карма или карма-съдба е тази част от санчита кармата, която съставя сегашния ни живот. Събират се плодовете на част от натрупаната карма.
3. Крияамана карма или карма-семена. Това е кармата, която човек сега създава, чрез своите мисли и постъпки и чиито плодове ще бере в бъдеще.
Тези три вида карма могат най-лесно да се обяснят с пример за фермер, който сее семена, после прибира реколта, част от която съхранява, а другата потребява.
Освен индивудуалната карма, която се отнася към дадено конкретно съзнание притежаващо нивото на развитие самосъзнание, има и групова карма, която може да се прояви и разгърне към дадено колективно съзнание на ниво семейство, род, нация, раса или цивилизация в общопланетарен аспект.
Пречистването на лошата карма започва с променяната на мислите, намеренията и действията в положителна посока. Основен метод за това пречистване е медитацията в различните школи (йога, даоизъм, будизъм).
Източници
- Khandro Rinpoche (2003), This Precious Life, Shambhala