Копривщенци

Копривщенци (единствено число: копривщенец, копривщенка, копривщенче) са жителите на град Копривщица, България. Аврадалъ (на турски: Avradale) от старото име на Копривщица – Авреталан.^[1]

Родени в Копривщица

А – Б – В – Г – Д —Е – Ж – З – И – Й —К – Л – М – Н – О —П – Р – С – Т – У —Ф – Х – Ц – Ч – Ш —Щ – Ю – Я

А

Антон Иванов (1884 – 1942) – комунист и революционер
Атанас Сиреков (1898 – 1939) – бивш кмет на Бургас
Атанас Христов (1879 – неизв.) – български офицер, генерал-майор

Б

Бобе Доросиев (18 февруари 1942 – ) – треньор на националния отбор по класическа борба
Брайко Хаджилуков (1880 – 1925) – деец на БРСДП (т.с.)

В

Вълко Моравенов (неизв.) – ктитор на храма „Св. Никола“
Вълко Чалъков (1765 – 1841) – ктитор на Рилския манастир

Г

Георги Бенковски (1843 – 1876) – революционер
Георги Тиханек (1845 – 1915) – революционер

Д

Дончо Ватах (началото на 19 в. – ок. 1860) – хайдушки войвода
Доротей Скопски (1830 – 1875) – врачански и скопски митрополит
Димитър Кацаров (1866 – 1958) – генерал-майор от артилерията
Димо Пиринджиев (1886 – 1941) – български комунистически деец
Дончо Плачков (1835 – 1876) – свещеник, посечен от турците

И

Иван Врачев (1921 – 1994) – партизанин, политик от БКП
Иван Делчев (1879 – неизв.) – български офицер, генерал-майор
Иван Ерчев – поп Ерчо (неизв. – 1880) – поборник от Априлското въстание и духовен водач на града
Иван Кесяков (1871 – 1965) – български лекар дарител
Иван Кривиралчев (1928 – 1944) – гимназист, партизански ятак
Иван Пеев (1864 – 1942) – политик и просветен деец
Иван Раков (1883 – неизв.) – български революционер от ВМОРО
Илия Раев (1864 – неизв.) – български офицер, генерал-,майор

К

Константин Доганов (1841 – 1900) – национл революционер, политик, кмет на Русе
Костадин Лютов (1927 – 1987) – юрист

М

Михаил Иванов (1860 – 1947) – български офицер, генерал-майор
Михаил Маджаров (1784 – 1869) – свещеник
Михаил Маджаров (1854 – 1944) – политик
Михаил Цицелков (1904 – 1924) – анархист и революционер

Н

Нестор Абаджиев (1851 – неизв.) – търговец и политик
Никола Белчов (1833 – 1876) – поп, един от организаторите на Априлското въстание
Найден Боримечков (1929 – 2000) – офицер, генерал-майор
Недко Каблешков (1867 – 1964) – общественик и политик, почетен граждани на Копривщица
Ненчо Палавеев (1859 – 1936) – благодетел
Нешо Тумангелов (1898 – 1941) – анархист и революционер
Никола Чипев (неизв.) – православен духовник, книжар, деец в Македония и Тракия на ВМОРО.

П

Павел Груев (1879 – 1945) – юрист
Петко Доганов (1802 – 1852) – ктитор
Пенчо Калканов – Видин (неизв. – 1926) – анархист и революционер
Петко Каравелов (1843 – 1903) – политик, министър-председател
Петко Попстоянов (1848 – 1925) – български офицер, полковник и опълченец

Р

Рашко Моровенов – ктитор на храма „Св. Никола“

С

Станю Топалов (1864 – неизв.) – български офицер, генерал-майор
Стефан Д. Векилов (неизв.) – български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията на два пъти^[2]
Стоян Тороманов (1865 – неизв.) – български офицер, полковник
Стоян Чомаков (1819 – 1893) – политик

Т

Тодор Главчев (1894 – неизв.) – български офицер, полковник
Тодор Каблешков (1851 – 1876) – революционер
Тодор Мирчов (неизв. – 1859) – благодетел
Тодор Карапетков (1853 – 1922) участник в Априлското въстание, благодетел

Ф

Филип Кривиралчев (1932 – 2019) – треньор на националния отбор по класическа борба, почетен гражданин на Копривщица

Х

Христо Догана (1765 – 1839) – благодетел^[3]
Хр. Петров (неизв.) – български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака^[4]

Ц

Цанко Бозов (1866 – неизв.) – български офицер, полковник
Цоко Будин (1830 – 1876) – революционер

Свързани с града

А – Б – В – Г – Д —Е – Ж – З – И – Й —К – Л – М – Н – О —П – Р – С – Т – У —Ф – Х – Ц – Ч – Ш —Щ – Ю – Я

А

Аврелиан (неизв. – 29 декември 1877) – руски унтер-офицер, казак, загинал за освобождението на Копривщица.

Д

Дмитрий Комаровски (1837 – 1901) – руски офицер, полковник, неговият отряд през 1877 г. освобождава града.^[5]

Е

Емили Странгфорд (1826 – 1887) – английска общественичка, пътешественичка, филантроп и радетелка за България по времето на Априлското въстание и след Освобождението

Ж

Живко Сталев (1912 – 2008) – юрист, живее в града, почетен граждани на Копривщица

Н

Никола Караджов (1841 – 1876) – един от организаторите в Копривщица на Априлското въстание, пренесъл Кървавото писмо в Клисура

П

Петко Стайнов (1890 – 1972) – академик

Т

Тодор Душанцалията (1844 – 1876) – един от организаторите в Копривщица на Априлското въстание

Деятели на културата, родени в града

А – Б – В – Г – Д —Е – Ж – З – И – Й —К – Л – М – Н – О —П – Р – С – Т – У —Ф – Х – Ц – Ч – Ш —Щ – Ю – Я

А

Александър Божинов (1926 – 2003) – журналист и художник
Андон Геров (1904 – 2000) – професор по животновъдство, почетен гражданин на Стара Загора
Александър Груев (1849 – 1905) – революционер, учител и читалищен деятел
Атанас Душков (1909 – 2000) – детски писател, почетен гражданин на Копривщица (посмъртно), почетен гражданин на София
Анна Михайлова Карапеткова-Венкова (2 април 1913 – 16 август 2007) – учителка, родолюбка, внучка на Тодор Карапетков.

Б

Борис Старирадев (1907 – 1963) – психиатър

В

Веселин Груев (1833 – 1860) – учител
Вельо Дебелянов (1892 – 1973) – архитект
Велика Душкова (1896 – 1967) – учител, туристически деятел
Вельо Мандулов (1866 – 1957) – народен учител
Виргиния Косева – Матеева – (1939 – ) – учител, режисьор, почетен гражданин на Копривщица
Владимир Хиндалов – (1883 – 1934) – български учител, библиотекар, ориенталист, османист и тюрколог, преподавател във Военното училище
Васил Юруков (1921 – 2001) – учител, диригент

Г

Генчо Белчев (1826 – 1892) – учител и поборник
Георги Гайтанеков (1938 – 2016) – актьор, почетен гражданин на Копривщица
Георги Груев (1832 – 1899) – просветен деец
Геро Добрович – Мушек (1775 – 1854) – народен учител и църковен протопсалт
Гаврил (неизв.) – архимандрит, свещеник и просветител, калугер в Рилският манастир
Гаврил Кацаров (1874 – 1958) – историк и класически филолог
Гавраил Скоклеков (1899 – 1988) – учител
Георги Орешков (1864 – неизв.) – есперантист
Георги Раджев (неизв.) – народен певец и цигулар, живял в годините около Освобождението

Д

Дамян Брайков (1894 – 1970) – учител по музика, диригент и композитор
Димитър Босилков (неизв.) – просветен деец
Душко Матеев Геров (1 юни 1947 –) – краевед по землеописание, Общинска служба по земеделие
Димчо Дебелянов (1887 – 1916) – поет
Драгия Делиделвов (1863 – 1928) – учител
Дойчо Карагьозов (1906 – 2002) – народен лечител
Дойчо Толинов (1919 – 2012) – народен певец
Драгия Тумангелов (1886 – 1961) – композитор, хоров диригент

Е

Евлампия Векилова (1834 – 1908) – учител, революционер
Екатерина Кесякова (1854 – 1922) – дарител
Евтимий Сапунджиев (1887 – 1943) – архимандрит, богослов и професор

И

Иван Говедаров (1850 – 1927) – издател и книжар
Иван Джартазанов (1875 – 1942) – учител, председател на първото в България Дружество за залесяване
Илия Касъров – общественик, деец по възраждането на българщината в град Сяр
Илия Каблешков (1797 – 1858) – просветител, основател на първото училище в Бяла черква
Иван Косев (1933 – 2014) – учител, диригент
Иван Личев (1845 – 1907) – дарил къщата си за безплатна ученическа трапезария
Иван Найденов (1907 – 1985) – учител, художник и читалищен деятел
Ивана Хаджигерова (1817 – неизв.) – учител
Иван Чорапчиев (неизв.) – учител
Искра Шипева (1958 – 2017) – музеен и читалищен деятел, почетен гражданин на Копривщица (посмъртно)

Й

Йоаким Груев (1828 – 1912) – просветен деец

К

Константин Босилков (1842 – 1919) – учител
Константин Геров (1829 – 1863) – учител
Кирил Палавеев (1965 – ) – български пулмулог, почетен гражданин на Копривщица

Л

Лука Доросиев (1865 – 1932) – дарител, учител, просветен деец и книжовник
Лука Ослеков (1868 – 1946) – учител и историограф на Копривщица

М

Мария Дебелянова-Григорова (1881 – 1968) – сестра и биограф на Димчо Дебелянов
Мария Кесякова (1875 – 1959) – учителка и дарителка
Мариус Петков Теофилов (1952 – 1993) – преподавател в Шуменски университет
Михаил Маджаров (1784 – 1869) – свещеник и просветител, дядо на Михаил Маджаров

Н

Нейко Азманов (1877 – 1974) – учител и лесовъд
Никола Беловеждов (1856 – 1930) – поборник и историограф
Нончо Воденичаров (1955 – 2009) – поп-певец, актьор, каскадьор, кмет на Раднево, почетен гражданин на Копривщица
Найден Геров (1823 – 1900) – писател
Никола Доганов (1843 – неизв.) – читалищен деятел
Нона Каблешкова (1842 – 1918) – работила е като учителка в Македония, радетелка за развиването на българското девическо образование.
Недельо Меслеков (1934 – 2002) – учител, режисьор
Неделчо Орешков (1840-те – 1909) – учител
Найден Попстоянов (1830 – 1876) – революционер, хилядник на въстаниците, народен учител, съосновател на читалището
Нешо Попбрайков (1840 – 1927) – учител, поборник и църковен протопсалт

П

Петко Будинов (1895 – 1947) – краевед и музеен уредник
Петко Сиреков (1866 – 1935) – български учител
Петър Жилков (1840 – 1909) – учител и поборник
Петко Теофилов (1919 – 1971) – радетел на музейното и туристическото дело, писател, почетен гражданин на Копривщица (посмъртно)

Р

Рада Киркович (1848 – 1941) – учител
Райна Косева (1903 – 1986) – учител, народен лечител, актьор, туристически деятел
Рашко Маджаров (1874 – 1943) – залесител, туристически деятел, политик и министър
Рашко Хаджистойчев (1836 – 1901) – лекар на копривщенските въстаници
Рашко Чорапчиев (1837 – 1893) – лекар и революционер

С

Спас Иванов (1837 – 1879) – лекар, четник в Първа българска легия, участник в Априлското въстание
Стоян Каблешков (1868 – 1953) – просветен деец и революционер, деец на ВМОРО
Стойчо Каравелов (1865 – 1916) – инженер-металург
Светлана Мухова (1971 – ) – историк, музеен уредник

Т

Теофил Теофилов (1944 – 2008) – архитект, кмет на Велико Търново
Тодор Чипев (1867 – 1944) – книгоиздател

Х

Христо Енчев (неизв. – 1893) – иконописец
Христо Кесяков (1868 – 1934) – военен лекар, кмет на Копривщица и Пловдив
Христо Попмарков (1819 – 1879) – учител и читалищен деятел в Свиленград, пръв кмет на Копривщица
Христо Пулеков (1817 – 1889) – учител, преводач и историограф, композитор и църковен псалт
Христо Пухов (1891 – 1954) – кинооператор, музикант и читалищен деятел

Деятели на културата, свързани с града

А – Б – В – Г – Д —Е – Ж – З – И – Й —К – Л – М – Н – О —П – Р – С – Т – У —Ф – Х – Ц – Ч – Ш —Щ – Ю – Я

А

Анна Каменова (1894 – 1982) – писател и преводач

В

Веселин Андреев (1918 – 1991) – поет
Варчо Варчев (1922 – 2005) – художник, живее и твори в града
Васил Василев д.м.н (1928 – 2020) – професор, ректор на Медицински университет (София), живее в града

Д

Добрин Иванов (Бинчо) (1931 – 2020) – диригент, почетен гражданин на Копривщица
Дойчо Иванов (1954 – ) – музеен и туристически деятел, живее и работи в града
Данаил Кусев (1889 – 1978) – лесовъд, работил и починал в града
Димитър Пиронков (1940 –) – учител, музеен деятел, почетен гражданин на Копривщица
Джоко Радивоевич (1927 – 2001) – скулптор, живее и твори в града
Димитър Тасков (1960 – ) – лекар, очен хирург, почетен гражданин на Търговище и Пловдив, живее в града
Джон Чарлз Уилтшир-Бътлър (1975 – ) – музикант, с копривщенски корен

Е

Етиен Леви (1957 – ) – музикант, живял в града
Екатерина Ослекова (1944 – ) – лекар, народен лечител, художник и поет, църковен настоятел и заслужил гражданин на Софийска област за 2018 г.^[6]
Елена Сертова (1926 – 2017) – архитект, живее и твори в града

Ж

Жоржета Ножарова (1904 – 1991) – учител, диригент, живяла в града
Желязко Петков (1923 – 2000) – анархист и революционер, журналист от в. „Свободна мисъл“, дърворезбар, живее и твори в града

З

Захарий Круша (1808 – 1881) – просветител

И

Иванка Дерменджийска-Горинова (1890 – 1968) – учителка, любима на Димчо Дебелянов
Иван Лазаров (1889 – 1952) – скулптор, академик

М

Михаил Герджиков (1887 – 1947) – български общественик, анархист и революционер, журналист
Марин Механджиев (1927 – 2005) – химик, почетен гражданин на Копривщица

Л

Лука Говедаров (1890 – 1950) – български журналист

Н

Николай Дюлгеров (бате Ники) (1944 – 2013) – съосновател на „Анонимни алкохолици“ – България, внук на копривщенския поборник от 1876 г. Рашко Дюлгеров (†1967), живял в града
Неофит Рилски (1793 – 1881) – учител в града
Николай Цанков (1942 – ), д.м.н – професор, полярен изследовател, живее в града

П

Петър Петров (1939 – 2012) – професор, актьор, живее в града

Р

Радко Дишлиев (1951 – 2009) – актьор, живее в града
Райна Кацарова – Кукудова (1901 – 1984) – професор фолклорист, почетен гражданин на Копривщица (посмъртно)
Райна Каблешкова (1948 – 2021) – историк, музеен деятел, писател – историограф на града, почетен гражданин на Копривщица

С

Симеон Венков (1943 – ) – професор, преподавател в Музикална академия, живее и твори в града
Славимир Генчев (1953 – 2020) – поет, писател, журналист и музеен деятел в града

Т

Тошко Живков (1940 – 2022) – лекар, народен лечител работил в града
Теодора Теофилова (1974 –) – еколог

У

Уста Гавраил (неизв.) – архитектон и устбашия на дюлгерския еснаф в града

Х

Христо Г. Данов (1828 – 1911) – учител и книжовник
Христо Колев Йорданов – Големия (1911 – 1995) – анархист, революционер, журналист, живее в града
Христо Спасунин (1923 – 2010) – писател и планинар, живее и твори в града

Ц

Цоньо Неделкин (1930 – 2021) – народен учител, поет и писател, почетен гражданин на Копривщица

Копривщенци, участници в Априлското въстание

Кратък и непълен списък с имената на граждани на град Копривщица взели участие в Априлското въстание от 1876 година.

На 29 декември 1877 г. отрядът на полковник Дмитрий Комаровски освобождава Копривщица.^[7]

Копривщенци, участници в Априлското въстание
Име	Забележка
Атанас Бучков	общественик, уста-башия на еснафа в Копривщица и въстаник от 1876 г. Подарил всичката си стока от платове и дрехи за обличане на въстаниците. Затварян и изтезаван от турците.^[8]
Брайко Енев	стотник на въстаниците, убит от турците след Априлското въстание 1876 г.^[9]
Вельо Атанасов Сейреков (Сиреков)	роден около 1842 г. в семейството на Атанас и Невена Сирекови. По професия дърводелец, грамотен, починал на 1 декември 1912 г. в Пловдив.^[10]
Вельо Николов Бояджиев	роден около 1850 г. в семейството на Никола Кр. Бояджиев и Куна Цанчова. По професия търговец, бояджия, грамотен, починал на 1 декември 1915 г. в Копривщица.^[10]
Гаврил Нончов Татарлиев	роден около 1848 г. в семейството на Нончо Татарлиев и Теодора Стойкова. По професия дребен търговец, грамотен, починал след 1914 г. в Копривщица.^[10]
Гавраил Хаджитодоров Ганчов	роден около 1841 г. в семейството на х. Тодор Ганчов и Мария Хаджинейкова. По професия производител на кашкавал, грамотен, починал на 3 декември 1914 г. в Копривщица.^[10]
Галактион Искров Кесяков	роден около 1835 г., хаджия, роден в семейството на Искро Кесяков и Лула Хаджигруева, търговец, грамотен, починал след 1914 г. в Копривщица.^[10]
Гаврил Груев Хлътов	роден през 40-те години на XIX в. в семейството на Грую и Нона Хлътови. По професия революционер, грамотен, убит на 12 май 1876 г. в Тетевенския балкан.^[10]
Георги Дойчов Шулев	роден през 1840 г ., починал в 1879 г. в Александрия, член на Военния съвет по време на въстанието, осъден на 7 години затвор в крепостта на град Синап – Османска империя.^[10]
Георги Костов	роден около 1851 г. по професия кръчмар, грамотен, живял в Кнежа, починал след 1911 г.^[10]
Георги Николов Каменаров	роден около 1844 г. в семейството на Никола Каменаров и Тана Янтахова. По професия кръчмар, грамотен, починал на 4 декември 1914 г. в Копривщица.^[10]
Георги Салчев	пренася Кървавото писмо до панагюрския комитет и Георги Бенковски когато е 19-годишен, и изминава 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят му издъхва от натоварването.
Георги Нешов Тиханек	роден през 1845, началник на комитетската стража, дал първия изстрел във въстанието, починал през 1915 в Копривщица.^[10] Състав на бойният отряд на Георги Тиханов дал първия изстрел по поробителя: Велю Серекътъ, Георги Каменарчето, Велю Мирчовъ, Неделю Н. Тиханекъ, Иванъ Фурнаджията, Илия Нанчовъ.
Георги Тосунов	по време на на въстанието арестуван и затворен в подземието на църквата Св. Николай, където оставя паметен надпис, написан с въглен. Търговец в Абисиния.^[8]
Генчо Костов Белчев	роден на 1 декември 1826 г., учител, след Освобождението се ръкополага за свещеник, почива на 17 юли 1892 г. в Копривщица.^[11]
Грую Кунчов Старибратов	роден около 1849 г. в семейството на Кунчо Старибратов и Цона Кунчова. Заможен, грамотен, починал на 29 януари 1928 г. в Пловдив.^[10]
Делчо Найденов Бурнусузов	роден около 1839 г., син на Найден Ненчов Бурнусузов, също участник във въстанието, майстори на черешови топчета.^[12] Делчо е починал след 1924 г.^[10]
Дончо Дойчов Плачков	роден през 1835 свещеник, посечен през 1876 г. от турците, изпратен в края на въстанието от копривщенските първенци при турската войска със златни дарове и молба да пощадят града.^[13]
Парашкева (Евлампия) Стоева Векилова	родена през 1834 г., монахиня, по професия учителка във Враца, Русе, Силистра и Пловдив, ушила знамето на копривщенските въстаници, починала в Пловдив през 1908 г.^[14]
Иван Генов Муховски – Фурнаджи	роден през 40-те години на XIX в., починал преди май 1896 г.^[10]
Иван Ерчев	свещеник, баща на Костадин Попиванов Ерчев, също въстаник.^[13]
Иван Стоянов Янтахов	роден около 1854 г. в семейството на Стоян Алексов Янтахов и Стойка Стоянова. По професия скотовъдец, грамотен, починал на 14 декември 1913 г. в Копривщица.^[10]
Илия В. Мангъров	роден през 40-те години на XIX в., живял и починал в Добрич на 29 май 1899 г.^[10]
Илия Георгиев (Георгьов) Бабанаков	роден около 1850 – 1856 г. По професия говедар, неграмотен, починал на след 1911 г. в Копривщица.
Илия Кацаров	свещеник.^[13]
Йове (Иван) Петков Стефлеков	по професия кръчмар и ахчия (гостилничар), грамотен, починал след 1905 г. в Русе.^[10]
Костадин Попиванов Ерчев	роден около 1851 г. в семейството на поп Иван Ерчев и Велика Стаева Сиврева. По професия мелничар, грамотен, починал след 1914 г. в Копривщица.^[10]
Костадин (Константин) Николов Юруков	роден през 40-те години на XIX в., след Освобождението полицейски стражар, починал преди 1896 г. в Копривщица.^[10]
Лала Тодорова Главчова	родена през 40-те – 50-те години на XIX в., След Освобождението живяла и починала в Пловдив след 1908 г.^[10]
Любен Стойчев Каравелов	роден през 1834, починал на 21 януари 1879, председател на БРЦК. По професия писател и журналист, починал на 21 януари 1879 г. в Русе.
Лука Атанасов Гьотлиев	заловен в Стара планина, осъден и заточен в Сен Жан д’Акр, Мала Азия.^[15]
Лука Брайков Шушулов	роден около 1854 г., по професия кръчмар, заможен, грамотен, починал след 1908 г. в Пловдив.^[10]
Лулчо Славов Шоторов	роден около 1842 г., по професия търговец, заможен, починал след 1899 г. в София.^[10]
Матей (Матея) Нешов Кривиралчев	роден около 40-те години години на XIX в., починал през 1905 г. в Копривщица.^[10]
Михаил Вельов Купчийски	роден около 1843 г. неграмотен, починал след 1912 г. в София.^[10]
Найден Ненчов Бурнусузов	роден в първата четвърт на XIX в. По професия дърводелец, починал през 1897 г. в Копривщица.^[10]
Найден Панчов Въжаров	роден около 1854 г., По професия шивач, починал след 1902 г. в Копривщица.^[10]
Найден Попстоянов (Попов)	роден през 30-те години на XIX в. По професия учител, делегат на събранието в Оборище. Хилядник на копривщенските въстаници, загинал през 1876 г. в Търновския затвор.^[10]
Нешо Попбрайков	роден около 1840 г., историограф на града, починал около 1927 г. в София.
Никола Геров Белчов	роден около 1833 г. Ръкоположен е за свещеник. През 1876 г. е обесен в Пловдив.
Никола Караджов	пренася екземпляр от Кървавото писмо в Клисура.
Недялко (Неделчо) Нешов Тиханов (Тиханек)	роден в семейството на Нешо Тиханов и Лала Т. Арджавелова, грамотен, след Освобождението работи като разсилен (чистач), починал на 4 декември 1913 г. в Копривщица.^[10]
Ненчо Искров Налбантов (Налбатина)	роден около 40-те – 50-те години на XIX в., живял в Старо ново село и Карлово, починал преди 1896 г. в Карлово.^[10]
Ненчо Николов Ослеков	роден 1821 г. По професия абаджия и търговец, грамотен, обесен през 1876 г. в Пловдив.^[16]
Никола Вельов (Вълов)	роден през първата половина на XIX в., общински съветник по време на въстанието, починал преди 1896 г. в Копривщица.^[10]
Никола Георгиев Гайтанеков	роден около 1843 г. След въстанието е общински кантонер, починал на 4 декември 1901 г. в Копривщица.^[10]
Никола Илиев Беловеждов	роден на 25 октомври 1856 г. По професия учител, починал на 4 ноември 1930 г. в София.^[10]
Панчо (Павел, Патьо) Нягулов Млъчков	роден около 1837 – 1839 г. По професия заможен търговец, грамотен, починал на 26 ноември 1911 г. в София.^[10]
Пейо (Пею) Кръстев Бояджиев	роден през първата половина на XIX в., убит на 2 август 1876 г. в Пловдив.^[10]
Петко Тодоров Бояджиев	роден през 1840 г., по професия кундурджия (обущар), грамотен, почнал през 1901 г.^[17]
Петър Михалев Жилков	роден през 1845 г. По професия учител, починал през 1909 г. в Копривщица.^[18]
Петко Николов Разлошков (Разложков)	роден около 1835 г. По професия пандурин (въоръжен пазач), кираджия (каруцар), грамотен, починал след 1908 г. в Копривщица.^[10]
Рашко Нешов Нончев	роден около 1838 г. в семейството на Нешо и Тодора Нончеви, малоимотен, грамотен, починал на 12 август 1921 г. в Копривщица.^[10]
Рашко Панчов Радомиров	роден на 2 февруари 1853 г. По професия абаджия, грамотен, починал на 31 май 1904 г. в Копривщица.^[10]
Рашко Хаджистойчев	в неговата къща заседава революционния комитет при взимане решението за обявяване на въстанието.
Рашко Петров Чорапчиев	роден в 1837 г., лекар, грамотен, починал през 1893 г.
Спас Иванов Абрашев	(1837 – 1879) – лекар, четник в Първа българска легия, участник в Априлското въстание^[8]
Стефан Стоянов	свещеник, баща на Найден и Петко Попстоянови, загинал през 1876 г.
Станьо (Стефан) Божилов Дюлгеров	роден през 1853 г. (1839), грамотен, След Освобождението живее в Пловдив, умира във Варна след 1931 г.^[10]
Танчо (Атанас) Вельов Шабанов	роден през 1845 г. По професия е чехлар, грамотен, след Освобождението издава спомените си, починал на 13 септември 1918 г. в Копривщица.^[10]
Тодор Бучков	свещеник.^[13]
Тодор Искров (Искрюв) Тодоров (Налбатинът)	роден около 1843 – 1844 г. в семейството на Искрю Т. Тодоров и Неда Искрюва, налбатин, грамотен, починал на 16 януари 1926 г. в Карлово.^[10]
Тодор Лулчов Ка̀блешков	роден на 13 януари 1851 г. в семейството на Лулчо Дончов Каблешков и Стойка Каблешкова с втора майка Пена, железничар, грамотен, основен организатор на въстанието, убит на 16 юни 1876 г. в Габрово.
Тодор Малеев	въстаник, обесен в София през 1876 г.^[8]
Тодор Лулчов Моравенов (Моровенов)	роден около 40-те години на XIX в. Починал след 1894 г. в Копривщица.^[10]
Тодор (Теодор) Москов Тумангелов	роден през 1853 г. в семейството на Моско Нягулов Тумангелов и Дона Хаджитодорова Тороманова. По професия касапин, грамотен, починал на 27 юли 1935 г. в Копривщица.^[10] Участник е и в Българското опълчение.
Тодор (Теодор) Петров Козинаров	роден около 40-те години XIX в. виден търговец, починал преди ноември 1893 г. в Копривщица.^[10]
Тодор Рашков Карамосков	роден около 1827 г., починал на 5 октомври 1898 г. в Копривщица.^[10]
Цанчо Найденов Клисаров	роден на 15 март 1845 г. в семейството на Найден Клисаров и Парашкева Найденова, малоимотен, грамотен, починал след 1909 г.^[10]
Цоко И. Будин	роден през 1830 г. По време на Априлското въстание е командир на чета от 250 души. Грамотен. С още 63 въстаници е откаран в Пловдив, където е затворен в Панаир хан и осъден на смърт чрез обесване.^[19]
Цоко Петков Сапунджиев	роден около 1858 г. грамотен, след Освобождението работи като просбописец, починал на 24 април 1917 г. в Оряхово.^[10]

Войводи и четници от Копривщица

Войводи и четници копривщенци хайдутували (на някои места се употребява изразът: върлували, подвизавали се)^[20] в народоосвободителните войни на българското население против Османската империя преди и след Освобождението.^[8] Из Средна гора водят дружини Ангел, Матея Лудов, Добри Кескинеков и други.^[21]

Войводи и четници от Копривщица
Име	Забележка
Ангел войвода	(неизв.) – роден е в село Белица. Пада убит под връх Харамлиец.^[22]
Богдан войвода	(неизв.) – подвизава се с дружината си из копривщенското Средногорие. Защитник на населението срещу изстъпленията по това време. На него е кръстен връх Богдан.^[8]
Богдан войвода	(между 1765 и 1770 – 1809) – родом от Копривщица, бранил селото от кърджалийските погроми с малка чета.^[23]
Бойко Нешов	(неизв. – 1920) – четник в Първата българска легия на Раковски и в четата на Панайот Хитов,^[24] заместник-кмет на София и дарител на Червения кръст.^[25]
Бойко Стоянов Толинов	(неизв.) – участник в четата на Христо Ботев^[26] и доброволец в Сръбско-Турската война
Бойко Нешов Тончев (Ганчев)	(неизв.– около 1920) – участник в четата на Панайот Хитов, починал в София.^[27]
Детелин войвода	(неизв.) – причината да стане бунтовник е, че турски бей му откраднал хубавата годеница. Отмъщавал заедно с другаря му Дончо Ватаха, но Детелин бил хванат и убит в Пловдив.^[8] На неговото име са наречени големите скали под връх Богдан – „Детелинова грамада“.
Добри войвода	(неизв. – 1870) – бил е в четата на Ангел войвода, после байрактар на Лефтер войвода. Към 1868 – 1870 г. върлува в западната част на Казанлъшко. През 1870 г. Добри войвода устройва засада на богат казанлъшки търговец, при която е убит.^[20]
Добра войвода	(неизв.) – войводка от Копривщица.^[28]
Дончо войвода – Ватаха	(началото на 19 в. – ок. 1860) – легендарният български бунтовник събира дружина от отбор юнаци и продължава делото. Брани той населението около 12 години. Лятно време се движил из Средногорието, а зимно – из Одринският вилает. Бил е голям юнак и боец, не се страхувал да влиза в бой и с редовна турска войска. В едно сражение, от 200 низами, останали живи само 60 и от тогава аскера започнал да говори, че Дончо войвода куршум не го лови и сабя – го не сече. Обирал той златото на богаташите и го раздавал на бедните българи, чичо е на революционера Тодор Каблешков. Водил е жена, сестра на бащата на революционера.^[8]^[29]
Драгой войвода	(неизв. – 1862) – закрилник на овчарите от Копривщица, действа в Панагюрище и околните селища. Убежище му е усойната гора на връх „Климаш“ и местността „Златьовица“.^[21]
Димитър Стоев Векилов	(1856 – 1890) – четник в четата на Христо Ботев и участник в Българското опълчение. Брат е на Евлампия Векилова.^[30]^[31]^[32]
Иван Раков	(неизв.) – български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака^[33]
Кунчо стар хайдутин	(неизв.) – роден в Копривщица или Карлово, върлувал из Средна гора и Стара планина. Нападнал някой си Назъра, спасил от погански ръце сестра си и отмъстил за смъртта на сина си.^[22]
Мангър войвода	(неизв.) – движил се с малка дружинка из Копривщенско, защитник на населението.^[8]
Матея Лудов	(около 1800 – неизв.) – комита в Средна гора и Стара планина, Одринско и Беломорието. Заловен от турците около 1843 г. бил осъден на вечни окови и хвърлен в Пловдивския затвор. При пренасяне на греди за поправка на мост над река Марица, където е познат от съгражданина си чорбаджи Стоян Чалъков и по негова молба отправена към пловдивския мютесарифин е помилван и освободен. След това дирите му се губят.^[22]
Михаил Герджиков войвода	(1887 – 1947) – ратник за свобода на останалите поробени братя след освободителната война. Движи се с четата си главно из Одринско, Тракия и Македония. През голямото Одринско въстание, едва 27 годишен, той командва 20 000 въстаници. В Балканската война 1912 – 1913 година участва с голяма самостоятелна чета и подпомага твърде много действията на българската армия. Само за бойни отличия е произведен в чин капитан от армията и награден е с ордени.^[34]^[8]
Найден Василев, Недялко Григоров, Спас Ненов и Филип Петров	четници в Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.^[35]
Петко Янтахта	байрактар на Дончо войвода^[36]
Ралчо войвода (мустакатият)	(неизв.) – движил се е из Средногорието и Пловдивското поле.^[8]
Стефан Д. Векилов	(неизв.) – български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията на два пъти^[37]
Сава (Спас) Иванов Абрашев	(1837 – 1879) – лекар, участник в Априлското въстание. Член е на Привременното българско началство в Първата българска легия в Белград.^[38]
Стоян войвода	(неизв.) – за него се знае от една местна песен.^[22]
Стоян Георгиев	(неизв.) – манастирски овчар в Рилския манастир, става хайдутин и застрелва кехаята Мехмед според един турски документ от 30 юли 1859 г.^[39]
Стоянка хайдутка	(неизв.) – за нея се знае от стара хайдушка песен от Копривщица. Дебрите на Средна гора са били нейно убежище.^[22]
Христо П. Зжингов	(неизв.) – секретар на войвода и четник из Битолско, Кичевско и други места. Работи около 10 години за свободата на Македония преди и по време Балканската война.^[8]
Хлътьо Страшника	(наизв.) – хайдутин в Средна гора и изглежда е дядо на Георги Бенковски (Гаврил Хлътев).^[40]
Хаджи Михал	(неизв.) – храбър водач от гръцката революция от 1821 г., загинал при освобождението на о. Крит.^[28]
Хр. Петров	(неизв.) – български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака^[41]

Бележити копривщенци по списъка на Борис Пулеков

Копривщенци упоменати по категории от Борис Пулеков в неговият „Туристико-исторически водач за град Копривщица“.^[8]^[42]

Борис Лулчев Пулеков е български журналист, илюстратор и картограф. Внук е на Христо Пулеков – възрожденски учител, композитор, преводач и църковен деятел, участник в Априлското въстание. Тримата заедно с професор д-р архимандрит Евтимий Сапунджиев са първите историографи на град Копривщица.

„

А само преди един човешки живот се казва, от тук са поемали дъллъг път тежки кервани, коли или са тръгвали мъдри джелепи със стадата си – надолу, към Тракия, към Анадолука. Пари са играли в кожените кесии, поясите са пращели от лири и смехът никога не слизал от здравите, румени лица на момите.

И днес – всичко това сякаш не е било.

Пустош е простряла тъмните си крила над необитаваните домове, над пречупените позеленели покриви, над тесните и криви улички.

…И все пак не всичко е умряло.Цветан Минков, Вместо предговор.

“

Преди Освобождението

Преди Освобождението
Име	Забележка
Рашко х. Стойчев	медицински фелдшер, копривщенски съзаклятник и въстаник през 1876 г. Дал план и форма на черешовите топове и бил пръв инструктор при тях. В неговата къща е решено да се вдигне въстанието на 20 април 1876 г.
Стоян Чалъков	голям търговец и благодетел, ръководил тайно организирането на въоръжено въстание против турската държава от цялото поробено християнско население заедно със сърби и гърци.
Лулчо и Гена Стефлекови	благодетели и черковни дарители, ктитори на Рилския манастир. Нарисувани са там в черквата на стените, наред със светиите.
Петко и Рада Доганови	също като Стефлекови.
Тодор Доганов	също като Стефлекови.
Георги Попгруев	(1832 – 1899) – представител в Църковно-народния събор, председател на дружество „Читалище“ и „Македонска дружина“ в Цариград, Екзархийски секретар, придружил първия Български Екзарх в заточението му. Висш съдебен магистрат в Източна Румелия и Съединена България.
Гаврил Моровенов	общественик, виден борец за църковна свобода.
Найден Кръстевич	чорбаджия, преселник в Одрин и виден дарител на просветата там.
Цоко Д. Каблешков	енергичен първенец и благодетел в Пловдив.
Андон Кесяков	хаджия, дългогодишен учител в Търново, Ески-Джумая, Силистра и пр.
Костадин Геров	учител в Пловдив и в София.
Нешо Теодорович Чалъков	чорбаджия, общественик и благодетел. Неговата дъщеря е майка на бившия министър Ив. Евст. Гешев.
Тодор Мирчов	известен народен и църковен благодетел. Помагал с големи суми да се строят черкви, училища, чешми и др. Обличал с дрехи бедните ученици всяка зима.
Найден Брайкович – Голомяхов	санитарен турски офицер, преследван и пратен на заточение, поради патриотичната му картина „Цар Иван Шишман“ от 1865 г.
Тодор Ив. Доросиев	учител в Копривщица.
Атанас Кесяков	учител в Копривщица.
Никола Тороманов	учител в родния град.
Тодор Бенев	интелигентен момък, учител в Копривщица.
Ненчо Марков	учител, по-късно свещеник в града.
Харитина Мильова	учителка в родния си град Копривщица.
Груйо Генчов	учител.
Тодор Л. Малеев	учител.
Христо Попмарков	учител, съчинявал и печатал учебници.
Иванчо х. Христов	съзаклятник при Левски, училищен настоятел и общественик.
Лука Искров	учител и общественик.
Тодор Бучков	учител и свещеник.
Тодор Табаков	учител и общественик.
Груйо Н. Манев	учител и църковен псалт.
Нешо Манев	учител и общественик.
Тодор Минчов	учител.
Атанас х. Славчев	учител и църковен псалт.
Рашко Петров	доктор по медицина, работил в Пловдив през 1866 г.
В. Марков	медицински лекар в Копривщица.
Илия Каблешков	бегликчия в Бяла Черква, построил 1835 г. училище със свои средства в същия град.
Трифон Драгиев	съучастник в революционните борби от времето на Левски и народен благодетел.
Атанас Узунов	копривщенец, преселен в Одрин, апостол революционер преди Освобождението и първия заместник на Левски след обесването му.

През следосвободителната епоха

Професори, гимназиални и други учители
Име	Забележка
Стоян К. Киркович	д-р, професор по вътрешна медицина, бивш ректор на университета, бивш член и председател на Върховния медицински съвет, главен редактор на „Медицинско списание“.
Иван В. Сарджилиев	професор в държавния университет. Редовен член държавния институт по философия в Лондон и Белград.
Лука П. Въжаров	бивш инспектор в Министерството на просветата.
Лука Доросиев	бивш инспектор и началник на първоначалното образование в Министерството на просветата. Писал статии по педагогически и административни въпроси. Завещал библиотеката си на копривщенското читалище.
Драгия Делирадев	д-р, бивш началник отделение в Министерството на просветата. Голям дарител на същото министерство.
Геро Пеев – Плачков	бивш подначалник в Министерството на просветата и директор на ХІ софийска прогимназия. Превел от немски „Флорентински нощи“ и „От Мюнхен до Генуа“ от Х. Хайне.
Лука Ослеков	бивш гимназиален директор и училищен инспектор, географ и автор на голямото и обширно историческо, географско, етнографско и стопанско описание на гр. Копривщица, поместено в сборника „Копривщица“ І и ІІ част. Съчинявал и печатал множество книги по специалността си.
Драгия Тумангелов	музикант и композитор (специализирал в Германия), преподавател във Военната гимназия. Организатор и диригент на най-големия смесен хор в България от 800 души. Диригент и на юнкерския хор.
Владимир Тодоров – Хиндалов	турколог, преподавател във Военното училище. Автор на книгите „Народни движения и въстания от предосвободителната епоха, според турски официални документи“ и „Видинското въстание през 1850 г., според турските официални документи“.
Анд. Т. Чипев	д-р по философия, написал и напечатал на немски философска научна статия 1930 г.
Иванка Чипева	д-р по история на изкуствата.
Динчо Гугов	бивш гимназиален учител, съчинявал и печатал учебници в Пловдив.
Харетина Пеева – Плачкова	академик, литератор.
Христо М. Данов	д-р, археолог, завеждащ отдел при Народния археологически музей в София.
Харитина Г. Пеева	академик по Славянска филология.
Христо Дрехаров	бивш учител и член на учебния комитет при Министерството на Народното Просвещение. Съчинявал и печатал учебници.
Никола Радомиров	учител, художник в Панагюрище.
Лучка Малеева	учителка художничка в Пловдив.
Зорница Василева – Копринарова	гимназиална учителка и голяма обществена деятелка в Пазарджик.
Геновенка Г. Тороманова	певица (музикална консерватория в Париж).
Марийка Кесякова	бивша учителка и дарителка на Българската Академия на науките.
Бонка Златарева	учителка във Френския колеж в Пловдив.
Катя Г. Кацарова	оперна артистка (завършила Виенската консерватория) в София и солистка на хора на българските учителки.
Елена В. Саржилиева – Арнаудова	академик по естествени науки.
Любомир Н. Бучков	юрист и журналист.

Артисти, писатели, поети и художници
Име	Забележка
Лука Ослеков	писател, историк и географ.
Ник. Герджиков	бивш актьор в Пловдивския градски театър.
Никола Гаврилов Кантарджиев	голям пианист и диригент.
Никола Радомиров	художник – пейзажист и живописец. Направил 10 самостоятелни изложби.
Лучка Малеева	художничка – скулптурка. Участвала в много художествени изложби.
Борис Лулчев Пулеков	художник – график и художник – мулажист в Медицинския факултет.

Дипломати и придворни
Име	Забележка
Лука Моровенов	бивш съветник на Княз Батемберг и на Цар Фердинанд. Голям дарител на „Червения кръст“.
Павел Груев	съветник на Н. В. Цар Борис ІІІ.
Мария Петрова Чомакова	придворна дама на Н. В. Княгина Евдокия.
Петър Нейков	д-р, пълномощен министър в Будапеща.
Богдан Кесяков	д-р, легационен съветник. Написал книгата „Принос към дипломатическата история на България“ в 4 тома.
Анд. Нейков	д-р, о.з., майор, бивш флигел-адютант на Българския цар – Борис ІІІ и аташе по печата в Прага.
Стефан Станимиров	д-р, аташе при външното министерство.

Общественици, дарители, стопански и културни деятели
Име	Забележка
Андон Драгийски	общественик и бивш финансов инспектор.
Атанас Т. Алексиев	академик, географ в картографския институт – София.
Д. Цицелков	директор на клона от БН. Банка – Пазарджик.
Адам Нейчев	бивш народен представител, аптекар и общественик.
Асен Д. Кацаров	д-р, спец. агроном, началник отделение при земеделската опитна станция в София. Бивш асистент при Агрономическия факултет.
Борис П. Калъчев	академик по търговски науки (в Германия).
Богдан П. Малеев	спортен деятел в „Юнак“ и „ФК’13“ , печелил награди и лавров венец от Софийско д-во „Юнак“ – 4 при големи състезания. Загинал за спорта.
Братя Касърови	придворни книжари в София.
Бойко Нешов	бивш Софийски пом. кмет. Голям дарител на д-во „Червен кръст“, подарил също къщата си в София на ул. Бенковска, струваща около 2 000 000 лв.
Вельо Сираков	кооперативен деятел в София, член на управителния съвет на подуенската популярна банка, неин основател.
Вельо Саржилиев	бивш помощник кмет на София и стар общественик.
Величка Д. П. Иванова	общественичка в София.
Васил Палавеев	кооперативен деятел в София и член в управителния съвет на Ючбунарската популярна банка.
Велислав Ив. Кацаров	о.з. поручик – артилерист в Берковица. Председател на Популярна банка там и член на висшия съвет при съюза на Народните кооперативни банки. Бивш кмет на града. Като такъв построил електрическата юзина и халите. Голям общественик (братов син на генерал Д. Кацаров). Редактор на в. „Берковски новини“.
Георги А. Шулев	общественик и български търговски представител в Александрия.
Георги Д. Тосунов	чиновник в Ючбунарската Популярна Банка – София.
Гарвил Рашков	завършил френски лицей в Цариград и право в Софийския университет. Стопански деятел и инспектор при застрахователно д-во „Балкан“.
Георги Говедаров	голям общественик в Пловдив, народен представител от Пловдивско, председател на Парламентарната комисия по Министерството на Външните работи и пръв делегат на България в Международната Интерпарламентарна конференция. Дългогодишен публицист.
Георги Михаелов Маджаров	общественик и бивш кмет на София.
Георги Пройчев	директор при Българска Народна Банка.
Гаврил Тумангелов	архиерейски наместник и общественик в Карлово.
Георги Ст. Попович	агроном в Средногорието.
Григор Сарджлиев	бивш семинарист, учител и после голям юрист и общественик.
Георги Тороманов	дворцов чиновник.
Гаврил Зайков	лесничей.
Гаврил Б. Душков	началник на телеграфо-пощенска станция в София.
Гаврил Хлътьов Кузманов	племенник на Георги Бенковски, кооперативен деятел в София и член-делегат в управителния съвет на Ючбунар популярна банка.
Гроздьо П. Бозов	виден индустриалец и търговец – житар в Карнобат.
Димитър Тороманов	общественик и дворцов чиновник в София.
Дончо П. Пеев	инспектор при БЦЗ и Кооперативна Банка.
А. Каблешков	бивш директор на Българската Централна Кооперативна Банка.
Дончо Клисаров	бивш кмет на Копривщица и голям туристически деятел.
Душко Цаков	общественик и бивш кмет на с. Райна княгиня.
Дончо Палавеев	общественик и голям стопански деятел в София.
Д. Раев	началник отделение при Дирекция на държавните дългове.
Екатерина П. Каравелова	копривщенска снаха, жена на бившия министър-председател Петко Каравелов, голяма общественичка и ръководителка на много дружества и благотворителни начинания в София.
Илия Брайков	общественик, бивш началник – клон Българска Народна Банка.
Илия Стайков	спортен деятел и директор на „Английски феникс“ в София
Иван К. Кереков	прокурист на Ипотекарна банка.
Иван Личев	меценат и колекционер на скъпи картини и антични предмети. Секретар и основател на д-вото на „Приятели на изкуството“.
Иван Нейков	индуструалец в Пловдив и фабрикант на барут и ловни материали.
Иван Тодоров	общественик, кооперативен деятел и член от управителен съвет на Софийската популярна банка. Бивш многоуважаван кмет на гр. Ниш през Европейската война.
Иван Палавеев	индустриалец в София.
Иван Брайков Касъров	виден столичен търговец, придворен книжар и издател на сп. „Деница“ с редактор Иван Вазов.
Йонко Кехайов	виден столичен адвокат.
Илия Будинов	герой от Сливница, произведен за отличие в чин кандидат-офицер и награден с множество ордени. Основател на Доброволческата организация в България и дългогодишен редактор на в-к „Сливница“. Бивш окръжен инспектор на труда в Одрин.
Иван Илиев Кацаров	брат на генерал Кацаров, бивш общественик, околийски началник и депутат в Берковица. Основател на ловното д-во там. Ловният дом в Берковица носи неговото име.
Иван Т. Доросиев	бивш началник на централното сметководство на БДЖ., автор на книгата „Финансово изследване върху Българските държавни железници“.
Иван Я. Доросиев	притежател на мина в Австралия.
Константин Янков Кереков	доктор по правото, (следвал в Германия), виден одрински гражданин. Представител на българите в Мезлиша, бивш кмет на град Одрин през 1912 – 1913 г.
Константин Белчев	общественик, виден столичен адвокат и общински съветник.
Кръстьо Балабанов	д-р, секретар на Италианската търговска камара в София.
Кунчо Тодоров (капитан Кунчо)	виден търговец в Цариград, притежател на голямата гемия „Славен моряк“ (Джелайн-бахри). Дохождал в България да участва в Балканската и Европейската войни, произведен за отличие старши-подофицер и награден с кръст за храброст.
Кръстю Бал. Маврудиев	в Пловдив, подофицер, през време на антигръцкото движение носи трикольорно знаме начело на манифестацията, която превзема гръцката черква в Пловдив и пада убит от гърците на вратата на черквата.
Лука Т. Чипев	член от фирмата Т. Ф. Чипев, известен библиогност, книжар и издател.
Лука Илиев Бенев	ловен деятел в Пловдив.
Лука Доросиев	началник отделение в БДЖ и делегат на Българското параходно дружество.
Личо Недков Каблешков	юрист в Пловдив.
Лука Петров Жилков	инпектор БЦЗК. Банка.
Лука Ц. Главчев	началник служба в БДЖ.
Лука Доросиев	инспектор в БДЖ.
Л. Лахтариев	индустриалец в с. Куртово Конаре (има фабрика за доматено пюре).
М. Минчев	д-р, общественик и виден юрист в София.
Матей П. Карамунчев	голям търговец – милионер в Сан Франциско.
Нешо Личев	кмет на гр. Пещера.
Никола Ф. Чипев	свещеник, учител и секретар на одринската митрополия. Архиерейски наместник и деец от Революционното движение в Македония. Брат е на известния книжар Т. Ф. Чипев.
Никола Каменаров	д-р, началник отделение на М-вото на железниците.
Н. Чипев	общественик и аптекар в Пловдив.
Ненчо Бозов	голям туристически деятел и дългогодишен н-к служба при Софийската община.
Нестор Бучков	общественик, виден софийски гражданин. Бивш финансов инспектор.
Найден Малеев	общественик и юрист в София.
Н. Драголов	пловдивски областен управител и голям общественик.
Нешо Чипев	д-р, общественик и общински съветник в София.
Найден Пранчов	общественик и публицист в Пловдив.
Недко Белчев	общественик и индустриалец.
Нестор Мандулов	свещеник и общественик в Пловдив.
Невена Стоянова – Лулчева	копривщенска снаха, дългогодишна гимназиална учителка в София (II девическа гимназия) и незаменима специалистка по физическо възпитание. Много уважавана и обичана от своите колеги и ученички. Инициаторка на много благотворителни начинания в училищата. Наградена с дамския кръст – III степен.
Никола Келчов	и синове големи индустриалци (мелничари) и земеделци в с. Кнежа.
Нонка Т. Ф. Чипева	видна столична гражданка, съпруга на известния български книжар и издател Т. Ф. Чипев, правела много благодеяния и дарения.
Никола Иванов Тороманов	лесничей.
Николай Минчев	дългогодишен кмет на Българската община в Цариград.
П. Радомиров	агроном.
П. Райчинов	агроном.
Петко Беловеждов	общественик, търговски деятел и книжар в Пловдив.
Панчо Радомиров	общественик и бивш главен инспектор в БЦ Кооп. Банка.
Петко Будинов	общественик в град Копривщица и музеен деятел.
Рашко Куйлеков	общественик, бивш виден анадолски търговец и кмет на град Копривщица.
Радка Иванова – Вис	обществена деятелка в Женева, основателка и председателка на д-во „България“ със седалище в Цюрих. Обучила децата и мъжа си на български език. Къщата си устроила по копривщенски.
Р. Рашков	д-р, висш чиновник в Б.Н. Банка.
Рашко Душков	голям стопански и занаятчийски деятел в София.
Рашко Т. Чипев	общественик, търговски и спортен деятел в София.
Станьо Сапунджиев	началник телеграфо-пощенска станция в София.
Сергия х. Стоянов	виден търговец в Цариград, дългогодишен „устабашия“ на абаджийския еснаф там.
Стоян Христов Киндеков	виден индустриалец, фабрикант на мебели в София.
Славчо Ив. Карамунчев	предприемчив човек. При странстрването си из света загива при катастрофата с големия параход Титаник.
Св. Беловеждов	бивш легационен чиновник в Прага и Цариград.
Стоян Пранчов	общественик в Пловдив.
Смил Томов	бивш помощник кмет в София, голям банков и занаятчийски деятел. Председател на Софийската Популярна банка и член в управителния съвет на Съюза на Народните кооперативни Банки.
Станьо Р. Маврудиев	стопанин и занаятчийски деятел в София, член от управителния съвет на Соф. Популярна банка.
Стоян Барболов	индустриалец в гр. Русе. Притежава фабрика „Електрон“, за парно боядисване.
Тодор Герджиков	бивш окръжен управител в София и обществен деец.
Тончо Тр. Драгиев	издател и печатар в София. Придворен книговездец. Почетен председател на Соф. колоездачно д-во и благодетелен член на колоездачния съюз.
Тодор Панчев	общественик и писател. Написал и печатал книгите: „Писмата на Найден Геров“ и „Найден Геров – сто године от раждането му“.
Т. Ф. Чипев	известният голям български книжар и издател в столицата. Първият издател на Вазовите съчинения: „Видул“, „Под игото“ и др. Получил ордени и множество награди в България и странство за добро издаване на книги („Сребърната книга“ на Американския пълномощен министър Шумейкър, награди от Париж, Прага, Загреб и др.).
Тодор Т. Драгиев	столичен печатар и книговезец. Завършил търговското училище при С. Т. Кам.
Тодора Саръилиева	живее в село Дебърщица, Пазарджишко. Подарила няколко ниви с овощни дървета (орехи) за благотворителни цели на местната църква.
Тодор П. Грозлеков	началник застраховат. служби при Българска Земделска Кооперативна Банка. Дългогодишен секретар на Копривщенската дружба в София.
Филип Чипев	енергичен труженик за издигане на българската илюстрована детска книга. Член от фирмата Т. Ф. Чипев, получила много награди за добро издаване на книги в България и странство.
Христо Минчев	лесничей, деятел по залесяванията и организатор на временната трудова повинност.
Христо Иванов Тодоров	спортен деятел ски-шампион. Загинал за спорта.
Христо Кесяков	д-р, общественик и бивш кмет на гр. Копривщица. Публицист и дарител на БАН.
Харалампи Орошаков	общественик, юрист и бивш кмет на София.
Христо Лулчев	дипломиран майстор на струнни музикални инструменти и притежател на единственото ателие за такива в София.
Харалампи Натов Попов	подначалник на занаятчийския отдел при Соф. Търговско-индустриална Камара.
Христо Кехайов	виден столичен адвокат.
Цоко Грозлеков	виден Пловдивски гражданин и голям търговец.
Цанчо Дебелянов	общественик, запасен офицер и голям боец от фронта. Бивш кмет на Копривщица, а сега на с. Радуил.
Цветан Цаков	бивш пом-началник служба при БДЖ. и спестро-деятел.
Цонка Петрова	общественичка и стопанка на Кооперативен театър – София. Меценатка.
Петър Петров	спортен деятел в София.
Янко Доросиев	голям български предприемач. Строил здания и в Софийския дворец.
Башулков	д-р, юрист и кмет в провинцията.
Христо Стоилов	пом. кмет в София.
Динчо Шопов	съученик на Л. Каравелов, заселил се отдавна в гр. Карнобат. Залесил голия и пуст карнобатски баир с различни дървета, превърнал го на парк, единственото място за разходка там. Сега носи неговото име: „Дядо Динчовия баир“.
Христо Иванов Клинков	голям търговец, стопански деятел, притежава големия хотел „Клинките“, в град Карнобат.
Ральо П. Бозов	виден търговец-житар в Карнобат.
Ненко Иванов Клинков	търговец и стопански деятел в Карнобат.
Славчо П. Бозов	чиновник в Земеделска Банка в Карнобат.
Петко Р. Бозов	заселил се в село Ачларе, Карнобат, земеделец и скотовъдец с 250 глави едър добитък.
Павел Паисиев	главен касиер на Кооперативна Централа „Напред“ в София.
Петър Калъчев	виден гражданин на столицата един от първите печатари и дарители на Копривщенското читалище.
Любен Камбанов	юристконсулт в Пловдивската община.
Тодор Катранушков	лесовъд, пом. Инспектор в София.
Пейо Г. Томов	академик по финансови науки, чиновник Е.Н. Банка.
Хермина Далтон – Панайотова	копривщенска снаха (от щата Масачузетс) гимназиален учител в американското у-ще в София.
Георги Р. Радомиров	генерален представител на Istituto Sieroterapiko Milanese „Belfanti“ – Милано и др. фирми за медикаменти.

Вижте също

Културни институти в Копривщица

Източници

Външни препратки

Списък на загиналите през Първата световна война Добавете във филтъра: Копривщица
Списък на загиналите през Втората световна война Добавете във филтъра: Копривщица

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]

[21]

[22]

[23]

[24]

[25]

[26]

[27]

[28]

[29]

[30]

[31]

[32]

[33]

[34]

[35]

[36]

[37]

[38]

[39]

[40]

[41]

[42]